№ 17692
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110105718 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Б. Б. Д. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 484,62 лева,
представляваща обща стойност на задължения във връзка с предоставени и незаплатени
водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: [адрес] по партида
с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от 16.04.2013 г. до 16.11.2017 г. -
поради погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент 36, находящ се на
адрес: [адрес], който е водоснабден и по отношение на който при ответното дружество е
открита партида с клиентски номер [№]. Поддържа че, след извършена проверка за
задълженията във връзка с доставката на водоснабдителни и канализационни услуги до
имота към 15.09.2022 г. установила, че при [фирма] са налице отразени такива в общ размер
на сумата от 484,62 лева съгласно издадени фактури през периода 16.04.2013 г. до
16.11.2017 г. С исковата молба Б. Д. оспорва тяхната дължимост с довод за погасяването им
по давност, започнала да тече след изтичане на установения за плащането й 30-дневния срок
съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ответника, съответно от 16.05.2013
г. за задълженията по първата фактура и от 16.12.2017 г. за задълженията по последната
фактура от периода. Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД , който е изтекъл към момента на образуване на настоящото дело по
искова молба от 01.02.2023 г. Посочва, че въпреки отправеното от Д. извънсъдебно искане за
заличаване на погасените по давност суми, от страна на [фирма] е направен отказ за това,
като при погасяване от ищцата на текущите й задължения, на последната се начислява и
същата заплаща и лихва за забава върху оспорените вземания. С тези доводи Б. Д.
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
[фирма], чрез пълномощника си юрк. Тонка Чолакова, признава иска по основание и размер,
1
не оспорвайки, че спрямо процесните и оспорени от ищцата вземания е изтекла
предвидената в закона тригодишна погасителна давност. Намира, че с поведението си не е
дал повод за предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае
за извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по
делото следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Посочва, че дори възможността за
принудително изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то
титулярят на притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на
изпълнение, то последното би било надлежно. Счита, че отговорност за разноски за [фирма]
би възникнала само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на предявения
отрицателен иск за несъществуване на вземанията, които в случая не е налице. С тези
доводи ответникът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК и за възлагане на разноските в тежест на Б. Д. на основание чл. 78, ал. 2
ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
поддържа предявената искова претенция и с оглед признанието на иска, направено от
ответника с отговора на исковата молба, отправя искане за постановяване на решение, с
което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен, съобразно признанието
му, както и в нейна полза да се присъдят сторените разноски, тъй като ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
С оглед становището на ищцата и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение
съобразно признанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, основана
на твърдението, че вземането е недължимо като погасено по давност, в доказателствена
тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната
си процесуална легитимация в процеса – качеството си длъжник на вземанията по
процесните фактури, както и периода – начален и краен момент на давността.
В доказателствена тежест на ответника е установи, че претендираното от него и
оспорено от ищцата парично притезание съществува, като установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответното дружество [фирма]
признава предявения иск на посоченото правно основание, признавайки, че процесните
вземания в общия им размер са погасени по давност, поради което и с оглед изразеното от
процесуалния представител на ищцата становище, с определение на съда съдебното дирене е
прекратено и в тази връзка по делото не са събирани доказателства.
По своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното
правно положение, в случая, че процесното вземане е недължимо поради погасяването му
2
по давност. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до
отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право,
с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен
процесуален представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
исковата претенция на това основание.
Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното
признание на иска от ответната страна, съдът намира, че същият следва да бъде уважен
изцяло.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По отношение на процесното вземане за главница за доставени водоснабдителни и
канализационни услуги, отразени във фактури, издадени през периода 16.04.2013 г. –
16.11.2017 г., съдът счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера на вземането на периодично плащане по см. на посочената разпоредба, в
който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Тази давност в случая е започнала да тече от деня, следващ изтичане на срока за
плащане на фактурата за последния месец от периода, за който не се спори, че съгласно
Общите условия на [фирма] е 30-дневен, или в случая от 16.12.2017 г. (30 дни от датата на
издаване на последната фактура за периода – фактура от 16.11.2017 г.). Считано от
следващия ден – 17.12.2017 г. е започнала да тече давността за вземанията за главница, като
същата е изтекла на 17.12.2020 г., а с това и преди образуване на настоящото производство
по искова молба от 01.02.2023 г. По делото няма данни, нито твърдения за конкретни
действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давностния срок, поради което
вземането следва да се счита за погасено по давност.
Изложеното подкрепя съвпадащите твърдения на двете страни в процеса за изтичане
на приложимият към процесното вземане давностен срок.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
процесното вземане, поради погасяването му по давност.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищцата. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не намира
приложение изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
предвиждаща присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато
същият признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете предпоставки,
визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът счита, че е налице
единствено втората предпоставка – признание на иска, основан на твърдения за
недължимост на вземането поради погасяването му по давност, но не и първата такава,
3
поради което отговорността между страните за направените разноски следва да се
разпредели съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не съгласно правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК, в който смисъл е искането на ответното дружество.
От представените и приети като писмени доказателства по делото заявление за
упражняване на правата на клиентите на [фирма] с вх. № при ответното дружество О/Ж –
1241 от 15.09.2022 г. и писмен отговор от дружеството следва, че преди образуване на
настоящото дело ищцата Б. Д. е направила искане до ответника да отпаднат като задължения
по партидата й, открита за имот с адрес: [адрес] задълженията, обхванати от тригодишната
погасителна давност. В отговор, [фирма] посочва, че процесната партида с клиентски номер
[№] редно са издавани счетоводни документи, отразяващи дължимите суми и периода на
потребление, за който се отнасят. Изяснено е, че по партидата е формирана обща стойност
на неизплатени в срок задължения в размер от 669,26 лева, включваща и сумата от 484,62
лева съгласно издадени фактури за периода 16.04.2013 г. – 16.11.2017 г. В отговора
ответното дружество, позовавайки се на чл. 120 ЗЗД, уточнява, че давността не се прилага
служебно.
Данните, следващи от приетите по делото фактура – дубликат №
**********/19.09.2022 г., фактура – дубликат № **********/18.01.2023 г., фактура-
дубликат № **********/16.06.2023 г., фактура – дубликат № 01243461777/18.07.2023 г.,
фактура – дубликат № **********/16.06.2023 г., фактура – дубликат №
**********/18.05.2023 г., фактура – дубликат № **********/20.04.2023 г. фактура –
дубликат № **********/17.03.2023 г. и фактура – дубликат № **********/19.09.2023 г.,
всички издадени от [фирма], сочат, че процесната сума в общ размер от 484,52 лева е
отразена като задължение по процесния клиентски номер ********* със задължено лице
ищцата Б. Д., в графа: „старо салдо“ и във фактури, следващи процесните и отразяващи
текущи задължения във връзка с предоставени водоснабдителни и канализационни услуги,
както и, че същите се олихвяват чрез начисляване на лихва за забава. Наред с това по делото
няма спор, че вземанията по процесните фактури не са отписани от счетоводството на
ответника. Ето защо, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая остава неприложима. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 450 лева,
представляваща разноски по делото, от които 50 лева за внесена държавна такса и 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното
следва от извършване на разхода следва от отразеното в представения по делото договор за
правна защита и съдействие от от 25.01.2023 г. плащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването му -
арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Същевременно претендираният размер е в минималния такъв, следва от от
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на
договора между страните).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Б. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес]
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Б. Д. не дължи на [фирма]
сумата от 484,62 лева, представляваща обща стойност на задължения във връзка с
предоставени и незаплатени водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден
имот с адрес: [адрес] по партида с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от
16.04.2013 г. до 16.11.2017 г. - поради погасяване по давност на правото на принудителното
4
им изпълнение.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Б. Б. Д., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] сумата от 450 лева, представляваща
сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5