№ 588
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901172 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Божурище, ул.“****, представлявано от управителя
З.С.К. чрез адв.В.И. от САК съдебен адрес гр.София, ул.“**** против С.О. ЕИК ****, с
адрес гр.София, ул.“****3, представлявана от Кмета, за осъждане на ответника за заплащане
на сумата от 50 000лв., частична искова претенция от целия дължим неплатен остатък в
размер на 396 375,90лв., съгласно фактура №**********/09.12.2020г., представляваща
окончателно възнаграждение по Договор BG16RFOP001-8.001-0002-С01, рег.№СОА18-
ДГ55-350/22.06.2018г. за строителство/основен ремонт/ реконструкция и внедряване на
мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект 70 ОУ „Св.Климент Охридски“,
ул.“****, район Връбница, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 50 000лв.,
считано от 10.12.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 27.06.2021г. в размер на
2 777,78лв. /частична претенция от лихва в пълен разм70 ОУ „Св.Климент Охридски“,
ул.“****, район Връбница ер на 22 020,88лв.№, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на ИМ 28.07.2021г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
На осн.чл.214 ал.1 ГПК с молба ищецът е направил изменение на размера на
предявения иск чрез неговото увеличение, като следва да се счита предявен за сумата от 418
39678лв., от която главница в размер на 396 375,90лв. и лихва за забава считано от
10.12.2020г. до подаване на исковата молба – 27.07.2021г. в размер на 19 72269лв. ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 346 375,90лв. от датата на допуснатото
увеличение 23.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът с определение от 23.03.2022г. в осз е допуснал исканото увеличение размер на
исковата претенция.
Ищецът твърди, че с ответната Община са в облигационни отношения по силата на
Договор BG16RFOP001-8.001-0002-С01, рег.№СОА18-ДГ55-350/22.06.2018г., сключен по
реда на ЗОП. Съгласно договора на ищеца е било възложено да изпълни срещу заплащане на
възнаграждение строителство/основен ремонт/ реконструкция и внедряване на мерки за
повишаване на енергийна ефективност на 70 ОУ „Св.Климент Охридски“, ул.“****, район
1
Връбница. Общата стойност съгл.чл.4 ал.1 от договора е в размер на 1 601 879,52лв. без
ДДС или 1 922 255,43лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на строително монтажните работи е
бил 245 календарни дни, считано от датата на съставяне на протокол обр.2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво – 10.07.2018г.
Начините и сроковете за разплащане били уговорени в чл.5 от договора, според който
възложителят следва да преведе на изпълнителя аванс от 20% от стойността на договора,
като се допускат и междинни плащания. Окончателното плащане се извършва в 30 дневен
срок след издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, въз основа на протокол
за установяване на действително извършени СМР, съставен от Изпълнителя, проверен и
съгласуван с Инвеститорски контрол и Строителния надзор и фактура, като се приспада
преведения аванс и извършените междинни плащания. Твърди се, че в договора са
предвидени условията за започване и спиране на СМР, като съвместно с директора на
училището е бил съгласуван график за извършване на СМР съобразно с графика за
провеждане на учебните занятия. Предвидено било, че при необходимост СМР могат
временно да бъдат спрени съответно срока на договора да се счита продължен със
съответния брой дни. Това било предвидено и при неблагоприятни метеорологични условия.
Договорено било, че извършените СМР се приемат с подписване на протоколи за приемане
на СМР, като за окончателно приемане се счита издадено от възложителя Удостоверение за
въвеждане в експлоатация съгласно ЗУТ. Предвидено било в случай на забава на
строителството по вина на изпълнителя той да дължи неустойка в размер на 0,5% от
стойността на договора, но не повече от 20% от общата стойност, както и при неотстранени
недостатъци изпълнителят дължи неустойка 500лв. на ден.
Ищецът твърди, че в хода на изпълнение на СМР е информирал възложителя за
наличие на дни с неблагоприятни метеорологични условия, за което е приложил справки,
които са 76 дни. Сочи, че дните, в които не е имал достъп до обекта не по негова вина – по
нареждане на директора на училището са 96дни. Според ищеца и на осн.клаузите на
договора, последният следва да се счита продължен с минимум 172дни – до 30.08.2019г.
С издаден Констативен акт образец 15 било удостоверено, че възложените СМР са
били изпълнени и е било извършено предаване на строежа от строителя на възложителя.
В решение по т.2 от акт 15 е бил определен срок от 20 дни, но не по-късно от
20.09.2019г. за отстраняване на констатирани в Приложение 2 недостатъци. С констативен
протокол от 24.09.2019г. било установено, че констатираните недостатъци са отстранени.
Обектът бил въведен в експлоатация с удостоверение №215/10.03.2020г. С този акт е било
извършено окончателно приемане на работата от страна на възложителя.
Ищецът твърди, че с писмо изх.№059 от 18.12.2020г. на осн.чл.5 ал.5 от договора е
депозирал искане за окончателно плащане на СМР, ведно с приложена фактура
№**********/09.12.2020г. и протокол за установяване на извършените работи, проверен и
съгласуван с Инвеститорски контрол и Строителен надзор. Искането е било за заплащане на
сума в размер на 676 662,55лв. без ДДС, изчислена след приспадане на преведения аванс и
извършено междинно плащане.
В отговор на искането ищецът бил информиран, че с констативни протоколи от
23.12.2020г. били начислени неустойки в общ размер на 396 375,90лв., които е било прието
да бъдат прихванати от окончателното плащане за извършени СМР. Ищецът изразява
несъгласие с констатациите и развива подробни доводи. Поддържа, че е изпълнил своите
основни задължения, породени от договора за изработка, поради което е възникнало правно
задължение за възложителя за заплащане на окончателното възнаграждение, което е станало
изискуемо в 30 дневен срок след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация
и издаване на фактура на 09.12.2020г.
Според ищецът не е налице виновно забавяне на изпълнение на работата, поради
което неустойка не се дължи.
Счита, че не дължи и неустойка за неотстранени недостатъци в размер на 76 000лв.,
тъй като му е бил даден срок, в който те са били отстранени.
2
Оспорва направеното от ответника извънсъдебно прихващане на начислените
неустойки с окончателното възнаграждение по договора и моли да бъде прието, че не е
породило своя ефект.
В законов срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявените искове като излага доводи за неоснователност.
Не оспорва наличието на облигационни отношения между ищеца и ответника на
основание процесния договор за СМР. Не оспорва, че са били извършени договорените
СМР. Твърди забавено изпълнение, което е довело до налагане на санкции чрез начисляване
на договорената неустойка. Твърди, че забавата е от 171 дни, която изчислена към
стойността на договора възлиза на 320 375, 90лв. Твърди се също така забава и на дадения
срок за отстраняване на констатираните недостатъци от 152 календарни дни, което възлиза
на 76 000лв. според ответника, след удържане по посочените суми, финансовите отношения
между страните следва да се считат за изцяло уредени.
Ответникът твърди, че процесният договор е бил сключен след провеждане на
конкурс за възлагане на обществена поръчка по проект, осъществяван с финансовата
подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020г., съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие. Договорът е бил сключен
при условията и разпоредбите на ЗОП, поради което всяко изменение в него следвало да се
извършва по реда предвиден в ЗОП и ППЗОП. Удължаването на срока на договора,
независимо дали се дължи на обстоятелства, включени в него, без да е подписан от страните
с анекс или споразумение към същия не може да се приеме за законосъобразно изменение на
договора. Твърди, че удължаването на срока със 171 календарни дни при срок на договора
от 245 дни, който не може да бъде удължаван, не може да се приеме като несъществено
изменение на същия по смисъла на чл.116 ал.1 т.7 ЗОП, тъй като представлява удължаване
на срока с над 70% от първоначално определения, което би довело до провеждане на нов
конкурс за възлагане на обществена поръчка. Твърди, че ищецът не е изпълнил нормативно
определената, както и определената с процесния договор процедура по спиране на СМР и
съответно удължаване на сроковете за спрените СМР. Развива подробни доводи.
Поддържа, че срокът за изпълнение на Договора не е бил удължен своевременно при
спазване на предвидените за това в договора и закона процедури. Аргументира подробно
начислените неустойки и причините за това, както и направеното прихващане.
Иска отхвърляне на предявените искове.
Преписи от отговора на исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ищеца.
В законоустановения двуседмичен срок ищецът е упражнил правото си да депозира
допълнителна искова молба.
Оспорва твърденията на ответника. Относно срока за изпълнение на СМР поддържа,
че още със сключването на договора страните са изразили воля за автоматично удължаване
на срока при наличие на посочените обстоятелства, поради което договорът е бил удължен в
съответствие и при спазване на предвидените в него и закона процедури. Това води до липса
на основание за ангажиране отговорността на ищеца. Поддържа, че не са налице основания
и за ангажиране на отговорност за забава при отстраняване на констатираните недостатъци.
Депозиран е в законов срок отговор на допълнителната ИМ. Поддържат се идентични
възражения и твърдения като с първоначалния отговор. Не са направени допълнителни
доказателствени искания.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
От приложения към делото Договор BG16RFOP001-8.001-0002-С01, рег.№СОА18-
ДГ55-350/22.06.2018г. за строителство /основен ремонт/ реконструкция и внедряване на
мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект 70 ОУ „Св.Климент Охридски“,
ул.“****, район Връбница, се установява, че страните са били обвързани от валидни
3
облигационни отношения, по силата на които ищецът има качеството на Изпълнител, а
ответната Община качеството на Възложител.
Предметът на договора е уговорен в чл.1 и чл.2, а в чл.3 ал.3 е посочен срокът за
изпълнение на СМР от 245 календарни дни, считано от откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия съгл. Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. Общата стойност на договора възлиза на
1 601 879,52лева без ДДС или 1 922 255,43лв. с ДДС. Съгласно чл.5 ал.2, възложителят
превежда на изпълнителя аванс до 20% от стойността, а именно 384 451,09лв. в срок до 30
дни от направено писмено искане от изпълнителя за заплащане на аванс. На осн.чл.5 ал.5 от
договора окончателното разплащане се извършва при условията на ал.3 в тридесет дневен
срок след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, въз основа на протокол за
установяване на действително извършените СМР, съставен от изпълнителя и проверен и
съгласуван с Инвеститорски контрол и Консултанта, упражняващ Строителен надзор и
фактура, като се приспадат преведения аванс и извършените междинни плащания.
В договора са предвидени клаузи за отстраняване на констатирани недостатъци, като
съгл.чл.9 ал.2 те трябва да бъдат отстранени до изтичане на срока за изпълнение на договора
или в определен от Възложителя подходящ срок с предписание на инвеститорския контрол
или на строителния надзор в съответния констативен акт. Предвидено е, че при
неотстраняване на недостатъците в определения срок изпълнителят дължи неустойка по
500лева на ден за обезщетение на възложителя, като последния има право да се удовлетвори
за дължимите като неустойка суми от стойността на междинните плащания или
окончателното плащане по договора – чл.9 ал.3. При забавено, лошо изпълнение или пълно
неизпълнение изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5% от
стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от общата стойност на
договора.
В чл.13 ал.1 от договора е регламентирано, че изпълнението на СМР започва след
писмено уведомяване на Изпълнителя, че е осигурено финансирането и съставянето на
Протокол обр.2. В ал.2 е предвидено спиране на СМР, съответно удължаване по причини,
свързани с учебната дейност, а в ал.4 е посочено – удължаване на срока със съответния брой
дни налични неблагоприятни метеорологични условия.
От представения по делото Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа се установява, че на 10.07.2018г. е
започнало изпълнението на СМР и е започнал да тече срока за изпълнение и при липса на
основания за спиране на СМР, същият изтича на 12.03.2019г.
По делото са представени писма от 18.01.2019г., от 28.02.2019г. и от 16.05.2019г., с
които ищецът е уведомявал ответника за наличие на дни с неблагоприятни метеорологични
условия по справки от НИМХ към БАН, които са 76 дни. Дните, в които изпълнителят не е
имал достъп до обекта не по негова вина, а понареждане на директора на училището, както
и дните, в които са провеждани матури, олимпиади и други дни, в които не е било възможно
осъществяване на СМР, поради неразчистен инвентар, както и в събота и неделя, които са
минимум 96 дни, като срокът за изпълнение се удължава до 30.08.2019г. С писмата са
правени искания за удължаване срока на изпълнение на договора поради неблагоприятни
метеорологични условия.
С Констативен Акт образец 15/30.08.2019г. е прието, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ и условията на сключения
договор. В решение по т.2 от Акт 15 е бил определен срок от 20 дни, но не по-късно от
20.09.2019г. за отстраняване на констатирани в Приложение 2 недостатъци.
С констативен протокол от 24.09.2019г. е установено, че констатираните недостатъци
са отстранени.
С Удостоверение №215/10.03.2020г. обектът е въведен в експлоатация.
С писмо вх.№СОА16 – ПП00 – 152 -/2303/23.12.2020г. изпълнителят е поискал
4
окончателно плащане на СМР, ведно с приложена фактура №**********/09.12.2020г. на
осн.чл.5 ал.5 от процесния договор и протокол за установяване на действително
извършените СМР, съставен от Изпълнителя, проверен и съгласуван с Инвестиционен
контрол и Строителния надзор. Сумата за заплащане е в размер на 676 662,55лв. без ДДС
или 811 995,06лв. с ДДС, изчислена след приспадане на преведения аванс и извършено
междинно плащане.
С приложеното удостоверение за неустойка за забава на изпълнение на СМР на
осн.чл.21 ал.1 т.1 от процесния Договор, към което е издаден констативен протокол за
установяване на срочното му изпълнение, на Изпълнителя е наложена неустойка в размер на
20% от стойността на договора. С издадено удостоверение за неустойка за неотстранени
недостатъци в срок съгл.чл.21 ал.2 и чл.21 ал.1 т.1 вр.чл.9 ал.3 от договора на Изпълнителя е
наложена неустойка в размер на 500лв. за всеки ден просрочие на определения от
възложителя срок за отстраняване на констатирани недостатъци. Отразено е, че поради
забава от 152 календарни дни, считано от 01.04.2019г. до 30.08.2019г. – неустойката е в
размер на 76 000лв. Съгласно Констативен протокол за установяване на срочно изпълнение
от 23.12.2020г. срокът на договора е изтекъл на 12.03.2019г., а възложените СМР са били
предадени на 30.08.2019г. с акт обр.15, възложителят е приел, че е налице виновно
просрочие на договора със 171 дни и е начислил неустойка по чл.21 ал.1 т.1 от същия в
размер на 320 375,90лв. без ДДС, която следва да бъде прихваната при окончателното
плащане на извършените СМР.
Поради извършено прихващане възложителят е заплатил на изпълнителя сума в
размер на 415 619,16лв. видно от фактура №**********/09.12.2020г.
За изясняване на делото съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза.
От приетото заключение се установява, че срокът на договора следва да се счита продължен
на осн.чл.13 ал.4 с 80 дни, в които изпълнителят не е имал възможност да работи поради
неподходящи метеорологични условия. Вещото лице е групирало отразените в констативни
протоколи недостатъци при СМР, които са били отстранени окончателно на 24.09.2019г. или
196 календарни дни след изтичане срока на договора. В допълнително заключение вещото
лице е описало по групи консататираните недостатъци, като е обобщило, че това се
несъществени такива, тъй като ако са съществени и недопустими за експлоатация на
сградата, то обекта няма да бъде приет с Акт обр.15, а същите са описани като приложение
към него с даден срок за отстраняването им.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св.Славчо Тепавичаров
се установява, че той е изпълнявал дейности по оформяне на документацията за
строителните обекти за 70 ОУ. Твърди, че строителния процес протичал при усложнена
обстановка, поради факта, че училището е обособен с един основен корпус на два етажа, в
който учели учениците и към него имало още учебни стаи. Основната част в проекта
включвала обновяване на тези сгради, както и пристройка с топла връзка към физкултурния
салон. Децата минавали през работния обект, за да могат да влязат в салона. Друг тежък
фактор били атмосферните условия справки за които изпълнителят подавал своевременно.
Твърди че имало период от време когато директорката на училището на допускала
извършване на ремонтни дейности затваряла училището по-рано в съботен и неделен ден
също не били допускани. Сочи че като справка за лоши метеорологични условия са били
95дни за целия период на договора 9 дни официални празници 15 септември 22 септември
когато училището е било затворено и не е имало как да изпълняват своите дейности, заедно
със съботни и неделни дни са около 69дни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 и 266 от ЗЗД - за
заплащане на възнаграждение по Договор BG16RFOP001-8.001-0002-С01, рег.№СОА18-ДГ55-
350/22.06.2018г. за строителство /основен ремонт/ реконструкция и внедряване на мерки за
повишаване на енергийната ефективност на обект 70 ОУ „Св.Климент Охридски“, ул.“****, район
Връбница.
5
С договорите за изработка съгласно чл.258 от ЗЗД изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, в съответствие с поръчката на другата страна, а последната – да
заплати възнаграждение.
Съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД възложителят на работата дължи на изпълнителя
уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква
задължението за плащане, включва от една страна сключен договор за изработка,
изпълнение на конкретната възложена работа и приемане на работата. По делото е
безспорно установено наличието на сключен между страните договор за изработка – за
строителство /основен ремонт/ реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на
енергийната ефективност на обект 70 ОУ.
Изпълнението на възложената работа, според клаузите, сроковете и другите условия
по договора е установено от приложените по делото писмени доказателства – с издадения и
надлежно подписан акт обр.15/30.08.2019г., показанията на разпитания по делото свидетел и
заключението на допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза. Обектът е въведен
в експлоатация с Удостоверение –215/10.03.2020г. Подписаните актове удостоверяват, че
възложените СМР са изпълнени съобразно поръчката и че сградата може да се ползва по
предназначение. По същество изпълнението по договора не се оспорва.
Спорният въпрос между страните е налице ли е забава при изпълнение на процесните
СМР, която да е породила насрещни права на възложителя за претендиране на неустойка по
чл.9.3 и чл.21 ал.1 т.1 от договора и дали извършеното извънсъдебно прихващане на
неустойките с вземания на изпълнителя е породило правен ефект.
В чл.13 от Договора страните са предвидили клауза, че при неблагоприятни
метеорологични условия срокът за изпълнение се удължава с посочения в справката срок.
Установено е по делото от съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания, че
този срок е удължен с 80 дни, след което с 9 дни заради неучебни дни и 69 дни поради
недопускане на изпълнителя на работа от страна на директора поради съвпад с учебния
процес. Следователно срокът следва да се счита продължен с 158дни – до 18.08.2019г. В
експертното заключение по допълнителната СТЕ вещото лице е посочило, че проектът е
изпълнен на 15.08.2019г. То е обобщило три групи недостатъци. Първата група е
обективирана в Протокол от 20.03.2019г. които е следвало да бъдат отстранени до
31.03.2019г., С протокол от 01.04.2019г. е констатирано, че съществените недостатъци са
отстранени а тези които не са – представляват недовършени СМР. Втората група
недостатъци са констатирани с протокол от 05.06.2019г. като е бил даден срок за
отстраняване до 19.06.2019г. Отразено е че недостатъците са отстранени в срок. Третата
група недостатъци са установени на 15.08.2019г. и 22.08.2019г., но според вещото лице тези
забележки не представляват недостатъци, тъй като обектът е приет с акт обр.15.
Изложеното и установеното, че не е налице плащане на окончателното
възнаграждение на изпълнителя поискано от него и отразено във фактура
№**********/09.12.2020г. предявеният осъдителен иск за сумата от 418 39678лв. е
основателен и доказан.
По възражението за прихващане с вземането за неустойка за забава.
Ответникът е извършил извънсъдебно прихващане и в условията на евентуалност е
заявил и съдебно такива с начислените неустойки по чл.21 ал.1 т.1 и чл.9 ал.3 от процесния
договор.
Ищецът е направил възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл.21 ал.1
т.1 поради накърняване на добрите нрави на осн.чл.26 ал.1 пр.трето от ЗЗД.
В разпоредбата на чл.103 ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За да е налице
посочената разпоредба е необходимо да съществуват две действителни вземания,
вземанията да са насрещни, да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи,
активното вземане ( на прихващащата страна) да е изискуемо и ликвидно. Ликвидност е
6
налице, когато по отношение на вземането няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение.
С поред настоящия състав на съда направеното извънсъдебно и в условията на
евентуалност съдебно прихващане с вземане за неустойка не е породило последиците на
погасяване на насрещното вземане.
За възникването а следва да се установи, че е налице забавено изпълнение (след
падежа), което може да се вмени във вина на изпълнителя. Всяко друго късно изпълнение не
може да доведе до неусточена отговорност.
В настоящия случай работата е приета с подписването на Акт обр. 15. Установява се
от събраните доказателства по делото че е налице закъснение от 158 дни, но поради
невъзможност за работа с оглед неблагоприятни метеорологични условия, почивни дни,
недопускане на изпълнителя до работа поради съвместяване с учебния процес, като за тази
невъзможност за работа възложителят е бил уведомяван. Следователно липсва вторият
елемент на забавата, а именно закъснението да се дължи на причина, за която изпълнителят
отговаря. Съдът приема, че закъснението в изпълнението на основния договор се явява
невиновно, поради което и не е възникнало правото на възложителя за неустойка за забавено
изпълнение.
Ето защо възражението за прихващане с вземане за неустойка за забава не е породило
последиците на погасяване на насрещно вземане.
По изложените съображения не са налице предпоставките за начисляване на
неустойка за неспазване на срока на договора в размер на 320 37590лв. Съдът намира, че
неустоечната клаузата по чл.21 ал.1 т.1 от договора не е нищожна, но в конкретния случай
не е породила своето действие.
По иска с правно осн.чл.86 ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва върху претендирания размер на главницата в размер на
396 375,90, а именно 19 722,69лв. за периода 10.12.2020г. до 27.06.2021г. Съдът ще присъди
сумите ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.03.2022г. до окончателното
изплащане.
По разноските.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца, сторените от него
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 30 535,87лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. ЕИК ****, с адрес гр.София, ул.“****3, представлявана от Кмета да
заплати на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Божурище,
ул.“****, сумата от 396 375,90лв./триста деветдесет и шест хиляди триста седемдесет и пет
лева и 90ст./, представляваща окончателно възнаграждение по сключения между С.О. като
възложител и М.Х. ЕООД като изпълнител Договор BG16RFOP001-8.001-0002-С01, рег.
№СОА18-ДГ55-350/22.06.2018г. за строителство /основен ремонт/ реконструкция и
внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект 70 ОУ
„Св.Климент Охридски“, ул.“****, район Връбница, съгласно остатък по фактура
№**********/09.12.2020г., ведно със законната лихва за забава , считано от 10.12.2020г. до
подаване на исковата молба – 27.07.2021г. в размер на 19 722,69лв./деветнадесет хиляди
седемстотин двадесет и два лева и 69ст./ ведно със законната лихва върху сумата от 346
375,90лв. от датата на допуснатото увеличение размера на иска - 23.03.2022г. до
7
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.О. ЕИК ****, с адрес гр.София,
ул.“****3, представлявана от Кмета да заплати на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.Божурище, ул.“**** разноски в производството в размер на 30
535,87лв./тридесет хиляди петстотин тридесет и пет лева и 87ст./ съгласно представения
списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8