Решение по дело №2097/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262254
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20211100502097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                             град София, 06.07.2022 година

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                               

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                            мл.с.: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………….. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №2097 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК.

Срещу неприсъствено решение №69399 от 14.03.2020г. по гр.дело №38156/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59 състав, е постъпила молба, подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо -  от 22.06.2020г., от М.Ф.Ч., с твърдения, че като ищец е бил лишен от възможност да участва по делото поради ненадлежно връчване на призовка за насроченото първо съдебно заседание. Изложени са доводи, че изпратената призовка е връчена в нарушение на чл.44, ал.1 от ГПК, тъй като е отбелязано от връчителя, че е получена от адвокатски сътрудник Д. Ш., без да са отбелязани трите й имена, както и липсва положен подпис на получателя. Наред с това се поддържа, че след направена справка в регистъра на адвокатските сътрудници се установява, че няма вписан адвокатски сътрудник с такова име. В тази връзка се твърди, че ищецът не е било редовно призовано за насроченото първо съдебното заседание, предвид на което постановеното неприсъствено решение се явява неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се още, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение доколкото първостепенният съд е нарушил нормата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че с оглед приложените към исковата молба доказателства, съответно направените доказателствени искания не може да се обоснове извод, че предявеният иск е вероятно неоснователен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени постановеното неприсъствено решение и върне делото на СРС за разглеждане по същество от друг съдебен състав.

Ответникът по молбата – „Д.М.” ООД, представлявано от управителя М.Д.П., чрез процесуален представител адв. Д.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на молбата. Излага се, че получената от ищеца призовка за насроченото първо съдебно заседание е редовно връчена доколкото връчването е станало в кантората на адв.М.П., пълномощник, чрез лице, което е сътрудник на адвоката, като е удостоверено от връчителя, че получилото призовката лице има качеството „адвокатски сътрудник”. В този смисъл се твърди, че при връчването на призовката е спазена разпоредбата на чл.51, ал.1 от ГПК и ищецът е редовно призован за датата на съдебното заседание и не е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство. Не са налице предвидените предпоставки в закона за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Поддържа се още, че в производството по чл.240 от ГПК въззивният съд не може да се извършва преценка относно наличието на условията на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което изложените в този смисъл твърдения в подадената молба за отмяна се явяват неоснователни. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли подадената молба за отмяна на неприсъствено решение като неоснователна. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът като взе предвид изложените от молителя твърдения и въз основа приложените писмени доказателства, намира за установено следното:

Ищецът - М.Ф.Ч., е предявил срещу ответника - „Д.М.” ООД иск с правно основание чл.200 от КТ.

За насроченото първо съдебно заседание на 24.02.2020г. призовката до ищеца е изпратена на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез пълномощник адв.М.П., с приложено пълномощно и същата е връчена на 06.01.2020г. чрез адвокатски сътрудник Д. Ш..

За проведеното първо редовно съдебно заседание на 24.02.2020г. първостепенният съд е приел, че ищецът е редовно призован, но не се явява, не е взел становище по отговора на исковата молба, както и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие и с оглед изричното искане на ответника чрез процесуален представител адв.Д.К., направено по реда на чл.239 от ГПК, е постановено неприсъствено решение.

Съобщението за постановеното неприсъствено решение е изпратено на ищеца отново на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез адв.М.П. и видно от приложеното по делото съобщение е връчено чрез адвокатски сътрудник В.Х.на 20.05.2020г..

Молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо - 22.06.2020г. /в случая едномесечния срок изтича на 22.06.2020г. доколкото 20.06.2020г. е събота, неприсъствен ден, поради което 22.06.2020г., понеделник, се явява първия следващ присъствен ден по аргумент чл.60, ал.6 от ГПК/, т.е. спазен е срока по чл.240, ал.1 от ГПК, поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановеното неприсъствено решение, молителят сочи разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, а именно: ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание, проведено на 24.02.2020г..

В конкретната хипотеза и с оглед приложените по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че призовката до ищеца за съдебно заседание на 24.02.2020г. е надлежно връчена на посочения от страната в исковата молба съдебен адрес при условията на чл.45, изр.2 от ГПК, чрез пълномощника му по делото – адв.М.П.. Призовката е получена от сътрудник на адвоката в съответствие с чл.51, ал.1 изр.2, пр.2 от ГПК – връчена е на лицето Д. Ш., в качеството й на адвокатски сътрудник, което обстоятелство е надлежно удостоверено от връчителя в съответствие с чл.44, ал.1 от ГПК. На следващо място противно на поддържаното в молбата видно от приложената по делото призовка получателят е удостоверил с подписа си, че е получил призовката. Връчителят на призовката е длъжностно лице, което в кръга на службата си удостоверява дали съответното съобщение е връчено, кога и от кого е получено и при какви обстоятелства. Следователно отбелязването в призовката, че е получена от лицето Д. Ш., която притежава качеството „адвокатски сътрудник”, има характер на официален удостоверителен документ и съгласно чл.179, ал.1 ГПК съдът е длъжен да приеме, че отразеното от връчителя е вярно до доказване на противното. В молбата за отмяна се твърди обратното - че пълномощника на ищеца няма сътрудник на име Д. Ш.. Следователно молителят оспорва верността на официален свидетелстващ документ, при което положение доказателствената тежест да опровергае материалната доказателствена сила на този документ принадлежи на страната, която го оспорва - арг. чл.193, ал.3, изр.1 ГПК, като при недоказване на това оспорване съдът е длъжен да приеме, че удостоверените обстоятелства са се осъществили в обективната действителност по начина, описан в този официален свидетелстващ документ. В конкретния случай в настоящото производство молителят не е ангажирал доказателства, няма и направени искания за събиране на такива, чрез които да докаже своите твърдения, че удостоверените в призовката обстоятелства са неверни, а именно - че въпросното лице Д. Ш. не е адвокатски сътрудник на адв.М.П., пълномощник на ищеца. Следователно се налага извода, че в призовката до ищеца, изпратена на посочения в исковата молба съдебен адрес чрез адв.М.П., доказателствената сила на удостовереното от връчителя относно качеството на получателя /че е адвокатски сътрудник/ не е оборена и призовката следва да се счита за надлежно връчена. По изложените съображения неоснователен се явява релевираният в молбата за отмяна на неприсъствено решение довод, че не е налице редовно връчване доколкото призоваването е извършено чрез лицето Д. Ш., различно от пълномощника - адв.М.П., което лице не е негов адвокатски сътрудник.

По горните аргументи се налага извода, че не е налице твърдяното от молителя основание на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Първостепенният съд е постановил решението си, в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Формалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение от първоинстанционния съд са били налице, не е допуснато процесуално нарушение досежно призоваването на ищеца за съдебното заседание, което да е довело до накърняване правото му на защита. Ето защо той не е имал право да откаже исканата защита и да не постанови такова решение.

По останалите релевирани доводи в молбата за отмяна на неприсъствено решение решаващият съд намира да посочи следното:

В чл.239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. Преценката на първостепенния съд дали са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, не подлежи на контрол от въззивния съд, включително и в контролно - отменителното производство по чл.240 ГПК. Въззивната инстанция не може да проверява правилността на преценката по чл.239, ал.3 ГПК на първоинстанционния съд и тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване - нито чрез частна жалба, нито с въззивна /в този смисъл решение №705/17.01.2011г. по гр.д.№1388/2009г., ВКС, IV Г.О., решение №164/23.07.2013г. по гр.д.№710/2012г., ВКС, I Г.О., определение №394/26.05.2014г. по ч.т.д.№1418/2014г., ВКС, I Т.О., определение №37/12.01.2012г. по гр.д.№558/2011г., ВКС, III Г.О./.

Поради изложеното настоящият състав не следва да се произнася по основателността на възраженията на молителя, свързани с преценката на районния съд относно предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 С оглед на горните аргументи и след като не се доказаха по делото твърденията на молителя, че е бил лишен от възможност да участва в съдебното производство поради ненадлежно призоваване за съдебното заседание, поради което въззивният съд счита, че не е налице посоченото  основание за отмяна на неприсъственото решение.

 С оглед изхода на спора право на разноски има ответника по молбата за отмяна, в полза на който следва да се присъди сумата от 1600 лв., реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав на основание чл.240, ал.1 ГПК

                                         

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Ф.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***; за отмяна на неприсъствено решение №69399 от 14.03.2020г., постановено по гр.дело №38156/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59 състав, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.Ф.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Д.М.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1600.00 лв. /хиляда и шестстотин  лева/, реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1./                 

 

 

                                                                        2./