РЕШЕНИЕ № 261159
/ 15.11.2021г.
гр. Перник, 15.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 03315 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „МСЕРВИЗ 19” ЕООД,
чрез адв. П.С., срещу В.Й.С. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3589.49
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на сключения между страните безсрочен трудов договор от 10.12.2019
г. с дисциплинарно уволнение, наложено на В.Й.С. със заповед на работодателя № 2/14.01.2020 г., както и
сумата от 301.70 лева за възстановяване на получено при сключване на договора
работно облекло, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че страните сключили трудов договор на 10.12.2019 г., като
ответникът бил назначен на длъжността “Бояджия”. Сочи, че на 27, 30 и 31.12.2019 г., както и на 02.01.2020 г. ответникът
не се явил на работа. След поискване на обяснения, работникът заявил, че има
здравословен проблем, но не представил документи, които да го удостоверяват. Пояснява
се, че със заповед на работодателя №
2/14.01.2020 г. е
прекратен трудовият договор, като в нея е посочен размерът на дължимото от
работника обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и стойността на полученото при сключване на договора
работно облекло, която следвало да се възстанови на работодателя при
прекратяването на договора. Поради изложените съображения ищецът моли исковете му да
бъдат уважени. Претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Й.С.,
чрез назначения му особен представител адв. Н. Х., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни по изложени подробни
съображения. Релевира доводи за нищожност на трудовия договор и на заповедта за
уволнение. Твърди, че работодателят е
действал недобросъвестно, като е уволнил работника, въпреки че е можел да
прекрати трудовия договор едностранно в срока за изпитване. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
След преценка на събраните
по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че по силата на трудов договор № 175/10.12.2019
г., сключен между ищеца, като работодател, и ответника,
като работник, е възникнало
безсрочно трудово правоотношение, по което ответникът е бил
назначен на длъжността
"Бояджия", с 8 часов работен ден, основно трудово възнаграждение в
размер на 1100 лева и допълнително трудово възнаграждение от 0.6 % за всяка
година придобит трудов стац и проф. опит. Възнаграждението
се изплаща между 15 и 25 число на месеца, следващ изработения. Посочено е, че
трудовият договор е сключен във връзка с договор между работодателя „МСЕРВИЗ 19” ЕООД и „Фокс Лазер“ ЕООД. Съгласно т. III от договора работодателя съвместно с „Фокс Лазер“ ЕООД е длъжен да заплаща трудовото
възнаграждение на работника ежемесечно, да го осигурява здравно и социално за
всички осигурителни рискове съгласно условия и ред, установени в КСО и ЗЗО, да
го запознае с установената технология на работа, във фирмата, включително при
необходимост да му проведе обучение за работа с поверените му машини и
съоръжения, както и да му създаде безопасни условия за работа и да му осигури
лични защитни средства и облекло. В т. IV от договора е уговорено, че трудовият договор е безсрочен с 6 месеца
срок за изпитване в полза на работодателя, а в т. V е предвиден срок на
предизвестието за прекратяване на трудовия договор от 90 дни.
Към договора е приложена длъжностна характеристика за длъжността "Бояджия-промишлени
изделия", връчена на ответника на 10.12.2019 г.
Ответникът е постъпил на работа в
уговорения срок на 13.12.2019 г., за което е направено отбелязване на страница
2 от договора. За сключването на договора е подадено уведомление по чл. 62, ал.
5 КТ до НАП, видно от справка в трудовото досие на ответника. Сключването и
прекратяването на договора са отразени и в изготвената служебна справка от съда
в регистъра на трудовите договори в НОИ (л. 33 от делото).
Видно от декларации от 13.12.2019 г., подписани от В.С. и приложени към трудовото му досие, ответникът е получил
на посочената дата работен гащеризон Stanmore № 52- 1 бр. с цена
61,48 лева без ДДС, работно яке Stanmore № 52-1 бр. с цена 58,18 лева без ДДС, брандирани тениски
3 бр/ р-р L с обща цена от 40,50 лева без ДДС и работни обувки модел
Jalas 1625 E № 41- с цена 141,54 лева без ДДС. Работникът е
декларирал още, че при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 6
месеца от получаване на работното облекло и обувки, е съгласен да заплати
левовата им равностойност, като сумата може да бъде удържана от работната му
заплата.
От писмен доклад, изготвен на 02.01.2020 г. от Константин Кнежевич, на
длъжност „Началник-цех прахово боядисване“ в
„МСЕРВИЗ 19”
ЕООД, се установява, че В.Й.С. не се е явил на работа на 27.12.2019 г., 30.12.2019 г.,
31.12.2019 г. и 02.01.2019 г., като първите два дни не е отговарял на
телефонния си номер. На 31.12.2019 г. Биляна Тодорова се е свързала с ответника,
който я е уведомил, че на 02.01.2019 г. ще се опита да дойде на работа. Поради
неявяването на работника на работа, са му написани самоотлъчни от работодателя
на посочените дати.
Работодателя
е изискал обяснения по реда на чл. 193 КТ с
покана, връчена на 14.01.2020 г. лично на В.Й.С., видно от отразена в поканата разписка за получаването
ѝ. Ответникът е дал на същата дата 14.01.2020 г. писмени обяснения, с
които е заявил, че е имал здравословен проблем с дясното ухо и не е могъл да се
яви на 27.12.2019 г. Посочил е, че впоследствие е получил някакво стомашно
натравяне или е било някакъв вирус, но понеже не бил здравно осигурен е нямал
документи за това. Помолил е да бъде освободен от работа. По делото не са
ангажирани доказателства, удостоверяващи здравословен проблем на работника,
който да е препятствал явяването му на работа.
От управителя на „МСЕРВИЗ 19” ЕООД, представляващ работодателя, е издадена заповед №
2/14.01.2020 г., с която на В.Й.С. е наложено дисциплинарно наказаване- уволнение и е прекратен сключения трудов договор на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта е описано извършеното от работника
нарушение- неявяване на работа в дните от 27.12.2019 г. до момента на издаване
на заповедта и е посочен текстът от закона, в който е предвидено това нарушение
като основание за дисциплинарно уволнение- чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187,
ал. 1, т. 1 КТ. Посочено е и правното основание за наложеното наказание-
уволнение по чл. 188, т. 3 КТ. В заповедта е отразено още, че на основание чл.
221, ал. 2 КТ работникът се задължава да плати на „МСЕРВИЗ 19” ЕООД обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор за 90 дни в размер на 3589.49
лева, както и на основание чл. 205 КТ да възстанови на
работодателя платена сума за работно облекло, както следва: брандирани тениски
3 бр/ р-р L-40,50 лева, работен гащеризон № 52- 61,48 лева, работно
яке № 52-58,18 лева, работни обувки № 41- 141,54 лева.
Заповедта за уволнение е връчена на работника лично
на 14.01.2020 г., което е удостоверено с положен от В.Й.С. подпис върху нея, както и с писмена декларация от него,
че няма никакви доходи и при никаква възможност няма да се справи да заплати
тази сума.
Заповедта за уволнение е издадена преди да е изтекъл
предвиденият в трудовия договор 6-месечен срок за изпитване, който е бил до
13.06.2020 г.
Видно от фиш за заплата, за месец декември брутното
трудово възнаграждение на ответника В.Й.С. за 10 отработени дни е 578.95 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 221,
ал. 2 КТ за дължимото обезщетение за неспазено предизвестие неспазено предизвестие при прекратяване
на сключения между страните безсрочен трудов договор с дисциплинарно уволнение и чл. 296, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 14 от Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло за заплащане на равностойността на
получено работно облекло. В тежест на ищеца по тези искове е да докаже, че
между него и ответника е съществувало валидно сключено трудово правоотношение и
че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на посоченото основание (с
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“). По иска с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ в
тежест на ищеца е да докаже също така и размера на срока на неспазеното
предизвестие и на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника за
последния пълен отработен месец. По иска с правна кралификация чл. 296, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло ищецът
следва да установи, че е предал на ответника работно облекло, което след
прекратяване на трудовото правоотношение не е върнато, както и размера на
остатъчната му стойност до изтичане на срока на износване.
По
иска с правна квалификация чл. 221,
ал. 2 КТ:
Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза
от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен
трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато
забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от
външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един
непозволен или забранен от закона резултат. В чл. 74, ал. 4 КТ е предвидено, че
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните. Разпоредбите на чл. 74, ал. 2 и 5 и чл. 75 от КТ
следва да се тълкуват в смисъл, че недействителността на трудовия договор и на отделни
клаузи от него извън случая по чл. 74, ал. 2, пр. 2 КТ, се предявява по
съдебен ред, както е например
с унищожаемостта и относителната недействителност, но не и с нищожността на пр.
сделки по ЗЗД.
Страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудовия договор и на
последиците ѝ.
Те се прилагат в отношенията им,
след като съдът я е обявил /признал/ по предявен за това иск по реда на гл. 18 от КТ
- с диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачитат за
обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с
довод или възражение на страните. Затова съдът дължи произнасяне в настоящото
производство по възраженията на ответника за
недействителност на сключения за неопределено време трудов договор /в
този смисъл- Решение № 650 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г.,
III г. о., ГК/.
Съдът намира за неоснователно възражението за
недействителност на сключения между страните трудов договор №
175/10.12.2019 г. с оглед уговорката работодателят
съвместно с „Фокс Лазер“ ЕООД да заплаща трудовото възнаграждение на
работника ежемесечно. В КТ не е предвидена забрана трето лице да гарантира
заплащането на трудовото възнаграждение от работодателя. Това е парично
задължение, което съгласно чл. 73 ЗЗД може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, доколкото той няма интерес
то да бъде изпълнено лично от длъжника. Освен това в трудовия договор изрично е посочено, че същият се сключва във връзка с
договор между работодателя „МСЕРВИЗ 19” ЕООД и „Фокс Лазер“ ЕООД.
По делото се установи, че валидно възникналото между
страните трудово правоотношение е било прекратено с наложено от работодателя
дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. По делото не
се твърди и няма доказателства заповедта за уволнение да е била оспорена по съдебен ред, доказването на което при наведени такива твърдения
би било в тежест не на
ищеца, а на ответника, тъй като оспорването на уволнението пред съда би имало
за последица невъзможност да се реализира правото на работодателя по чл. 221,
ал. 2 КТ до решаване на спора за законността на уволнението. Отделно от това следва да се посочи, че дисциплинарното
наказание е наложено законосъобразно, като са спазени сроковете по чл. 194 КТ и
работодателя е изискал писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, след което е
издал мотивирана заповед за уволнение съгласно изискванията на чл. 195 КТ,
връчена лично на работника на 14.01.2020 г. Установи се още и извършеното от
работника нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл.
187, ал. 1, т. 1 КТ поради неявяването му на работа без извинителни причини в
продължение на повече от 2 последователни работни дни.
Съдът не споделя доводите на ответника за
незаконосъобразност на уволнението поради това, че работодателят е действал
недобросъвестно, като е наказал дисциплинарно работника, въпреки че е можел да
прекрати трудовия договор едностранно в срока за изпитване. С Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСГК е разяснено, че една
от хипотезите
на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по
инициатива на работодателя е налице,
когато се налага наказанието дисциплинарно уволнение. Дисциплинарното
уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на
трудовото правоотношение. Неговият санкционен характер се проявява преди всичко
в едностранно, независимо от волята на работника и служителя преустановяване на
трудовоправната му връзка с работодателя, като последица от най-тежкото виновно
неизпълнение на трудовите задължения.
При наличие на такова виновно нарушение на трудовата
дисциплина, не може да се възложи в тежест на работодателя да предпочете да
прекрати трудовия договор на друго основание, доколкото негово право е да
накаже нарушителя. Поради това ищецът като работодател не е действал
недобросъвестно, прекратявайки трудовия договор между страните с наложено
дисциплинарно уволнение, въпреки възможността да го прекрати на основание чл.
71, ал. 1 КТ като страна в чиято полза е уговорен срока за изпитване до
неговото изтичане.
Не е налице и недобросъвестност на работодателя и поради
отбелязването в заповедта, че влиза в сила от датата на връчване. Този текст е
в съответствие с предвиденото в чл. 195, ал. 3 КТ, че дисциплинарното наказание
се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано
писмо с обратна разписка. Няма връзка между влизането в сила на заповедта за
налагане на дисциплинраното наказание уволнение и възможността работникът да
оспори като незаконосъобразно уволнението му по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предвид изложеното са налице представките за уважаване на
иска с правно основание чл. 221, ал.
2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение за
неспазено предизвестие неспазено предизвестие при прекратяване на сключения между страните
безсрочен трудов договор с дисциплинарно уволнение. По делото се доказа, че
уговореният срок на предвизвестието е 90 дни.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
по този раздел, т. е. включително и това по чл.
221, ал. 2 КТ, е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за
последния отработен пълен месец, т. е за месеца,
през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако
работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то
полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Разпоредбата на § 6 ДПЗР от НДДТВ
(отм.) би била приложима в случаи, при които например работникът или служителят
въобще няма пълен работен месец/в този смисъл решение № 490 от 28.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК/.
Идентичен на разпоредбата на § 6 ДПЗР от НДДТВ
(отм.) текст има и в чл. 19, ал.
1 от действащата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, съгласно който, когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното
трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя,
като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на
работните дни за същия месец. В следващата
алинея е предвидено, че размерът на
среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения
годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се
изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за
страната минимална работна заплата.
В случая ответникът няма отработен пълен месец при
работодателя, тъй като е постъпил на работа на 13.12.2021 г. и трудовото му
правоотношение е прекратено на 14.01.2021 г., поради което следва брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ да
бъде изчислено по реда на чл. 19, ал.
1 НСОРЗ. Среднодневното брутно трудово възнаграждение за месец
декември 2019 г. на ответника В.Й.С. е 57.90, изчислено като се раздели полученото от него за
този месец брутно възнаграждение от 578.95 лева на отработените 10 дни. Този
месец е имал 19 работни дни, което прави брутното трудово възнаграждение за
същия 1100 лева. За срока на предизвестието от 90 календарни дни, от които 62
работни, брутното трудово възнаграждение се явява в размер на 3589.49 лева. Поради това искът за обезщение
по чл. 221, ал. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правна квалификация чл. 296,
ал. 1 КТ, във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено
облекло:
Разпоредбата на чл. 296, ал.1 от КТ вменява на
работодателя задължението да осигурява на работниците и служителите безплатно
работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския
съвет или в колективния трудов договор. В ал. 2
на същата разпоредба е уредено насрещното задължение на работниците и
служителите да носят през работното време работното си или униформено облекло и
да го опазват като имущество на работодателя.
Цитираната разпоредба е обща. Специална регламентация
на реда, начина и условията за предоставяне на безплатно работно и униформено
облекло се съдържа в подзаконовия акт, издаден от Министерския съвет по
делегирана компетентност -Наредба за безплатното работно и униформено облекло,
приета с ПМС № 10/21.01.2011 г., обн. в ДВ, бр.9 от 28.01.2011 г. Съгласно чл.
14, ал.1, т.1 НБРУО работникът дължи връщане на предоставеното от
работодателя безплатно работното облекло при прекратяване на трудовия договор.
Същевременно, чл. 2 от същата разпоредба дава възможност работното облекло да
бъде запазено от работника, при определени от работодателя условия /в този смисъл-
решение № 282 от 2.03.2018
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 139/2018 г./.
Такива условия са били
разписани изрично в подписаните от В.С. декларации от 13.12.2019 г., с които е поел задължение при прекратяване на трудовото
правоотношение преди изтичане на 6
месеца от получаване на работното облекло и обувки да заплати
левовата им равностойност.
Падежът на това задължение е настъпил на 14.01.2020 г., когато трудовото правоотношение между страните е
било прекратено с наложеното на
ответника дисциплинарно уволнение. Работникът не твърди и не представя доказателства да
е изпълнил така поетото задължение, поради което следва да бъде осъден да
заплати на работодателя стойността на полученото работно облекло, възлизаща в
общ размер на сумата от 301.70 лева, от които за
работен гащеризон Stanmore № 52- цена 61,48 лева без ДДС, работно яке Stanmore №
52-1 бр.- цена 58,18 лева без ДДС, брандирани тениски 3 бр/ р-р L- обща цена от
40,50 лева без ДДС и работни обувки модел Jalas 1625 E №
41- цена 141,54 лева без ДДС.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
настоящото производство в размер на общо 580 лева, от които 100 лева- държавна
такса и 480 лева- за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за
правна защита и съдействие от 25.06.2020 г., инкорпориращ разписка за
получаване на сумата. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Производството е образувано по два оценяеми кумулативно съединени иска, като с
оглед цената им минималното възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал.
2, т. 1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за иска по чл. 296, ал. 1 КТ,
във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, а
именно 300 лева, а по иска по чл. 221, ал. 2 КТ възнаграждението следва да се
определи по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в размер на 481.26 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.Й.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „МСервиз19” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ 73, ет. 3, ап. 5, на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 3589.49
/три хиляди петстотин осемдесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на безсрочен трудов договор от 10.12.2019 г. с дисциплинарно
уволнение, наложено на В.Й.С. със заповед № 2/14.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба- 07.07.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА
В.Й.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „МСервиз19” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ 73, ет. 3, ап. 5, на основание чл.
296, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло сумата от 301.70 /триста
и един лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща стойността на получено при сключване на безсрочен трудов договор от 10.12.2019 г. работно
облекло- работен гащеризон Stanmore №
52, работно яке Stanmore № 52, брандирани тениски 3 бр/ р-р L и работни
обувки модел Jalas 1625 E № 41, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 07.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
В.Й.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „МСервиз19” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ 73, ет. 3, ап. 5, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева- разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: