Р Е Ш Е
Н И Е
№ 422
град Велико Търново, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 380/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от СД „Дъга-Симеонови и сие“, ЕИК ===, със седалище и адрес на
управление гр. ..., представлявано от А.К.С., чрез *** Св. Ж., срещу Решение
рег. № 32-155923 от 18.05.2021 г. на директора на Териториална дирекция „Дунавска“
при Агенция Митници. Жалбоподателят излага подробни доводи, че мотивите в
решението не могат обосноват наличието на съмнения относно достоверността на
митническата стойност, за да се пристъпи към процедурата по нейното увеличаване.
Твърди, че в случая некоректно е цитирано в решението на ответника решението на
СЕС по дело С-291/15. Възразява, че митническите органи не са спазили условието
да преминат към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс
само ако не могат да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2. Сочи, че има
налични данни в информационната система на митницата за сходни стоки, при което
следва да се приложи договорната стойност на най-ниската от тях съгласно чл.
141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Аргументира се също така,
че остава неясно защо митническият орган е започнал процедура по определянето
на митническата основа по чл. 74, §3 от МКС, след като на митническите органи
са представени фактури и платежни документи за цената на вноса, като от друга
страна не са правени проверки в счетоводството на жалбоподателя досежно
платената или подлежащата на плащане цена. Според жалбоподателя неправилно също
така е използвана стойността на митническа декларация на трето лице, която е
подадена близо година след процесния внос. По тези съображения, доразвити от
процесуалния представител на дружеството в писмена защита, се иска отмяна на
обжалвания акт. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на
Териториална дирекция Митница Русе при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В представена
писмена защита възпроизвежда мотивите на обжалваното решение, като претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На
18.07.2019 г. в Митнически пункт Летище Горна Оряховица от жалбоподателя се
представят документи за учредяване на режим „допускане за свободно обращение“ на
стоки, описани в митническа декларация MRN19BG0043030048186R0, в т.ч. стока под
№ 4 – „мушама
за маса – 4500 м. в 225 колета“, код по ТАРИК **********, бруто тегло 2300 кг.,
нето тегло 2200 кг., държава на произход Турция. Декларирана е фактурна
стойност от 2340 евро и митническа стойност 4904,53 лв. Към декларацията са
приложени фактура, пакинг лист, предходна митническа декларация и др. Не се спори, че дължимите
държавни вземания на база посочената митническа стойност са внесени и режимът е
разрешен.
Със Заповед №
ЗДТ-4000-227/06.10.2020 г., изменена със Заповед № ЗДТ-4000-276/02.12.2020 г.
на директора на ТД „Дунавска“ е възложено да се извърши планова проверка на СД
„Дъга-Симеонови и сие“ относно законосъобразността на действията на
проверяваното лице при поставянето на стоките под митнически режим „допускане
за свободно обращение“, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС,
както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните
държавни вземания при поставяне на стоките под режим, с проверяван период –
01.01.2018 г. – 30.09.2020 г. На основание чл. 84к от Закона за митниците е
изготвен протокол от 12.01.2021 г. за проведеното заключително обсъждане на
установеното при проверката, като представляващият дружеството е вписал в
протокола, че възразява срещу всичко, което е констатирано. На 19.01.2021 г. СД
„Дъга-Симеонови и сие“ е подало писмено възражение срещу констатациите в
протокола. Проверката е приключила с издаването на констативен доклад по чл. 84л
от ЗМ с рег. № 32-34633/01.02.2021 г., изпратен чрез пощенски оператор на
проверяваното дружество. Съгласно доклада е констатирано задължение за
заплащане на мито от 30 189,62 лв. и ДДС 48 997,88 лв., като МП
Летище Горна Оряховица следва да предприеме действия за вземане под отчет и
заплащане на дължимите суми за ДДС в размер на 3249,09 лв.
С писмо изх. № 32-75918/08.03.2021
г. директорът на ТД „Дунавска“ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомил
дружеството, че започва производство по издаване на индивидуален
административен акт във връзка с констатациите в горепосочения доклад, като за
МД с номер MRN19BG0043030048186R0
се постановява събиране на ДДС в размер на 3249,09 лв. Даден е 30-дневен срок
за изразяване на становище. С писмо вх. № 32-143288/07.05.2021 г. дружеството
жалбоподател е възразило, че не е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията относно стойността на стоката.
При
тази фактическа обстановка от директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при
Агенция „Митници“ е издадено процесното Решение рег. № 32-155923 от 18.05.2021
г. Със същото ответникът е: 1. Отказал да приеме декларираната митническа
стойност в размер на 4904,53 лв. за стока № 4, описана като „Мушама за маса –
4500м. в 225 колета“, код по ТАРИК ********** по МД MRN19BG0043030048186R0 2. Определил нова
митническа стойност на стока № 4 по митническа декларация MRN19BG0043030048186R0
в размер на 21 150 лв.; 3.
Постановил коригиране в митническа декларация MRN19BG0043030048186R0, както следва: кл.
4/16 вместо 1 да се коригира на 6, а кл. 8/6 приел в размер 21 169,40 лв. и
дължими държавни вземания В00 – 20 % - 4233,88 лв. 3. Задължил дружеството в 10
дневен срок от получаване на решението да заплати ДДС в размер на 3249,09 лв.,
с лихва за забава.
За
да разпореди този правен резултат, ответникът е изложил мотиви, че определената
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС
за лаконичност/ митническа стойност на декларираните в посочената по-горе
декларация стоки не може да бъде приета, като тази стойност не може да бъде
определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл.70 до чл.74, § 2, буква г/
от този Регламент, а следва да се определи по реда и при условията на чл. 74, §
3 от него вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. При тези съждения е
посочено, че следва митническата стойност да се определи в размер на
21 150 лв. въз основа на данните за формираната митническа стойност по МД
с MRN 20BG001008021618R7
от 30.06.2020 г. Върху тази стойност са определени и сборовете за ДДС. За да приеме, че
декларираната митническа стойност не е меродавна, ответникът е посочил, че след
извършена проверка в наличните данни за определяне на митническа стойност на
стоките и при проучване на информацията за вноса в Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MISS-3A) било установено, че стойността на стока № 4 по процесната
митническа декларация е значително по-ниска от средностатистическата стойност
на стоките със същото описание, код по ТАРИК и сходни количества, приета от
митническите органи. С тези обстоятелства е обосновано съмнението за
достоверността на декларираната митническа стойност на стоките, като е налице
позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС. Административният орган е
отрекъл приложимостта на чл. 70 от МКС и е посочил, че на основание чл. 74, § 1
от същия регламент митническата стойност следва да се определи по реда на чл.
74, § 2 съобразно дадената там последователност. Приет е за неприложим метода
по чл. 74, §2, буква а/ от МКС, понеже недостатъчното описание на стоките в кл.
6/18 на МД не включва качество на изделията, изчерпателно описание на
артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява
прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. По тези съображения е прието, че е неприложима и разпоредбата на
чл. 74, §2, буква б/ от МКС, като не са установени декларирани и приети митнически стойности за
„сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. Обосновано е и неприлагането на третия метод, разписан в
разпоредбата на чл.74, §2, буква в/ от МКС. В това отношение е посочено, че липсва
база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. и за идентични и
сходни стоки. Обосновано е и неприлагането на чл. 74, §2, буква г/ от МКС, като
в тази връзка е посочено, че липсва база данни за разходите за производството,
както и на допълнителните елементи, а също така липсва информация за размер на
обичайната печалба и размер на общи разходи. Посочено е, че митническата
стойност на стоките следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3
от МКС – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията; Член
VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета
„Стойност на стоките за митнически цели“. Обобщено е, че въз основа на
последния резервен метод, определената митническа стойност се базира на вече
приети митнически стойности на стоки, допуснати за свободно обращение, съгласно
принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията и дял II, гл. 3 от МКС, акто и
всички изисквания на чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Въз основа горното е определена нова митническа
стойност на стоките в размер на 21 150 лв., при позоваване на данните за формираната митническа стойност по МД с MRN 20BG001008021618R7
от 30.06.2020 г.
Решението на директора на ТД „Дунавска“ е връчено на дружеството на 07.06.2021
г. Жалбата, с която е сезиран съда, е подадена чрез пощенски оператор на 18.06.2021
г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение. По искане на жалбоподателя е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че на 17.07.2019 г.
турският контрагент на жалбоподателя му е издал фактура за продажба на различни
стоки за бита, сред които и процесните, на обща стойност 14 255,90 евро, като
цената на „мушама за маса – 4500 м.“ възлиза на 2340 евро. Дружеството е
направило едно плащане по фактурата на 17.07.2019 г. – 14 255,90 евро. Тази
стойност е била посочена в митническата декларация и върху нея са били
определени дължимите мито и ДДС. Вещото
лице е констатирало взетите от жалбоподателя счетоводни записвания относно извършеното
плащане. Направило е извод, че ефективно платената и осчетоводена сума напълно
съответства с декларираната от жалбоподателя в процесната митническа декларация.
От
ответника е представена МД с MRN
20BG001008021618R7 от 30.06.2020 г. /л. 36-58 от делото/,
както и справка за всички вносове на територията на страната за стоки с тарифен
номер 6302 53 90 00 с произход Турция за периода от 01.01.2019 г. до 18.07.2019
г. /л. 70-78/
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на акта.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е
издадено от компетентен по степен,
материя и територия административен
орган – началника на митническото учреждение, в което е подадена
митническата декларация и е възникнало съответното митническо задължение с
оглед правомощията на този орган по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е предвидената
от закона форма, като в акта са изложени фактическите и правни съображения за
издаването му. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения.
На
практика спорен по делото е въпроса по прилагането на материалния закон и
по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс
на Съюза /МКС/ във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Правната уредба, касаеща
определянето на митническата стойност на въвежданите на територията на съюза
стоки с необщностен произход е хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната
уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се
следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на
стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от МКС е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата
територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за
определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си
/така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24/. За да се премине към тези
субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно
декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността
стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и
едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи – вж. чл. 140 от Регламента за
изпълнение. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в
Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и
обстоятелства. В цитираното от ответника решение по дело С-291/15, т.38 и т.44
Съдът приема, че такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да
е изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Видно от мотивите на
оспореното решение, релевантни към обосноваването на преминаването на
определянето на митническата стойност по субсидиарно разписаните в Кодекса
методи, митническият орган аргументира именно такова обстоятелство – значително
по-ниска стойност на декларираното в сравнение със средностатистическата митническа
стойност на сходни стоки. Тези твърдения обаче не са подкрепени с каквито и да
са доказателства – официални данни или с данни от митнически декларации за
въведени на територията на съюза сходни стоки по смисъла, вложен в разпоредбата
на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е
да установи надлежно внос на сходни стоки, както и начина на формирането на
средностатистическата стойност на сходните стоки, предмет на такъв внос, като
обаче държи сметка на параметрите, посочени в дефинитивната норма на Регламента
за изпълнение, като в този смисъл е например решение на СЕС по дело С-46/16, т.
47, изречение първо. В процесния случай няма никакви данни в мотивите на
решението за вносове на сходни стоки по конкретни митнически декларации от една
страна, а от друга страна липсва и обоснована сходност на вноса с такива други
конкретни вносове. При тези констатирани от съда обстоятелства следва да се
приеме, че в случая не са изложени мотиви досежно наличието на
средностатистическа стойност на въведени на територията на Съюза сходни стоки,
която значително да надвишава декларираната, при което за последната да са
налице обосновани съмнения за фиктивност/недостоверност. Всъщност не са
изложени никакви мотиви за това кои са средните стойности на вносове в рамките
на Съюза и конкретно на територията на България на стоки, които имат сходни
функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен
състав, имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в
рамките на нормалната търговия и пр.
Цитираното от митническия орган решение по дело
С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните
статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценката дали
се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение
със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Тази съпоставка
обикновено е по повод на съответната информация за търговска марка,
производител, качество и търговско равнище, но в решението на административния
орган, както и в предхождащите го доклади, такава не е извършена. При липсата
на такива доказателства фактическите констатации на доклада не могат да се
ползват от презумпцията на чл. 84л, ал. 3 от ЗМ.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че не е налице обосновано от доказателствата по делото
основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, т.е.
митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на
вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, §1 - 3 от Кодекса, тъй като от
практиката на СЕС следва, че този орган не разполага с такава оперативна
самостоятелност. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на процесното решение,
като в тази насока е и практиката на ВАС
- вж. например решения № 8632 от 1.6.2020 г. по адм. дело № 10779/2019
г., № 5750 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 521/2019 г., № 5849 от 2019 г. по
адм. дело № 14470/2018 г., № 6179 от 25.5.2021 г. по адм. дело № 13540/2020 г. и
мн. др.
Извън горното обаче следва
да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед неправилното
прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, ако хипотетично се приеме, че
митническият орган е обосновал както основателните си съмнения за
недостоверността на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, така и
неприложимостта на субсидиарните методи за остойностяване по чл. 74, § 2 във вр.
с § 1 от Кодекса.
Текстът на чл. 74, § 3 от МКС гласи следното: „Когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; в/ настоящата
глава“.
Съгласно чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение при определяне на
митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74,
параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно
най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
Както се изложи, в мотивите на оспорения акт е посочено,
че новата митническа стойност е определена въз основа на данните за формирана митническа стойност по МД с MRN 20BG001008021618R7
от 30.06.2020 г. Въпросната митническа декларация за внос на стоки от Турция с
вносител „Ерджан-82“ ЕООД е представена по делото, като единствената част от
нея, която би могла да има отношение към настоящото дело е за декларирания внос
с код ********** на стоки „покривки за маса синтетика-340 броя, нетна маса 118
кг.“, на стойност 779,35 евро и с митническа стойност 1599,58 лв. /или 4,70 лв./бр./ Всички
останали стоки по тази МД са със съвсем различни кодове от КН. Неясно за съда
остава как при тези данни е изчислена митническата стойност на процесната стока
/представляваща мушама за маса/ в размер на 21 150 лв. или 4,70 лв./м,
след като в МД от 30.06.2020 г. мерните единици на стоката са бройки и
килограми, но не и метри. Освен това чл. 144, § 1, изр. второ от Регламента за
изпълнение изисква новата стойност
да се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това
митнически стойности, т.е. е недопустимо позоваването на последващи спрямо
изследвания казус митнически стойности. Същевременно от представената от
ответника справка е видно, че за периода 01.01.2019 г. до 18.07.2019 г. освен процесния
внос, още стотици пъти е извършван от трети лица внос на стоки с произход
Турция с тарифен код **********, но данните за тях по никакъв начин не са
анализирани от митническия орган. Вместо това са ползвани данните само от една
МД и то подадена почти една година след процесната МД, като е неясно защо
именно тази декларация е ползвана като сравнителен материал, предвид липсата на
съответствие между вида на стоките и количествата им по двете декларации. Нещо
повече, в горепосочената справка е отразен също така внос на „Мушами – 4000 м.
и 20 ролки х20 м“, нетно количество от 2006 кг. и митническа стойност 4578,18
лв. /л. 77 от делото/ – или в близък до процесния внос период е извършен друг
внос на стоки със сходни наименование, количества и стойност, който обаче е останал
игнориран от административния орган.
Тези пороци на решението
са довели по същество до съвсем произволно определяне на митническата стойност
на вноса от страна на митническия орган, в противоречие със забраната на чл.
144, § 2, буква ж/ от Регламента за изпълнение. Следва на плоскостта на
изложеното да се подчертае, че именно стриктното прилагане на изискванията на
чл. 70 до 74 от Кодекса при доказаност на предпоставките, разписани в
уточняващите разпоредби на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява
гаранция срещу такова произволно и недостоверно определяне на митническата
стойност.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора е
основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, като за него те представляват
разноски за държавна такса от 50 лева и разноски за експертиза от 500 лева, платими от Агенция „Митници“ на
основание § 1, т. 6 от ДР на АПК. Неоснователно се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства
както за договорено, така и за платено адвокатско възнаграждение, а единствено
пълномощно на *** Св. Ж..
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение
рег. № 32-155923 от 18.05.2021 г., издадено от директора на Териториална
дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на СД „Дъга-Симеонови и
сие“, ЕИК ===, със седалище и адрес на управление гр. ..., сумата от 550 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: