№ 939
гр. София , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 15.12.2020г. и допълнително Решение от 06.01.2021г.,по-
становени по гр.д. № 9506/2017г., І-17 състав на СГС, е признал за установе-
но по предявен от „Юробанк България“АД срещу Й. Д. К. иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, че ответни- кът дължи на
ищеца сумата от 8 711.77 евро – изискуема главница по Дого- вор за банков
кредит № HL 29930/10.12.2007г., ведно със законната лихва от 09.12.2016г.
до окончателното изплащане и 5 642.24 евро договорна лихва за периода
20.08.2015г. – 07.12.2016г., за които суми е издадена заповед за неза бавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 72285/2016г. по описа на СРС, 56
състав, като искът за главницата за горницата до 80 758.74 евро, за дого ворна
лихва за горницата до 7 175.51 евро и за такси в размер на 451.03 евро за
периода 19.09.2015г.- 07.12.2016г. е отхвърлен. Ответникът е осъден да за-
плати на ищеца разноски в размер на 661.31 лв. и 1 170.10 лв. разноски за за-
поведното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 6 294.54лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
1
Решението е обжалвано и от двете страни – от ищеца в отхвърлените
части, а от ответника - в уважената част, с изложени съображения за непра-
вилност и незаконосъобразност.
Всяка от страните депозира писмен отговор, с който оспорва въззивна-
ната жалба на другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на изда-
дена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.
След обсъждане възраженията на страните и представените по делото
доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на 09.12.2016г.
зявителят „Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, с която на Й. Д. К. и И. Г. М. да бъде разпоредено да
заплатят на заявителя 80 758.74 ев- ро главница по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот № HL 29930/10.12.2007г. и четири
допълнителни споразумения, ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 7 175.57 евро за
периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г.; такса в размер на 451.03евро за периода
19.09.2015г. – 07.12.2016г. и 7 204.93 лв., разноски по делото, за които е
издадена заповедта. Длъжникът К. е подал възражение, поради което ищецът
е предявил иска за установяване съществу- ването на задължението по
заповедта за незабавно изпълнение. Прието е за установено, че страните по
делото са обвързани от сключен на 10.12.2007г. договор за кредит, по силата
на който ищцовата банка е предоставила на Й. Д. К. и И. Г. М. сумата от
75 000 евро, при годишна лихва, представляваща сбора от БЛП на банката за
жилищни кредити в евро /6.35%/ плюс договорна надбавка от 0.15 пункта.
Установено е, че сумата по кредита е усвоена от ответника, с което банката е
изпълнила основното си задължение по договора – да предостави заемната
2
сума.
По спорния въпрос дали е настъпила предсрочна изискуемост на креди-
та, съставът на СГС е приел, че такава не е настъпила. Ищецът не е положил
дължимата грижа да уведоми длъжника за обявяване на кредита за предсроч-
но изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Нотариалната по-
кана била изпратена до ответника само на адрес в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх.2, ет.6, ап.44, където адресатът не бил открит, като не била из- пратена на
посочения от последния в допълнителните споразумения адрес за
кореспонденция в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.А, ет.2, ап.8, където банката е
могла и е била длъжна да изпрати уведомлението за обявя- ване на кредита за
предсрочно изискуем.
Съставът на СГС е обсъдил сключените между страните допълнител-
ни споразумения към основния договор, с които просрочените задължения са
преоформени чрез натрупване към редовната главница, с договаряне на 12-
месечен период на облекчено плащане на дълга със съответната фиксирана
през същия годишна лихва, с посочено в съглашенията намаления. Към три от
споразуменията е приложена методология за определяне на референтния
лихвен процент /Прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, под
писани от кредитополучателя. Установено е, че към момента на сключване на
допълнителните споразумения не е налице подзаконово нормативен акт на
БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, пора-
ди което уговорената в тях договорна клауза, създаваща такава възможност, е
приета за нищожна на основание чл.26, ал.4 вр. чл.10,ал.3 ЗЗД и чл. 146, ал.5
ЗЗП. Направен е извод, че в този случай между страните са приложими клау-
зите на договора от 10.12.2007г., според които дължимата от кредитополуча-
телите вноска е в размерите, посочени в него – 474.05 евро.
По въпроса за наличието на предпоставката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски е прието
за установено, че за периода от сключване на договора до 28.12.2015г. са по-
стъпили суми на обща стойност 40 256.01 евро. За да се отговори на въпроса,
съставът на СГС е приел, че първо следва да се прецени дали са налице ни-
щожни клаузи поради неравноправност, допускащи банката да промени ед-
ностранно БЛП, според който се определя лихвеният процент по кредита.
След съобразяване с разпоредбите на приложимия в правоотношението меж-
3
ду страните ЗЗП и предвид посоченото от ответника нарушение на чл.143, т.
11 ЗЗП, е приета неравноправност на разпоредбата на чл.12 от договора, спо-
ред която банката си запазва правото по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните. Следова-
телно, дава се възможност за едностранна промяна в условията на договора
на непредвидено в него основание. Отделно от това, чл.6,ал.3 от договора
предвижда промяна, включително чрез увеличение на цената на кредита, чрез
увеличаване на БЛП, без потребителят да има право да се откаже от догово-
ра, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването му, което е в разрез със забраната на т.13
на чл.143 ЗЗП. Договорът следва да се прилага ако е бил сключен и без нера-
вноправните клаузи. Въз основа на експертно заключение съдът е приел, че
по време на действие на договора, и на база нищожни уговорки в допълни-
телните споразумения, е прилаган лихвен процент, различен от този, при кой-
то кредитополучателят е приел да погасява задълженията си. Установената от
заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза постъпила
сума от 40 156.01 евро е достатъчна да погаси задълженията на К. до ок-
томври 2014г., включително за такси за управление в размерите, определени в
чл.4,т.2 от договора на обща стойност 1 083.73 евро, или общо 39 955.83 евро.
Остатъкът от 200.18 евро и допълнително заплатените на 28.12.2015г. 100
евро са приспаднати от падежирали в хода на производството задълже- ния.
След 28.12.2015г. погасителни вноски по договора от 10.12.2007г. не са
правени, поради което е направен извод за настъпила предсрочна изискуе-
мост, необявена на кредитополучателя преди датата на подаване на исковата
молба. Като се е съобразил с дадените в ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк.д. №
8/2017г. на ОСГТК указания, че решението на съда трябва да отразява прав-
ното положение между страните по делото, каквато е то в момента на при-
ключване на съдебното дирене, като се вземат предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, първоинстанционният съд е приел, че искът следва
да бъде уважен за вноските само за главница с настъпил падеж към устните
състезания – 13.11.2020г., въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на исковата молба, които за периода
ноември 2014г.- ноември 2020г. са на стойност 8 711.77 евро. Тъй като възна-
градителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора
настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди такава,
4
чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по реда на чл.422
ГПК.За периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г. дължимата договорна лихва въз-
лиза на 5 942.42 евро. Поради недоказване от ищеца на вида на претенди-
раната такса от 451.03 евро – дали е за управление на кредита, за просрочие
или друго, нито размерът й, искът е отхвърлен. Останалите 300.18 евро, недо-
статъчни да покрият задълженията за една вноска, са приспаднати от лихви-
те, съгласно уговореното в чл.17 от договора, поради това тяхната стойност е
5 642.24 евро.
Оплакванията във въззивната жалба на ищцовата банка са за: - непра-
вилност и необоснованост на извода, че дългът не е обявен за предсрочно
изискуем с връчване на нотариалната покана, като се позовава и на приетото в
по-новата практика на ВКС разрешение, че правото е упражнено с предявя-
ването на иска; - за неправилност на извода за наличието на неравноправни
клаузи на основание чл.26,ал.4 вр. чл.10,ал.3 ЗЗД и чл.146,ал.5 ЗЗП, тъй като
не била правена разлика между капитализиране на лихви и анатоцизъм, както
и за неправилност на извода за неравноправност на клаузите, касаещи прило-
жимия между страните лихвен процент.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника са за неправилност и
необоснованост на решението, без обаче да са посочени конкретни съобра-
жения. Развити са такива само досежно твърдението на ответника, че не е
настъпила твърдяната от банката предсрочна изискуемост на дълга, поради
невръчване на нотариалната покана, в който смисъл е обаче и приетото от съ-
става на СГС.
След преценка на събраните в първоинстанционното производство до-
казателства, експертно заключение във въззивното производство и с оглед
становищата на страните в настоящото производство по повод обжалване на
първоинстанционния акт, въззивният състав приема, че страните не спорят по
следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по
делото от валидно сключен на 10.12.2007г. договор за банков кредит в раз
мер на 75 000 евро, усвоен от кредитополучателя на 21.12.2007г., задълже-
нията по който е следвало да бъдат погасявани на равни /анюитетни/ месечни
вноски, включващи лихва и главница, в размер на 474.05 евро; преустано-
вяване плащането на вноските на 20.08.2015г.; упражняване от страна на
банката на потестативното право по чл.18, ал.2 от Договора за кредит да обя-
5
ви кредита за предсрочно изискуем и подаване на 09.12.2016г. на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена такава на 15.
12.2016г. по ч.гр.д.№ 72285/2013г. от СРС за сумите от 80 758.74 евро глав-
ница по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
29930/10.12.2007г. и четири допълнителни споразумения, ведно със законна-
та лихва от 09.12.2016г. до изплащане на вземането; договорна лихва в раз-
мер на 7 175. 57 евро за периода 20.08.2015г. до 07.12.2016г.; такса в размер
на 451.03 евро за периода 19.09.2015г. – 07.12.2016г. и 7 204.93 лв., разноски
по делото, за които е издадена заповед; своевременно подаване на възраже-
ние от длъжника Й. К. по чл.414 ГПК и предявяване в срок от бан- ката
кредитор на установителния иск по чл.422 ГПК.
Оплакването на ищцовата банка срещу направения от състава на СГС
извод за недоказаност на надлежно уведомяване на длъжника за волята на
банката да счита непогасения кредит за предсрочно изискуем, е неосновател-
но. Връчването на нотариалната покана само на адреса в гр.***, ж.к. „***“
бл. ***, вх.2, ет.6, ап.44, посочен в договора за кредит, на който лицето не е
открито, без изпращане на съобщение на изрично посочения от
кредитополучателя К. в допълните споразумения нов адрес за кореспон-
денция, а именно – в гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх.А, ет.2, ап.8, води до
споделяне на извода, че банката не е положила достатъчно усилия да доведе
до знанието на длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е заявеното в жалбата на ищцовата банка възражение, че
ответникът не е спазил разпоредбата на чл.23 от договора за уведомяване за
промяна в адреса за кореспонденция, тъй като и в четирите допълнителни
споразумения е посочил адрес за кореспонденция, различен от вписания в
договора за кредит, с което е изпълнил условието на договора за писмено
уведомяване на банката за настъпилата в адреса промяна.
Ефектът обаче на уведомяването за обявената от банката предсрочна
изискуемост на кредита е настъпил с получаване от ответника на препис от
исковата молба и приложенията към нея, между които и процесната нота-
риално покана, в която банката е обективирала заявление в този смисъл. На-
стоящият състав споделя и прилага в практиката си приетото в Решене № 10
от 25.02.2020г. на ВКС по т.д. № 16/2019г., ІІ т.о., ТК, разбиране, че „ако
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
6
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването
му се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането“. Това съответства и на последователно за-
стъпваното в тълкувателната дейност на ВКС и в съдебната практика прило-
жимост на правилото на чл.235, ал.3 ГПК, задължаващо съда да вземе пред-
вид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право, какъвто в случаят е настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, предвид надлеж-
ното уведомяване на длъжника за волята на банката да му я обяви.
По категоричен начин по делото се установява, че до подаване на заяв-
лението по чл.417 ГПК на 09.12.2016г., ответникът е в неизпълнение на за-
дължението за изплащане на три поредни вноски – за м. август, септември и
октомври, 2015г., съобразно посоченото в нотариалната покана, което е и ос-
нованието по чл.18, ал.2 от договора за кредит банката да обяви остатъка от
кредита за предсрочно изискуем. За да направи този извод, настоящият със-
тав съобрази, че никоя от страните не е направила довод за необоснованост на
приетото в обжалваното решение, че постъпилата за погасяване на задъл-
женията сума на обща стойност от 40 156.01 евро е била достатъчна да по-
гаси задълженията на К. до октомври, 2014г. Съставът на СГС е стигнал до
този извод след като е приел за нищожни клаузите в допълнителните спо-
разумения, предвиждащи възможност за олихвяване на изтекли лихви, и за
неравноправност на клаузата на чл.12 от договора за кредит, даваща възмож-
ност на банката за едностранна промяна в условията на договора досежно
лихвения процент. По тези съображения първоинстанционният съд е приел за
приложими между страните клаузите на договора от 10.12.2007г., според
които дължимата от кредитополучателите вноска е в размерите, посочени в
него – 475.05 евро. Настоящият въззивен състав напълно споделя и препраща
към изводите в обжалваното решение досежно установената нищожност на
сочените клаузи, съответно за уреждане на отношенията между страните съо-
бразно условията на договора от 2007г., съгласно които погасяването на кре-
дита се дължи на равни анюитетни месечни вноски в размер на 475.05 евро.
При задаването на тези параметри е и изготвеното и прието, неоспорено от
страните, експертно заключение във въззивното производство по служебно
формулираната от съда задача с Определението от 24.03.2021г.
7
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на ищцовата
банка за неправилност на приетата от състава на СГС нищожност на сочени-
те в договора и допълнителните споразумения клаузи. Действително с допъл-
нителните споразумения е предвидено просрочените задължения на креди-
тополучателя, включително лихви, да се капитализират, и върху тях да се
начислява годишна лихва, което е в противоречие с действащата към периода
нормативна база, в която не е уредена възможност за олихвяване на изтекли
лихви. Следователно, договорената в споразуменията клауза, създаваща така-
ва възможност, е нищожна на основание чл.26, ал.4 вр. чл.10, ал.3 ЗЗД и
чл.145, ал.5 ЗЗП. От приетото в първоинстанционното производство основно
заключение на СИЕ в т.10 е видно, че до първото споразумение от 28.03.
2013г., банката е променяла първоначално договорения лихвен процент, въз-
лизащ на 6.50%, като го е увеличавала на 6.85%, 7.35%, 8.10%, 8.35 % , т.е.
ползвала е възможността по чл.12 от договора да променя едностранно раз-
мера на лихвата. Правилата обаче, по които се изчислява БЛП, освен че не са
част от договора, са изцяло във властта на банката да определя съдържанието
им, което обуславя извод за неравноправност на разглежданата клауза по т.11
на чл.143 ЗЗП.
От приетото в настоящото производство експертно заключение, неос
порено от страните, с което е установена структурата на дълга и размера на
непогасените вземания към 09.12.2016г., подаване на заявлението по чл.417
ГПК, след отчитане на извършените плащания, като изготви погасителен
план в съответствие с първоначалната договореност за размера на погасител-
ните вноски, съответно на възнаградителната лихва, след отчитане извърше-
ните погашения, приема за установено, че с извършените от длъжниците
плащания са погасени задълженията по кредита до 20.05.2015г.; след 20.05.
2015г. до 07.12.2016г. неплатената просрочена главница от 20 бр. месечни
вноски с настъпил падеж възлиза на 2 176.42 евро; неплатената възнагради-
телна лихва за периода от 20.05.2015г. до 07.12.2016г. възлиза на 7 005.28
евро и размерът на неплатената остатъчна редовна главница към 07.12.2016г.
възлиза на 65 205.45 евро. Следователно общият размер на главницата въз-
лиза на 67 381.87 евро /2 176.42 евро плюс 65 205.45 евро/. В случая обаче със
заявлението е поискано установяване размера на възнаградителната лих- ва за
по-малък период, а именно от 20.08.2015г. до 07.12.2016г., която видно от
8
експертното заключение, след приспадане на лихвите за предходния пери- од,
начиная от 20.05.2015г. до 19.08.2015г., които са в размер на 328.91 евро,
възлиза на 6 676.37 евро. Така установените размери на задълженията са в
рамките на постановените в заповедта за изпълнение размери. При това по-
ложение и поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за призна-
ване за установено, че ответникът дължи на ищцовата банка разликата над
8 711.77 евро до 67 381.87 евро, представляваща дължима главница по дого-
вора за кредит, и в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за устано-
вено, че ответникът дължи на банката разликата над 5 642.24 евро до 6 676.37
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2015г. до
07.12.2016г., като се постанови ново, с което се признаят за установени горе-
посочените размери на задълженията. След отчитане на обстоятелството, че
последиците от обявената предсрочна изискуемост на непогасената част от
кредита са настъпили към момента на надлежното уведомяване на длъжника,
което е станало в хода на производството, а именно – на 07.12.2017г., когато
ответникът е получил препис от исковата молба, считано именно от този
момент следва да се присъди законната лихва върху главницата от 65 205.45
евро. Следователно за периода от 09.12.2016г. до 06.12.2017г., за който е
присъдена законна лихва върху главницата над сумата от 2 176.42 евро, който
е размерът на падежираните до заявлението вноски, решението е не-
правилно.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за установяване дължи-
мостта на такси в размер на 451.03 евро за периода от 19.09.2015г. – 07.12.
