Решение по дело №281/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 281/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението е против обв. З. Е. К. от с. И., обл. П., за престъпление по чл.343в
ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК за това, че на 10.01.2020 г., в с. И., обл. П., в района
на кръстовището на ул. „Четиридесет и първа“ с ул. „Десета“, е управлявал МПС- лек
автомобил марка „***”, модел „***“, с peг. № ***, без съответното свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с НП № 19-0333-
000158/10.04.2019 г., издадено от Началника на РУ на МВР - Стамболийски при ОД на
МВР- Пловдив, връчено му лично на 18.06.2019 г. и влязло в законна сила на
26.06.2019 г., като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Делото е внесено с ОА в съда. В открито разпоредително заседание, след
изслушване становищата на страните, с протоколно определение съдът на основание
чл.252 ал.1 от НПК е пристъпил към незабавно разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, при наличието на материалноправните предпоставки за
това.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и със
служебно назначеният му защитник. Не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като оспорва констатациите на РП- П. изложени в постановлението. Дава
обяснения, в които твърди, че не е управлявал той процесното МПС и че впоследствие
е бил принуден от полицейските служители да се качи и да управлява автомобила до
посоченото му от тях място. В последното съдебно заседание, по което е даден ход по
същество, редовно уведомен за същото, обвиняемият не се явява и не сочи уважителни
причини за неявяването си. Неговият защитник пледира да бъде оправдан, излагайки
съображения в подкрепа на искането си, като алтернативно предлага да бъде освободен
от наказателна отговорност като му се наложи адв. наказание по чл.78а ал.6 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и пледира обвиняемият да бъде признат за виновен,
освободен от наказателна отговорност като му се наложи съответното адм. наказание.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв. З.К. бил непълнолетен- на 16 години. Освен
това към онзи момент той бил и неправоспособен водач и не притежавал свидетелство
за управление на МПС. Поради извършено от него на 30.03.2019 г. нарушение на
чл.150 от ЗДвП, той бил наказан с Наказателно постановление № 19-0333-
000158/10.04.2019 г. издадено от Началника на РУ на МВР- Стамболийски при ОД на
МВР- Пловдив, за това, че без да е правоспособен водач, т.е. без да притежава
съответно СУМПС, е управлявал МПС. Препис от въпросното постановление е бил
връчен лично на обв. К. на 18.06.2019 г., като той не го обжалвал и се съгласил с
наложената му административна санкция- „Обществено порицание“ и НП влязло в
сила на 26.06.2019 г.
Независимо от липсата на правоспособност, на 10.01.2020 г., малко след
1

полунощ, обв. К. се качил на лек автомобил „***“, с peг. № ***, привел го в движение
и шофирал в с. И., обл. П.. Около 00:15 часа на същата дата, св. С.У. и колегата му И.П.
и двамата служители при РУ- П., били на работа, като изпълнявали служебните си
задължения и се намирали в с. И.. Там в района на кръстовището на ул. „Четиридесет и
първа“ с ул. „Десета“, те спрели за проверка лекия автомобил, управляван от
обвиняемия. Тъй като св. У. доловил миризма на алкохол той поискал съдействие от
дежурния екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П.. При извършеното
тестване с техническо средство за употреба на алкохол не се установило наличие на
такъв във въздуха издишан от обв. К.. Същевременно, обаче полицейските служители
след справка установили, че обв. К. бил без съответното свидетелство за управление на
МПС, както и е наказван за управление на МПС без СУМПС по административен ред с
НП № 19-0333-000158/10.04.2019 г., издадено от Началника на РУ на МВР-
Стамболийски при ОДМВР- Пловдив, като от влизането в сила на НП не била
изминала 1 година. Ето защо на обв. К. бил съставен АУАН № 626106/10.01.2020 г.,
който той подписал без възражения.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложената по делото и приобщена като писмено доказателство по реда на
чл.283 от НПК, Справка за нарушител/водач се установява, че обв. К. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Видно от приложеното по делото заверено копие на НП № 19-0333-
000158/10.04.2019 г., издадено от Началника на РУ на МВР-Стамболийски при
ОДМВР- Пловдив, е че същото е влязло в сила на 26.06.2019 г. С него обвиняемият е
бил наказан, за това че е управлявал МПС на 30.03.2019 г. без да притежава валидно
СУМПС. НП е било издадено въз основа на съставен АУАН бл. № 49408/30.03.2019 г..
Цитираното НП е инкорпорирано в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите У. и П., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, които са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
От еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите У. и П. се
установява несъмнено, че обв. К. на инкриминираната дата и място е управлявал
процесния лек автомобил. Тези свидетели бяха категорични, че се спрели за проверка
автомобила и че същият е бил управляван от К.. Техните показания оборват
твърденията на обвиняемия и на св. К., че друго лице е управлявала автомобила на К.
въпросната вечер и че когато полицаите са спрели до МПС, в него е бил единствено
неговия собственик, но на мястото до водача, а обв. К. се намирал в близост до кафе-
автомат. Опровергаха се и твърденията им, че едва след това К. бил принуден от
полицейските служители да се качи зад волана и да закара автомобила до близкия
магазин, където било по-светло и там му била извършена проверка.
Съдът не кредитира показанията на св. К. и обясненията на обвиняемия, не само
защото противоречат на категоричните и непротиворечащи си показания на
полицейските служители, но и защото същите си противоречат помежду си. Така напр.
обвиняемият заяви, че пред полицаите св. К. бил заявил кой е шофьора на колата му, а
пък св. К. посочи, че единствено е казал, че К. не е карал автомобила. Освен това прави
впечатление, че обвиняемият едновременно твърди, че случайно е минал покрай колата
2

на св. К., отивайки до кафе-автомата, но същевременно посочи, че същата вечер К. бил
на казино с други хора и се прибирал, което обстоятелство е потвърдено от К., но няма
как К. да знае за същото, ако не е бил във въпросния автомобил.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите У. и П. и заради това, че те
нямат никакъв личен мотив да уличават обв. К. в извършването на въпросното деяние,
ако той не го е сторил.
Безспорно е по делото, че към инкриминираната дата обвиняемият е бил
неправоспособен водач и не имал издадено СУМПС. При това положение не е имал
право да управлява МПС и по-конкретно процесният лек автомобил по аргумент на
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установено, че обв.
З.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.343в ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като на инкриминираните дата и място, е
управлявал МПС- лек автомобил „***“, с peг. № ***, без съответното свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с НП № 19-0333-
000158/10.04.2019 г., издадено от Началника на РУ на МВР - Стамболийски при ОД на
МВР- Пловдив, връчено му лично на 18.06.2019 г. и влязло в законна сила на
26.06.2019 г., като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е осъществено
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал обстоятелствата, че е неправоспособен водач на моторно превозно средство,
както и че вече има наложено административно наказание- обществено порицание за
това, че е управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление, а също и че от
влязлото в сила НП не е изминал срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че
няма въобще право да управлява автомобила, без СУМПС, е сторил това.
Обв. К. е роден на 13.01.2003 г., като към датата на деянието-10.01.2020 г., не е бил
навършил пълнолетие, бил е на 16 г., но три дни по-късно е станал на 17 години, което
показва че е бил достатъчно психо-физически съзрял, че да може да разбира свойството и
значението на извършеното, т. е. да осъзнава запретеността на деянието, както и да
ръководи постъпките си.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 и чл.60 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Към
момента на извършване на деянието той е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се установява от справката му
за съдимост. Видно от последната е , че обв. К. е осъждан за престъпления по чл.345
ал.2 и чл.343в ал.2 от НК, за което е било определено едно общо най-тежко наказание-
пробация, но това осъждане е станало с влязла в сила на 08.06.2020 г. присъда по
НОХД № 443/20 г. на ПзРС, т.е. след извършване на настоящето деяние. До момента
извън нарушението, което обуславя настоящето му деяние е извършил още 1
нарушение на ЗДвП на инкриминираната дата, за което е бил наказан с глоба с фиш,
3

като наказващия орган не е отчел обстоятелството, че не може да санкционира
непълнолетния К. по този ред и с това наказание. Характеристичните данни за
обвиняемия са сравнително добри, не е извършител на противообществени и
криминални прояви.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по улици от републиканската пътна
мрежа, в населено място и през нощта.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.6 във вр. с ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.343в ал.2 от НК, към инкриминираната дата
се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода от една до три години, а
както вече се посочи обвиняемият към датата на деянието е бил непълнолетен, не е
осъждан и не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава
VIII от общата част на НК, преди да извърши настоящето деяние и от деянието не са
причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки на
чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха оказаното съдействие
на полицейските и разследващи органи, добрите характеристични данни, добрият му
статус като водач, както и тежкото му семейно и материално положение и имотно
състояние. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к.
то е материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната процедура
по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, както отчете че към датата на
деянието обвиняемият е бил непълнолетен, съдът на основание чл.78а ал.6 във вр. с
ал.1 от НК счете, че на обв. К., след като бъде освободен от наказателна отговорност,
следва да бъде наложено административно наказание „обществено порицание“, което
да се изпълни чрез поставяне на решението на видно място на сградата на Кметството
на с. И. за срок от един месец.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди обв.
З.К. да заплати по сметка на НБПП София сторените по делото разноски за служебен
защитник в ДП на процеса по ДП № 412/20 г. на РУ- П. в размер на 150 лева, тъй като
видно от материалите по цитираното ДП, в същото като служебен защитник на
обвиняемия е била назначена адв. Г. Б. от ПзАК на основание чл.94 ал.1 т.1 от НПК.
Видно от приложеното по делото решение на НБПП на адв. Б. за предоставената от нея
правна помощ е било изплатено възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	604
Дата:	6 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200281
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 февруари 2021 г.

Решение по дело №281/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите