Решение по дело №2435/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 840
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                      

                                   

 

                                   

                                   Р Е Ш Е Н И Е 840/25.11.2019г.

 

 

                                                        25.11.2019 г.                                             гр.Ямбол

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Ямбол,  гражданско отделение, ХVІ - ти състав

в публично заседание, проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година

в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Секретар: Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гр.д. № 2435 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството се води по предявени от Д.И.Д. *** против Д.А.Д. *** обективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите съответно от 5 000,00 лв. – главница,представляваща дадена в заем и 1 525,07 лв. – лихва за забава за периода от 11.10.2014 г. до 11.10.2017 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. №***. по описа на ЯРС.

Твърди се, че 30.08.2014 г. между страните е бил сключен неформален договор за заем,като на същата дата ищеца предал на ответника сумата в размер на 6000,00 лв.,за което било подписана и издадена надлежна разписка от с.дата. Ищеца твърди,че уговорката между страните била заетата сума да бъде върната до края на месец септември 2014 г. На 10.10.2014 г. ответника върнал на ищеца сумата от 1000,00 лв.,за което отново се подписал на разписката,както и написал,че остават още сумата от 5000,00 лв. които следвало да върне. Ищеца твърди,че въпреки отправените покани до ответника да върне остатъка от сумата,същата не била върната.

От настъпването на падежа ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал на ищеца-заемодател и сумата от 1525,07 лв., съставляваща лихвата за забава върху неплатената главница, считано от  11.10.2014 г. до 11.10.2017 г.

Претендира се уважаване на исковете и присъждане на направените в производството разноски.

В законоустановения срок  е депозиран отговор на исковата молба от пълномощника на ответника.Предявените искове се оспорват като неоснователни.

 Твърди се,че през 2014 г. имал малък магазин за плодове и зеленчуци,като при него отишъл негов познат заедно с представител на „А.Б.“ и му представили продукти на фирмата,като му направили предложения да инвестира в нея. Закупил някой от тях и останал очарован от резултатите. При среща с ищеца му споделил за продуктите и намерението му да инвестира във фирмата,като същия му дал 6000,00 лв. за да направи инвестиция с цел инвестиране,като с оглед на това,че ответника довел инвеститор от фирмата му дали бонус от 1000,00 лв.,които незабавно върнал на ищеца. Няколко месеца по-късно ищеца отишъл при него и го накарал да подпише разписка за сумата от 6000,00 лв.,с отбелязване,че му изплатил 1000,00 лв. и остават още 5000,00 лв. С оглед на това,че ищеца не закупил от предлаганите продукти,като не предприел действия,ответника не получил никакви други бонуси, с които да изплати задължението си. Бизнеса му с магазина за плодове и зеленчуци се провалил и същия бил принуден да го затвори. Тези факти довели до невъзможност да изплати остатъка от сумата. Твърди се,че с бездействието си ищеца допринесъл за невъзможността да изплати остатъка от сумата. С оглед на това,че между тях не било изрично писмено уговорено задължение за лихва,то на основание чл.240,ал.2 ЗЗД такава не се дължала и искането следвало да бъде отхвърлено. Иска се отхвърляне на исковата молбаи присъждане на съдебно-деловодни разноски.    

   В съдебно заседание ищецът -  редовно призоваван, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски.

   В съдебно заседание ответника - редовно призоваван, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.

   Съдът, след като извърши преценка на твърденията на страните, доказателствата по делото, при съблюдаване на закона прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, на 03.05.2019 г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от  Д.И.Д. *** против Д.А.Д. *** обективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите съответно от 5 000,00 лв. – главница,представляваща дадена в заем и 1 525,07 лв. – лихва за забава за периода от 11.10.2014 г. до 11.10.2017 г.

С Определение  № *** г. заповедния съд на основание чл.83,ал.2 ГПК освободил заявителя от заплащане на държавна такса в производството по ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС в размер на 130,50 лв.

С разпореждане от 03.06.2019 г. съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която е разпоредил Д.А.Д. *** да заплати на Д.И.Д. *** сумите съответно от 5 000,00 лв. – главница,представляваща дадена в заем и 1 525,07 лв. – лихва за забава за периода от 11.10.2014 г. до 11.10.2017 г. ,като е разпоредил длъжника Д.А.Д. *** да заплати държавна такса в размер на 130,50 лв. по сметка на ЯРС.

В срока по чл.414 ГПК Д.А.Д. е депозирал възражение против дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение, а в резултат на възражението Д.И.Д. е предявил иск за установяване съществуването на оспореното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Видно от представения от ищеца заверен препис от разписка от 30.08.2014 г., се установява,че на посочената дата Д.А.Д. получил от Д.И.Д. сумата от 6000,00 лв.,като на 10.10.2014 г. Д.А.Д. декларирал,че връща сумата от 1000,00 лв.,като оставали още 5000,00 лв.

Поделото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на свидетелката Б.С.П.,без родство със страните. Същата заявява,че познава страните,техните взаимоотношения и спорове. Спорели помежду си за сумата от 6000,00 лв.,но Д. Д.  върнал на Д.Д. сумата от 1000,00 лв. и останали да му дължи 5000,00 лв.,като нямало върнати други пари. Те били предадени за някакви билки или лекарства за здравето,не можела точно да каже,като били предлагани и на нея но били доста скъпи. Ищеца ги дал парите лично на ответника,но не заедно да правят бизнес,били дадени като заем.Лично видяла документа който бил разписан,че М. му давал парите в заем. Не е присъствала когато М. канил Д. да му плати парите,като мисли,че същите били дадени през 2014 г. ,като не можела да каже за колко време трябвало да му ги върне.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори,че лично не е присъствала на предаването на сумата. Знаела и чувала,че ответника има магазин за плод и зеленчук в който ходила и ги е предлагал и на нея тези билки-лекарства.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са с правни основания съответно по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като съдът ги намира за процесуално допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, предвид наличието на надлежно възражение от длъжника в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.

Разгледани по същество, същите се преценяват за основателни по следните съображения:

Съгласно законовата разпоредба на 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в доказателствена тежест на всяка от страните е установяването на фактите, на които тя основава исканията и възраженията си, като в настоящия случай ищеца следва да проведе пълно доказване на фактите, обосноваващи наличието на твърдения заемен договор между него и ответника, а именно, че са сключили договор за заем за сумата от 6 000,00 лв., която е предал на Д.Д.,като от тази сума му е върната сумата от 1000,000 лв.,като останала дължима сумата от 5000,00 лв. и която сума от своя страна последният да се е задължил да му върне.

От съдържанието на представената от ищеца разписка съдът намира за доказани посочените правно-релевантни факти, т.к. на основание чл.180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица.

В случая разписката носи подписа на ответника Д., а от съдържанието й се установяват факта на постигнатото съгласие между страните за сключване на заемен договор, предаването на заемната сума от ищеца-заемател и получаването й от ответника-заемополучател, поемането на задължение за връщането й от страна на последния,като в случая не е  определен начин на краен падеж на връщането й.

Ответникът не ангажира доказателства да е върнал цялата заета му сума,както и доказателства,че тази сума му е дадена от ищеца за да правят двамата бизнес, поради което съдът намира, че главния установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на изискуемостта. В конкретния случай, задължението на заемателя е възникнало без срок – подобен модалитет на задължението не е уговорен, ето защо изискуемостта му настъпва съгласно чл.240, ал.4 ЗЗД – в 1-месечен срок от поканата. Покана за връщане на сумата е отправена с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е достигнала до ответника на 07.06.2019 г., следователно изискуемостта на задължението е настъпила на 07.07.2019 г., ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като сумата е дължима със законната лихва, но с оглед на това,че същата не е поискана в заповедното производство, същата е дължима от предявяването на исковата молба от 09.07.2019 г. до окончателното й погасяване.

Изложеното за настъпване изискуемостта на вземането обуславя извод за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата 1527,07 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от  11.10.2014 г. до 11.10.2017.На първо място, вземането на ищеца за този период не е било изискуемо, а от друга страна не се установява акцесорно задължение за заплащане на лихва, която би била възнаградителна, да е поето. А съгласно чл.чл.240, ал.2, изр.1 ЗЗД съгласието за заплащане на лихва следва да е уговорено писмено.

Акцесорният иск за установяване съществуването на вземане за сумата 1527,07 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно разноските: При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно – деловодни разноски за основателно,съразмерно на уважената част от исковете.С оглед на представените доказателства за реално направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, в  негова полза следва да се присъдят разноски за сумата от 229,88 лв.

На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.С оглед на представените доказателства за реално направени разноски за платено адвокатско възнаграждение,в негова полза следва да се присъдят разноски за сумата от 70,12 лв.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС, държавна такса  в производството по ч.гр.д.№***г. по описа на ЯРС в размер на 100,00 лв. и държавна такса в настоящото производство в размер на 100,00 лв.

 

По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Ямбол

 

                                   Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на Д.А.Д., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на Д.И.Д., ЕГН – ********** *** за сумата от 5000,00 лв. – главница представляваща дадена в заем, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а искът за сумата от 1525,07 лв. –лихва за периода 11.10.2014 г. до 11.10.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.А.Д., ЕГН **********   да заплати на Д.И.Д., ЕГН – **********  сумата от  229,88 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.И.Д., ЕГН – **********  да заплати на Д.А.Д., ЕГН ********** сумата от  70,12 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.А.Д., ЕГН **********   да заплати държавна такса в размер на 100,00 лв. по сметка на ЯРС дължима по ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.А.Д., ЕГН **********   да заплати държавна такса в размер на 100,00 лв. по сметка на ЯРС дължима в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                          /Г.Георгиев /