2016г., следва да се потвърди. В подадената жалба ищцовата банка не е изло-
жила съображения за неправилност и необоснованост на така направения от
състава на СГС извод за недължимост на сумата, поради недоказване от ище-
ца на вида на претендираната такса от 451.03 евро – дали е за управление на
кредита, за просрочие или друго. За пълнота на изложението и в подкрепа на
направения от състава на СГС извод, въззивният състав намира за необхо-
димо да отбележи, че на законовата забрана за събиране на такава такса,
въведена с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК /ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.
07.2014г./ е придадено обратно действие с разпоредбата на §13 от ПЗР към
ЗИД на ЗПК /ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./, според която раз-
поредбите на този закон се прилагат спрямо сключените преди влизането му
9
в сила договори за кредит по отношение на такси, обезщетения или неустой-
ки и т.н., т.е. забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК за заплащане на такси и коми-
сионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, следва да
се приложи и към процесния договор. Следователно, клаузата на чл.4,т.2 от
договора, с която е договорена годишна такса за управление в размер на 0.3%
върху непогасения остатък от кредита е нищожна като противоречаща на
закона.
При този изход на спора, следващите се на ищцовата банка за първоин-
станционното производство разноски възлизат на 3 427 лв., т.е. ответникът
следва да бъде осъден допълнително да й заплати сумата от 2 765.69 лв., на
основание чл.78,ал.1 ГПК. Решенето в частта, с която ищцовата банка е осъ-
дена да заплати на ответника разноски за размера над 1 190.20 лв. следва да
се отмени. За настоящото производство, като съобрази уважената част от ис-
ка и жалбата на ищцовата банка, следващите й се разноски възлизат на сума-
та от 2 864.20 лв. Съобразно отхвърлената част на претенциите следващите се
на ответника разноски възлизат в размер на 247.30 лв.
Досежно разноските за заповедното производство, след като съобрази,
че с оглед изхода на спора следващите се на ищцовата банка-заявител раз-
носки възлизат на 6070.40лв., от които 2 916.40лв. следващата се част от
заплатената д.т. и 3 154 лв. – съответната част от заплатеното адв. възнаграж-
дение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително
разноски в размер на 4 900.30лв.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 15.12.2020г. и допълнително Решение от 06.
01.2021г., постановени по гр.д. № 9506/2017г., І-17 състав на СГС, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“АД срещу Й. Д. К. иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 8 711.77 евро до
67 381.87 евро – изискуема главница по Договор за банков кредит № HL
10
29930/ 10.12. 2007г., ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до
окончателното изплащане и за разликата над 5 642.24 евро до 6 676.37 евро
договорна лихва за периода 20.08.2015г. – 07.12.2016г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 72285/
2016г. по описа на СРС, 56 състав, както и в частта, с която „Юробанк Бълга-
рия“АД е осъдена за заплати на Й. Д. К. разноски за първо- инстанционното
производство над сумата от 1 190.20 лв., вместо което по- станови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Юробанк България“
АД срещу Й. Д. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и
2 ТЗ, дължимостта от Й. Д. К. по издадена в полза на „Юробанк България“
АД Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 15.12.2016г. по ч.гр.д.
№ 72285/2016г. по описа на СРС, 56 състав, на разликата над 8 711.77 евро
до 67 381.87 евро – изискуема главни- ца по Договор за банков кредит № HL
29930/10.12.2007г., ведно със закон- ната лихва от 09.12.2016г. до
окончателното изплащане за главницата от 2 176.42 евро, законна лихва от
07.12.2017г. до окончателното изплащане за главницата от 65 205.45 евро,
както и за разликата над 5 642.24 евро до 6 676. 37 евро договорна лихва за
периода 20.08.2015г. – 07.12.2016г.
ОСЪЖДА Й. Д. К. да заплати на „Юробанк България“ АД
допълнително разноски за заповедното производство в размер на 4 900. 30лв.,
за първоинстанционното производство допълнително разноски в раз- мер на
2 765.69 лв. и за въззивното производство - 2 864.20 лв., на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Й. Д. К. разноски за
въззивното производство в размер на 247.30 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12