О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260829
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2911 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК, е инкорпорирана в т. 1. на частна касационна жалба с вх.№ 265504/15февруари 2021г.,от доц.д-р Р.С.А.,д.м., ЕГН **********, подадена чрез адв.А.Ч.,***, срещу Определение № 260805/17.12.2020г. на ПдОС,гр.въззивно отделение, ІХ състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2020г.
Молителят заявява, че оспорва съдебния акт - Определение № 260805/17.12.2020г. на ПдОС,гр.въззивно отделение, ІХ състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2020г., В ЧАСТТА, в която са присъдени разноските на насрещната страна доц. д-р Л.Д.-Т., в размер на 500 /петстотин/ лева, тъй като счита, че не са налице задължителните обективни предпоставки за това, а именно – да бъдат представени до последно заседание поделото, както разписка за платените разноски – в случая адвокатско възнаграждение, така и списък за разноските, дори когато адвокатското възнаграждение съставлява единствените сторени разноски; като неизпълнението на едно от двете условия, /цитирано ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,постановено по т.д.№6/06.11.2013г./, е предпоставка за неуважаване на претенцията за разноски.
В т.н., молителят заявява, че при извършена справка по делото в ПдОС установила, че насрещната страна доц.д-р Л.Д.-Т. не е представила списък за сторените от нея разноски, /такъв не е налице между кориците на делото пред въззивния съд/, поради което не е зипълнила едно от двете задължителни условия, сатновени с горецитираното тълкувателно решение.Поради което и въззивният съд напълно незаконосъобразно е присъдил разноски на насрещната страна, при което и моли оспореното определение да бъде отменено в тази чу част.
С Разпореждане № 261645/17.02.2021г. въззивният съдия дава указания, в т.ч. и за потвърждаване искането за изменение на постановения по делото краен акт в частта за разноските. С молба вх.№ 267824/05.03.2021г. е уточнено, че действително с касационната жалба е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК. С Разпореждане № 262408/10.03.2021г. въззивният съдия , съобразно разпоредбата на чл. 248 ал. 2 от ГПК, изпраща препис от касационната частна жалба, имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК в една своя част, на другата страна в производството-Л.Д.Д. и на Медицински университет-Пловдив, като указва на същите, че всеки от тях може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
От страна на МУ-Пловдив, редовно уведомен чрез адв.Н.Д.-К., не е постъпил писмен отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. От страна на ответника Л.Д.Д. , чрез процесуален представител адв. М.П.,***, е постъпил писмен отговор по чл. 248 ал. 2 от ГПК, с която взема становище за неоснователност на подадената частна жалба от жалбоподателя, ищец, в т.ч. и в нейната първа част, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК се явява допустима – подадена в едноседмичния срок за обжалване на определението на въззивния съд, от надлежна страна –жалбоподател чрез процесуалния си представител, както и надлежно администрирана съгласно чл. 248 ал. 2 от ГПК, разгледа молбата по същество.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК, се явява неоснователна, поради следното:
С обжалваното Определение № 260805/17.12.2020г. по в.ч.гр.д.№ 2911/2020г., ОС-Пловдив,ІХ гр. състав, потвърждава изцяло постановеното в закрито заседание на 10.08.2020г. Определение № 8386 на Районен съд – Пловдив, ІV граждански състав, по гражданско дело № 8188 по описа на съда за 2018 година; както и ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Ч., да заплати на Л.Д.Д.-Т., ЕГН ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по въззивното производство деловодни разходи за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението на въззивния съд, в частта му за разноските от 500/петстотин/ лева, е предмет на настоящата молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК, подадена от страна на жалбоподателя Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Ч..
За да постанови определението в обжалваната
му част, въззивният съд приема, че поради неоснователност на частната жалба, /по
повод на която е образувано пред него в.ч.гр.д.№2911/20г./,въззиваемата страна Л.Д.Д.-Т.
има право на претендирани и направени по
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева, платими
от жалбоподателя Р.С.А., арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
От направена проверка въззивният състав на
ПдОС констатира, че производството пред него е било образувано от подадена
ЧАСТНА ЖАЛБА от доц.д-р Р.С.А., чрез адв.А.Ч., постъпила в ОС-Пловдив, с вх.№
270118/23 ноември 2020г.срещу Определение № 6366/10.08.2020г. на РС-Пловдив,
ІVгр.с., по гр.д.№8188/2018г.
В подаден отговор на частната жалба, от
въззиваемата Л.Д.Д. чрез процесуален представител адв. М.П., се оспорва
частната жалба, както и се моли да бъдат присъдени „направените деловодни
разноски по Договор за правна защита и съдействие № 45897 за производството по
частната жалба“; като към писмения отговор на частната жалба е приложен,
съответно, и Договор за правна защита и съдействие № 45897 /27.10.2020г., с
предмет: „изготвяне на отговор на частната жалба и процесуално представителство
пред ОС-Пловдив“, в който е посочено „договорено възнаграждение“-500/петстотин/
лева, както и, че по договора е платена сумата от петстотин лева в брой.
Предвид гореизложените обстоятелства, /които
и не са спорни като такива между страните/, следва изводът, че въззиваемата
страна е направила разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, и на които същата има право на възстановяване, тъй като
оспорената частна въззивна жалба е приета за неоснователна от въззивния съд,
арг.чл. 78 ал.3 от ГПК. Разноските от 500/петстотин/ лева са договорени между
страната и процесуалния й представител, както и реално за заплатени от страната
на последния, поради което и с основание след като са изрично поискани в
писмения отговор на частната жалба, въззивният съд ги присъжда, /като страните
не спорят относно размера, а само относно основанието за заплащане на
разноските/.
В т.н. неоснователни изцяло са оплакванията в
частната жалба. В случая, производството пред въззивния съд е закрито такова,
/а не- открито,в каквато насока разсъждава молителят, както и сочи тълкувателна
практика на ВКС/, разноските са изрично поискани в писмения отговор и
въззивният съд е бил длъжен, поради което и се е произнесъл в хипотеза на чл.
78 от ГПК относно тяхното присъждане.
Неправилно е становището на молителя, поначало,
че само страната, която има списък на разноските, има право на разноски; въззивният
състав на ПдОС намира, че важното е да ги е направила, да ги е доказала, както
и да ги е поискала своевременно, при което и съдът съгласно чл.81 от ГПК дължи
произнасяне по това искане за разноските. Само в случай, ако такъв списък на
разноски, /а в случая, е достатъчно разноските да са поискани в писмения отговор на частната жалба, както и
е направено от ответната страна/,действително липсва, то страната която не го е
представила, не би имала право да иска изменение на решението в частта му за
разноските, /арг.чл.80изр.второ от ГПК/. Но в случая, не въззиваемата страна,
не ответникът, иска изменение на решението в частта му за разноските, а -
другата страна, жалбоподателят, ищец, чиято частна жалба не е уважена от
въззивния съд.
Предвид изложените съображения въззивният съд
приема, че молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение.
Определението за разноските може да се
обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването
му на страните по делото, съгл. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248
ал. 3 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, Молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК, инкорпорирана в т. 1. на частна касационна жалба с вх.№ 265504/15февруари 2021г.,от доц.д-р Р.С.А.,д.м., ЕГН **********, подадена чрез адв.А.Ч.,***, срещу Определение № 260805/17.12.2020г. на ПдОС,гр.въззивно отделение, ІХ състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 2911/2020г.
Определението за разноските може да се обжалва с
частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/