Р Е Ш Е Н И Е №
27.03.2019г.,гр.
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКЯ
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при
секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3791 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127, ал.3 от СК и чл.
143 от СК, както и насрещнен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
143 от СК.
Делото е
образувано по повод на предявена искова молба от адвокат И.С., като пълномощник
на П.Г.С., ЕГН ********** *** като законен представител на малолетния А.Ф.К.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, партер, офис 3 против Ф.Е.К., ЕГН: **********
*** и втори адрес за призоваване : гр. ***, ул. „ ***" № 96, ет. 7.
Твърди се в
исковата молба, че страните нямат сключен граждански, но живеели на съпружески
начала от месец февруари 2017 година в град ***, след което се разделили. От
съвместното им съжителство се родило детето - А.Ф.К., ЕГН **********.
Ищцата сочи, че
след като се разделила с ответника, отишла заедно с детето им да живее в жилището на родителите й, находящо се в град
П., а ответника останал да живее в гр. ***.
За детето се грижила изключително ищцата с помощта на родителите си, като
ответника заплащал нередовно месечна издръжка в размер на 150лв. от датата на
фактическата им раздяла- 30.08.2017г. Твърди, че получавала месечно
550лв. с детските надбавки, тъй като тя била в майчинство, а ответника държал под наем
кафе- бар в центъра на ***. Последният бил в добро здравословно състояние и не
дължал издръжка на други деца.
Твърди, че разходите
за закупуване на необходимите за отглеждане на детето й неща, били изключително
завишени, като освен всичко останало заедно с ответника имали сключен двугодишен
договор за съхранение на стволови клетки взети от сина им А. в Медицински
Център гр. ***. разноските в размер на 150лв. месечно първоначално делели по равно, а в момента ги
плащала единствено и само тя.
Отправена е
молба, съдът да постановите решение, с което да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка в размер 280 лв. на малолетното си дете А.Ф.К., ЕГН **********,
считано от датата на подаване на исковата молба, чрез ищцата С., като негова
майка и законен представител; да предостави упражняването на родителските права
по отношение на А.Ф.К., ЕГН ********** на майката - П.Г.С., ЕГН **********,
като бъде определен режим за лични отношение между детето и бащата, както
следва: Всяка първа и трета неделя от месеца от 14:00 до 18:00 часа до
навършване на три годишна възраст на детето в присъствие на майката. След
навършване на три годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота на
месеца от 10:00 до 17:00 часа, както и 15 дни през лятото, когато майката не е
в годишен платен
отпуск.
Да се определи местоживеене
на детето при майката : П.Г.С., ЕГН **********,***.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представят се
писмени доказателства по опис: Акт за раждане. Договор №4690 от ***** за
съхранение на стволови клетки. Банково удостоверение №0376-64-012388 от
11.09.2018г. ; Вносна бележка от 04.06.2018г.; Вносна бележка от 02.07.2018г.;
Вносна бележка от 03.09.2018г.; Фактура №10193 от 28.09.2017г.; Приходен касов
ордер №63 от 30.09.2017г.; Анекс към договор за съхранение на стволови клетки
№4690 от 30.05.2018г.; Пълномощно.
В срока по чл.
131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Ф.Е.К. с ЕГН ********** ***, чрез
процесуалният му представител, адв. Р.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 3, в
който се твърди, че предявеният иск е допустим.
Направено е изявление с оглед определяне в производството
на спорното и безспорното, като се твърди, че действително ответника Ф. е живял
с ищцата П. на семейни начала, но нямали сключен граждански брак. Имали едно
дете - А.К. с ЕГН **********. Не се спори, че ответника работил и имал добри
доходи. Не се оспорва нуждата на детето А. от издръжка в посочения размер - 280
лева. Не оспорва също, че
ищцата не работи и е в майчинство, както и обстоятелството, че страните не
живеят заедно към момента, а ответницата
се е преместила да живее при родителите си в гр. П..
Твърди се, че извън
посочените като безспорни факти, всички останали твърдения в исковата молба не
отговаряли на истината, като били спестени редица обстоятелства. Едно от тях
било, че фирмата на ответника Ф.К. "У****" ЕООД не развивала
търговска дейност. От два месеца ответника плащал по сметка на ищцата С. сума в размер на 135 лева за
издръжка на детето. Преди това заплащал много повече от 300 до 500 лева, както
за съхранението на стволови клетки, така и за издръжка на детето. Причината да
преустанови големите преводи и да започне да плаща минимума на издръжката, е че
заедно с майка си били пребити от родините на ответницата.
Твърди се, че
ответницата избягала с детето в П., а ответника К. живеел и работил в гр.***,
което възпрепятствало осъществяването на
лични контакти с детето му, така както
желаел. Освен това ответницата била тази, която не позволявала на ищеца да
взима детето по често от 2-3 часа в месеца. Не било сведено до знанието на съда,
че ищцата С. и родителите й постоянно обиждали
ответника и го заплашвали с побой, дори с убийство, както и го обиждали, когато
пожелаел да види детето.
Твърди се, че на
02.09.2018 г. ответника К. и майка му са подали жалба в РПУ - П. с вх. №
11833/02.09.2018 г., по повод упражнено по отношение на тях психическо и
физическо насилие от страна на бащата на ищцата С..
Поради
нараняванията, които били получили се наложило да посетят клиника по съдебна медицина в УМБАЛ
"А*****" и след извършен им медицински преглед си извадили
съдебномедицински удостоверения, които били приложени като доказателства по
делото.
Твърди се, че по
повод на действията на ищцата и семейството й в РП П. била образувана преписка
с № 3013/18 г. прокуратура П., като с постановление от 11.10,2018 било отказано
образуването на ДП, тъй като нямало
данни за престъпление от общ характер. По молба а ответника било образувано гр.д.
№ 3768/18г. по описа на РС П. Със Заповед за незабавна защита № 38 съдът
задължил ищцата да се въздържа от насилие спрямо ответника и детето, а
родителите й да се въздържат от насилие само спрямо детето А..
Сочи се, че претендираният размер на издръжка в размер на
280 лева не се търсил за създаване на добри условия за детето, а прикривал
стремеж за изплащане на личните разходи на ищцата, тъй като към момента А. нямал
реална нужда от такъв размер на издръжка, ответника и към момента плащал
сметки, правил подаръци на детето, купувал му и дрехи.
Твърди се в
отговора, че ответника К. бил с плаващо работно време, което му позволявало да прекарва повече време с детето, да го води
и взима от градина, да го води на уроци, спорт и забавления. Освен това печелил
добре и можел да си позволи детегледачка, въпреки, че майка му можела и имала
огромно желание да му помага с грижите за детето. Не на последно място била и
считаната според него по-добра среда/работил в престижна АйТи компания, имал
по-добри комуникации, контакти и всичко, което било по-благоприятно за детето/.
Жилището му било е просторно - къща с двор в централната част на града, с две
бани, с отделна стая за детето и с оглед на тези факти на основание чл. 211 ал.
1, вр. чл. 133 от ГПК предявява НАСРЕЩЕН ИСК срещу П.Г.С., като моли съдът да предостави
упражняването на родителските права на малолетния А.Ф.К. ЕГН ********** на баща
му Ф.Е.К., като определи местоживеенето му да бъде на неговият адрес, а именно:
гр. ***, ул. "О.П." 106.
Да определи
издръжка в размер посочен от П. от 280 лева, от които 140 лева да бъдат
заплащани на бащата, като законен представител на детето, а останалата част от
140 лева да бъде заплащана от П.Г.С. по банкова сметка, ***.
Да се определи режим на лични отношения между детето А.Ф.К. и
неговата майка П.Г.С., който е най-благоприятен за развитието на детето. Като
такъв считал следния режим: Майката да може да взима детето всяка първа и трета
събота и неделя с преспиване, както и да осъществява контакти с детето и през
седмицата с предварителна уговорка с бащата.
Майката да има
право да взима детето за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния
отпуск на бащата, както и 10 дни през Коледните или Новогодишни празници.
На основание чл.
323 ал 1 ГПК, вр. чл. 127 ал. 3 от СК да се определят привременни мерки, в
следния смисъл: Да предостави упражняването на родителските права на малолетния
А.Ф.К. ЕГН ********** на Ф.Е.К., като се определите местожителството му на неговият
адрес, а именно: ул. "О.П." ***.
Да се определи режим
на лични отношения между А.Ф.К. и П.Г.С., както следва: Майката да може да
взима детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, както и да
осъществява контакти с детето и през седмицата с предварителна уговорка с
бащата.
Алтернативно, в
случай, че съдът не уважи насрещния иск и не предоставите упражняването на
родителските права на Ф.К., да се определит издръжка в размер на претендираният
размер от 280 лева, като сумата от 140
лева да се изплащала от Ф.Е.К. на П.Г.С., като майка и законен представител на А.Ф.К.,
а остатъкът от 140 лева по сметка, открита на името на детето.
Да се определи
аналогичен на предложения с насрещния иск режим на лични отношения между Ф.Е.К.
и А.Ф.К., а именно: режим на лични отношения между А.Ф.К. и бащата, който да е
най-благоприятен за развитието на детето, а именно: бащата – ответника К. да
може да взима детето всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, както и
да осъществява контакти с детето и през седмицата с предварителна уговорка с
майката.Бащата да има право да взима детето за 20 дни през лятото, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката, както и 10 дни през Коледните или
Новогодишни празници.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Прилагат се
писмени доказателства по опис: Съдебномедицинско удостоверение № 729/2018 г на Ф.К..
Съдебномедицинско удостоверение № 728/2018 г на Х.Ц.. Лист за преглед на пациент
№ 180115 на Ф.К.. Лист за преглед на пациент № 180114 на Х.Ц.. Постановление от
11.10.2018 г за отказ да се образува ДП. Заповед за незабавна защита № 38 по гр.
д. № 3768/2018 г. на PC - гр. П..
В приетият
по делото, изготвен от Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане"-
Възраждане се сочи, че Жилището на ответника К. се ползва под наем,
представлява едностаен апартамент състоящ се от спалня, в която е обособено
място за детето с детско креватче, хол с обособен кухненски бокс, санитарен
възел. Жилището било поддържано чисто и топло. Ответника работил като
инжинер-архитект във фирма "***" с трудово месечно възнаграждение от
1 200,00лв. Частният бизнес, на ответника бил продаден по негови данни..
По данни на ответника, ищцата С. възпрепятствала контакта
на детето А. с близки и роднини по бащина линия и нейното семейство отказвало
да му осигурят достъп до детето, което довело до това, че детето не го припознавало
като родител.
По данни в
доклада - до август 2018г ответницата му била гостувала всеки месец с детето за
период около седмица в гр.***. До месец май 2018г. бил заплащал издръжка в
размер на 500лв, след това е намалил сумата на 150лв.
Твърди се, че с
оглед извършеното социално проучване се установило, че към момента грижите за
отглеждането и възпитанието на детето А. се полагали от неговата майка. В
заключение е дадено становище, че съдът ще вземе правилно решение в интерес на
детето, отчитайки изложените обстоятелства в социалния доклад и други
доказателства по делото.
От заключението
на приетата по делото съдебно
психиатрична - психологична експертиза, изготвена по отношение на А.Ф.К., ЕГН: **********
*** се установява, че Социо-комуникативните възможности отговарят на очакваното
за възрастта. Детето бързо влиза в контакт с изследващите, спокойно откликва на
закачки и въвличане в кратки занимания. В рамките на проведените срещи детето
откликвало на поздрав, като установявало очен контакт и реагирало повикано по
име. Откликвало на вербални послания устойчиво. Регистрирали се посочващи и
подбудителни жестове. Сочило с пръст, когато искало конкретен обект. Използвало
мимики и жестове с цел коммуникация. С предложените стимулни обекти детето
играело за кратко. Включвало се в съвместна игра, като оставало там за кратко.
Нуждаело се от постоянно стимулиране и директно моделиране от страна на
изследващия.
Езиковите
възможности за разбиране и изразяване се приближавали до очакваното за възрастта.
Детето използвало около 10 целенасочени думи. Изпълнявало едностепенни инструкции
от изследващия, като "Дай!", а на инструкция "Ела!" се
отзовавало при наличие на предмет. Детето показвало, че към момента разпознава
ограничен набор от елементарни думи. Демонстрирало разбиране за функционалната
употреба на обектите, като и разпознаването им след назоваване е овладяно.
Резултатите от невербални проби с детето варирали от 18м. до 21м. Детето
използвало социални обекти. Давало на куклата да «яде», имитирало, че ползва
прахосмукачка, и др. елементарни социални игри. Формирането на
причинно-следствени връзки от механичен тип било налично след демонстрация.
Умеело да подрежда 4-5 големи кубчета едно върху друго. Пространствените
отношения отговаряли на очакваното за възрастта.
Не се установявали
дефицити в развитието и в социокомуникативната сфера. По време на изследването
и наблюдение на взаимодействието на детето с майката и детето и изследващия
можело да се заключи следното: Не се установяват белези на физическо насилие.
Отношението на майката към детето е търпеливо, спокойно, без наличие на крайни
форми на родителски контрол и използването на физическа сила с цел
„дисциплиниране" на детето (използването на физическа сила, която има за
цел да предизвика болка и дискомфорт у детето, шамаросване, пляскане, шляпване
и други - било то с ръка или с предмети, използване на сила при обличане,
хранене и ли др.) По време на изследването не били отбелязани и признаци на
психическо и емоционално насилие, като системно критикуване, засрамване,
унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и
безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение. По време на
моментните искания на детето майката реагирала с търпение и спокойствие,
въпреки нормалната за възрастта двигателна активност и любопитност и
многостранност на желанията на детето.
От социалните
доклади на ДСП П. и ДСП Възраждане ставало ясно, че детето имало добре
изградена емоционална връзка с майката, поради факта, че тя полага по- голямата
част от времето грижи за детето. В същото време майката споделяла, че детето се
чувствало спокойно в компанията на бащата, не се разстройвало, нито плачело. По
време на изследването майката била помолена да излезе за кратко от стаята, оставайки
детето на изследващите, за да се провери реакцията му. Детето се напрегнало и
започна да стене и да сочи към вратата. След като майката била помолена да влезе, детето се усмихнло широко
и започнало да жестикулира и да бръщолеви в удовлетворение. От докладите
ставало ясно, че и двамата родители са предоставили много добри условия за
грижа и отглеждане на детето. От емоционалното състояние на А. можело да се
заключи, че детето расте в спокойна и удовлетворяваща адекватно нуждите на
възрастта му среда. Видно било, че родителите успявали да предоставят
подкрепяща и развиваща среда, към нагласите на детето и не възпрепятствали
неговите способности да развие пълният си потенциал.
От
психиатричното и психологично изследване се установило, че А. е с нормално за
възрастта си психическо и физическо развитие. Поведението на детето било
спокойно и към момента на изготвяне на експертизата не се наблюдавали или
регистрирали белези на физическо и психическо насилие над него.
От заключението
на приетият по делото социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално
подпомагане„ –П. се установява, че ищцата С. е осигурила отлични условия за
отглеждане на детето А., въпреки, че живеела заедно с родителите си. Жилището
представлявало къща на два етажа, от които единият бил предоставен за живеене
на ищцата и детето, за което имало
обособена стая за игра. Хигиенно –битовите условия в дома били отлични. В
отглеждането на дето ответницата била подпомагана от родителите си. Сочи се, че
основни грижи по отглеждане на детето полагала неговата майка, с която то имало
силно изразена емоционална връзка. Такава била на лице и с родителите на ищцата
– ***.
Съдът, като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявените
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Както вече се
посочи всеки един от родителите е предявил иск за предоставяне на родителските
права по отношение на малолетното дете. В доказателствена тежест на страните по
така предявените искове е да докажат, че са родители на малолетното дете, като
всеки от тях следва да докаже, че е по-пригоден родител за еднолично
упражняване на родителските права с оглед необходимостта от правилно отглеждане
и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
обезпечаване на жилище и битови условия. По делото не се спори, а и от
представено удостоверение за раждане (на л. 7) се установява, че родители на
малолетното дете А.К. са П. С. и Ф.К..
По въпроса кой
от двамата родител е по-пригоден за отглеждане на детето, съдът намира
следното:
Определянето на
родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се
осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да
осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за
възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните
качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия,
възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и възможността
за помощ от трети лица.
Правилното
възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на
родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота
и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага
извод, че и двамата родители имат родителски качества, като притежават умения
за възпитаване и подпомагане на детето. Все пак съдът намира, че по делото са
събрани доказателства, които дават приоритет по този показател на ищцата С.. От една страна това е така с оглед
обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните, възпитанието на
детето е поето от ищцата и от приетия по делото социален доклад се установява,
че детето се възпитава по един добър начин и демонстрира близост с майка си. Предоставени
са отлични материално-битови условия за отглеждането му.Наред с това от
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за детето
А. се установява, че основни грижи по отглеждане на детето полагала неговата
майка, с която то имало силно изразена емоционална връзка. Такава била на лице
и с родителите на ищцата – ***.
Както се посочи
съдът намира, че и ответника К. има отлични
умения за възпитаване на детето, които се установиха от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите П.и Х. и Ц., които съдът
кредитира изцяло, въпреки, че св. Ц.е майка на ответника, но дава едни хронологично-последователни и
непротиворечащи нна показанията дадени от свидетелките П. и Х.
По делото по
реда на чл. 176 от ГПК се изслушаха и двете страни, при което и с оглед
събраните по делото доказателства , заключенията на изготвените и приети по
делото два социални доклада, заключението на съдебно психиатричната и
психологична експертиза и личните впечатления на съда, придобити при личното
изслушване на страните във връзка с родителските права, съдът прие, че към
момента - предвид силно изградената емоционална връзка на детето с майката, която
за правилното му отглеждане тя е подпомагана от своите родители, подпомагана е
с месечни помощи по реда на ЗСПД, като месечните й доходи възлизат на 550лв.
Следва да се
отбележи, че моралния облик и родителски
капацитет и на двамата родители е висок.
Предвид личните впечатления на съда формиран основен извод е, че бащата е
личност с изключително високо изграден
бащин инстинкт, който се изразява в непрекъснатата му потребност за общуване
със сина му А. и участие в неговото пряко отглеждане и възпитание. Освен това е
с отлични възможности, както материални, така и социално – битови за отглеждането
и възпитанието на детето.
Налице са
множество доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от
родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето, като се е отнасял
и с правилното отношение спрямо него (изготвените по делото социални доклади,
свидетелските показания, личните обяснения на родителите).
От всички тези
доказателства се установява, че всеки един от родителите е полагал необходимите
грижи, като детето е правилно възпитавано. Освен това и двамата родители
многократно заявяват изричното си желание да отглеждат детето (вкл. и по време
на изслушването, проведено пред настоящата инстанция). Няма данни желанието на
родителите да е продиктувано единствено от изгода – съпрузите нямат спор
относно семейното жилище, не претендират родителските права единствено заради
издръжка. Съдът намира обаче, че до момента повече грижи за детето са полагани
от ищцата С., което и дава известно предимство при преценката на този
показател.
Същевременно по
делото се установява, че детето е привързано силно към майката. Свидетелката П.
обаче не отрича, че детето се радва и на баща си, който не еднократно го е
посещавал и взимал за определено време. В същата насока са и показанията на св.
Х.и Ц. Т.е. по делото са събрани достатъчно доказателства, които са в насока,
че детето и двамата родители и имат силно
изградена емоционална връзка със сина си.
Впрочем този извод е и напълно логичен, доколкото е нормално родителите да са
привързани към детето си, а по делото не се установяват факти, които да
разколебават този факт.
Следва да се има
предвид, че ищцата може да разчита при отглеждане на детето на помощ от трети
лица – нейните родители, като на практика и към момента детето се отглежда с
тяхната помощ и в техния дом. В тази връзка съдът счита, че майката е осигурила
добри жилищно-битови и материални условия за живот на детето си.
Същевременно от
изготвения по делото социален доклад се установява, ответника К. също има добри
жилищно-битови условия за отглеждане на детето. Същият обитава жилище, което
разполага с всичко необходимо. В същото се поддържа добра много добра хигиена,
като се състои от кухня с дневна, спалня, детска стая, коридор, санитарно
помещение По делото са налице данни , че притежава къща с двор, в която има
намерение да отглежда сина си и е подготвил записването му в детско детско
заведение /ясли/ намиращи се в близост
до дома му.
От Постановление
№ 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата
в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е
по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е под 3 годишна възраст, то неговата майка е по-пригодна да го отглежда.
В тази връзка съдът намира, че пригодността на майката да отглежда детето.
Като се вземе
предвид всичко изложено до тук се налага извод, че по повечето критерии,
предвидени в посоченото постановление, а и в чл. 59, ал. 4 от СК, предимство
следва да се даде на майката. Както вече се посочи съществено значение в случая
имат възрастта на детето, като за отглеждането му майката е по-пригодният
родител. В интерес на детето, за неговото правилно отглеждане и развитие, с
оглед ниската му възраст е родителските права да се предоставят на майката,
която към настоящия момент го отглежда. В този смисъл, освен цитираното
постановление е и задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от
11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о., ГК. Ето защо съдът
стига до извод, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на ищцата С.. В тази връзка
и местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка на
обитавания от нея адрес – в гр. П., бул. „*****“ № 100
Съгласно чл.
127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права,
съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на
който не е предоставено упражняването на родителските права, и детето, като
прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо право на
родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения.
При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва
да бъде охранен в максимална степен, като следва да се има предвид
съществуващата между родителя и детето кръвна връзка. Съдът намира, че на
бащата следва да се даде възможност активно да участва в отглеждането на
детето, което би могло да се получи с по-широк режим на лични отношения. По
делото са налице достатъчно доказателства, че бащата има желание да участва
активно в отглеждането на детето, като същевременно има и необходимите условия
за това. В тази връзка съдът намира, че не следва да се одобрява предложения в
исковата молба съкратен режим на лични отношения между бащата и детето, който
да бъде осъществяван в присъствието на майката. Не се установиха каквито и са е
обстоятелства, които да са причина съдът
да приеме, че режимът следва да се осъществява в присъствието на определени
лица по смисъла на чл. 59, ал. 8 от СК.
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че между родителите съществува
неразбирателство, което рефлектира върху отношенията им. Ето защо същият следва
да бъде определен максимално подробно от съда и по начин, по който няма да е
предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. В такава насока е и
практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 250/2015 г., III г. о., ГК. С оглед обстоятелството, че към момента
детето е в ниска възраст – една година и три месеца като се вземе в предвид, че
при определените по делото привременни мерки режимът на лични отношения между
бащата се е оказал подходящ, то съдът намира, че на ответника К. следва да се
даде възможност да провежда режима на личните си контакти с детето всяка първа
и трета седмица на месеца – в събота и неделя от 18:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя с преспиване в дома на
ответника К./ По този начин детето ще може да прекарва пълноценно времето си с
бащата и да не му липсва бащина грижа в период на растеж, осъзнаване и
формиране на ценностите му, вкл. и семейните такива/, който да взема детето и
го връща от адреса, обитаван от ищцата С.. Наред с това детето следва да
осъществява режим на лични контакти с баща си и за един месец през лятото (с
преспиване) във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като детето следва да бъде взето от адреса на майката в 10:00 часа от първия
ден и да бъде върнато в 18:00 часа на последния ден. Съдът счита, че на всеки
от родителите следва да се даде възможност да празнува коледните и
великденските празници със своето дете. Поради тази причина всяка четна година
детето следва да прекарва великденските празници с баща си, а всяка нечетна
година – коледните празници. За яснота и с цел да не възникват конфликти между
страните съдът счита за необходимо да уточни, че коледните празници са 25.12 и
26.12 на съответната година, а великденските празници са „велики петък”,
„велика събота” и „Великден” (неделя и понеделник), които всяка година са на
различни дати, но детето следва да се с баща си през четните години на всеки
един от посочените дни – петък, събота, неделя и понеделник – от 10:00 часа в
петък до 18:00 часа в понеделник. На бащата следва да бъде дадена възможност да
празнува заедно с детето рождения му ден. С тази цел всяка четна година на
рождения ден на детето А. следва да има право да го взема от дома му в 10:00
часа и да го връща в 18:00 часа. Налага се извод, че с настоящото решение
режимът на лични отношения следва да бъде определен в посочения смисъл, като
широкият режим на лични отношения ще бъде в интерес както на детето, което има
нужда при израстването си от активното участие на неговия баща, така и на
бащата, който изразява готовност и желание да участва активно в отглеждането на
детето.
По предявените
искове с правно основание чл. 143 от СК:
В
доказателствена тежест на страните по предявения иск с правно основание чл. 143 СК е да докажат наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят
необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. Както се посочи
по делото безспорно е установено, че ответника К. е баща на детето, като съдът
прие, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката. Ето защо само на това основание искът по чл. 143 от СК, предявен от ответника
е неоснователен.
Що се отнася до
предявения от ищцата С. иск по чл. 143 от СК, съдът намира следното:
Според
разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от
размера на минималната работна заплата. Ето защо предявеният иск е доказан по
своето основание. Спорен по делото остава въпросът за размера, до който искът
следва да бъде уважен.
Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на
детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови
нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими
повече средства. В случая към момента детето е на 1г. и 4м., което означава, че
за него все още не са възникнали голяма част от потребностите за едно дете в
училищна възраст. От друга страна детето
е с ниска възраст, в която расте ежемесечно и се налага всеки сезон да се
купуват нови обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират развитието
му. Освен това от съда се отчита и фактът, че понастоящем икономическата
обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на
стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от
чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът
следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на детето
издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в
страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата,
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима
месечна издръжка в рамките на 240 лв. По делото не се събраха доказателства за
наличието изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето
на завишен размер на издръжката на детето. По аргумент от чл. 143 СК размерът
на издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите
на лицето, което я дължи. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази
връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст,
осъществява трудови функции , в добро здравословно състояние, не дължи издръжка
на трети лица и месечните му доходи са около 1500лв. Ето защо може да се
направи извод, че ответника без особени затруднения може да покрива малко
повече от половината от дължимата от родителите обща издръжка, а именно по 140
лв. месечно. Майката следва да осигурява останалата по – малка част от общата
издръжка, тъй като при упражняването на родителските права, дава част от същата
в натура и неизбежно върху нея ляга тежестта от възпитанието и ежедневните
грижи за детето. Впрочем и страните по делото са съгласни, че издръжка в размер
от 100 лв. на месец, която да се заплаща от родителя, който не осъществява
родителските права, е достатъчно за нуждите на детето. Този извод произтича от
обстоятелството, че всяка от страните претендира присъждане на издръжка именно
в такъв размер.
Мотивиран от изложеното
настоящият състав намира, че искът за издръжка следва да бъде уважен до сумата
от 240лв. месечно считано от момента на подаване на исковата молба 18.09.2018г.
до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че предмет на разглеждане в настоящото производство са три
иска 127, ал. 2 от СК и чл. 127, ал.3 от СК и чл. 143 от СК и предявеният
насрещен иск от страна на ответника и с оглед изхода на делото ответника следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС П. ДТ в размер на 345.60лв. върху
уважения размер на претендираната издръжка, както и заплатените възнграждения на вещите лица, възлизащи на сумата от общо
400.00лв.
Ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищцата С. сумата от 400.00лв., представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
върху уважения размер на претендираната
издръжка.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.Ф.К., роден на ***г.
на неговата майка - П.Г.С., ЕГН **********
*** като законен представител на малолетния А.Ф.К., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.Ф.К., ЕГН:**********
при майката П.Г.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между
бащата Ф.Е.К., ЕГН: ********** *** и А.Ф.К., ЕГН:**********, както следва: всяка
първа и трета седмица на месеца – в събота и неделя от 18:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя с преспиване в дома
на ответника К., който да взима детето и го връща от адреса, обитаван от ищцата
С.. Наред с това детето следва да осъществява режим на лични контакти с баща си
и за един месец през лятото (с преспиване) във време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като детето следва да бъде взето от адреса
на майката в 10:00 часа от първия ден и да бъде върнато в 18:00 часа на
последния ден. Всяка четна година детето следва да прекарва великденските
празници с баща си, а всяка нечетна година – коледните празници, като детето
следва да е с баща си през четните години на всеки един от посочените дни –
петък, събота, неделя и понеделник – от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в понеделник.
На бащата следва да бъде дадена възможност да празнува заедно с детето рождения
му ден. С тази цел всяка четна година на рождения ден на детето А. следва да
има право да го взема от дома му в 10:00 часа и да го връща в 18:00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Ф.Е.К., ЕГН:
********** *** да заплаща на малолетното дете А.Ф.К., ЕГН:**********, чрез
неговата майка и законен представител П.Г.С., ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 240 лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 18.09.2018г.,
до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Е.К., ЕГН: ********** ***
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК против П.Г.С., ЕГН ********** *** за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.Ф.К., ЕГН:**********
и определяне местоживеенето на детето при бащата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Е.К., ЕГН: ********** ***
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК против
П.Г.С., ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете А.Ф.К., ЕГН:**********, срещу П.Г.С., ЕГН **********
***, иск с правно основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Ф.Е.К., ЕГН: ********** *** да заплати
на П.Г.С., ЕГН ********** *** сумата от
400лв. представляваща направените по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на РС П. ДТ в размер на 345.60лв. върху уважения размер на
претендираната издръжка, както и заплатените
възнаграждения на вещите лица,
възлизащи на сумата от общо 400.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.П. в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: