Решение по дело №1000/2023 на Административен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№1232

 

гр. Пловдив, 27.06.2023г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПАСКОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	К.Р.	и с участието
на прокурора	КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 1000 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на ОДМВР ПЛОВДИВ, чрез юрк. П. срещу РЕШЕНИЕ № 326 от 22.02.2023 г. на ПРС, по нах. дело № 434/2023г. по описа на същия съд.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло електронен фиш К 4068423 на ОДМВР Пловдив.

        В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.   Ответникът по касационната жалба- Х.Л. Ф.Е.В. не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище от процесуалния му представител- адв. Т.Ц. с което  моли за потвърждаване на решението на РС Пловдив. Претендират се разноски.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че не е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП. Липсвали каквито и до било доказателства за представителната власт на В. по отношение на дружеството, собственик на МПС-то. Не са ангажирани доказателства, че техническото средство, с което е заснето нарушението е мобилно. Не може да се установи от изготвения протокол от 27.07.2022 г. дали пътния контрол е осъществен в режим движение, в който случай не би трябвало да се издаде електронен фиш. От приложения към преписката протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол е видно, че същия е с изтекъл срок на годност, а от протокола за последваща проверка не може да се направи връзка дали изпитваното техническо средство е идентично с това, с което е осъществени пътния контрол.

Не може да се установи от представените снимки, че на мястото на контрол наистина има поставен пътен знак за ограничение на скоростта.

Решението е правилно като правен резултат.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че по- голямата част от нарушенията, посочени в атакуваното решение не са осъществени. Така например представителната власт на управителя може да бъде проверена в Търговския регистър, който е публичен и не са необходими доказателства, които да бъдат представени по делото. Направена е снимка за разположението на уреда, а от представените протокол за изпитване и за последваща проверка на АТСС не остава съмнение за идентичността на АТСС с което е заснето нарушението и АТСС, преминало метерологичен контрол. От протокола по чл. 10 ал.1 от Наредбата е ясно видно, че не са налице условията на чл. 11 ал.2 за осъществен контрол във време на движение.

Основателен е доводът, че по административно наказателната преписка липсват доказателства, че мястото на контрол е определено след въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26. Съдът не е проявил процесуална активност и не е изискал съответната справка дали в републикански път II-56 км. 76 е въведено ограничение на скоростта, но липсва подобно възражение в касационната жалба. За допуснати съществени процесуални нарушения, съгласно чл. 218 ал.1 от АПК съдът не следи служебно, а само ако такива са релевирани в касационната жалба със съответни оплаквания. Ето защо следва да се приеме за недоказано, че на мястото на контрол е въведено ограничение на скоростта и електронният фиш правилно е бил отменен на това основание.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, както и при представен списък по чл. 80 от ГПК съдът следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, които се констатират в размер на 400 лв., определени съгласно чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. Т.Ц.Ц. от САК. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимален размер, съгласно чл. 7 ал.2 т.1 вр. чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 326 от 22.02.2023 г. на ПРС, по нах. дело № 434/2023г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адв. Т.Ц.Ц. от САК сумата от 400/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.