№ 3946
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.а
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507319 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника В. А. А., чрез адв. Д. Г.,
назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу
решение №7341/22.04.2024г., постановено по гр.д. №52353/2022г. на СРС, 124
състав, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В. А. А.
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД сумата
главница от 08.02.2021г. в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от
13.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 16.12.2019г. до
08.02.2021г. в размер на 434,10 лева, мораторна лихва от 17.12.2019г. до
24.08.2021г. в размер на 161,02 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53151/2021г. на СРС, 124 състав, и е
осъден ответникът да заплати на ищеца разноските по делото.
С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. В решенето липсвал доказателствен анализ на събраните
по делото доказателства. Не било установено дали ответникът не е изпаднал в
състояние на невъзможност да обслужва задължението си, както и дали това
било обсъдено между страните по договора за кредит за намиране на
1
подходящ вариант за изпълнение. Неизпълнението на договора се дължало и
на обстоятелства, за които кредиторът се явявал отговорен. Съдът не обсъдил
обстоятелството, че периодът на изпълнение на договора съвпадал по време с
обявената пандемична обстановка, което предпоставяло наличие на
форсмажорни обстоятелства. Поради изложеното моли решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.Т., с който жалбата се оспорва и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по договор за паричен заем
№5564646 от 16.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53151/2021г. по
описа на СРС, 124 състав, както следва: 1500 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2021г. до окончателното плащане, 434,10
лева – възнаградителна лихва за периода от 16.12.2019г. до 08.02.2021г., 161,02
2
лева – мораторна лихва за периода от 17.12.2019г. до 24.08.2021г.
Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че между „Вива кредит“ ООД и ответника В. А. А. е
сключен процесният договор за паричен заем №5564646 от 16.11.2019г. в
размер на 1500 лева със срок на заема 15 месеца и размер на месечната
погасителна вноска от 202,40 лева, включваща част от дължимата главница,
лихва и такса за експресно разглеждане, при лихвен процент 40,32% и ГПР в
размер на 49,49%. Според чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 1101,90 лева. Съгласно чл.5, ал.1 от договора
заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му
по договора: поръчител – физическо лице, отговарящ на посочените в
договора условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размера на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни
след падежа на плащане по договора, а в ал.2 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
дължи неустойка в размер на 734,55 лева, платима на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на
251,37 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3770,55 лева.
Не е спорно между страните, че ищецът е придобил вземанията на кредитора
по процесния договор за кредит на основание сключен договор за цесия, както
и, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис
от исковата молба и приложеното към същата уведомление.
В случая съдът намира, че следва да бъде извършена служебна проверка
за нищожност на клаузи от сключения между страните договор, с оглед
становището, възприето в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
което при проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
3
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В този
смисъл, следва да се приеме, че въззивният съд следи служебно и може да се
произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи,
доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за
потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са
индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1 ЗЗП.
Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици приложение намират
изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби,
сред които е и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР),
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания,
доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.
Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В нарушение на посочената разпоредба (чл.19, ал.1 от ЗПК) в посочения
в процесния договор ГПР не са включени предвидените в договора такса за
4
експресно разглеждане и неустойка, представляващи, по съществото си
скрито възнаграждение за заемодателя. Следователно формално посочения в
договора ГПР от 49,49% не отговаря на действителния, прилаган в
правоотношението, поради което е налице е нарушение на разпоредбата в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не дава възможност
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. С посочването в договора за заем на ГПР, който е формиран в
нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за
финансовата тежест на кредита и се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, в която е поставено изискване относно максимално допустимия размер
на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита.
Установеното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е основание
процесният договор за заем да се приеме за недействителен, съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
В разпоредбата на чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде
обявен за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в рамките на производство за
разглеждане на иск, основан на неизпълнение на договорно задължение,
въззивният съд съобразява практиката на ВКС (в този смисъл решение
№50174/26.10.2022г. по гр.д. №3855/2021г. на ВКС, IV г. о, решение
№60186/28.11.2022г. по т.д. №1023/2020г. на ВКС, I т. о., решение
№50056/29.05.2023г. по т.д. №2024/2022г. на ВКС, І т. о., решение
№50086/21.12.2013г. по т.д. №1027/2022г. на ВКС, I т. о.) Поради изложеното
и доколкото не е установено по делото ответникът да е извършвал плащания
по договора за кредит, същият дължи връщане на усвоената главница в размер
на 1500 лева.
Предвид частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца възнаградителна
лихва в размер на 434,10 лева и мораторна лихва в размер на 161,02 лева, като
бъде постановено решение, с което тези искове се отхвърлят, а решението в
частта относно главницата от 1500 лева следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 71,59 лева. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за
заповедното производство за разликата над сумата от 66,17 лева до
присъдения размер от 91,90 лева, както и за исковото производство за
разликата над сумата от 858,96 лева до присъдения размер от 1193 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7341/22.04.2024г., постановено по гр.д.
№52353/2022г. на СРС, 124 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че В. А. А. дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД договорна лихва от 16.12.2019г. до
08.02.2021г. в размер на 434,10 лева, и мораторна лихва от 17.12.2019г. до
24.08.2021г. в размер на 161,02 лева, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53151/2021г. на СРС, 124 състав,
както и в частта, с която е осъден В. А. А. да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД разноски за заповедното производство за
разликата над сумата от 66,17 лева до присъдения размер от 91,90 лева, и за
исковото производство за разликата над сумата от 858,96 лева до присъдения
размер от 1193 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, срещу В. А. А., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните
вземания по договор за паричен заем №5564646 от 16.11.2019г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №53151/2021г. по описа на СРС, 124 състав: 434,10 лева –
възнаградителна лихва за периода от 16.12.2019г. до 08.02.2021г., 161,02 лева –
мораторна лихва за периода от 17.12.2019г. до 24.08.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №7341/22.04.2024г., постановено по гр.д.
6
№52353/2022г. на СРС, 124 състав, в останалата част, с която е признато за
установено, че В. А. А., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1500 лева –
главница по договор за паричен заем №5564646 от 16.11.2019г., сключен с
„Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено от
кредитора на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с договор
за цесия от 01.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2021г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53151/2021г. по
описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер на 71,59 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7