Разпореждане по дело №541/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Н. Б. Е. и Н. Я. Е. , и двамата от с. Б. , общ. А. , против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците,че ищците и наследници на Б. А. Е. - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., са собственици на имот: 1. двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици; 2. част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б. , общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община Ардино и нива на наследниците на Ю. С. И. ; северозапад-двор на Ю. А. и двор на наследниците на А. Ю.; югоизток-мера на Община Ардино; югозапад-път и двор на Р. Б., върху който е построена сградата, целият с площ от 1 216 кв.м.,за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при АРС, както и да се осъдят ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота на ищците, както и да се обяви скицата към заключението на вещото лице за неразделна част от решението. Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците сумата в размер на 250 лв.,съставляваща направени по делото разноски.

Недоволни от решението са останали ищците Н. Б. Е. и Н. Я. Е. , които чрез процесуалния си представител, го обжалват изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за недопустимост на решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по същество относно ревандикирането на двуетажна жилищна сграда, застроена във формата на „Г”, защото съдът се произнесъл по иск, с който е бил десезиран чрез направено от ищците оттегляне на иска. Жалбодателите твърдят, че в останалата си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и че същото е и необосновано. В този аспект се излагат съображения, че изводите на решаващия съд противоречат на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение между страните.Твърди се, че съдът не изложил мотиви за релевантни по делото въпроси, и че поради това, че не обсъдил доказателствата на ищцовата страна, направил бланкетни, неконкретни и необосновани изводи относно периода и действията на владение на ответниците. Твърди се, че липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение и като такова е довело до неправилно приложение на материалния закон. Налице било и противоречие между изводите на съда, показанията на разпитаните свидетели и на установеното от тях. В решението си съдът напълно необосновано приел, че в различни години без да уточни конкретно кога и през кои години и от които доказателства се установява това, ответниците се върнали от Р.Турция и започнали да полагат грижи. Също не било посочено в какво конкретно се изразявали тези грижи и кои доказателства установявали това/ за къщата и за процесния поземлен имот/. В аспекта на изложеното от тях, молят настоящата инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

В дадения надлежен по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, ответниците по въззивната жалба И. С. И. и И. Х. И., не представят по делото отговор на същата.

В съдебно заседание, жалбодателят Н. Б. Е., лично и чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, жалбодателят Н. Я. Е., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба И. С. И., чрез процесуален представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба И. Х. И., лично и чрез процесуален представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, Кърджалийски районен съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищците Н. Б. Е. и Н. Я. Е., като наследници на Б. А. Е., б.ж. на с. Б., починал на 16.11.1979 г., целят да бъдат осъдени ответниците И. С. И. и И. Х. И. да им отстъпят собствеността и предат владението върху недвижим имот, съставляващ : двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици и върху недвижим имот, съставляваща част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б. , общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община Ардино и нива на наследниците на Ю. С. И.; северозапад-двор на Ю. А. и двор на наследниците на А. Ю.; югоизток-мера на Община Ардино; югозапад-път и двор на Р. Б, върху който е построена сградата, целият с площ от 1 216 кв.м., за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при АРС.

В първото, редовно проведено на 09.10.2014 г. открито съдебно заседание по делото, с влязло в сила протоколно определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, в частта му относно предявена ревандикация на двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици, поради оттегляне на иска от ищците.

Изложеното обстоятелство води до извода, че атакуваното в настоящото въззивно производство първоинстанционно решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора по отношение на ревандикация на двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици, се явява недопустимо, като постановено свръх петитум. Прочие в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а настоящото производство в тази му част следва да бъде прекратено.

В смисъла на изложеното, предмет на настоящия въззивен контрол по същество е първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците като наследници на Б. А. Е. - б.ж. на с. Б. , починал на 16.11.1979 г., са собственици на част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б. , общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община Ардино и нива на наследниците на Ю. С. И.; северозапад-двор на Ю. А. и двор на наследниците на А. Ю.; югоизток-мера на Община Ардино; югозапад-път и двор на Р. Б., целият с площ от 1 216 кв.м.,за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при АРС.

Ищците претендират в качеството си на наследници на Б. А. Е., правото си на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 50 години, през които години същите владели този неурегулиран поземлен имот, необезпокоявани от никого, вкл. и от ответниците. През 1972 г. построили ограда от бетонни колове и мрежа, посадили около 20 броя плодни дръвчета. Твърдят, че ответниците самоволно през 2013 г. променили фактическото положение, съществувало от 1972 г. и до този момент, като влезли във владение на имота -съборили оградата, счупили бетоновите колове и отрязали всички дръвчета, като заявили, че всичко това е тяхно.

В надлежния по смисъла на чл.131 от ГПК срок, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили претенцията на ищците с довод, че процесният имот никога не е бил собственост на наследодателя им Б. А. Е., поради което и те не са могли да го придобият, както и че никога не са го владели. Обосновават правото си на собственост върху неурегулирания недвижим имот с площ 1 216 кв.м. - бивша собственост на баба им Ю. С. И., с изтекла в тяхна полза придобивна давност. Изтъкват, че правото на собственост върху така притежавания от баба им имот, представляващ по КВС на землището на с. Б. имот с кад № 000332, ЕКАТТЕ 77116, в местност „Ев алтъ”, целият с площ 1 273 кв.м., им било възстановено с решение № 09Б от 25.05.1995 г. на ПК, гр.А..

Правната квалификация на претендираните от ищците права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. Претендираните и от ищците и от ответниците права намира своя израз и в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, съгласно която правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

В така очертаната правна рамка настоящата въззивна инстанция приема за установено следното: Не е спорно между страните в производството, че ищецът Н. Б. Е. е син на наследодателя Б. А. Е., б.ж. на с. Б., за смъртта на който е издаден Акт № 07/16.11.1979 г. на Кметство Брезен /Удостоверение за наследници № 40/11.09.2013 г. на Община Ардино/. В производството обаче доказателства за обстоятелство, че ищцата Н. Я. Е. е наследник на наследодателя Байрамали Алиев в производството не са представени. Не е установено в производството и обстоятелството, че ищците са и съпрузи. Или казаното води до извод, че исковата претенция на ищцата Н. Я. Е. , че е собственик на процесния имот като наследник на наследодателя Б. А. Е. по давностно владение, в производството се явява недоказана. Последното закономерно формира извода, че първоинстанционното решение в частта му касаеща ищцата Н. Я. Е. , се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

От прочита на приетото по делото решение № 09Б от 25.05.1995 г. на Поземлена комисия, гр.А. и от заключението на вещото лице, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно –техническа експертиза/л.79 / , се установява, че възстановеният с цитираното решение имот, съставляващ нива от 1.273 дка, ІХ категория, местност „Ев алтъ”, имот № 332 по картата на землището на с. Б. , общ. А. , е различен от процесния имот. Граничи с него, но не съвпада с него. Т.е. възражението на ответниците в производството, че са собственици на процесния имот в качеството си на наследници на баба си Ю. И., остана недоказано.

Въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 54, т.2, рег.№ 1444,н.д. № 210 от 2013 г. на СВп при РС, гр.А., в резултат на извършена обстоятелствена проверка, на ответниците в режим на СИО е признато правото на собственост върху недвижими имоти, между които и процесният, като част от находящият се в урбанизираната територия на с. Б. ,общ. А., с ЕКАТТЕ 7716, неурегулиран поземлен имот с площ 1 216 кв.м. Настоящата въззивна инстанция намира,че в това исково производство и насрещното възражение на ответниците, че са собственица на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност,остана определено недоказано. За да изгради своя извод съдът съобрази свидетелските показания. От показанията на св.Ф. С. И., се установява, че имотът от 1 216 кв.м. бил собственост на дядото на ищеца Назми и на неговия и този на ответника И. И., дядо. Техни наследници били бащата на ищеца-наследодателя Байрамали и бащата на свидетеля и ответника И.- С. Частта от този общ имот, собственост на С. възлизаща на 410 кв.м.,той дал на сина си –св.И., за което последният се снабдил с нотариален акт. Останалата част от имота, която била собственост на Б., след смъртта му била обработвана от майката на ищеца до смъртта й и от ищеца Н. Свидетелят установява също, че брат му ответника И. И. се върнал в с. Б. през 2011-2012 г. Установява, че същият в този период санирал и достроил стара, останала от родителите им къща, как‗о и че след като през 2013 г. се снабдил с нотариален акт за тази къща и за целия имот от 1 216 кв.м., започнали за него и за ищеца Н. проблемите, произтичащи от претенциите на ответника И.

Установеното от цитираните показания на св. И. се подкрепя и от показанията на св. П. П., според който през 2011 г. ответникът И. се върнал в с. Б. и дори в този период помагал със спомените си на наетия с помощта на П., геодезист, чиято задача била заснеме имотите на св.И. и на ищеца Н. Св. П. установява, че от общия имот, частта с площт от 410 кв.м. принадлежала на св.И., а останалата част била на ищеца Назми и на наследниците. Твърди, че през 2011 г. ответникът И. нямал претенции към тези имоти, че претенциите му се проявили след година-две, когато не допуснал в процесния имот същият геодезист, осигурен отново от П. Свидетелят установява, че частта от имота от около 800 кв.м., находяща се извън имота на св.И., от 2000 г. - когато той започнал да посещава ищеца Н., се обработвала от майката на Н. и от неговите близки. Установява, че ищецът Н. има нова къща, в която той и семейството му живее, и която е извън процесния имот.

Св.Д. Ф. установява,че процесният имот е останал в наследство от бащата на ищеца,че оградата и дърветата в имота са сети от братята на Н. и от Н. Установява, че претенциите на ответника са от около 2-3 години, от момента на прибралането му от Р.Т.

Всъщност, установеното от показанията на разпитаните на ищцовата страна свидетели, се подкрепят и от показанията на св. П. М., поискана от ответната страна, която в показанията си установява, че преди 2-3 години ответникът И. ремонтирал старата си бащина къща, която обаче на времето, когато там живеели родителите му нямала двор, но сега вече имала двор, който И. обработвал.

И в смисъла на изложеното, изолирани и противоречащи с останалите се явяват само свидетелските показания на св. Р. М., че И. се върнал от Р.Т. през 2001 г. и че тогава ремонтирал старата къща и от тогава обработвал процесния имот. Именно поради това съдът не кредитира тези показания.

Настоящата въззивна инстанция, като съобрази изложеното до тук и като съобрази заключението на вещото лице, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно –техническа експертиза, намери, че в производството безспорно бяха установени обстоятелствата, че понастоящем процесният имот, съставляващ част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., и находящ се извън имотът от 410 кв.м. на св.Ф. И., за който последният се е снабдил с приетия като доказателство по делото нот.акт № 87,т.1,н.д.№ 80/2012 г. на СВп при РС, гр.А., се обработва ответниците, без правното основание - не е изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност. Разпитаните свидетелите в тяхната съвкупност установяват, че ответниците владеят спорния имот от около 2-3 години от момента на тяхното свидетелстване, или това е от около 2011 г. Изтеклите към настоящия момент около четири години, определено са недостатъчни за да послужат за придобиване на процесния имот в режим на СИО от ответниците по силата на изтекла придобивна давност.

Що се касае до правото на собственост на ищеца Назми, следва изрично да се посочи, че определено беше доказано в производството, че процесният имот е бил собственост на Б. А. Е. Не е спорно между страните в производството, че ищецът Н. Б. Е. е син на наследодателя Б. А. Е., б.ж. на с. Б., за смъртта на който е издаден Акт № 07/16.11.1979 г. на Кметство Брезен. Установява се обаче и обстоятелството, че същият е наследник на баща си, наред със своите двама братя и три сестри /Удостоверение за наследници № 40/11.09.2013 г. на Община Ардино/. В производството нито се установи, нито пък се твърди, че наследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници и е почнал да владее имота само за себе си. Последното иде да рече, че продължилото повече от десет години владение върху процесния имот е било само по отношение на неговата 1/6 идеална наследствена част, и че същото по отношение на останалите 5/6 ид.ч. е било държане. В аспекта на изложеното е и постановената по реда на чл.290 от ГПК, съдебна практика, в частност решение № 302/24.06.2011 г. по гр.д. № 1168/2010 г. на ВКС, І ГО, ГК, съглÓсно което ползването на целия имот не може да се възприеме като достатъчно условие, за да може то да се квалифицира като владение за себе си и по отношение на останалите наследствени части. Още повече, че и свидетелите установяват, че имотът е бил ограждан, засаждан и обработван, както от ищеца Н., така и от майката на ищеца Н. и от неговите братя и близки. Т.е. исковата претенция на ищеца Н. Б. за ревандикация на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот се явява основателна и същата следва да бъде уважена в този й размер. Закономерна последица е и приложението на чл.537, ал.2 от ГПК до размера на уважената част.

При този изход на делото разноските следва да бъдат поети от страните така, както са извършени, доколкото същите се компенсират.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявеният от Н. Б. Е. и Н. Я. Е. , и двамата от с. Б. , общ. А. , против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците,че ищците и наследници на Б. А. Е. - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., са собственици на двуетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във формат на „Г” /долепена до двуетажната полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи жилищен етаж от 47 кв.м. и със застроена площ на втори жилищен етаж от 47 кв.м. и с обща застроена площ от 94 кв.м. на ответниците/ и означена като 2пМЖ на приложените скици и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху този имот, и ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявеният от Н. Б. Е. от с. Б., общ. А. ., против И. С. И. и И. Х. И. от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че той като наследник на Б. А. Е. - б.ж. на същото село, починал на 16.11.1979 г., е собственик на част от недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху тази част от недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община Ардино и нива на наследниците на Ю. С. И.; северозапад-двор на Ю. А. и двор на наследниците на А. Ю.; югоизток-мера на Община Ардино; югозапад-път и двор на Р. Б., целият с площ от 1 216 кв.м., за който на ответниците е бил издаден нот.акт № 54,т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при Районен съд, гр.А., до РАЗМЕРА НА 1/6 ИДЕАЛНА ЧАСТ, и в ЧАСТТА МУ относно разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА И. С. И. , с ЕГН * и И. Х. И. , с ЕГН *, и двамата от с. Б., общ. А, да отстъпят собствеността и предадат владението на Н. Б. Е. от същото село, с ЕГН **********, върху 1/6 идеална частот недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Б., общ. А., ЕКАТТЕ 77116, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 806 кв.м., при граници на имота: североизток-нива на Община Ардино и нива на наследниците на Ю. С. И.; северозапад-двор на Ю. А. и двор на наследниците на А. Ю.; югоизток-мера на О. А.; югозапад-път и двор на Р. Б., целият с площ от 1 216 кв.м. и ОТМЕНЯ до този размер Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 54, т.2, рег.№ 1444, н.д.№ 210/2013 г. на СВп при Районен съд, гр.А.

ПОТВРЪЖДАВА решение № 87/11.12.2014 г., постановено по гр.д. № 48/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в останалата му част.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.