Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.08.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 9064 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „З.Д.Е.“
АД - длъжник по изпълнително
дело № 20198600401305
по
описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 14.06.2019г.,
обективирано в писмо с изх. № 53490/14.06.2019г., с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и
следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема
на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие. В
тази връзка навежда съображения, че единственото процесуално действие извършено
от пълномощника на взискателя по образуваното изпълнително производство е
подаване на молба за образуване на делото. Самостоятелно основание за
недължимост на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение е и
обстоятелството, че не са приложени доказателства за реално извършване на тези
разноски. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане
и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите до
минимален размер от 200 лева.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят И.В.И.е подал възражение, в
което жалбата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа,
че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на законоустановения
мининум съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че към момента на подаване на искането по чл. 78, ал. 5
от ГПК от страна на взискателя били извършени множество процесуални действия,
включително били депозирани молби за изискване на справки от различни държавни
органи с оглед извършване на конкретни изпълнителни действия. Наред с това,
сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е на основание чл. 38, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА – за безплатно оказана адвокатска помощ на материално
затруднено лице, поради което правилно съдебният изпълнител го е признал в пълен
размер. По тези съображения прави искане за отхвърляне на жалбата на длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198600401305 по описа на
частен съдебен изпълнител В. М., с рег. №
860 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от И.В.И.от 06.06.2019г. срещу „З.Д.Е.“ АД за принудително събиране на
присъдените в полза на взискателя парични суми, както следва: за сумата от 150 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило при ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
3 890 лева – имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2017г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 211, 13 лева – обезщетение за забава за
периода от 19.08.2016г. до 01.03.2017г., за които суми е издаден на 06.06.2019г.
изпълнителен лист по гр.дело № 5429/2018г. по описа на САС, ГК. Молбата е
депозирана чрез адв. Н. Д., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от
взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие от 06.06.2019г., в който
е посочено, че адвокатското възнаграждение е дължимо в условията на оказана
безплатна адвокатска защита на материално затруднено лице. Предвид изложеното
релевираните от жалбоподателя възражения за липса на доказателства за заплащане
на претендирания като разноски по делото адвокатски хонорар са неотносими,
доколкото се касае до адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено
искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, изпращане на
покана за доброволно изпълнение, както е налице и възлагане на съдебния
изпълнител на всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне
начина на изпълнение.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 07.06.2019г. покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело възлиза на следните суми: 211, 13 лева неолихвяема сума, 153 890 лева
главница, 45 643, 79 лева лихви и 143, 86 лева разноски по изпълнителното
дело, такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 8 743, 20 лева, както и
сумата от 3 554, 94 лева за адвокатско възнаграждение.
На 07.06.2019г.
взискателят е подал искане до съдебния изпълнител за извършване на справка в
регистъра на БНБ за открити банкови сметки на длъжника и за налагане на запор
на установените сметки. Тази справка е изискана, но по делото липсват данни за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Взискателят е подал
на 11.06.2019г. молба по изпълнителното дело, в която е направено искане за
извършване на справка в КАТ и НАП за регистрирани МПС-та на длъжника и за
налагане на запор на установените такива. По делото не се твърди, нито се
установява, да е наложен запор върху регистрирани на длъжника МПС.
По делото е постъпило на 12.06.2019г. възражение
от длъжника за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. С разпореждане, обективирано
в писмо с изх. № 53490/14.06.2019г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 554,
94 лева.
По делото са налице
данни за извършено от длъжника на 19.06.2019г., на 20.06.2019г. и на
21.06.2019г. плащане на задължението по издадения изпълнителен лист, като
общият размер на заплатената сума е 212 186, 92 лева. Видно от изготвения
от съдебния изпълнител констативен протокол от 24.06.2019г., с постъпилата сума
са погасени задълженията за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и за ДДС, за допълнителни
разноски по изпълнителното дело, както и задължението към взискателя в общ
размер на 200 386, 13 лева. По изпълнителното дело е останала
неразпределена сума в размер на 3 124, 88 лева до произнасяне на съда по
процесната жалба.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането от
14.06.2019г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване,
какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба.
Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото
производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните – определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на
3 554, 94 лева. В случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя е депозирал още две молби, в които е поискал
извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника и налагане на
запор върху вземания по открити банкови сметки и запор върху МПС. Така
посочените от взискателя изпълнителни способи обаче не са приложени. Плащането
на задължението е било извършено от длъжника в срока за доброволно изпълнение и
не е в резултат на предприети от взискателя действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Поради
изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 3 554, 94 лева
като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева. Към
същата следва да се прибави и сумата от 40 лева, съставляваща ДДС, доколкото в
кориците на изпълнителното дело са ангажирани доказателства, че адв. Н. Д. е
лице, регистрирано по ЗДДС и е длъжен да начислява такъв данък при
предоставянето на адвокатските си услуги. С оглед изложеното, в тежест на
длъжника следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело в размер на
240 лева с ДДС.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК *******, разпореждане, обективирано в писмо с изх.
№ 53490/14.06.2019г., по изпълнително дело № 20198600401305 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ,
с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 240 лева с ДДС,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198600401305 по описа
на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.
№ 860
по описа на КЧСИ, дължимо от „З.Д.Е.“ АД от 3 554, 94 лева и
определя размер от 240 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.