РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500838 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260009/04.01.2022г. по гр.д.№5250/2020г. по описа
на РС-Пловдив,VІ гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД
и е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумата от общо
7309,63лв.,представляваща платена сума по два нищожни договора за кредит №***/***г. и
№***/***г.,като 4983,26лв. са платени по първия и 2326,37лв. са платени по втория и която
сума представлява разликата между предоставена по договорите сума в размер на общо
22451,37лв.и реално върната от ищцата сума в размер общо на 29761лв. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът по иска „Кредит плюс” ООД и моли същото
да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.
Въззиваемата счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,с оглед становището на страните и съобразно разпоредбите на чл.188 от
ГПК/отм./,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните са били сключени два договора за кредит с №***/***г. и
№***/***г.,като договорите са били обезпечени с договорна ипотека на имот,собственост на
въззиваемата.Срокът за връщане на сумата по първия договор за кредит е бил 180 месеца,а
1
срокът по втория договор е бил за 120 месеца.Главницата по първия договор е била в размер
на 15 000лв. с фиксиран лихвен процент от 3% на месец,както и ГПР от 26,91% и обща
дължима сума в размер на 55 726,60лв.,от които възнаградителната лихва е в размер на
40 726,60лв.,а по втория договор главницата е била в размер на 8000лв.,фиксиран лихвен
процент от 2,5% на месец,ГПР от 34,48% и обща дължима сума в размер на 25 306,80лв.,от
които 17 306,60лв. са за възнаградителна лихва.Не се спори между страните,че сумите по
кредитите са постъпили по сметка на въззиваемата,като по първия договор сумата е била в
размер на 14 691,60лв., а по втория договор сумата е била в размер на 7 759,77лв. или общо
548,63лв. по-малко,тъй като тези пари са отишли за плащане на такси за ипотеката на имота
на въззиваемата.
В първоинстанционното производство са били назначени и приети
заключения по две експертизи,от заключението на които става ясно,че с плащането на
сумата от 831лв. на 06.12.2019г. са били погасени по договора за кредит от ***г. сумата от
34,05лв.,представляваща главница,сумата от 226,06лв.,представляваща договорна лихва и
360лв. за наказателна лихва,а по договора за кредит от ***г. са били погасени 10,89лв.
главница и 200лв. договорна лихва.С плащането на сумата от 28 930лв. от 20.02.2020г. са
били погасени по първия кредит главница в размер на 14 833,34лв.,1498,55лв. договорна
лихва,1428,17лв. наказателна лихва и 1500лв. неустойки за предсрочно погасяване,а по
договора от ***г. са били погасени 7989,11лв. главница,399,46 договорна лихва,478,22лв.
наказателна лихва и 800лв. неустойка за предсрочно погасяване.Или от заключението на в.л.
става ясно,че и по двата договора са събрани договорни лихви по-малко от
договореното,докато размера на неустойката надвишава доста договорения процент.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция счита исковата претенция за основателна,а решението на районния съд за
правилно и като такова следва да го остави в сила.Това е така,защото при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищцата се установява,че договорите са нищожни
поради противоречие с добрите нрави.Възнаградителната лихва,уговорена в двата договора
цели обогатяването на кредитора,тъй като и двата кредита са били върнати от въззиваемата
в много кратък срок от време,а същите са били уговорени при равни месечни вноски и
получените от кредитора суми се явяват печалба,без същия да е извършил някаква
престация спрямо въззиваемата,а освен това задълженията са били изцяло нейни.Това е
така,защото възнаградителната лихва въпреки предоставеното обезпечение на кредитите,а
именно ипотека върху недвижим имот, е била в по-голям размер от тези,които са били
необезпечени,тъй като събирането на вземането е било сигурно и по-бързо от останалия вид
обезпечения.Следователно при наличието на нищожност на клаузи по договора,каквато в
случая се явява определянето на годишния процент на договорната лихва,то и платеното
вповече по договорите представлява неоснователно обогатяване или разместване на блага
без основание.Ето защо въззиваемата страна следва да върне само главницата по двата
договора,а поради нищожността на договорите не следва да връща лихви и неустойки по
същите.
2
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са
направени съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК от въззиваемата и
следва да се присъдят в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260009/04.01.2022г. по гр.д.№5250/2020г.
по описа на РС-Пловдив,VІ гр.с-в.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД с ЕИК-********* със седалище и
адрес на дейността:гр.София,район „Триадица“,бул.“Гоце Делчев“
№100,бл.22,вх.Б,ет.7,ап.12 да заплати на Л.А.Р. с ЕГН-********** от *** направените от нея
разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000лв./две хиляди лв./за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3