РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. гр. Хасково, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640100321 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
от Х. Д. И., ЕГН ********** от ***********, съдебен адрес: ***********, адв. Ж. Г. от АК
– Хасково против Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл.
„Общински“ №1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев за признаване за
установено спрямо ответника правото на собственост на ищеца върху 734/1734 ид.части от
ПИ с идентификатор 77195.730.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63 от
05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на КККР засягащо
поземления имот от 22.11.2022 год. с площ на поземления имот от 1734 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.район Изгрев, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен
идентификатор - няма, номер по предходен план 142, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори № 77195.728.19, 77195.730.423, 77195.730.34, 77195.730.32 и 77195.728.18.
Ищецът твърди, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.730.33,
ведно със построените от него сгради в имота, подробно посочени в скица на поземлен имот
№ 15-1357396 от 22.11.2022 г. Посочва, че в скицата на поземления имот обаче било
отразено, че ищецът бил собственик на 1000 кв.м. от правото на собственост. За останалите
734 кв.м. нямало данни за право на собственост, а в същото време целият имот бил ограден
от ищеца, който бил построил в него и сгради - жилищна, гараж и стопански постройки,
като имотът се поддържал и обитавал в цялост ведно със незастроената част, превърната в
овощна градина и тревни площи.
Ищецът твърди, че през годините никой не бил оспорвал правата му и никой не бил
предявявал претенции към описания имот. Твърди още, че имотът бил част от бивша нива от
23.300 дка, закупена от дядо му И. М. К. още през 1919 година, който години по-късно
влезнал в ТКЗС със 18.300 дка от тази нива, а останалите 5 дка разделил на синовете си, като
1
процесният имот се паднал на бащата на ищеца - Д. И. К.. Поддържа, че поземленият имот
се владеел и ползвал трайно и непрекъснато от ищеца от 1976 година, а преди това и от
неговите наследодатели, като през 1999 година вследствие на извършена делба същият той
станал и едноличен собственик на имота. Посочва, че в акта делбеният имот бил посочен
като такъв от 1 декар, макар и към онзи момент да е бил със същата площ и контур, както
било отразено в скицата.
С оглед желанието си да се снабди с нотариален акт за собственост на 734/1734
идеални части от описания поземлен имот, на 09.12.2022 г. ищецът представил заявление в
Община Хасково за издаване на удостоверение относно собствеността на недвижимия имот,
придружено с молба-декларация за признаване право на собственост. На 04.01.2023 год. му
било издадено удостоверение УОС-3 от 04.01.2023 год. от което се установявало, че
734/1734 ид.ч. от описания поземлен имот били актувани с акт за общинска собственост,
като в удостоверението липсвало правното основание за издаването му. Така за ищеца бил
налице правен интерес от установяване правото му на собственост върху процесните
734/1734 идеални части от горепосочения поземлен имот. Според него за ответната Община
не били налице предвидените в закона основания да счита процесните идеални части за свои
и съответно да ги актува като общинска собственост, считайки, че в негова полза бил
изтекъл предвидения в закона срок да придобие процесните идеални части по давност.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника - Община Хасково, че ищецът е собственик на
основание наследство и давност на 734/1734 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 77195.730.33, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на претенцията, но счита предявеният иск за
неоснователен като твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базирали претенциите на ищеца не отговаряли на действителното положение и на
фактическата обстановка по делото. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения
и поддържа, че ищецът не е могъл и не е придобивал процесните ид.части от недвижимия
имот по давност. Възразява срещу изложеното в исковата молба твърдение, че ищецът
владеел имота и осъществявал фактическата власт над него необезпокояван до момента.
Оспорва качеството му на владелец, тъй като същият се явявал държател. Това било така,
тъй като за да придобие качеството на владелец, не било достатъчно да реши да започне да
свои имота, защото владението не можело да бъде скрито, а трябвало да е явно и
несъмнително, а това изисквало промяната в намерението на държателя да намери външна
изява, чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае,
че неговото владение е отблъснато. Само при такива фактически действия собственикът
можел да узнае, че друго лице владее неговия имот и да има възможност да предприеме
действия по защита на собствеността си. В отговора на исковата молба се посочва още, че
възможността за придобИ.ето на процесните идеални части от описания в исковата молба
недвижим имот не била налице, поради липсата на осъществяване на фактическия състав на
придобивната давност, предвиден в чл.79 ЗС. Наред с това, за процесния имот съществувало
законово ограничение, изключващо възможността за придобИ.ето му по давност, тъй като
ответната община се легитимирала като собственик на този имот въз основа на издаден
АЧОС, поради което процесният имот не можел да бъде придобит от ищеца на оригинерно
основание.
На следващо място се поддържа, че не били осъществени всички елементи от
фактическия състав на давностното владение. На първо място - липсвал обективният
елемент (corpus), а именно - необезпокояваното и непрекъснато владение на процесния
имот. Ищецът твърдял, че извършил всички действия свързани със стопанисването и
управлението на имота, в това число ограждането и обработването му, но не ангажирал
2
доказателства по твърденията си за извършване на действия, които да подкрепят тезата му,
че владеел целия имот със съзнанието и волята, че го държи като свой за сочения период.
Поддържа се, че владението следвало да бъде явно, несъмнително, непрекъснато, което не се
потвърждавало от изложеното в исковата молба. Същото се отнасяло и за субективният
елемент - намерението да свои 734/1734 ид. части от ПИ с идентификатор № 77195.730.33,
което не било демонстрирано нито пред Община Хасково, нито пред което и да е друго
лице. Ищецът не бил заплащал ДНИ и ТБО за процесния имот до 29 ноември 2022 г., когато
била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, което било с цел да се снабди с данъчна
оценка за завеждането на настоящото дело. Сочи се, че имотът бил деклариран от ищеца,
години след придобИ.ето, в обема и границите, посочени в акта за собственост - „площ дка:
1“, който факт според ответника будел недоумение и бил в противоречие с твърдяното в
исковата молба, тъй като ако ищецът владеел 1734 кв.м. от процесния имот и имал
намерение да свои за себе си спорните 734/1734 ид. части от него, то същият следвало да
изрази/афишира намеренията си пред Община Хасково, тъй като това намерение следвало
да бъде демонстрирано пред всеки заинтересван, в това число и пред собствениците на
присвоения имот. Възразява се и срещу твърдението, че Община Хасково не е имала правно
основание за актуване на 734/1734 ид.ч. от процесния имот.
С уточняваща молба вх. рег. № 7978 от 20.06.2023 г. ответникът пояснява, че АЧОС
№ 12672 от 30.12.2022 г. е издаден на основание чл.2, ал.1, т.7, предложение второ от Закона
за общинската собственост, а именно по давност.
С оглед изложеното ответникът иска съдът да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 399/26.09.1919г. пред нотариус
при Хасковски Окръжен съд, И. М. е закупил нива от 23.3 дка в местността Бузлука,
Хасковско землище.
С Решение № 36101/08.11.1999г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на град Хасково на
Поземлена комисия гр. Хасково, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за
земеразделяне и протокол № 36-24 от 15.05.1998 г. за определяне категориите на
земеделските земи по преписка № 50903/23.01.1992 г. е възстановено правото на
собственост на наследниците на И. М. К., върху нива от 18.300 дка, пета категория,
местност Идимирли, имот № 428009 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №
428012 – нива насл. на К. Д. ТЕ.; № 428013 – нива на Община Хасково; № 000629 – полски
път на Община Хасково; № 428010 – нива насл. на Т. П. Т.; № 428011 – нива насл. на А. С.
С.;
Не се спори, а и според представеното по делото Удостоверение за наследници изх.
№ ГРАОН1-181/20.01.2023г. на И. М. К., издадено от Община Хасково, починал на
27.09.1976 г., ищецът е негов внук, син на починалия на 19.04.1998 г. негов наследник (син)
Д. И. К.. От същото писмено доказателство се установява още, че наследници по закон на
починалия наследодател са и И. Х. К. и П. Д. Н., съответно майка и сестра на ищеца, както
и Л. И. К., починал на 31.05.2002 г., М. И. М., починал на 14.05.2013 г. и С. И. М., починала
на 29.12.2017 г.
С Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, Акт № 90, том I, рег.
1522, нот. дело № 503/1999г. от 29.04.1999 г., вписан в Служба по вписванията при РС –
Хасково на същата дата под № 110, том II, рег. № 1115, сключен между И. Х. К., П. Д. Н. и
ищеца Х. Д. И., с нотариална заверка на подписите с рег. № 1522 на 29.04.1999г. на Нели
3
Тончева, нотариус в район Хасково с № 078 на Нотариалната камара на Република България,
ищецът е получил в дял и е станал собственик на нива от 1 декар, Хасковско землище,
находяща се в местността „Бузлука“, сега „Изгрев“, съставляваща имот с планоснимачен №
142 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969/88 г., при съседи: път, имот пл. №
143, имот пл. № 141, имот пл. № 139, имот пл. № 138, заедно с построената в него сезонна
сграда /вила/.
С Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, акт № 76, том IV,
рег. № 2380, нот.дело № 506/2000 г., вписан в СВ с вх. рег. № 3689 на 10.10.2000 г., акт №
53, том VII, ищецът е получил в дял и е станал собственик на нива от 3.050 дка, пета
категория, местност „Идимирли“, имот 428019 при посочени граници и съседи като имотът
е образуван от имот 428009.
Видно от представеното от ищеца Удостоверение с рег. индекс УОС-3/04.01.2023г. на
ответната Община Хасково, Дирекция „Икономика и стопански дейности, управление на
общинска собственост“ е, че процесните 734/1734 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 77195.730.33 са актувани с акт за частна общинска собственост. Посочено е
в удостоверението, че сгради с идентификатори 77195.730.33.1 - гараж, 77195.730.33.2 –
жилищна сграда, еднофамилна, 77195.730.33.3 – селскостопанска сграда, 77195.730.33.4 -
селскостопанска сграда и 77195.730.33.5 - селскостопанска сграда, попадащи върху имота
не са актувани с АЧОС.
В Скица №15-1357396/22.11.2022г. на поземлен имот с идентификатор 77195.730.33,
съставена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково е отбелязано, че
последното изменение на КККР засягащо поземления имот е от 22.11.2022 г., че имотът е с
площ от 1734 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р. Изгрев, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, предходен идентификатор няма, номер по предходен план 142, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори № 77195.728.19, 77195.730.423, 77195.730.34,
77195.730.32 и 77195.728.18, за собственик на имота с площ от 1000 кв.м. е вписан ищеца Х.
Д. И. с нотариален акт № 110, том 2, рег. № 1115 от 29.04.1999 г., издаден от РС Хасково,
както и че няма данни в КК за 734 кв.м. от правото на собственост.
На 30.12.2022 г. е съставен АЧОС № 12672 за 734/1734 ид. ч. от ПИ с идентификатор
77195.730.33, като правно основание за това е посочено чл.2, ал.1, т.7 и чл.56 ЗОС.
Видно от представената от ответника Данъчна декларация по чл. 14, ал.1, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 от Закон за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.
№ 6497/29.11.2022г. парт. № **********003, подадена от ищеца Х. Д. И., същият е
декларирал при ответника собствеността си върху притежаваните от него 1000/1734 ид.ч. от
процесния имот.
В Скици № № 15-1378708/22.11.2022г. на сграда с идентификатор 77195.730.33.5, 15-
1378706/27.11.2022г. на сграда с идентификатор 77195.730.33.4, 15-1378704/27.11.2022г. на
сграда с идентификатор 77195.730.33.3, 15-1378702/27.11.2022г. на сграда с идентификатор
77195.730.33.2 и 15-1378700/27.11.2022г. на сграда с идентификатор 77195.730.33.1, всички
съставени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково за находящите се в
имот с идентификатор 77195.730.33 сгради за собственик е посочен ищеца Х. Д. И.. Това
обстоятелство не е спорно между страните като в тази насока са представени още
Разрешение за ползване №248/25.09.1995г. на Община Хасково; Обяснителна записка за
обект: Гараж за селскостопанска техника и инвентар и преустройство сезонна постройка в
кв. „Изгрев“ парцел 142 гр. Хасково, инвеститор ЕТ „Х. Д. И.“ гр. Хасково, част:
архитектурна, съставена от техн. Т. Т.; Разрешение за строеж № 807/30.11.1995г. на Община
Хасково, Управление „Архитектура и кадастър“ по отношение на Х. Д. И. в парцел 142, кв.
„Изгрев“.
4
В Скица № 2440/06.11.1995г. на парцел 142 от кв. „Изгрев“ на регулационния план на
гр. Хасково, одобрен със заповед № 969/1988 г. е отбелязано, че парцелът е собственост на
Х. Д. И. с документ за собственост НА № 11/1976 г.
За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни
доказателства по искане на ищеца. От показанията на свидетелите И. Г. Т. и И. М. К. се
установява, че процесният имот бил малко по-малко от 2 декара и целият се владеел още от
бащата на ищеца. Имотът бил ограден преди повече от 15 години с масивна ограда и в него
били построени сградите. От лявата част ищецът имал и отделно орехова градина, оградена
с мрежа като след смъртта на бащата на ищеца, същият се обработвал от него, отглеждал
зеленчуци, имало вила и други постройки. През годините нямало промяна в границите на
имота, а и нямало някакви спорове за собствеността му.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите свидетели, тъй
като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и
изхождат от незаинтересовани от изхода на настоящия спор лица.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено, а и то не бе оспорено от страните. Вещото лице в заключението си сочи,
че не може да установи категорична идентичност или липса на такава между процесния
поземлен имот с идентификатор 77195.730.33 с площ от 1734 кв.м. с имота, описа в
нотариалния акт от 1919 г. Посоченият имот граничи с поземлени имоти с идентификатори
77195.428.18 и 77195.428.19, които са представлявали част от имот 428009 по плана за
земеразделяне на гр.Хасково и намиращи се от източната страна на процесния имот. Имотът
попада в границите на бивша зона за земеделско ползване „Изгрев“, сега ж.р. „Изгрев“, а на
кадастралния план на зоната, одобрен със заповед № 969/1988 г., същият е нанесен като
дворно място с планоснимачен номер 142.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
който съдът намира за допустим, тъй като ответникът оспорва претендираното от ищеца
право на собственост върху процесните идеални части от поземлен имот с идентификатор
77195.730.33, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за
установяване на твърдяното от ищеца право на собственост върху идеалната част от имота.
Тук е мястото да се посочи, че установителният иск за собственост е едно от средствата за
защита на вещните права, като неговият предмет зависи от обема права на ищеца, както и от
обема, в който тези права се накърняват се ответника. В този смисъл се приема, че е
допустима претенция и за идеална част, и за реална част от имот, ако се оспорва
собствеността само на тази част. В този смисъл е Решение № 428 от 26.10.2010 г. по гр. д. №
1366/2009 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на
задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Възможността за придобИ.е по давност на идеални
части от имот е възприета и в Решение № 116 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 314/2010 г. на
ВКС, I г. о., Решение № 158 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 5731/2007 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 546 от 06.04.1961 г. по гр. д. № 959/1961 г. на ВС, I г. о. и др.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
За да бъде уважен предявеният иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже,
че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и
липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Когато се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност, той трябва да докаже, че е упражнявал
5
фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет
години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това владението следва да е
явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред
всеки заинтересуван, вкл. и пред съсобствениците на присвоения имот.
Съдът намира, с оглед на събраните по делото гласни доказателства, за несъмнено
установено, че ищецът, а преди това и неговия наследодател Д. И. К., след смъртта на И. М.
К. през 1976 г. са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт
върху имота с намерението да придобият собствеността. От показанията на разпитаните
свидетели, както и от заключение на вещото лице, се установява категорично, че ищецът и
неговият баща са присъствали и в спорните 734/1734 идеални части, след 1999 г. ищецът го
е оградил, поддържал го е, изградил е в него сгради и го е използвал според
предназначението му за собствените си нужди. Следователно, той е извършвал действия,
присъщи за всеки собственик и демонстриращи намерение за своене. Още повече, че
съгласно въведената в чл. 69 ЗС презумпция се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо при липса на доказателства за
нещо различно, както е и в случая владението се предполага, а доказателствената тежест за
оборване на презумпцията е на ответника. От събраните гласни доказателства следва още и
че от момента на установяване на фактическа власт върху имота, вкл. и преди 1999 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл период от време, който значително
надвишава предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. След като в
различни периоди от време границите /съседите/ не са били променяни, може да се направи
обоснован извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Както се посочи по-горе,
няма пречка идеални части от даден имот да бъдат обект на придобивна давност. Освен това
по делото няма данни поземлен имот с идентификатор 77195.730.33 да е бил коопериран,
одържавяван или да е бил отнеман фактически от лицата, които са го владеели, както и да
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Напротив, събрани са доказателства, а това
обстоятелство не е спорно между страните, че част от придобитата през 1919 г. нива от
23.300 дка, а именно 18.300 дка са били внесени от И. М. К. в ТКЗС, респ. същата е
възстановена на наследниците му с Решение № 36101/08.11.1999г. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в
землището на град Хасково на Поземлена комисия гр. Хасково. Следователно процесният
имот не попада в приложното поле на чл. 29, ал. 1 ЗСГ (отм.) и спрямо него не е действала
забраната по чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г.
В този смисъл са Решение № 942 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 2967/2008 г. на ВКС, II г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Решение № 124/08.04.2013 г. по в. гр. д. №
123/2013 г. на Окръжен съд - Хасково и др.
По отношение на представения АЧОС № 12672/ 30.12.2022 г. следва да се има
предвид, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза на
общината, а само удостоверява съществуването му, т.е. има констативно, а не
конститутивно действие. Поради това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест е
да докаже наличието на посоченото в него правно основание за придобИ.е на собствеността
върху имота, каквото не е сторено в случая. В представения по делото АЧОС № 12672/
30.12.2022 г. като правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост
са посочени чл.2 ал.1 т.7 и чл.56 от ЗОС, а с уточняваща молба ответната община
конкретизира, че се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност. Както бе
посочено по-горе обаче, целият имот, включително и процесните 734/1734 ид. части са се
владели от ищеца и неговите праводатели, считано от 1919 г. със съзнанието, че имотът е
техен, което изключва възможността тя да е упражнявала фактическа власт върху същия,
дори и чрез друго лице. Ето защо, следва да се приеме, че така издаденият на посоченото
основание АЧОС няма правопораждащо действие и не установява правото на собственост
на общината върху процесните идеални части от имота, а цитираните в същия като
6
основание законови разпоредби не установяват фактически състав на придобито право на
собственост на конкретното оригинерно придобивно основание. Този извод се подкрепя и
от факта, че самият Акт за частна общинска собственост е издаден едва на 30.12.2022 г.,
като липсват каквито и да било доказателства, датиращи отпреди датата на издаването му,
че процесният имот е бил държавна или общинска собственост, а и не на последно място
следва да се отбележи, че АЧОС е издаден след направено от ищеца запитване.
Тук е мястото да се посочи, че съобразно тежестта на доказване в настоящото
производство, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже в случая правоизключващите си възражения. Ищецът не носи доказателствената
тежест да установява обстоятелството, че идеалната част от процесния имот е придобита от
друго лице по давност, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за
общинска собственост. Общината-ответник следва да установи по пътя на пълното
доказване, че процесните идеални части от имота са били придобити от нея посредством
упражняване на фактическа власт със съзнанието, че ги държи като свои в продължение на
повече от десет, съответно пет години и като такива те са станали общинска собственост.
Това не бе сторено от ответната страна в настоящото производство, а напротив –
доказателствената сила на съставеният АЧОС бе оборена от ищцовата страна с установяване
по категоричен начин на собственото си придобивно основание. Ето защо, съдът счита, че
не съществуват законови пречки за придобИ.е на процесния имот по давност, както и че към
момента на предявяване на иска в полза на ищеца, респ. на неговия наследодател преди
1999 г. е налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10 години, който го легитимира като
собственик по давност на процесните идеални части от недвижимия имот.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца ще
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1907,80 лева,
представляващи заплатена държавна такса от 107,80 лева, възнаграждение за вещо лице от
300,00 и адвокатско възнаграждение от 1500,00 лева, съгласно приложения списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер от 1500,00 лева, определен
съобразно чл. 7, ал.5, вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община
Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл. „Общински“ №1, представлявана от
кмета Станислав Насков Дечев, че Х. Д. И., ЕГН ********** от ***********, съдебен адрес:
***********, адв. Ж. ГЕ. от АК – Хасково, е собственик въз основа на давностно владение
на 734/1734 ид.части от ПИ с идентификатор 77195.730.33, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение
на КККР засягащо поземления имот от 22.11.2022 г., с площ на поземления имот от 1734
кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“, с трайно
7
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор - няма, номер по предходен план 142, при
съседи: 77195.728.19, 77195.730.423, 77195.730.34, 77195.730.32 и 77195.728.18.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл.
„Общински“ №1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на Х. Д. И.,
ЕГН ********** от ***********, съдебен адрес: ***********, адв. Ж. ГЕ. от АК – Хасково,
сумата от 1907,80 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково:
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8