Решение по дело №1308/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20191510201308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

04.08.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      14 юли

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

    Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ

 

           1308

 

2019

 

 
 


                                      дело №                                     по описа за                      

година.

 

„Киара Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобошево, ул. „Христо Ботев“ № 13, представлявано от управителя си К.  Г.К., със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Благоевград; п.к. 2700, ул. „Даме Груев“ № 1, ет. 1, офис 3 Д.К. („Констант-ДК“ ЕООД) обжалва наказателно постановление  № 465864-F507021/01.10.2019г, издадено от и.д. директор    на ТД на НАП София, с което на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е  наложена  имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т. 2 от ЗОПБ. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи, че административно-наказателното производство е образувано неправилно, тъй като се касае за договор за заем, а не за извършено плащане по см. на чл.1 от ЗОБП, както и  явна несправедливост на наложената  санкция и противоречие на същата с принципа на пропорционалност.

         Представителят на административно наказващия орган  оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 04.09.2019г., в присъствие на пълномощник на управителя, на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН  F507021 от Б.К. – ст. инспектор по приходите в НАП при ТД гр. София в присъствието на свидетелите Р.С. и А.Ч., за това че: на 16.08.2019 г. в ТД НАП София при обобщаване и анализиране на документи получени по електронен път и депозирани в деловодството на ТД на НАП София с вх. № 53-00-3302#2/15.08.2019 г. и с вх. № 53-00-3302#5/16.08.2019 г.  по искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22001018006183-041-002/15.08.2019 г., свързани с „Киара Транс“ ЕООД във връзка с извършвана ревизия на ,,Констант-ДК“ ЕООД, възложена със заповед за възлагане на ревизия, е установено следното:

Във връзка с извършвана данъчна ревизия на „Констант-ДК“ ЕООД, с искане от 15.08.2019г., проверяващите изискали документи от дружеството- жалбоподател, за предоставен заем на проверяваното дружество в размер на 62 000 лв. Съгласно сключен договор  за паричен заем от 01.10.2018 г. между „Киара Транс“ ЕООД, в качеството на заемодател и „Констант-ДК“ ЕООД, в качеството на заемател е предоставена сума в размер на 62 000 лв. В отговор на това искане, управителя на дружеството-жалбоподател представил  разходен касов ордер (РКО) № 821 от 01.10.2018 г. за предоставена сума в размер на 62 000 лв.; 7 бр. Договори за паричен заем сключени между „Киара Транс“ ЕООД, в качеството на заемодател и „Констант-ДК“ ЕООД, в качеството на заемател; 7 бр. удостоверителни бележки за получаване на суми,  предоставени от „Киара Транс“ ЕООД на „Констант -ДК“ ЕООД, с което първото дружество предоставя в заем на второто шест пъти сумите от по 10 000лв. и една сума от 2 000лв. Съгласно договора за паричен заем, предаването на заеманата сума от заемодателя на Заемателя ще се извърши на 01.10.2018 г. при подписването на Договора, платени в брой. Заемателят се задължава да върне на Заемодателя заетата сума най-късно до 6 месеца по реда и условията на договора.

С декларация от 15.08.2019г., управителя на дружеството -жалбоподател е декларирал, че е предоставил междуфирмен заем на „Констант -ДК “ЕООД в размер на 62 000 лв., която е предоставена в брой с разходен касови ордер № 821 от 01.10.2018 г.

В хода на ревизията са събрани документи- 1 брой РКО; декларация на „Киара Транс“ ЕООД; 7 бр. удостоверителни бележки за получаване на суми,  предоставени от „Киара Транс“ ЕООД на „Констант -ДК“ ЕООД; аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“, установяващи предаването на заеманата сума, чрез плащане в брой, в общ размер на 62 000 лв., както следва:

На 09.10.2018 г., в гр. Дупница „Киара Транс“ ЕООД, предстаовлявано от К.К. е платило сума в размер на 2 000 лв. на „Констант -ДК“ ЕООД, представлявано от управителя Д.К., за което е издадена Удостоверителна бележка от 09.10.2018 г. (имаща характера на  РКО) по договор  за паричен заем от 01.10.2018 г.. Същото се доказва и от представен  Аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“ на „Киара Транс“ ЕООД, съгласно който сумата  е намерила отражение в счетоводството на  дружеството по сметка 501 –„Каса в лева“. Плащането на сумата се установява с Удостоверителна бележка от 09.10.2018 г., която е и дата на извършване на нарушението, съгласно събрания доказателствен материал.

От страна на нарушителя е представена декларация, с която се декларира частично възстановяване на сумите по договора за паричен заем от 01.10.2018 г.

На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), плащанията ма територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000.00 лв. и са част от парична престация по договор.

   В конкретния случай е установено, че така извършеното плащане не попада в изключенията от приложното поле на ЗОПБ, изчерпателно посочени в чл. 2. т 1-7 от ЗОПБ. За „Киара Транс“ ЕООД е било налице задължение да извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка, плащането в размер на 2 000.00 лева. представляващо част от предоставяне на заемна сума по сключен договор за паричен заем от 01.10.2018 г., между него като заемодател и „КОНСТАНТ-ДК“ ЕООД, в качеството му на заемател.

„Киара Транс“ ЕООД не е спазило изискванията на закона, като е извършило плащане в брой в размер на 2 000 лв., представляващо част от парична престация по договор за заем, с което е нарушил чл.3, ал.1, т.2 ЗОБП.

Нарушението е извършено за първи път.

Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№ 53-00-3302#15/10.09.2019 г., което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 oт ЗАНН и е преценено за неоснователно. В хода на ревизионното производство органа по приходите е събрал и обобщил всички предоставени от страна на задълженото лице документи, като е обосновал извършеното нарушение на цитираната в  АУАН разпоредба, доколкото е налице част от парична престация по договор за заем, като следва да се посочи, че с подаденото възражение са представени допълнителни документи целящи да обслужат настоящото производство. С така представените  документи се доказва именно извършеното плащане в размер на 2 000 лева, като част от парична престация, което попада в разпоредбата на чл. 3, ал 1, т. 2 от ЗОПБ. За да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „Киара Транс“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 000 лв.  на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОБП, представляващ 50 % от извършеното плащане на сума в размер на по 2 000 лв. в брой по договор за заем от 01.10.2018 г.

По делото са разпитани свидетелите Б.К. – актосъставител, Р.С. и А.Ч. – свидетели по съставянето на акта, които потвърждават констатациите отразени в АУАН. По делото са приети като доказателства следните документи: 7 бр. Договори за паричен заем сключени между „Киара Транс“ ЕООД, в качеството на заемодател и „Констант-ДК“ ЕООД, в качеството на заемател; 7 бр. удостоверителни бележки за получаване на суми,  предоставени от „Киара Транс“ ЕООД на „Констант -ДК“ ЕООД, с което първото дружество предоставя в заем на второто шест пъти сумите от по 10 000лв. и една сума от 2 000лв. договора за паричен заем от 01.10.2018.; аналитичен регистър на „Киара Транс“ ЕООД, сметка 501 от 01.01.-31.12.2018 г.; искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; заповед за възлагане на ревизия от 10.10.2018 г.; възражение от ,, „Киара Транс“ по чл. 44 от ЗАНН.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от Г.В., от която се установява следното: Договорът за заем, сключен на 01.10.2018 г. в размер на 62 000 лв. със страни заемодател „Киара Транс“ ЕООД и заемател ,,Констант-ДК“ ЕООД е прекратен на същата дата, на основание протоколно решение № 1/01.10.2018 г. от заседанието на едноличния собственик   „Киара Транс“ ЕООД, като е сключен Анекс от 01.10.2018 г. по силата на който са сключени осем  на брой договори за временна финансова помощ на обща стойност от 62 000 лв., като на 01.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на 8 750 лв., получена от К. с РКО № 01/01.10.2018 г.; На 02.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на – 8 800  лв., получена от К. с РКО № 02/02.10.2018 г.; На 03.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на  7 400 лв., получена от К. с РКО № 03/03.10.2018 г.; На 04.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на – 9 500  лв., получена от К. с РКО № 04/04.10.2018 г.; На 05.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на – 8 620  лв., получена от К. с РКО № 05/05.10.2018 г.; На 07.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на  – 7 680  лв., получена от К. с РКО № 06/07.10.2018 г.; На 08.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на  – 9 250  лв., получена от К. с РКО № 07/08.10.2018 г.; На 09.10.2018 г. е подписан Договор за временна финансова помощ в размер на  – 2 000  лв., получена от К. с РКО № 08/09.10.2018 г.

Основанието за направените счетоводни записвания по смисъла на чл. 51 от ДОПК в счетоводството на дружеството „Киара Транс“ ЕООД е протоколни решения от 01.10. 2018 г. и от 04.10.2018 г. от заседанието на едноличния собственик  на капитала за предоставяне на временна финансова помощ. Счетоводните документи и записвания по тях отговарят на изискванията за счетоводен документ чл. 3, ал. 1, 2 и 3, във връзка с изискванията за задължителните реквизити на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството в счетоводството на проверяваното дружество.

При направената справка на предоставените на вещото лице счетоводни документи, експерта не е установил счетоводни записи и осчетоводяване в счетоводствата на двете дружества, които са страни по договора за заем от 01.10.2018 г., прекратен с Анекс от 01.10.2018 г., на отразените като констатации в атакуваното НП.

         При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна и съдът  ще потвърди атакуваното наказателно постановление, по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, въз основа на АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице, видно от заповед ЗЦУ-ОПР-17/ 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН. При издаване на АУАН и НП са с пазени  сроковете предвидени в чл. 34 и сл. от ЗАНН.

Съгласно установената и приета практика на ВКС касовия ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от  съответното търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с касовия ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето на което  е изплатена посочената сума и основанието за плащането.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин от приложените и събрани гласни и писмени доказателства, че с действията си дружеството-жалбоподател е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. В случая дружеството- жалбоподател е извършило плащане  на шест пъти по 10  000 лв., съответно на 01, 02, 03, 06, 07, 08.10.2018 г. и на 09.10. 2018 г. дружеството- жалбоподател е платило сума в размер на 2 000 лв., видно от Удостоверителната бележка и представен Аналитичен регистър на сметка – 501- каса в лева на  „Киара Транс“ ЕООД. Тоест безспорно е доказано, че „Киара Транс“ ЕООД е извършило плащане на 2 000 лв. към „Констант-ДК“ ЕООД, представляващи част от парична престация по договор за заем, на територията на РБългария, което плащане не е осъществено чрез превод или внасяне на платежна сметка, като  няма  счетоводни записи за осчетоводяването на посочените счетоводни документи, с което дружеството- жалбоподател е нарушило забраната на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, тъй като в цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че плащанията на територията на страната се извършват сами чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв. и са част от парична престация по договор.

         Възражението на жалбоподателя, че договорът за заем е извън приложното поле на ЗОПБ, съдът намира за неоснователно. Вярно е, че договорът за заем е реален, но това не може да обоснове извода, че парите при договора за заем не се използват като платежно средство и съответно - с връщането на заетата парична сума не се извършва плащане по смисъла на ЗОПБ. При договора за заем задължението е не да се върнат същите вещи, които са получени, а да се върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тоест заемателят чрез предаване на заемодателя на парична сума изпълнява задължението си по договора да върне заета сума пари, а не да върне точно определена вещ. При липса на легално определение за "плащане", както вече се посочи, следва да се вземат предвид разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК. Това Тълкувателно решение касае периодичните плащания по смисъла на и съгласно него под такова плащане следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Това кореспондира с регламентираното в задължение и следователно предадените по договор за заем пари следва да се третират като платежно средство, респективно-предаването на парична сума по такъв договор следва да има характера на "плащане" по смисъла на ЗОПБ.

На следващо място следва да бъде посочено, че по силата на нарушената разпоредба законодателят не е ограничил плащанията само до такива, произтичащи от търговски сделки, доколкото целта на закона е не контрол върху приходите и/или печалбата на търговците и евентуално дължими такси и налози, а цялостен обзор и контрол върху парични потоци в гражданския оборот. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира възраженията в тази насока за неоснователни и не може да бъде прието, че плащането по договор за заем следва да бъде изключено от приложното поле на ЗОПБ.

Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение към съответните субекти и законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, предвидена в чл.5, ал.1 ЗОБП. В посочената разпоредба -чл.5, ал.1 ЗОБП е посочен механизма на определяне на размера на имуществената санкция, като при отчитане на този механизъм контролния орган правилно и законосъобразно е определил размера на наложените административни наказания за всяко едно от  петте нарушения. За извършеното административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, в санкционната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е предвидено, че на юридически лица се налага имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане. В настоящия случай, доколкото размерът на извършеното  плащания е под  10 000 лева, правилно и законосъобразно размерът   на наложената имуществена санкция е определена в размер на 1 000 лева, което представлява 50 на сто от размера на направеното плащане.

Санкцията в случая е фиксирана, поради което съдът не може да я изменя.

Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина, спадат причините и мотивите за неговото извършване.

Съдът намира за неоснователни и направените възражения за прекомерност и несъразмерност на наложената санкция. Действително, в практиката на Съда на Европейския съюз се разглеждат случаи, в които съдът е отменил наложени административни наказания поради прекомерност и несъразмерност на наложената санкция, но при всеки случай се изхожда от конкретните особености. В конкретния случай съдът взе предвид, че санкцията е определена съобразно размера на плащането в брой и не е обявен за противоконституционен или за противоречащ на ратифицирани международни договори, както и на източници на правото на ЕС. Завишеният размер на санкцията се свързва с изключителната значимост на регулираните обществени отношения, специфичния субект – юридически лица, както и с провеждане на мерките срещу изпиране на пари и борбата срещу укриване на приходи и избягване плащането на данъчни задължения.

Съдът счита, че в случая правилно е възприето от АНО, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за маловажност на случая,       като отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения. Инкриминираното нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението. Въведените от закона лимити целят да ограничат прехвърлянето на парични средства в наличност без да е налице възможност за реално проследяване на движението на средствата. Целта на ограничението е въвеждане на отчетност и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната администрация. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ е една от въведените мерки срещу изпирането на пари. В процесния случай липсват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да редуцират драстично обществената опасност на деянието.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дупница сумата в размер на 230 лв., представляващ разноски направени от бюджета на съдебната власт за назначаване на експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 465864-F507021/01.10.2019 г. издадено от и.д. Директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на ,, „Киара Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобошево, ул. „Христо Ботев“ № 13, представлявано от управителя си К.  Г.К., със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Благоевград; п.к. 2700, ул. „Даме Груев“ № 1, ет. 1, офис 3 Д.К. („Констант-ДК“ ЕООД) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т. 2 от ЗОПБ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА  „Киара Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобошево, ул. „Христо Ботев“ № 13, представлявано от управителя си К.  Г.К., със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Благоевград; п.к. 2700, ул. „Даме Груев“ № 1, ет. 1, офис 3 Д.К. („Констант-ДК“ ЕООД) да заплати на ТД на НАП - София сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултското възнаграждение.

ОСЪЖДА „Киара Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобошево, ул. „Христо Ботев“ № 13, представлявано от управителя си К.  Г.К., със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Благоевград; п.к. 2700, ул. „Даме Груев“ № 1, ет. 1, офис 3 Д.К. („Констант-ДК“ ЕООД) да заплати по сметка на Районен съд Дупница сумата в размер на 230.00 (двеста  и тридесет) лв., представляващ разноски направени от бюджета на съдебната власт за назначаване на експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: