№ 5207
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110212790 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от П. А. Д., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 5838467, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
отмяната му. Твърди се, че не било налице извършено нарушение, тъй като
ограничението на скоростта в процесния участък било 80 км/ч. Депозирано е и
допълнение към жалбата от адв. Л., в което се сочат съществени процесуални
нарушения, а именно: не било ясно кой е собственикът на превозното средство, не
били изпълнени процедурите по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП и чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, фишът
бил с непълно съдържание и не било ясно посочено мястото на нарушението.
В последното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят Д., редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки от юрк. И., с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на
евентуално поискани разноски от другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.04.2022 г. в 21:09 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1196 заснела товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ****** да се движи по ***** на град София до номер ***, с посока от „******“ към
бул. „*****“ със скорост – 72 км/ч, при максимално разрешена за движение скорост –
80 км/ч, въведена с пътен знак „В26“. След проверка за собственост на товарния
автомобил бил издаден от СДВР електронен фиш серия К № 5838467 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя П. А. Д. било наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева, в качеството му на законен представител на дружеството - собственик на
автомобила „******“ ООД, ЕИК *****, като било прието, че нарушението е извършено
в населено място, където било приложимо общовалидното ограничение на скоростта за
населено място, а именно 50 км/ч.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя П. А. Д.
за описаното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В хода на съдебното следствие беше
предоставена информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно
управление – София и беше представена като писмено доказателство схема за
организацията на движението в процесния пътен участък, от които доказателства става
ясно, че към 27.04.2022 г. на път II-18 Околовръстен път София в района на № ***, с
посока на движение от „******“ към бул. „*****“, в участъка от пътен възел към ж.к.
„*******“ до разклона на „******“ ограничението на скоростта е 80 км/ч, въведено с
пътен знак „В26“, а в участъка от разклона на „******“ към бул. „*****“ нямало
поставени знаци от група „В“ за ограничение на скоростта и максимално разрешената
скорост за движение била общовалидната за извън населено място – 90 км/ч. Път II-18
СОП бил част от републиканската пътна мрежа, който минавал през урбанизираната
2
територия на град София, като по цялата дължина на СОП нямало поставени знаци
„Д11“ и „Д12“ за начало и край на населено място и селищно образувание. Предвид
посочените доказателства и установените въз основа на тях факти, то става ясно, че
ограничението на скоростта на ***** на град София до номер ***, където е било
установено деянието, е 80 км/ч, въведено с пътен знак „В26“ и след като процесният
автомобил се е движил със скорост от 72 км/ч, то няма превишаване на максимално
разрешената скорост за движение, поради което не е налице извършено нарушение от
обективна страна. Неправилни са изводите на наказващия орган, че управлението на
автомобила е било извършено в населено място (град София), където се прилагало
общовалидното ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. Категорично се
доказа, че процесният Път II-18 СОП е част от републиканската пътна мрежа, който
минава през урбанизираната територия на град София, като по цялата дължина на СОП
няма поставени знаци „Д11“ и „Д12“ за начало и край на населено място и селищно
образувание, поради което няма как да става въпрос за управление на МПС в
границите на населено място. Предвид на това общовалидната максимална скорост за
движение по този път е 90 км/ч, а в процесния участък до номер *** - 80 км/ч, тъй като
е в зоната на действие на пътен знак „В26“.
След като се установи, че не е налице превишаване на максимално разрешената
скорост за движение, то явно незаконосъобразно е бил наказан жалбоподателят П. А.
Д., което води на извода за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и
същият следва да бъде отменен.
Жалбоподателят не е претендирал разноски в производството, а след като
издаденият електронен фиш се отменя, то няма как да бъде уважено искането на
юрисконсулта на СДВР в тази насока, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 5838467, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. А. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4