Решение по дело №306/2021 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

306

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000198 от 17.02.2021 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, на Д.А.В. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят Д.А.В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Вмененото му нарушение не било съставомерно от субективна страна. Жалбоподателят не бил собственик на процесния автомобил, не бил и негов купувач. По време на проверката управлявал автомобила, който бил с регистрационни табели, поставени на предвидените за това места, както и с регистрационен талон. Той не предполагал и не му било известно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. От наказващия орган било допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо производството. С формулираните обстоятелствена част и диспозитив на наказателното постановление въвел пълна неяснота относно правното основание за налагане на наказанието, както и за какво нарушение се налагало то. Моли съдът да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Изтъква, че наказанието в случая било наложено на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП, която разпоредба се прилагала за съвсем друго нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:   

На 14.01.2021 г. свидетелите Т.У. и С.С. били на работа като мл.автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, на дневна смяна. Около 08.10 часа те били изпратени на ул.„Георги Бенковски“ в гр.Кърджали, по повод подаден сигнал за две моторни превозни средства, които създавали пречки на движението. Свидетелите У. и С. отишли веднага на място, при което установили водачите на двата автомобила. Единият от тях бил жалбоподателят Д.А.В., който управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 3243 Актрос“ с рег.№ К 6895 ВА. Контролните органи извършили проверка и констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели на превозното средство. Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По този повод била образувана прокурорска преписка вх.№ 323/2021 г. по описа на РП-Кърджали. По преписката била извършена проверка за установяване на данни за престъпление от общ характер. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 09.02.2021 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 17.02.2021 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, както и от договор за покупко-продажба на МПС от 17.10.2020 г., товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“ с рег.№ К 6895 ВА е собственост на „Дестрой Груп“ ЕООД гр.Карлово. Дружеството, чрез управителя В.И.Д., придобило автомобила по силата на договора от 17.10.2020 г.

От приетата по делото справка по история за ПС „Мерцедес 3243 Актрос“ с рег.№ К 6895 ВА се установява, че на датата 18.12.2020 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.

Според данните в Търговския регистър, дружеството „Дестрой Груп“ ЕООД гр.Карлово, което е собственик на горепосоченото МПС, се представлява от управителя В.И.Д..

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Т.У. и С.С.; Акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2021 г.; Постановление на РП-Кърджали от 09.02.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост и регистрация на ППС; Справка по история за ПС с рег.№ К 6895 ВА; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; материали по преписка вх.№ 323/2021 г. по описа на РП-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Д.А.В. е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че на 14.01.2021 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 3243 Актрос“ с рег.№ К 6895 ВА, собственост на друго лице, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от датата 18.12.2020 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, Д.В., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Още повече, че той е разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Отделно от това, наказващият орган е подвел деянието под санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП, която не е относима в случая, тъй като превозното средство е имало поставени на определените места табели с регистрационен номер. Ето защо и с оглед изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.  

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-000198 от 17.02.2021 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, на Д.А.В. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Д.А.В. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                             Районен съдия: