№ 189
гр. Свиленград, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100768 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците Д. Н. Д. и Е. И. Д. искат от съда да признае за установено по
отношение на ответниците Д. Н. В. и С. С. И., че са собственици, в режим на
съпружеска имуществена общност, на поземлен имот с идентификатор
65677.479.138 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Лозенски път”,
с площ от 2585 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: 479138, при
съседи: имоти с идентификатори: 65677.479.15, 65677.479.142, 65677.982.30,
65677.982.26 и 65677.982.5.
Ищците твърдят, че са съпрузи, сключили граждански брак на
02.05.1983 г. По време на брака, 31.07.2000 г. ищците придобили, в режим на
съпружеска имуществена общност, по силата на нотариален акт за покупко-
продажба, нива с площ от 2,500 дка, съставляваща парцел 24 в масив 10 по
кадастралния план на землището на гр. Свиленград, изработен през 1994 г.
Закупили нивата от Д.П. И., който го придобил от дядо си Д.Ф.С. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.1997 г. От
своя страна, Д.Ф.С. придобил правото на собственост върху процесния имот
по силата на влязло в сила Решение № 1423 от 03.12.1997 г. на Поземлена
комисия – гр. Свиленград за възстановяване на правото на собственост на
земи в стари реални граници. През лятото на 2021 г. ищците узнали, че след
като те придобили имота, планът за земеразделяне бил променен, като
спорният имот бил с № 479138, а впоследствие - с идентификатор
1
65677.479.138 по кадастралната карта на гр. Свиленград. Разбрали също така,
че през 2009 г. имотът бил закупен от ответника С. С. И. от неговите дядо и
баба, съответно С. Х. В. и съпругата му Д. Н. В..
Ищците твърдят, че никога не са били уведомявани от купувача С. С.
И., че има претенции към имота, както и че никога той не е посещавал имота.
При условие на алтернативност, ищците твърдят, че са придобили
недвижимия имот въз основа на упражнявано от тях давностно владение.
Твърдят, че от 2000 г., повече от 20 години са ползвали имота като свой.
Твърдят, че засадили в имота овощни дръвчета, построили паянтови
постройки и направили множество други подобрения. Имотът бил обединен с
друг имот на ищците с № 479015, който бил закупен от тях през 2004 г., с цел
създаване на овощна градина. Ищците направили обща ограда на двата имота,
които стопанисвали.
Поради всичко изложено и тъй като владеЕ. имота на правно основание,
годно да ги направи собственици, без да знаят, че е възможно праводателят
им да не е собственик, ищците считат, че са придобили имота въз основа на
упражнявано добросъвестно владение продължило повече от пет години.
Наред с това била изтекла и десетгодишната придобивна давност.
По тези съображения ищците молят да бъдат уважени предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. С. И., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че процесният имот бил възстановен с Решение № 26001 от
06.08.2002 г. на ПК – Свиленград на наследниците на Х.В.К., един от които
бил дядо му С. Х. В.. Впоследствие, по силата на договор за доброволна делба
от 14.12.2002 г., процесният имот останал в дял на дядо му. Твърди, че имотът
съставлявал нива, в него нямало трайни насаждения и не бил ограден. На
01.06.2009г. дядо му С. Х. В. и съпругата му – ответникът Д. Н. В. му продали
процесния имот.
По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Д. Н. В..
Съдът, с доклада по делото е указал на ищците, че с оглед
обстоятелството, че са заявили, че предявяват собственически права на двете
основания – правна сделка и придобивна давност, при условията на
алтернативност, и тъй като те не могат да придобият правото на собственост
едновременно на две основания, първо ще се произнесе дали са придобили
имота въз основа на правна сделка, а ако искът е неоснователен, ще разгледа
и другото въведено основание – а именно придобивна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
С Решение № 1423 от 03.12.1997г. на Поземлена комисия – гр.
Свиленград се възстановява правото на собственост на Д.Ф.С. в
2
съществуващи стари реални граници на имот: Нива от 2.500 дка, находяща се
в землището на гр. Свиленград, в местност „СТОП. ДВОР ГЕБРАН“, масив
№ 10, парцел № 24 от кадастрален план, изработен през 1994г., при граници:
парцел 18, овцеферми, Сребрю Михайлов Сребрев; парцел 11, овцеферми;
проект парцел; парцел 23, селскостоп. Склад.
На 12.12.1997г. Д.Ф.С. се снабдява с Нотариален акт за собственост на
земеделска земя, възстановена в стари реални граници по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
/констативен/ № …, том V, дело № 2021/ 1997г. на Свиленградски районен
съдия, с който е признат за собственик на имота, възстановен по ЗСПЗЗ с
горепосоченото решение на ПК.
На 20.12.1997г., с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том VI, дело № 2046/1997
г. на Свиленградски районен съдия, Д.Ф.С. продава на внука си Д.П. И.
същия недвижим имот.
На 31.07.2000г., с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, дело № 212/2000 г.
по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК (НА № 106/31.07.2000г.), Д.П. И.
продава процесния имот на ищеца Д. Н. Д.. Към дата на възмездната
придобивна сделка купувачът е в граждански брак с Е. И. Д., сключен на
02.05.1983г., видно от представеното удостоверение за граждански брак.
С Решение № 26001 от 06.08.2002г. на Поземлена комисия – гр.
Свиленград се възстановява правото на собственост на наследниците на
Х.В.К., съгласно план за земеразделяне в землището на гр. Свиленград, на
Нива от 2.585 дка, в местност „ЛОЗЕНСКИ ПЪТ“, имот № 479138, при
граници: имоти с № № 982005, 982007, 479142, 479015.
На 13.12.2002г., с Договор за доброволна делба, наследниците на Х.В.К.
си поделят наследствените имота, така че имот № 479138 (нива от 2.585 дка)
се поставя в дял на С. Х. В.. Договорът за доброволна делба съдържа клауза
за стойностно уравнение на дяловете в пари, поради което една част от имота,
поставен в дял на сънаследника С. Х. В., е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, наред с другата част, придобита от него по наследство.
На 01.06.2009г., с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 394/2009 г.
на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА № 74/01.06.2009г.), С. Х. В. и съпругата
му Д. Н. В. продават на С. С. И. същия недвижим имот - № 479138 (нива от
2.585 дка).
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че имотът, описан в НА №
106/31.07.2000г. е идентичен с имота, описан в НА № 74/01.06.2009г. Видно
от заключението, имотът представлява парцел – земеделска земя, с трайно
предназначение: овощна градина. Посочено е, че имотът е ограден, ведно със
съседен имот. Посочено е също, че в кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-
18.107/13.12.2016г., имотът е заснет като Поземлен имот с идентификатор
65677.479.138, в местност: „Лозенски път“, с площ: 2585 кв.м., със стар
3
номер 479138. Актуалното положение на имота се установява и от
представената скица № 15-1041211/24.09.2022г., издадена от СГКК – гр.
Хасково.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният имот е
попадал в стопански двор, около стопанска сграда на ТКЗС в ликвидация.
Изяснява, че до „дублиране собствеността на един и същ имот“ най-вероятно
се е стигнало поради това, че информацията за възстановяване на
собствеността върху свободните земеделски площи в рамките на стопанския
двор (в стари реални граници) не е била предоставена на проектанта, който е
изработил плана за земеразделяне.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че законът предвижда два
способа за възстановяване на правата на собствениците – в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници, когато такива съществуват върху
терена съгласно чл.18а от ППЗСПЗЗ или е възможно да бъдат установени
чрез картни материали, снимки и др. съгласно чл.18б от ППЗСПЗЗ, а когато
старите граници не могат да бъдат установени – в нови реални граници с план
за земеразделяне.
В случая, процесният имот първо е възстановен на 03.12.1997г. - с
решение на ПК в стари реални граници, а по-късно, втори път е възстановен
на 06.08.2002г. - с решение на ПК в нови реални граници с план за
земеразделяне.
Следователно, и ищците Д. и Е. Д.и, и ответникът С. С. И. притежават
титули за собственост върху процесния имот. При тази констатация не може
да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на имота въз
основа на правна сделка, доколкото по-късно ответникът С. С. И. е придобил
същият имот въз основа на правна сделка.
Ищците обаче се легитимират като собственици на имота въз основа на
давностно владение. Наведеното от ищците придобивно основание -
давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерението държателят да държи вещта като своя - чл.68, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетЕ.те М.С.С. и Д. Д. Н., ангажирани от ищците, се установява, че
последните са упражнявали фактическа власт върху процесния имот повече
от двадесет години, като са се настанили в него след закупуването му през
2000г. От гласните доказателства могат да се извлекат конкретни фактически
действия на ищците, сочещи държане в този период (разчистване и ограждане
на имота, обработване на земята, засаждане и отглеждане на овощни дървета
и др.). От свидетелските показания се установява и субективния елемент на
владението – своенето на имота от страна на ищците. Установява се също, че
владението им е било явно, непрекъснато и необезпокоявано, доколкото нама
данни някой друг да е предявявал собственически претенции спрямо ищците
по отношение на имота.
В случая, ищците са добросъвестви владелци, т.е. за тях е приложима
кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС,
4
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал.2 от
същата разпоредба - ако владението е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС дава определение на понятието
добросъвестно владение, а то е такова, когато владелецът владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗС, добросъвестността се предполага до
доказване на противното. В конкретния случай ищците владеят имота на
основание, годно да ги направи собственик – правна сделка, а законовата
презумпция за добросъвестност по чл.70, ал.2 от ЗС не е оборена.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни и
следва да се уважат.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 1595 лв., включващи 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение,
50 лв. – държавна такса, 35 лв. – такса преписи и съдебно удостоверение, 10
лв. – такса вписване на ИМ и 700 лв. – депозити за вещи лица.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. В., с ЕГН:
**********, и С. С. И. с ЕГН: **********, че Д. Н. Д., с ЕГН: **********, и
Е. И. Д., с ЕГН: **********, са собственици, в режим на съпружеска
имуществена общност, на Поземлен имот с идентификатор 65677.479.138 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в местността „Лозенски път”, гр. Свиленград, общ. Свиленград,
обл. Хасково, с площ: 2585 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, катогория на земята: 5, номер по
предходен план: 479138, при съседи: имоти с идентификатори: 65677.479.15,
65677.479.142, 65677.982.30, 65677.982.26 и 65677.982.5.
ОСЪЖДА Д. Н. В., с ЕГН: **********, и С. С. И. с ЕГН: **********,
да заплатят на Д. Н. Д., с ЕГН: **********, и Е. И. Д., с ЕГН: **********,
сумата 1595 лв. (хиляда петстотин деветдесет и пет лева) – разноски по
делото.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5