№ 3338
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110202308 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:49 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Б. И., редовно призован, се явява, доведен от
Следствения арест и със защитника си адв. Б. Б. от САК, с днес представено
пълномощно.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не се налице пречки.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
БАЙХАН Б. И., роден на ххххххххх, българин, български гражданин,
осъждан, неженен (живущ във фактическо съпружеско съжителство), с две
малолетни деца, с основно образование, работи, с постоянен адрес гр.
ххххххххххх ж.к. „ххххххххххх“ бл.3, вх.Б, ап.66 и настоящ адрес гр.
ххххххххххх ж.к. „ххххххххххх“ бл.39, ет.1, ап.37, ЕГН **********.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство,
включително правото му на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и на основание
чл.276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на
молба с правно основание чл.65 от НПК, подадена от адв. Б. Б. от САК,
защитник на Б. Б. И. – обвиняем по досъдебно производство № 1953/2023 г.
по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 52288/2023 г., по описа на СРП за
изменение на изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам молбата на защитника ми. Няма какво да
кажа.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.
Представям и моля да приемете два броя експертизи от ДПБ гр.
ххххххххххх касаещи подзащитния ми, както и два броя удостоверения за
раждане на малолетните му деца.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат като писмени
доказателства по делото представените от защитата доказателства.
Няма да соча доказателства и нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че днес представените писмени доказателства са
относими към обстоятелствата, които подлежат на преценка в настоящето
производство, поради което следва да бъдат приети.
При тези мотиви, и на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
както и днес представените от защитата.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл.286 ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да постановите съдебен акт, с който да измените
мярката за неотклонение спрямо подзащитния ми от „задържане под стража”
в по-лека. Към настоящия момент не са налице онези изисквания на закона,
които биха обосновали продължаване на мярката за неотклонение „задържане
под стража”.
Считам, че събраните по делото доказателства не кореспондират с
квалификацията на деянието и считам, че следва да бъде привлечен към
наказателна отговорност по ал.5 НК. По делото е изготвена съответната
експертиза, че съдържанието на наркотичното вещества е в минимално
количество и е посочено че е за лична употреба. От представените в
днешното съдебно заседание епикризи от ДПБ гр. Кърджали е видно, че
обвиняемият страда от психично заболяване - зависимост към наркотични
вещества и алкохол. Посочено е, че е налице физическа и психична
зависимост към наркотични вещества. Сочи се също, че в периоди на
психотична продукция се затруднява връзката с него. Става въпрос за
болестно състояние и болестно поведение. Подзащитният ми не може да
излезе от това болестно състояние и тук не става дума за друго престъпление,
а само за държане на наркотични вещества. Ето защо считам, че
доказателствата по делото сочат на ал.5 от НК.
На второ място подзащитният ми не е лице с висока степен на
обществена опасност. Същият няма да се укрие или извърши престъпление.
Има постоянен адрес, семеен е и има две малолетни деца, за които полага
грижи. В днешното съдебно заседание не можах да се снабдя с трудов договор
за подзащитния ми, но той за беда е строителен работник и работи в сивия
сектор. Той е лицето, което издържа семейството. Видно от материалите по
3
делото, от свидетелството му за съдимост, има едно единствено деяние, което
е извършено след навършване на пълнолетие, а именно унищожаване и
повреждане на имущество по смисъла на чл.216 НК. Това деяние е извършено
в състояние на повлияване от наркотични вещества. Пак подчертавам - не е
волево решение, а е плод на болестно състояние. Считам, че подзащитният ми
трябва да бъде подложен на лечение, той е хоспитализиран многократно, но
са кратки сроковете на хоспитализация и същите не могат да постигнат
необходимия ефект, а семейството му се затруднява да осигури частно
лечение. Но така или иначе в неговата хипотеза следва да се насочи към
лечение, а не към наказание и мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че към настоящия
момент не са налице предпоставките за налагане на друга мярка за
неотклонение, различна от „задържане под стража”, по отношение на Байхан
И.. Към настоящия момент от задържането на обвиняемия са изминали два
месеца и двадесет дни, срокът е законосъобразен, а и в случая - разумен,
предвид това, че предстои изготвянето на СПЕ. На следващо място се
установява наличието на обосновано предположение за извършеното от
обвиняемия. Това е доказано от показанията на полицейските служители,
изготвили служебните документи. Относно квалификацията на деянието
считам, че не са налице предпоставки за квалификацията му като по-леко
наказуемо, предвид броя на установените обекти, а именно дванадесет, което
значително надвишава количеството за лична употреба. На следващо място,
относно изложените и удостоверени от защитата с медицински документи
обстоятелства, обръщам внимание, че деянието, за което е осъден
обвиняемият е от 22.10.2019 г., а настаняването е от 28.10.2019 г., т.е.
установената диагноза не е актуална към настоящия момент. Съдът е
установил, че обвиняемият към онзи момент не е можел да носи наказателна
отговорност. Подобно състояние би се тълкувало като такова, което
ограничава волевата способност, което да го затруднява, но не и да го лишава
от възможността да разбира свойството и значението и да ръководи
постъпките си. Относно представените актове за раждане на децата му, не се
оспорва този факт, че е баща, но не се представят доказателства, които да
доказват, че той полага грижи за тяхната издръжка. Поведението на
обвиняемия е по-скоро укорително и не следва да бъде подобно поведение на
4
баща на две деца. Имайки предвид изложеното, както и че настоящото
деяние, по което се води разследване, е такова в рамките на изпитателен срок
по предходно осъждане, обществената опасност на настоящето деяние и
дееца е с интензитет, който налага определената му мярка да бъде оставена в
сила.
РЕПЛИКА адв. Б.: На първо място, моят договор за правна помощ
датира от края на декември, минали са два месеца и не е извършено нито едно
следствено действие, тъй като аз се свързах с разследващия и поех
ангажимент да се явявам.
На второ място, не са събрани, не са наведени никакви данни за
разпространение на наркотични вещества, а има данни за лична употреба.
Въпреки, че са дванадесет обекта, съдържанието на активния компонент е
изключително ниско. С оглед на това става въпрос за лична употреба,
предвид и представените две епикризи и доказателства, че са налице
множество хоспитализации заради наркотична зависимост. Наред с това,
българските вещи лица по неясни причини твърдят, че наркотичната
зависимост не води до затрудняване във възможността на лицето да разбира
свойството и значението и да ръководи постъпките си, но в световната
клинична практика се счита, че има разбиране на свойството и значението, но
липсва волевият елемент, а именно възможността да се ръководят
постъпките. Така и според МКБ 11 и 45, които са актуалните наръчници по
психиатрия, наркотичната зависимост е психично разстройство, с което е
свързва липсата на волеви задръжки. Това е описано и в приложените по
делото епикризи, т.е възможността на г-н И. да ръководи постъпките си по
отношение на именно това деяние, държание на наркотични вещества, е
липсваща.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам тезата на адвокатката ми и ще Ви помоля
за по-лека мярка. Няма какво друго да кажа.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми измените мярката.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
5
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
материалите по делото, намери следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Образувано е въз основа на молба на упълномощения защитник на Б. Б.
И. - обвиняем по досъдебно производство № 1953/2023 г. по описа на 03 РУ-
СДВР, пр.пр. № 52288/2023 г. по описа на СРП за изменение на
изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от
„задържане под стража” в по-лека такава.
В настоящото производство съдът следва да извърши преценка
продължават ли да са налице основанията по отношение на обвиняемия да се
изпълнява най-тежката мярка за неотклонение, респективно има ли основание
за нейната отмяна или изменение.
При преценка на предпоставките по отношение на обвиняемия да бъде
взета и да продължи да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение
съдът намери следното:
Първата, формална по своя характер предпоставка, а именно лицето да
е привлечено като обвиняем за престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода”, се установява от материалите по досъдебното производство. С
постановление от 01.12.2023 г. И. е привлечен като обвиняем по обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, алт.1 от НК, което е тежко
умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода”. Предвид
характера на производството съдът не следва да навлиза в извършване на
задълбочена преценка дали се касае за престъпление по чл.354а, ал.3 или ал.5
от НК, а следва да се ръководи от актуалното обвинение в досъдебното
производство.
На следващо място, съдът намира, че и към настоящия момент не е
разколебано обоснованото предположение за авторството на деянието. В тази
насока са показанията на полицейските служители - свидетелите Д.В. и Й.Г.,
протокола за доброволно предаване, експертната справка, както и изготвената
в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза. В
показанията си свидетелите Власов и Георгиев сочат, че са спрели за
проверка лице, впоследствие установено като обвиняемия И., като при
извършване на проверката обвиняемият е извадил от устата си полиетиленова
сгъвка и е съобщил, че в нея има 12 броя топчета хероин и 1 брой топче с
6
кристали, според показанията на свидетелите. Впоследствие с протокол за
доброволно предаване от 30.11.2023 г. обвиняемият е предал доброволно
обектите, а от заключението на ФХЕ се установява, че веществото в обекти
от 1 до 12 съдържа хероин, а кристалното вещество в обект 13 -
метамфетамин.
По - натам съдът, също като съставите, занимали се с първоначалното
определяне на мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия И.,
намери, че опасност от укриване не се констатира. Обвиняемият е с
установена самоличност, притежава документ за самоличност, същият
съобщава адрес на територията на страната в гр. ххххххххххх на който
пребивава. Отделно от това в днешното съдебно заседание от защитата бяха
представени доказателства, че обвиняемият е семейно ангажиран и е баща на
две малолетни деца.
Съдът намери обаче, че е налице и продължава да съществува опасност
от извършване на престъпление, която не е преодоляна предвид изминалия
период на задържане на обвиняемия. Опасността от извършване на
престъпление е изводима от обремененото съдебно минало на обвиняемия И.
и от обстоятелството, че настоящото деяние се явява извършено в рамките на
изпитателния срок по предходно осъждане на обв. И. за престъпление по
чл.216 от НК, където с присъда, в сила от 04.02.2021 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. Същото е отложено
с изпитателен срок от три години, в рамките на който е извършено
настоящето деяние. Обстоятелството, че настоящето деяние се явява
извършено в рамките на изпитателния срок, сочи, че обвиняемият е личност с
висока степен на обществена опасност, по отношение на когото е налице
реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление.
По отношение на доводите на защитата за наркотична зависимост на
обвиняемия, в резултат на която обвиняемият е извършил, както деянието по
което му е определен изпитателен срок, така и настоящето деяние, то съдът
ще посочи, че държането на наркотични вещества осъществява състав на
престъпление и тогава, когато е с цел лична употреба, а не само когато
държанието е с цел разпространение, което всъщност е отделен и по-тежко
наказуем състав на престъплението. Отделно от това от днес представените
епикризи се установява, че при последната хоспитализация на обвиняемия в
7
ДПБ – гр. Кърджали при изписването му е поставена диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол”. От текста
на епикризата е видно, че при направен тест за наркотици са установени
следи единствено от прием на марихуана, т.е. на наркотичното вещество от
различен вид в сравнение с тези, за чието държане е повдигнато обвинение на
обвиняемия по настоящето наказателно производство. Въпроса за
вменяемостта на обвиняемия следва да бъде изследван в хода на досъдебното
производство, но към настоящия момент съдът намира, че не се установяват
каквито и да е обстоятелства, които да внасят съмнение в това, че
обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Действително, представят се доказателства, че обвиняемият е баща на
две малолетни деца, но първо липсват доказателства, че той е единственото
пълнолетно лице, което може да полага грижи за същите. Отделно от това
съдът намира, че на тези обстоятелства от социален и семеен характер не
може да бъде отдаден приоритет пред необходимостта да бъдат постигнати
целите по чл.57 от НПК.
Срокът на задържане е законен, тъй като не надвишава максималния
срок от осем месеца. По отношение на обвиняемия И. се изпълнява мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 03.12.2023 г., т.е. към
настоящия момент обвиняемият се задържа за срок от два месеца и двадесет
дни. Отделно от това съдът намери, че срокът е и разумен, тъй като след
определяне на мярката за неотклонение по досъдебното производство се
констатират извършени действия от органите по разследването, насочени към
провеждането на разследването в пълнота и приключване на досъдебното
производство. По делото е изготвено и приобщено заключение на ФХЕ и е
приложен протокол за оценка на наркотични вещества.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че молбата не е основателна и
следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на изпълняваната по
8
отношение на Б. Б. И. - обвиняем по досъдебно производство № 1953/2023 г.
по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 52288/2023 г. на СРП, мярка за
неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека такава.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната по отношение на Б. Б. И. - обвиняем
по досъдебно производство № 1953/2023 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 52288/2023 г. на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва делото пред СГС на
29.02.2024 г. от 10:00 ч., за когато страните - уведомени от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:01 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9