Решение по дело №13011/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ

към Решение от 16.11.2023г. по НAХД № 13011/2023г. по описа на 9-ти
състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против обвиняемия Р. В. Г., с ЕГН: ********** (и със снета по делото
самоличност), за това, че на 15.10.2022г., около 02:50 часа в гр.С., на бул. „С.
С.“ до № .., в чантичка, без надлежно разрешително (изискващо се съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл.30 от ЗКНВП),
държал високорискови наркотични вещества (включени в списъка на
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл.3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични) – 2.32 гр. амфетамин с процентно съдържание на активно
действащия компонент – 7% и на стойност 69.60 лева, като деянието
съставлява маловажен случай – престъпление от общ характер по състава
на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Р. В. Г. , редовно призован, се явява лично в заседанието
пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител –
упълномощения си защитник адвокат К. Г.. Защитникът на обвиняемия Г.
обосновано, аргументирано и професионално инвокира доводи и аргументи,
според които съдът следвало да приеме, че липсват категорични
доказателства за твърдяното като извършено от СРП престъпление. Релевира
се, че съдът следва да подложи на критичен анализ доказателствената
съвкупност. Сочи се, че протокола за доброволно предаване бил с различен
почерк. Мотивира се, че от правна страна са налице предпоставките за
приложение на чл.9, ал.2 от НК с оглед малозначителността на последиците
от деянието. Прави се искане предложението на СРП за определяне и
налагане на административно наказание спрямо обвиняемият Г. да бъде
отклонено, респективно да не бъде уважавано. Моли се за съдебен акт в тази
насока.
Обвиняемият Р. В. Г. поддържа изложеното от своя процесуален
представител. Моли съдът да се произнесе с решение, което уважава в цялост
доводите и съображенията на защитника адвокат Г..
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
1

Обвиняемият Р. В. Г. е роден на ......................г. в гр. С., българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, ..................., с .............,
трудово ангажиран ...................., живущ в гр. С., ж.к. „з.п.“, бл. ......., вх. ., ет. .,
ап. .., с ЕГН **********.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание към 15.10.2022г. и след тази дата до
настоящият момент.
Обвиняемият Г. се ползва с положителни характеристични данни.
Грижи се сам за десет годишната си дъщеря. Трудово ангажиран е в частния
сектор. Ползва се с утвърденост в работната си среда като дългогодишен
работник. Завършил е Художествената академия в гр.С. със специалност
„промишлен дизайн“. Занимавал се е с археология. Обвиняемият Г. не е
извършвал противообществени прояви и не е бил задържан за срок до 24 часа
по ЗМВР.
Свидетелите Р.н Р.. Е. и А.А.Г., в качеството си на длъжностни лица по
ЗМВР – полицаи към ОПП-СДВР, работели на смяна в гр.София за времето
от 14.10.2022г. от 18:00 часа до 06.00 часа на 15.10.2022г. Свидетелите Е. и Г.
на 15.10.2022г., в около 02:50 часа след полунощ в района на бул. „С. С...“ до
№ ..., в гр.С. при техния обход, забелязали две лица от мъжки пол със
съмнително поведение. Насочили се към тях и ги спрели за проверка. Едно от
тези лица със съмнително поведение бил установен в лицето на обвиняемия Р.
В. Г.. Другото лице, което го придружавало се казвало Н. Т. Н.. Свидетелите
Е. и Г. попитали двете лица – обвиняемият Г. и придружаващия го Н., дали
имат забранени от закона вещества у тях, обвиняемият Г. отговорил
положително, че има такова в себе си – амфетамин, в своята чантичка, която
носел през рамото на тялото си. Обвиняемият Г. изразил съгласие да предаде
на свидетеля Г. с протокол за доброволно предаване от 15.10.2022г.
държаното у него вещество, поставено в сгъвка (полиетиленово пликче). В
протокола за доброволно предаване от 15.10.2022г. било отразено, че
предаденото вещество „амфетамин“ е било за лична употреба. Обвиняемият
Г. се подписал в протокола за доброволно предаване като лице „предал“
предмета на свидетеля Г.. Обвиняемият Г. бил задържан по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР от свидетеля Е. в 02:50 часа на 15.10.2022г. Съгласно експертна
справка от 17.10.2022г. и заключение на СФХЕ от 04.11.2022г. на вещото
лице Н. Н. се установило, че предаденото вещество от обвиняемия Г. на
посочената дата и съгласно протокола за доброволно предаване,
представлявал високорисково наркотично вещество, а именно - 2.32 гр.
амфетамин с процентно съдържание на активно действащия компонент – 7%
и на стойност 69.60 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: справка за
съдимост, заповед по ЗМВР, СФХЕ и извършената експертна справка, от
приложения в ДП протокол за доброволно предаване с отразените в него
релевантни факти, от показанията на разпитаните под надзора на прокурора
свидетели Р. Р. Е. и А. А. Г., както и от обясненията на обвиняемия Г. (за
2

положителните му характеристични данни и за изразеното от него съжаление
за случая).
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в
мотивите на постановеното решение не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Доказателствата по делото и показанията на разпитаните свидетели Е. и
Г. са пълни, последователни, изчерпателни, достоверни, логични, точни,
конкретни, кореспондиращи, взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни на
изложената фактическа обстановка. Съдът възприе и кредитира събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, тъй като
същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях
и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка
по делото, по безспорен и несъмнен начин. От показанията на тези свидетели,
поставени в основата на установената фактическа обстановка ясно се
установява механизмът на извършване на престъплението, неговият автор,
установяват се датата и часът на извършването на престъплението, мястото
където е извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално
разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод на събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
3

факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия
и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са
единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни
доказателствени средства с приетата по делото СФХЕ. Налице е редовност и
законосъобразност във формата и съдържанието на извършените
процесуално-следствени действия в ДП чрез процесуалния инструментариум
на НПК. Приложение са способи на доказване във връзка с изясняването на
приложението на разпоредбата на чл.102 от НПК със събраните и
проверените доказателства и доказателствени средства. Съдът не установява
допуснати нарушения при изготвянето на протокола от 15.10.2022г. в ДП за
предаване на наркотичното вещество. Фактите от протокола, че
инкриминираното вещество „амфетамин“ се предава от обвиняемия Г., което
е било за лично ползване, се доказват и от показанията на свидетелите Е. и Г..
Съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността,
добросъвестността и достоверността на показанията на свидетелите Е. и Г..
Същите са полицейски служители на МВР и в кръга на службата са
установили релевантни факти, които са от значение за приложението на чл.1
от НПК вр. чл.102 от НПК.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за
която е обвинен от СРП. Доколкото по делото изначално липсва
противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи
на доказване и други, съгласно принципа на формалната логика “per
argumentum a contrario”, вр. с чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от обвиняемия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства.
Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и останалите
доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по
делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът кредитира съдебната физико-химична експертиза и с експертните
справки към тях, тъй като вещото лице по един ясен, обоснован и мотивиран
начин е изяснило с експертните си познания от областта на науката какво по
вид е всяко конкретно наркотично вещество, намерени у обвиняемия Г.,
тегло, процентност на неговото съдържание и неговата пазарна цена. СФХЕ
4

се намира с корелация с останалите по делото доказателства и
доказателствени средства.
II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съд намира, че обвиняемият Р. В. Г. е осъществил състава
на престъплението по престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на
настоящия съд са следните:
Безспорно е установено съгласни събраните по реда и способите на НПК
писмени доказателства, веществени доказателства, СФХЕ и гласни
доказателствени средства, че на 15.10.2022г., около 02:50 часа в гр.С., на бул.
„С. С.“ до № ..., в чантичка, без надлежно разрешително (изискващо се
съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл.30 от
ЗКНВП), обвиняемият Г. е държал високорискови наркотични вещества
(включени в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение №
1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични) – 2.32 гр. амфетамин с процентно съдържание
на активно действащия компонент – 7% и на стойност 69.60 лева, като
деянието съставлява маловажен случай – престъпление от общ характер по
състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
Разпоредбата на чл. 354а от НК защитава важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите. Това в конкретната
хипотеза не е достатъчно, за да обоснове използването на санкционните
средства на наказателното право, тъй като изложените от прокурора факти по
категоричен начин установяват много ниска степен на увреждане на
обществените отношения.
Безспорно е установено, че обвиняемия Г. е държал на инкриминираните
дата и място без надлежно разрешително, издадено по закона за контрол на
наркотичните вещества, минимално количество високо рисково наркотично
вещество – 2.32 гр. амфетамин с процентно съдържание на активно
действащия компонент – 7% и на стойност 69.60 лева.
Следва да се отбележи, че безпротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Законът в чл. 354а НК забранява не само
държането на наркотични вещества, но и на техните аналози. Съгласно § 1, т.
17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично
вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
В случая, настоящият състав е на мнение, че изискванията на закона за
5

квалифициране на държаното от обвиняемия Г. на инкриминираните дати и
място вещество 2.32 гр. амфетамин с процентно съдържание на активно
действащия компонент – 7% и на стойност 69.60 лева, като високо рисково
наркотично вещество, са налице. Това е така, защото процесното вещество
има химичен строеж на високо рисковото наркотично вещество
„амфетамин“. Т.е. първото изискване за квалифицирането на държаното
наркотично вещество „амфетамин“, като високорисково наркотично вещество
е реализирано.
Настъпило е и второто изискване на закона, а именно – наркотичното
вещество да предизвиква химическо въздействие върху човешкия организъм,
характерен за употребата на наркотичното вещество „амфетамин“. В
противен случай, обвиняемият Г. не би имал интерес да държи такова
вещество в себе си, ако то няма ефекта на наркотичните вещества.
Високорисковото вещество „амфетамин“ е вещество с висока степен на риск,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включен в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични.
С оглед горното съдът счита, че правилно СРП е приела, че държането
на инкриминираното високо рисково вещество е престъпно по смисъла на чл.
354а НК. Обвиняемият Г. не е имал разрешително за държането на
въпросното високорисково наркотични вещество, изискуемо съгласно чл. 73,
ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно
поради това - поведението му се квалифицира като престъпление.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В
текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
„маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
„маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи, може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС). В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на
6

извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието) преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното -
(Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение
№ 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни
критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно,
поради това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога,
съобразно конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички
тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен
случай) - налице е държане на наркотично вещество без надлежно
разрешително за това.
Съдът намира процесният случай за маловажен, а не за малозначителен
във връзка с доводите на защитника адвокат Г., които не се споделят от
състава (за твърдяната малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК) (по
изложените критерии от т.1 до т.5), тъй като се касае за 1.). държане на едно
малозначително количество наркотично вещество само от един вид –
2.32 гр. амфетамин с процентно съдържание на активно действащия
компонент – 7% и на стойност 69.60 лева.
Налице е 2.). сравнително ниска стойност (в съотношение 1 към 10 от
МРЗ към 15.10.2022 г.) на стойността на наркотичното вещество, която
съответства, обаче за деянията от същия вид по състава на чл. 354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай на държане на високорисково
наркотично вещество). Съгласно Постановление № 23 на МС от 29 януари
1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството (в сила към момента на извършване на деянието)
стойността на инкриминираното вещество „амфетамин“ от 2.32 грама е в
размер на 69.60 лева.
Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично вещество –
„амфетамин“ е било 3.). само и единствено за лично ползване (за лични
нужди) на обвиняемия Г. , с което същият доброволно е приел да накърни
своя личен здравен статус, без да засяга общото здраве на останалите членове
на обществото – вредите за общественото здраве са силно стеснени и се
ограничават изключително до здравето на самия обвиняем Г.. (Това е
основният критерий при преценката дали случаят е маловажен по чл.93, т.9
НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД №
1014/2022г.). Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично
вещество, установено като държано у обвиняемия не е било реално споделено
с друго лице.
7

Обвиняемият Г. е 4.). съдействал на органите на разследването,
самопризнал е за държаното от него наркотично вещество, и не е
противостоял на извършваните в ДП процесуално следствени действия.
Решаващата инстанция на СРС отчита и че 5.). проявата на обвиняемия
Г. е инцидентна. Същият не е имал други противообществени прояви, не
е нарушавал закона и не е бил задържан по ЗМВР, с изключение на
деянието по настоящия случай. Обвиняемият Г. е неосъждан и притежава
чисто съдебно минало.
Съдът, обаче, намира, че деянието не представлява малозначително
такова по смисъла на чл.9, ал.2 НК, и поради вида на наркотичното вещество
– „амфетамин“, което е широко разпространено и достъпно, както и поради
стойността на установено в неговото владение наркотично вещество и че
същото е от вида на високорисковите наркотични вещества, каквото е
амфетамин, като количеството му от 2.32 грама позволява да бъде употребено
на няколко пъти с няколко дози.
Количеството, вида и стойността на високорисковото наркотично
вещество, държан от обвиняемия Г., сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК , макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока е Решение №
297/27.04.2023г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав по ВНОХД №
2557/2022г., според което преценката за квалифицирането на престъплението
по чл.354а от НК по ал.3 или по ал.5 на същия състава се основава на
преценката на обществената опасност на деянието, изведена само от предмета
на посегателството и личността на неговия извършител, не и с оглед
вредоносния резултат на деянието.
Именно по тези съображения, съдът намира, че наказателната репресия
спрямо обвиняемия Г. законосъобразно е материализира в обвинение по чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК
Престъплението е извършено от обвиняемия Г. при условията на
маловажен случай. Моралната му укоримост, по мнението на настоящия
състав сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид, поради което и съдът счита, че
престъплението е квалифицирано от СРП обосновано като такова по чл. 354а,
ал. 5 от НК. В тази насока решаващата инстанция на СРС се позова и на
Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД № 1014/2022г.
(дори същото да е за инцидентен случай, а не като част от една по-трайна
съдебна практика на съдилищата). Според това решение на ВКС е приложена
не правната норма на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (въпреки миналата
съдимост на подсъдимия), а разпоредбата на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК за държане на около 30.00 грама марихуана като високо рисково
наркотично вещество (и в съответствие със същите обстоятелства - критерии,
съобразени от съда в правната страна на мотивите на присъдата от т.1 до т.5 –
малко по-горе), като престъплението е било извършено в изпитателен срок на
8

предходно наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от
свобода“.
Преценката дали е налице маловажен случай на държане на високо
рискови наркотични вещества е комплексна и се преценява винаги конкретно,
индивидуално, обективно и всеобхватно – преценяват се личността на
извършителя, механизма на престъплението и обстоятелствата при които е
извършено то; какъв е предмета и средството на престъплението; до какво
измерение в качествено и количествено отношение са засегнати и/или
застрашени обществените отношения, които са предмет на закрила от
съответния престъпен състав; какви мотиви и подбуди е имал дееца; какви са
били целите му и какви са вредните последици от деянието, респективно
спрямо кого са били насочени, в каква степен и по какъв начин.
Тези изложени съображения обуславят извода на съда, че спрямо
обвиняемия Г. е приложим материалния закон на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК, съгласно доказателствата по делото, ниската степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на обвиняемия.
От субективна страна съдът намира, че деянието на обвиняемия Г. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият
орган за приложението на посочения институт е за законосъобразност в
условията на обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява
да е такава по целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за
деянието е предвидено наказание „глоба” до хиляда лева, а от извършеното
престъпление няма причинени имуществени вреди.
Обвиняемият Г. не представлява голяма обществена опасност, а целите
на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на
административно наказание.
В тази насока, съдът се позова на цялостна преценка на доказателствата
по делото, на личността на обществената, на ниската степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на преценката на
подбудите и мотивите на обвиняемия при съобразяване и на занижената
степен на обществената опасност на личността на дееца с оглед доказаните по
делото негови положителни характеристични данни.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът
отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата
на доходи, неосъждан е, критичен е към стореното, притежава положителни
характеристични данни и не е освобождаван от наказателна отговорност.
9

Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез
налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като
административно наказание се определя в съответствие с целите на
административното наказание по ЗАНН.
В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на
административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели
следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева. Така определено и
в тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за
постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй
като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на
извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще се
отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното
преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването
или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. В тази насока съдът
не споделя, че следва да постанови оправдателен съдебен акт на основание
чл.9, ал.2 НК Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на
наказуемостта на престъпленията, дори това наказание да е по правната си
природа административно такова, а в случая е глоба в размер на 1000.00 лева.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът постанови отнемането в полза
на държавата предмета на престъплението, който, след влизане в сила на
решението да бъде унищожено по надлежният законов ред.
Разноски по делото не са сторени и такива не се възлагат в тежест на
обвиняемия Г. на основание чл.189, ал.3 от НПК.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.К.
10

Номер на акта:	5286
Дата:	17 ноември 2023 г.
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20231110213011
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 септември 2023 г.

Решение по дело №13011/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите