№ 1474
гр. София , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502314 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3127 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 4580/2018 г. на Софийски градски
съд ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на Т. Н. А. от гр.София сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 16.12.2017 г.
пътнотранспортно произшествие, и сумата 422,40 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, съответно считано от 27.03.2018 г.
и от 04.04.2018 г. до окончателното им изплащане. Исковете за обезщетения на
имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени до пълните предявени размери.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника 1230,50 лева за разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителните части на исковете за
имуществени и неимуществени вреди до пълните предявени размери от 884,80 лева и
50000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради определяне на
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно прието
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Оспорва се и
датата, от която е присъдена законната лихва върху обезщетенията с искане тя да се
присъди от датата на увреждането. Поддържа се неправилност на решението поради
постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
1
обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на всяко от уврежданията и с
възстановителния процес, с липсата на пълно възстановяване, с икономическата
конюнктура. Без да се оспорват фактическите констатации на съда за вида и характера
на уврежданията, се сочи неправилно приложение на критериите за определяне
конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди. Оспорва се изводът за
съпричиняване като се твърди, че ищцата е пресякла на пешеходна пътека и
единствено противоправното поведение на водача е причина за настъпване на ПТП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетения в
пълните претендирани размери, както и отмяна на решението в частта, с която ищцата
е осъдена да заплати разноски на ответника.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателката основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и за наличието и обема на
съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева и
422,40 лева за имуществени вреди, решението е влязло в сила и формира сила на
пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетелката Б. А.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – разкъсване на
вътрешната връзка на десния глезен; увреда на връзката между тибия и фибула над
глезена; къса напречна фрактура на фибулата над глезена;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 7
дни болнично лечение за хирургична обработка на раната, закрито и открито
наместване на фрактурата на фибулата с вътрешна фиксация с плака; поставяне на
винт за увредата на ставната връзка между тибия и фибула; зашиване на разкъсаната
вътрешната връзка. Постелен режим без възможност за натоварване на десния крак до
възстановяване счупената кост на подбедрицата – 2 месеца и половина. Еднодневен
2
болничен престой за отстраняване на винта. Използване на помощни средства за
придвижване - проходилка. Общ възстановителен период – около 8 месеца;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – по време на болничното
лечение и след това - болки с по-голям интензитет, намаляващи постепенно през
следващите два месеца;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 70 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – Счупването е зараснало, увреденият глезен е с 10-15 % намалена
функционалност. Трайна негативна последица от травмата е получената
посттравматична артроза; използва бастун за по-голяма стабилност;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищцата. Неоснователно е оплакването на ищцата, че болките й не са
оценени достатъчно. При определяне на обезщетението съдът взе предвид както
физическите увреди, така и отражението върху живота на ищцата. Няма доказателства
за по-дълъг възстановителен период от приетия от съда или за по-тежки негативни
последици.
По спорния въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат. Обстоятелствата, с които е обосновано възражението на
ответника, са неправилно пресичане от ищцата като не се съобразила с приближаващия
автомобил. ПТП е настъпило на кръстовище на улиците ”Генерал Жостов” и “Йордан
Хаджиконстантинов-Джинот” в населено място на двулентов двупосочен път.
Автомобилът се движел по ул.”Генерал Жостов” към кръстовището и след като спрял,
за да пропусне пресичащи пешеходци, започнал маневра “завой наляво” по ул.
“Йордан Хаджиконстантинов-Джинот”. Около половин секунда след потеглянето на
автомобила и изминаването от същия на 4 см, пешеходката предприела пресичане на
платното за движение отляво надясно спрямо навлизащия в кръстовището автомобил.
Ищцата се движила по права линия, перпендикулярна на улица “Йордан
Хаджиконстантинов-Джинот”, тръгваща от дъгообразната част на тротоара. Водачката
не предприела аварийно спиране, с което би могла да избегне удара, тъй като опасната
зона за спиране е била по-голяма от разстоянието на автомобила до мястото на удар.
3
Водачката е имала възможност да възприеме пешеходката от лявата си страна.
Мястото, на което ищцата е пресякла пътното платно, е пешеходна пътека по
смисъла на § 6, т.54, изр.2 от ДР на ЗДвП. Ударът е станал в самото кръстовище, като
пешеходката е навлязла в него от тротоар, обозначен и на скицата, и видим на фиг.2а
към заключението на вещото лице. В този смисъл съдът не възприема изводът на
вещото лице, че на мястото нямало тротоар или банкет, по който пешеходката да се
движи, защото този извод противоречи на фактите по делото. Освен това възражение
за съпричиняване поради пресичане на необозначено място не е направено от
ответника. Необосновано е възражението за съпричиняване вредоносния резултат от
ищцата поради несъобразяване с приближаващия се автомобил. Автомобилът е бил
спрял и почти не се е движил, когато тя е предприела пресичането (придвижил се е с 4
- 62 см). Следователно не е налице несъобразяване с приближаващия автомобил. По
изложените съображения настоящата инстанция приема, че възражението на ответника
за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно.
Претенцията на ищцата за обезщетение за претърпените имуществени вреди е в
размер на 884,80 лева. Налице е причинна връзка на разходите с причиненото от
застрахования водач ПТП, поради което искът е основателен изцяло със законната
лихва от 04.04.2018 г.
Неоснователно е искането на ищцата дължимото обезщетение да се заплати със
законна лихва от датата на увреждането. Правоотношението се регулира от КЗ от 2016
г., който в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-
ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ищцата е предявила претенцията си към
застрахователя на 09.01.2018 г. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ, за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава. На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, т. е. от 09.01.2018 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
4
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над
20000 лева до 40000 лева, а искът за обезщетяване на неимуществените вреди е
отхвърлен за разликата над 422,40 лева до 844,80 лева и в полза на ищцата следва да се
присъди допълнително сума от 20000 лева за неимуществени вреди и сума от 422,40 за
имуществени вреди, със законната лихва върху първата сума от 09.01.2018 г., и върху
втората – от 04.04.2018 г. В частта, с която искът за обезщетяване на неимуществените
вреди е отхвърлен за сумата над 40000 лева, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Д. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от исковете. При материален
интерес 50844,80 лева, възнаграждението е в размер 2055,34 лева, а съответно на
уважената част от исковете, на адв.Д. се дължи сумата 1651,11 лева за работата му
пред първата инстанция, затова следва да му се присъдят допълнително 825,56 лева.
Пред въззивната инстанция материалният интерес е в размер 30422,40 лева, за който
размерът на адвокатско възнаграждение е 1442,67 лева. Съответно на уважената част
от исковете, на адв.Д. се дължи сумата 968,46 лева за работата му пред въззивната
инстанция. Ответникът следва да заплати на адв.Д. допълнително възнаграждение за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ пред двете инстанции в размер на
1794,02 лева.
Разноските на ответника пред първоинстанционния съд са 2401,54 лева, от които
съобразно отхвърлената част от исковете му се дължи 472,33 лева. Затова обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски над 472,33 лева до 1230,50 лева.
Пред въззивната инстанция ответникът е направил разноски в размер 4318,74
лева, от които му се дължат 387,79 лева. Основателно е възражението на ищцата за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на делото пред възззивната инстанция, дължимите на ответника
разноски следва да се определят съобразно минималния размер на адвокатско
възнаграждение - 1442,67 лева, съответно на отхвърлената част от иска – 474,21 лева.
Върху увеличения размер на обезщетение ответникът дължи държавна такса в размер
на 816,90 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3127 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 4580/2018 г. на Софийски
градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Н. А. срещу ЗД “ОЗК -
5
Застраховане” АД, София за обезщетение на неимуществени вреди над 20000 лева до
40000 лева, в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на имуществени вреди
над 422,40 лева до 844,80 лева, както и в частта, с която Т. Н. А. е осъдена да заплати
на ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София, разноски над 472,33 лева до 1230,50 лева и
постановява:
ОСЪЖДА ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София да заплати на Т. Н. А. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ допълнително сумата 20000 (двадесет хиляди) лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, със законната лихва от 09.01.2018 г.,
и сумата 422,40 (четиристотин двадесет и два 0,40) лева - обезщетение за имуществени
вреди, със законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Осъжда ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София да заплати на адв.К. Д. от САК
допълнително възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред двете инстанции в размер на
1794,02 лева (хиляда седемстотин деветдесет и четири 0,02) лева.
Осъжда Т. Н. А. да заплати на ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София сумата
474,21 лева (четиристотин седемдесет и четири 0,21) лева- разноски пред въззивната
инстанция.
Осъжда ЗД “ОЗК - Застраховане” АД, София да заплати държавна такса по
сметка на САС в размер на 816,90 лева (осемстотин и шестнадесети 0,90) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6