Р        Е        Ш       Е        Н        И        Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

      ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                       

при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 3273 по описа на Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г., подадена чрез адв.П. против Решение №1871/21.10.19г. по НАХД № 3714/2019г. на ВРС, V състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0433-000191/27.06.19г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е изписан грешен регистрационен номер в акта и в наказателното постановление и има неправилно изписване на имената на собственика. Моли настоящата инстанция да отмени решението и издаденото НП.

Ответникът по жалбата Областна дирекция на МВР-Първо РУ, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да  се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г.Д.Г. против наказателно постановление № 19-0433-000191/27.06.19г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.06.2019 г. св. Д. и Д. – младши полицейски инспектори в Първо РУ при ОД на МВР – Варна били на работа като пеши патрул и обслужвали територията на Колхозен пазар Варна, като около 10:15 часа, при обход на ул.Ангел Кънчев забелязали лек автомобил Фолсксваген Голф с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Г., който не бил поставил обезопасителния колан, поради което спрели автомобила. На същата дата св. Д. съставил на касатора акт за установяване на административно нарушение серия Д бл.№ 780744 за това, че управлява лек автомобил, собственост на Г.Д.Г., без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е извършил нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен същия ден на въззивника, който записал, че има възражения. В законоустановения тридневен срок не са направени писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. В съдебно заседание е разпитан като свидетел актосъставителя Д., според който времето било слънчево, имали са добра видимост, поради натоварения трафик, паркирани автомибили и пешеходци автомобилите се движели бавно по ул.Ангел Кънчев и те ясно видели, че Г. управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, а при спирането му водача Г. им обяснил, че има здравословен проблем, поради което не е поставил колана, но не представил документ за това. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са изготвени от компетентни лица, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че наказаното лице е осъществило вмененото нарушение, правилно е приложена санкционната разпоредба и е определен размера на наложеното наказание, като е обсъдил и направените възражения, които е приел за неоснователни.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 20.06.2019 г. в гр. Варна, Г. като е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан е осъществил състава на вмененото му с НП нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказано извършеното нарушение и че нарушението е извършено именно от касатора- управлявал автомобила при извършената проверка.

          Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Неизпълнението на тази разпоредба на ЗДвП се санкционира по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. В конкретния случай от показанията на разпитаният по делото свидетел, необорени от доказателствата по делото, се установява по безспорен начин, че касаторът, като водач на МПС е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с което действие е осъществил състава на административно нарушение съставомерно по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Вмененото нарушение, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено. Правилни са изводите на ВРС, че нарушението е описано точно - водач на МПС е управлявал лек автомобил на посочената в НП дата и място без да е поставил обезопасителен колан. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение. Нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се и оспорва от касатора. Безспорно е, че той е управлявал лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е разполагал. Имената на собственика на автомобила и номерът му са без значение за съставомерността на вмененото нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Не са налице доказателства, че превозното средство, което е управлявал касаторът по някаква причина не разполага с такъв колан. Не са направени такива възражения в съставения АУАН, нито твърдения пред ВРС. ЗДвП урежда изрично случаите, при които могат да не се използват обезопасителни колани, като за наличие на някоя от уредените в закона хипотези не са представени доказателства от страна на касатора.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1871/21.10.19г. по НАХД № 3714/2019г. на ВРС, V състав.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                          

 

2.