РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова,
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане, подадено от осъдения Г. С. Ч., за възобновяване
на наказателното производство по нохд № 125/2025 г. по описа на Районен съд
- Велинград.
В искането се съдържа позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Излагат се съображения за това, че
осъденият е умствено недоразвит, бавноразвиващ се, с ментални проблеми,
неграмотен, не може да чете и да пише и не разбира свойството и значението
на постъпките си. Твърди се, че са нарушени чл.2 и чл.13 от Директива
2013/48/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22.10.2013г. Навеждат се
доводи, че протоколът за доброволно предване е компрометиран и лишен от
доказателствена стойност. С това се обосновават претендираните процесуални
нарушения.
Прави се искане за възобновяване на делото, като съдът упражни
правомощията си по инвокираните в искането предпоставки за възобновяване.
1
В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният
защитник на осъдения поддържа искането за възобновяване, така както е
депозирано- иска да бъде уважено.
Представителят на Апелативната прокуратура изразява мотивирано
становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че
същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият Ч. не се явява и не ангажира становище.
Пловдивския апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се
съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени
в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
На първо място следва да се има предвид, че при преценката за наличието
на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно
дело е извънреден способ за контрол на влязъл в сила съдебен акт, който се
ползва с правен стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване,
имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания
с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на
акта за нарушения на процесуалните правила, от категорията на
съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността
му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не
се констатират по настоящето дело.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила е развит довод за това, че осъденият Ч. е умствено
недоразвит, бавноразвиващ се, с ментални проблеми, неграмотен, не може да
чете и да пише и не разбира свойството и значението на постъпките си. С това
2
се обосновава искането, че при съставянето на протокола за доброволно
предаване той не е разбирал написаното в него. Този довод е лишен от
основание. По делото липсват каквито и да било доказателства осъденият Ч.
да е умствено недоразвит и да не разбира свойството и значението на
извършеното от него. В хода на цялото наказателно производство същият е
участвал активно, като е диктувал данните си за имотната декларация на
служебния си защитник, дал е подробни обяснения в присъствие на същия
защитник при разпита си като обвиняем, участвал е производството по чл.64
НПК и в същинското съдебно производство по одобряване на
споразумението. При това му процесуално поведение твърдението за
невменяемост и умствена недоразвитост е лишено от основание.
Не може да бъде споделен и доводът в искането за възобновяване, че
същият не е разбирал смисъла на написаното в протокола за доброволно
предаване. Независимо, че протоколът е съставен от полицейския инспектор, в
него е отразено заявеното от касатора относно процесния велосипед и
протоколът е подписан лично от него. Нещо повече, това негово заявление е
останало непроменено до окончателното приключване на наказателното
производство, не е било оспорено от служебния защитник, което
недвусмислено сочи, че протоколът му е бил прочетен от полицейския
инспектор и Ч. добре е разбрал съдържанието му. В удостоверителната си част
същият съдържа данни за местоположението на вещта, както и предаването й
от лицето доброволно, т.е. без да е упражнена принуда за това действие (за
разлика от протокола за претърсване и изземване).
Все във връзка с протокола за доброволно предаване следва да се
отбележи, че настоящият състав не установи претендираните нарушения на
чл.2 и чл.13 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и Съвета от
22.102013г. В свое Решение СЕС /четвърти състав/ от 07.09.2023г. по дело С-
209/22 г. дава разяснения в т./20/, че за целите на настоящата Директива
разпитът не включва предварителен разпит, провеждан от полицията или друг
правоохранителен орган, чиято цел е да се установи самоличността на
определено лице, да се направи проверка за огнестрелно оръжие или други
въпроси свързани с правонарушения или безопасност или да се прецени дали
да започне разследване, когато все още не е установен заподозрян или
обвиняем.
3
Поради това чл. 2 и чл.13 от Директивата не са нарушени, защото след
като подозрението, че Ч. е автор на инкриминираното деяние вече е било
обосновано с доброволното предаване на отнетия велосипед, от този момент
той може да се счита за „заподозрян“, независимо, че в НПК такава
процесуална фигура не съществува и от този момент следва незабавно да му
бъде осигурена адвокатска защита, което в случая очевидно е било сторено. В
този смисъл, е неоснователно оплакването в искането за нарушено право на
защита.
Тук е мястото да се отбележи, че контролиращата инстанция не установи
процесуални нарушения и в хода на съдебното производство при одобряване
на споразумението. В тази връзка следва да се има предвид, че необходима
предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна
отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното
престъпление, за което е обвинено, като признанието следва да е направено
доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на
принуда и то да е направено съзнателно, т.е. лицето да разбира повдигнатото
му обвинение и факта, че прави самопризнание и е изразило информирано
съгласие за протичане на производството по реда на диференцираната
процедура – чл. 381 и сл. от НПК. Тази предпоставка за решаване на делото
със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на
изявлението, в случая на обвиняемия Ч., че е съгласен с условията на
споразумението, в т.ч. с определеното наказание, както и че се отказва от
разглеждане на делото по общия ред, като полага подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на
делото със споразумение, заложена в разпоредбата на чл.382, ал.4 НПК и
съставляваща задължително условие за редовността на споразумението е била
изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание на 21.05.2025г.
изявления на осъдения Ч., че разбира условията и последиците на
споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред,
сочат на валидно и доброволно формирана воля у него за признаване на вина
по конкретно повдигнатото му обвинение и за декларирано желание за
провеждане на тази диференцирана процедура. При това положение
решаващият съд не е допуснал нарушение на процедурата, което да я опорочи
до степен, че съдебният акт да бъде отменен. Точно обратното, развитието на
процеса, описано в неоспорения от страните протокол от проведеното съдебно
4
заседание сочи, че изискванията на процесуалния закон са изцяло спазени.
С оглед на изложеното, възраженията в искането за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни. Не е налице
основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и
не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които да доведат до
основание за отмяна на атакуваното определение.
Поради това искането на осъдения Г. С. Ч. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. Ч. за
възобновяване на нохд № 152 по описа за 2025г. на Районен съд- Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5