РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1153
гр. Пловдив, 19 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на
прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 557
по описа за 2023 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от Г.С.Б., с
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Г., срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив. Ищецът иска ответникът
ОД на МВР Пловдив да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 302 лв. (съобразно изменение на иска направено в последното по делото с.з.
проведено на 26.05.2023 г.), за претърпени от него на 15.02.2023 г. и на
20.02.2023 г. неимуществени вреди - притеснение, страх, психическо напрежение,
емоционален стрес и усещане, че е третиран като престъпник, душевен дискомфорт,
в резултат на незаконосъобразни действия на служителите на
Второ Районно управление „Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, изразяващи се в призоваването му по телефона на баба му Н.А.Б.на
15.02.2023 г., по телефона на майка му адвокат Ц.Д.Т.на 15.02.2023 г. и чрез
гласово съобщение оставено на телефона на майка му адвокат Ц.Т. на 20.02.2023
г. във връзка с подадена жалба от П.Д.Л.Р.. Претендират се сторените в
производството разноски.
Конкретните твърдения се свеждат до следното:
На 15.02.2023 г. около 12.00 часа ищецът получил обаждане от своята баба
-Н.А.Б., в което тя притеснено и настоятелно го питала защо е издирван на
нейния телефон от инспектор на II РУП- град Пловдив, представил се с името М.Й.,
който настоявал незабавно още същия ден Б. да се яви в полицейското управление
за разпит. Баба му била седемдесет годишна жена и била силно изплашена и
притеснена, като това притеснение се предало и на него. Бабата на Б. му предала
телефонен номер ***, на който следвало той да се обади, за да отида на разпит
при въпросния инспектор. Тъй като майка му била адвокат, ищецът се посъветвал с
нея и тя поела ангажимента да се свърже на посочения телефон с инспектор М.Й..
Още същия ден тя позвънила на оставения телефонен номер, представила се като негова
майка и в проведения разговор с полицейски инспектор — М.Й., последният отново
чрез майка му „спешно“ го призовава за разпит, като е обяснил, че ставало
въпрос „за един ключ".
Оказало се, че призоваването им (неговото и на майка му) по спешност по
телефон било с цел да бъдат предупредени да не се разправят физически с лицето П.Д.Л.Р.относно
случай от 14.02.2023 година, като фактите по случая са описани в исковата молба по следния начин:
Майката на ищеца била собственик на апартамент № 16 и апартамент № 17,
находящи се на адрес ***. Същите се отдавали под наем чрез Б., който обявявал
жилищата в електронната платформа booking.com. Към всяко от жилищата се предоставяла възможност за паркиране на един
брой автомобил, като жилищата били обявени за отдаване под наем в следната
конфигурация: апартамент № 16 се отдавал под наем с паркомясто, а апартамент №
17 се отдавал под наем с гараж.
Съгласно правилата на електронната платформа booking.com било посочено,
че ключовете за отдаваните под наем жилища се намират в сейф, който е
разположен непосредствено до пощенските кутии на блока. След направена резервация
за избрано от него жилище и след лично проведен телефонен разговор между
наемателя и ищеца, за да уточнят има или не автомобил и съответно дали ще желае
да ползва възможността за паркиране на автомобила Б. изпращал два часа преди
настаняването код за сейфа с указания кой от ключовете да вземе и съответно,
ако е наел жилището с гаража му обяснява къде се намира той, а ако е наел
жилището с паркомястото обяснява къде има право да паркира. Във въпросния сейф
се съхранявали: Ключ за апартамент № 16, надлежно надписан и обозначен със
съответния номер на апартамента; Ключ за апартамент № 17, надлежно надписан и
обозначен със съответния номер на апартамента; Два ключа за гараж (който е с
две различни ключалки) и дистанционното управление за него, като двата ключа за
гаража и дистанционното управление за него били на обща халка и надлежно
обозначени, че са за гаража.
Лицето П.Д.Л.Р.се свързала с Б. чрез електронната платформа и наела
апартамент № 16 за периода от 19.01.2023 г. до 17.04.2023 г. Когато разговарял
по телефона с П.Д.Л.Р., за да й даде подробни инструкции за наетия от нея
апартамент № 16, същата ясно заявила, че не желае да използва осигуреното към
апартамент № 16 паркомясто, тъй като не разполагала с автомобил. Ето защо при
разговора им, Б. й обяснил, че след като й бъде изпратен код за достъп до сейфа
с ключовете, тя трябва да вземе от там само и единствено ключ обозначен с № 16,
който е за наетото от нея жилище.
Няколко дена след настаняването на П.Д.Л.Р. в апартамент № 16, същата се
свързала с ищеца, поискала да й бъде закупен нов матрак и заявила, че една
осветителна крушка в жилището била изгоряла. Б. незабавно се отзовал, като отишъл
до апартамента и подменил крушката. По отношение на претенцията на наемателката
за закупуване на нов матрак заявил, че жилището се отдава под наем с наличното
вътре обзавеждане, което е изцяло ново, в пълна изрядност и няма основание да
се иска подмяната му. Въпреки това обаче заявил готовност да предоставя топ
матрак за времето на престоя на наемателката, който тя отказала да приеме.
На дата 06.02.2023 г. лицето П.Д.Л.Р.напълно самоволно, по своя преценка,
без разрешение и в разрез със дадените й от ищеца указания, взела от сейфа
ключовете и дистанционно управление за гаража, който се отдавал под наем ведно
с апартамент № 17.
На следващия ден - 07.02.2023 г., Б. установил, че в сейфа липсват
ключовете и дистанционното управление за гаража и тъй като към този момент само
той и П.Д.Л.Р.имали достъп до сейфа, той й изпратил запитване по телефона у нея
ли се намират ключовете и дистанционното за гаража, като я помолил да ги върне
(тъй като гаражът се отдавал под наем с другото жилище). В продължение на 7 дни очаквал наемателката П.Д.Л.Р.да
се свърже с него и да върне неправомерно взетите от нея ключове и дистанционно.
Отговор от нея обаче нямало, въпреки че била прочела съобщението му.
Едва на 14.02.2023 г. след повторна негова молба П.Д.Л.Р.му отговорила,
че ключовете и дистанционното се намират у нея, като ги счита за свои до края
на резервацията си, а именно до 17.04.2023 година и отказала да ги върне.
Б. предал веднага отговора на Р.на собственика на имотите (неговата
майка). Собственикът се свързал с платформа booking.com, като изложил проблема
и поискал да бъде предадено на госта да върне ключовете и дистанционното за
гаража (които е взела без разрешение) в сейфа на жилищата до 19.00 часа на
14.02.2023 година в противен случай да счита, че резервацията му се прекратява
на 19.02.2023 г. в 16.00 часа, когато трябвало да върне и всички ключове,
включително и тези за гаража и дистанционното за него.
Ключовете и чипа за гаража не били върнати на 14.02.2023 г. до 19.00
часа. От собственика на жилището е изпратено официално искане до booking.com за
анулиране резервацията на Р.поради нарушаване на правилата на жилището, както и
на закона в държавата, в която се намира. Същото съобщение било изпратено и на
Р.
Освен призоваването на ищеца по телефона чрез седемдесетгодишната му
баба, и телефонното обаждане към същия инспектор, той научил, че на гласовата
поща на майка му от „скрит номер" е оставено на 20.02.2023 г. в 14.40 часа
съобщение от инспектор Р.от II РУП на МВР за това, че имало жалба срещу него и
да се яви в управлението, защото ставало дума за „едни ключове и някакъв
гараж".
На дата 23.02.2023 г. майка му - адвокат Ц.Т., била повикана във II РУП
на МВР гр. Пловдив, където полицейски служител й е предал ключовете и
дистанционното за гаража, за което бил съставен протокол, приложен по
образуваната по случая полицейска преписка № 435 000-2892/2023 г. във връзка с
подаден срещу него сигнал от лицето П.Д.Л.Р..
С оглед изложеното, ищецът сочи, че той и семейството му, били жертва на
изцяло незаконосъобразните действия, извършени от служители на II РУП на МВР,
изразяващи се в следното:
- Баба му,
възрастен и болен човек, абсолютно незаконосъобразно била подложен на стрес от
органите на реда;
- Майка му
Ц.Т. - адвокат с висок морал, която също абсолютно незаконосъобразно била
подложен на стрес от органите на реда;
- Той
(ищецът) - млад човек, владеещ езици и с единственото намерение да развива
бизнес на територията на Република България, бил издирван от органите на
полицията чрез неговите близки все едно бил престъпник, като се злепоставяло
името му и спешно бил призоваван по телефона на 70-годишната му баба и по
телефона на майка му, въпреки, че имал постоянна адресна регистрация, постоянно
пребивавал на адреса си и при необходимост органите на полицията винаги можели
да го открият там.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, в която се посочва,
че само в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или
факс, като призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от
длъжностното лице, което го е извършило. Неизпълнението на това задължение на
длъжностното лице представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 пр. 2 и т. 2 ЗМВР, за което е предвидено наказание
"порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР (в каквато насока е Решение
N0 2923/07.03.2018 г. на ВАС по адм. д. N0 1391/2017 г., V о., на което се
позовава ищецът). Според ищеца, настоящият случай не може да се квалифицира
като „неотложен“.
Все в тази насока в исковата молба е посочено, че процесните действия по
призоваването на ищеца са извършени в противоречие със закона, за което
ответника следва да понесе отговорност.
С тези съображения е обоснована исковата претенция на ищеца срещу ОД на
МВР. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
3. Ответникът – Областна
дирекция на МВР Пловдив, чрез процесуалните си представители, оспорва предявения
иск както по основание, така и по размер. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За допустимостта:
5. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено
увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В
случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална
подсъдност, уредена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5
от АПК.
В разпоредбата на
чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените
искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на
исковете, предвидени в ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва изискване за предварително
произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно
нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието
или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. С други думи казано, когато твърдяните вреди са настъпили от
нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото
производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.
149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се
произнася с един съдебен акт.
В настоящия
случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди,
произтичащи от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица в Второ РУ „Полиция“ при ОД на МВР Пловдив при
осъществяване на административна дейност, свързана с призоваване на ищеца по
повод подаден от П.Д.Л.Р.А.срещу него
сигнал, с искане Б. да бъде предупреден да не се саморазпрява
с нея.
При това
положение съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на
действието, респ. бездействието при разглеждане на делото по същество.
Във връзка с
обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи
още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост.
Разпоредбата на
чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на
посочения нормативен текст: “Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите”. Следователно, ответник по иск
за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия
или бездействия на администрацията, е юридическото лице. В случая такова
юридическо лице е ОД на МВР Пловдив, съответно
правилно искът за обезщетение е предявен именно спрямо областната дирекция.
При това
положение исковата молба се явява процесуално допустима за разглеждане.
ІІІ. За фактите:
6. На 15.02.2023 г. P.D.L.R.A.е подала Заявление до Началника на Второ РУ - Пловдив с рег. № 435000-2892, в което същата
е посочила, че е наела за срок от три месеца апартамент под наем в гр. Пловдив
на бул. „Пещерско шосе" № 132 чрез интернет сайт „booking", считано от 18 януари 2023 г. до 17 април 2023 г. За наема на
апартамента платила сумата от 3000 лв. След като се нанесла имало доста неща,
които не работели като осветление и електричество, и се наложило да се свърже по
телефона с човека, който отговарял за апартамента - Г.Б.. В последствие Б. й
изпратил съобщение, с което искал ключове, които били за гаража към жилището. Тя
не му отговорил, тъй като той не отстранил повредите, за които му съобщила, а и
защото в договора, който сключила към „booking“ било
записано, че жилището е с гараж. Това се случило на 07 февруари 2023 г.
На 14.02.2023 г. получила ново съобщение, че в неделя на 19.02.2023 г. Б.
ще дойде до жилището и ще я изгони с полиция. Притеснявала се този човек да не
се саморазправя с нея физически, затова казала на работодателя си, заедно с
когото дошла до сградата на полицията. В тази връзка е поискала да се свържат с
Г.Б. и да го предупредят да не се саморазправя с нея.
7. В същия ден е изготвена Докладна записка рег. № 435р-2895/15.02.2023 г. от инспектор М.Й.до Началника на Второ РУ - Пловдив, чието
съдържание се свежда до следното:
„Докладвам Ви, че на 15.02.2023 г. в сградата на Второ РУ, гр. Пловдив
приех лицето P.D.L.R.A.,гражданин на Кралство Испания, родена на *** г. адрес: ***,
живущ *** телефон: ***, месторабота: ***, цех за бижутерия, Л.К № ***. Същото
се яви с лицето В.Л.К., ЕГН: **********,***.: ***, чрез който заяви, че желае
да бъде установено лице с име и фамилия Г.Б., използващ телефон: ***, като
същия да бъде предупреден да не саморазправя с нея, във връзка с получени
електронни съобщения от същия, че на 19.02.2023 г. ще бъде изгонена от
жилището, което е наела явявайки се с полицейски органи.
Във връзка с горното на лицето се сне сведение по случая, което беше
продиктува от същата на английски език и преведено на български език чрез
присъствалото лице: В.Л.К., в хода на което беше посочено, че горепосоченото
жилище е наела чрез интернет сайт „Воокing“ за срок
от три месеца., а началната дата е 18 януари 2023г. По данни на заявителката, в
договора който е сключила с „Воокing“ е било
записано, жилището е с гараж. На 07.02.2023 г. след като с нея се свърза Г.Б. и
поисква ключове от този гараж, същата не ги предоставя и не отговаря на
съобщението на Б.. Във връзка с това на 14.02.2023 г. е получила второ
съобщение от лицето, в което уведомява, че същата ще бъде изгонена от апартамента.
С протокол за доброволно предаване, P.A. предаде един брой дистанционно
управление ведно с два броя секретни ключа и ключодържател, за които заяви, че
предполага че са за гараж към апартамента, в който живее. Относно същите,
лицето посочи, че са били оставени от наемодателя в метална кутия заедно с
ключовете от апартамента, достъп до които е получи чрез пин код в деня на
настаняването й.
С оглед установяване на фактическата обстановка, след извършена справка в
информационните масиви на МВР се установиха данни за самоличността на Б.,
именно: Г.С.Б., ЕГН: **********,***, а 3, тел: ***с когото беше направен опит
за осъществяване на контакт. Такъв не беше осъществен. При позвъняване на
мобилен номер посочен от неговия баща, беше осъществена връзка с лице, което се
представи като роднина на Б.. Същата заяви, че ще уведоми Б. за полученото обаждане. В последствие на служебният телефон
беше получено обаждане от лице, което се представи се под имената Ц.Д. Т., тел. контакт: ***която заяви, че е собственик
на жилището, а испанската гражданка отнела, без нейно позволение,
горепосоченото дистанционно от гаражна врата. Заяви, че по случая ще информира
РП - Пловдив като добави, че трето непознато за нея лице с което контактува
относно случая разполага с информация относно образувано ДП производство по
описа на Второ РУ - Пловдив, касаещо горепосоченото жилище, за което ще подаде
писмено заявление до Второ РУ - Пловдив. Лицето беше устно предупредено да не се саморазправя с P.A. като същото беше призовано в
сградата на Второ РУ - Пловдив за снемане на сведение по случая. Т. заяви, че няма възможност да се
яви в 02 РУ - Пловдив, като допълни, че след предварителна уговорка ще
предостави необходимите по случая материали.“
Цитираните в докладната записка „сведение“ от P.D.L.R.A.от 15.02.2023 г.
и Протокол за доброволно предаване от същата дата са представени по делото (л.
59 и сл.).
8. На 23.02.2023 г. инспектор Цв. Р.е снел обяснения от Ц.Д. Т., според които Г. не е комуникирал с въпросното лице (P.D.L.R.A.), освен
през м. Януари, когато са й дадени инструкциите за настаняване и след това във
връзка с връщане на ключовете за гаража, които липсвали от 06.02.2023 г. До
наемателката са отправени две молби, съответно на 07.02.2023 г. и на 14.02.2023
г., под диктовка на Т., ако ключовете за гаража са в нея, да ги върне. На
последната дата било изпратено предизвестие, че ако не върне ключовете до 19.00
ч. на 14.02.2023 г. е в предизвестие да напусне жилището до 16.00 ч. на
19.02.2023 г. и ако не го стори доброволно, ще се наложи да се обърнат за
съдействие към органите на властта. Същото предупреждение имало и от екипа на
сайта „Воокing", които са установили,
неправомерно поведение на госта и резервацията и била анулирана по нейна вина.
Т. е заявила, че не е имало заплахи към наемателката, както и че в РП Пловдив
била заведена пр. пр. № 2024/2023 г. за самоуправни
действия от страна на П.А.по отношение на въпросния гараж.
9. На същата дата (23.02.2023 г.), дистанционното управление и двата ключа
са върнати на Т. от инспектор Цв. Р., за което е съставена разписка.
Отново на същата дата въпросният инспектор Цв. Р.е съставил Протокол за полицейско
предупреждение на
основание чл. 65, ал. 1 от ЗМВР, с който Ц.Д.Т.е предупредена:
1. Тя и синът й Г.Б. да не се саморазправя с П.А.;
2. Да не извършват системно следене по средствата за комуникация;
3. Да решава спорните въпроси по законов ред.
10. Изготвена е втора Докладна записка относно извършена проверка по преписка
№ 435000-2892/2023 г. по описа на Второ РУ – Пловдив, изготвена от инспектор
Цв. Р., в която изложеното по-горе е преповторено, констатирано е, че няма
данни за умишлено деяние, което да представлява престъпление по смисъла на НК и
е направено предложение „събраните материали по двете преписки да бъдат изпратени
в РП - Пловдив за отношение по компетентност с мнение за прекратяване основание
чл. 5 ал. 1 от Инструкцията за заявителския материал
в МВР“.
11. Като свидетел по делото е разпитана майката на ищеца Ц.Д. Т.. Същата
заявява, че на сина й Г.Б. е възложено управлението чрез международни
платформи Букинг и Ербиенби,
управлението на два техни семейни имота. Той общувал с гостите на английски,
френски, руски и български език, а чуждестранните гости общували чрез
платформата с превод на български език, което ставало автоматично. В края на
месец януари 2023 г. в единия апартамент се настанила наемателка от испански
произход. Общуването с нея също ставало чрез платформата на Букинг,
която се наричала Пулс. Комуникацията ставала чрез автоматичен превод от
български на испански и от испански на български. Въпросната наемателка получила
инструкции по какъв начин да вземе ключа за жилището, как да се настани, къде е
неговия адреса и т.н. На 07.02.2023 г., свидетелката установила, че в кутията,
в която се съхранявали ключовете за апартаментите, липсвал ключ и чип
електронен за гаража, който въпросната наемателка нямала право нито да взима,
нито да ползва. Ключът и чипът били на другия апартамент, а не този, който тя била
наела. Големият апартамент така бил обявен в Букинг,
че се отдава едновременно с гаража. И двата апартамента имали свои собствени
правила за ползване, които били достъпни на всички езици в Букинг
и с които гостът се съгласявал. На същия 07.02.2023 г. помолила Г. да изпрати
съобщение на испанската наемателка, да попита дали са у нея ключът и чипът.
Макар и да била прочела съобщението, отговор не получили на този въпрос. И тъй
като на 15.02.2023 г. се настанявали в големия апартамент други гости, които
искали да ползват гаража, на 14.02.2023 г. отново помолила Г. да попита
испанската наемателка у нея ли се намират ключът и чипът за гаража. Този път
получили отговор, че тя е взела ключа и чипа за гаража, тъй като смятала, че те
са лично нейни и че тя трябвало да ползва гаража по времетраенето на нейната
резервация, която била в рамките на три месеца. След като получили отговора те
изпратили отново съобщение, за да й обяснят, че тя няма право да ползва гаража,
защото нейният апартамент не се отдава под наем с гараж, като лично свидетелката
и написала, че очаква на 14.02.2023 г. най-късно до 19:00 часа ключът и чипът
за гаража да бъдат оставени в сейфа там, откъдето ги е взела. След като това не
се случило Т. я предупредила, че по правилата на Букинг
след като не спазва правилата на апартамента тези, с които сама се е съгласила,
й дава срок да напусне жилището до неделния ден, като междувременно вече е била
подала сигнал до Букинг срещу нея за това, че не
спазва правилата на жилището, което е наела, не желае да върне ключа и чипа
доброволно, смята, че са нейни и т.н. На 15.02.2023 г. по обед, някъде около
12:00 часа свидетелката получила обаждане от син си, който бил в течение на
това, което се случвало, че неговата баба Н.Б.получила обаждане на телефонния
си номер от човек, който се представя за инспектор от ІІ РУ, настоявал е пред
баба му, че Г. трябва да се яви по спешност в ІІ РУ за разпит. Оставил е
телефонен номер, на който е съобщил, че Г.Б. следва да се обади, за да се яви
на същия ден за разпит и предупреждение. Свидетелката се обадила на този
телефон, нямала представа с кого разговаря. Отсреща й се представил лицето М.Й.като
инспектор. В техния разговор се потвърдило същото, което й казал Г.. Въпросният
Й.казал, че действително е търсил Г. на телефона на неговата баба, за да го
призове по спешност за разпит на днешния ден по повод на една жалба. Това били
точните му думи. Тя проявила любопитство съответно за какво става въпрос,
защото Г. вече бил притеснен защо трябва да се явява в районното по спешност и
то днес. Г-н Й.казал, че е по подадена жалба от испанската наемателка на
апартамента им, както и казал, че тя е оставила ключа и чипа към него в
районното, намират се там и разпитът се налагал по повод нейната жалба, и по
повод връщането на тези ключове. Т. се опитала да обясня случилото се, на което
въпросният инспектор Й.казал буквално, че ще следва да се яви и Г.Б., и тя, за
да бъдат предупредени изрично да не се саморазправяме с въпросната испанска
наемателка. Предала е целият този разказ на Г.Б. и цялата тази ситуация събуждала
едно възмущение, притеснение, които мисли, че всеки български гражданин би
изпитал, ако е призован по този начин в момент, в който са нарушени негови
права, а се оказва едва ли не, че той е престъпник такъв, какъвто се е
почувствал Г., а и самата тя. Няколко дни след този разговор на 15.02.2023 г., свидетелката
получила второ обаждане, записано било и на гласовата й поща, от друг инспектор
на ІІ РУ. По същия начин й било обяснено как тя трябва да се явя заедно с Г.,
за да им бъдат върнати едни ключове. Свидетелката
уточнява, че при разговора си с първия инспектор на 15.02.2023 г. на нейния
въпрос как може да бъде сигурна, че разговаря с инспектор от полицията, на този
въпрос й било отговорено, че към момента все още няма образувана полицейска
преписка и след като бъде образувана ще ни уведомят да се явим на разпит. Но
преди това се настоявало, че разпитът трябва да бъде извършен на 15.02.2023 г.
в деня на разговора. След като чула гласовата си поща, върнала обаждане на
телефонния номер. Представил се инспектор Р.пак от Второ РУ, за да се уговорят
за ден и час, за да им бъдат върнати ключа и чипа за гаража. По този начин им
били върнати ключа и чипа, не си спомня на коя дата. На Г. това му се отразило,
тъй като първо той се притеснил, изпитал тревога - едва ли не той е извършил
престъпление; имало възмущение у него от това, че правото е на негова страна, а
всъщност се оказва обратното, защото едно лице, без да има право ползва чужди
вещи, взима ги без разрешение, нарушило е правилата, а в крайна сметка се
оказва, че той като наемодател, изпълнил всички задължения една ли не той
нарушава правилата и законите на тази държава. И едно леко притеснение какво ще
се случи. Притеснение за това, че баба му е възрастен човек с две операции и
изведнъж е получила такова обаждане, като че ли той е търсен като престъпник.
По отношение на баба му притеснението било дълбоко, защото те имали голяма, дълбока
връзка по между си. Той й казал, че се чувства издирван като престъпник.
ІV. За правото:
12.
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и
пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се
разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица. С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата и
общините по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато
вредите са причинени от бездействие, съответно действие, както се твърди в
настоящия казус, незаконосъобразността, както вече се посочи, се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120,
ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в
посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се
разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не
е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба,
фактическите твърдения на ищеца, послужили като основания на предявения иск, са
очертани като незаконосъобразни действия
на служителите на Второ Районно
управление „Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, изразяващи се в призоваването му по телефона на баба му Н.А.Б.на 15.02.2023 г., по
телефона на майка му адвокат Ц.Д.Т.на 15.02.2023 г. и чрез гласово съобщение
оставено на телефона на майка му адвокат Ц.Т. на 20.02.2023 г. във връзка с
подадена жалба от P.D.L.R.A..
13. Разрешаването на
настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:
Конкретното производство развило се пред органите на МВР
по повод подаденото от П.А.заявление е такова по чл. 65 от ЗМВР. В чл. 65, ал.
1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено
лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши
престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се
съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се
предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на
обществения ред – чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Протоколът за предупреждение се
съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със
съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля – чл. 65,
ал. 3 от ЗМВР. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е насочено към предотвратяването на правонарушения, като лицето потенциален
правонарушител се уведомява за отговорността, която ще понесе, и за
неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение.
Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията на органите
на МВР по чл. 61, ал. 2 от ЗМВР.
За изпълнение на това свое правомощие, както впрочем и на
всички останали определени им с този закон правомощия, полицейските органи
могат да призовават в служебните помещения граждани като писмено ги уведомяват
за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването,
часът и мястото на явяване (чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР). Единствено в неотложни случаи
призоваването може да се извършва по телефон или факс, което се удостоверява
писмено от длъжностното лице, което го е извършило (чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР).
14. От представените по делото докладни записки, както и от показанията
на разпитаната по делото свидетелка (т. 7, т. 10 и т. 11 от
настоящото решение), се установява че във връзка с конкретния случай ищецът
е призоваван по телефона чрез неговата баба и майка.
Защо органите на МВР са предприели действия по
призоваване на ищеца по телефон вместо със съобщение по чл. 69, ал. 2 он ЗМВР,
от данните по делото по никакъв начин не става ясно. Очевидно съдържанието на подаденото
от P.D.L.R.A.заявление (описано в т. 6 от настоящото решение), не може да
обоснове извод, че се касае за „неотложен случай“ по смисъла на чл. 69, ал. 3 от ЗМВР, още по-малко може да
обоснове нейните притеснения за евентуална физическа саморазправа с нея от
страна на ищеца с оглед съдържанието на разменените между нея и Б. съобщения (лист 10). Без да извършат каквато и да било проверка (например в
платформата Booking, проверка на съдържанието на съобщенията разменени между А.и Б. и т.н.), органите на МВР напълно безкритично са възприели
твърденията й, за което говори цялото им поведение – призоваване по телефона
без наличие на основания за това, изготвяне на предупреждение по чл. 65 от ЗМВР
при напълно неизяснена фактическа обстановка, поне според данните от представената
по делото полицейска преписка № 435000-2892/2023 г.
Впрочем, в с.з. проведено на 05.04.2026 г. Началникът на
Второ РУ „Полиция“ – Пловдив бе задължена да представи справка относно
обстоятелството дали е отбелязано в съответните регистри призоваването по
телефона на Г.Б., каквото е изискването на чл. 69, ал. 3 от ЗМВР, но такава не беше представена, което е
още едно основание (наред с липсата на „неотложен случай“), да се приеме, че е
налице незаконосъобразност на действията на органите на МВР по призоваване на
ищеца във връзка с процесния случай.
Казано с други думи, като са призовали Б. по телефон,
служителите от 02 РУ на МВР Пловдив са извършили действия в противоречие със
закона, за което ответникът следва да понесе отговорност. Това е достатъчно, за
де се приеме, че е налице първият от изискуемите елементи за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно
незаконосъобразно действие на длъжностни лица на ответника.
Налице са и твърдяните неимуществени
вреди. Не е необходимо да се представят нарочни доказателства, за да се направи
извод, че необоснованото призоваване на лице по телефона от органите на МВР е
свързано с притеснение, страх, психическо
напрежение, душевен дискомфорт, емоционален стрес и усещане, че е третиран като
престъпник, макар такива да се установяват от показанията на разпитаната по делото
свидетелката. Действително, свидетелката е лице от кръга на чл. 172 ГПК (майка на ищеца),
поради което показанията й се преценяват от съда с оглед всички други данни по
делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост.
Така дадените свидетелски показания са логични,
обосновани, непротиворечиви и изцяло кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. Това налага същите да бъдат възприети.
Безспорно е налице и
причинно-следствена връзка между изложените до тук преживявания и
незаконосъобразните действия извършени от органите на МВР, тъй като именно в
резултат на тези действия ищецът търпи тези вреди.
В този смисъл Решение
№ 2011 г. от 02.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2021 г., III о.
15. Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода
на исковата претенция (времето, през което ищецът претърпява обсъдените вече неимуществени вреди, а
именно на 15.02.2023 г. и на 20.02.2023 г.), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, съдът приема, че в
полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 100 лева, който е най-справедлив и най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 302 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
V. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се
констатираха в размер на 175,56 лв. - заплатените държавна такса (10 лв. за
образуваното съдебно производство) и адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част от иска (165,56 лв.).
17. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 144 от АПК, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв.,
изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Следователно, разноските, които следва да бъдат
присъдени на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 66,89
лева.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Пловдив, да заплати на Г.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него на 15.02.2023 г. и на
20.02.2023 г. неимуществени вреди - притеснение,
страх, психическо напрежение, емоционален стрес и усещане, че е третиран като
престъпник, душевен дискомфорт, в
резултат на незаконосъобразни
действия на служителите на Второ Районно управление „Полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 302 лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Пловдив, да
заплати на Г.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 175,56 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ - Пловдив, сумата от 66,89 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: