Решение по дело №108/2023 на Административен съд - Кюстендил

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 133

                                                гр.Кюстендил, 04.07.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   АСЯ  СТОИМЕНОВА

                                                                                     ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

 

при  секретаря  Светла Кърлова  и с участието  на  прокурора  Марияна  Сиракова,   като   разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД  № 108 по описа  за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

           Началникът на отдел “Контрол и правоприлагане“  в  Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София,  чрез  пълномощника си  юрк  Д.Р., обжалва решение № 107/29.03.2023г. на  Районен  съд – Д.  по АНД № 861/2022год., с което е отменено  Наказателно постановление № BG08022022/4000/P8-75  от 21.07.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се свързва с твърдения за доказано противоправно деяние, както и за редовно проведено административнонаказателно производство. Отричат се основанията за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.  

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора  юрк. Р., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави  възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.   

           Ответникът С.  Б.Б. ***, чрез пълномощника си адв. В.К., депозира  писмено становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № BG08022022/4000/P8-75  от 21.07.2022год., издадено от началника  на  отдел “Контрол и правоприлагане“  в  Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с  което  на  С.  Б.Б.,  на основание чл.179, ал.3а от  ЗДвП е наложено административно  наказание  „глоба“ в размер  на  1 800,00лв.

            От  фактическата  страна  на  спора е установено, че  на  01.02.2022г.,  в  09.20 часа, по път І-1, км. 325+277 /с. Б., област К/, който път е  включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно  Приложение  към т.1 на  Решение № 101/20.02.2020г.  на МС за приемане на Списъка  на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,  е  засечено  да  преминава  без заплатена  пътна  такса  по  чл.10,  ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  ППС -  специален автомобил, марка и модел „Мерцедес 1844 ЛС НР АКТРОС АТП“   с  рег.  № ***,  с  обща  техническа  допустима  маса  над 12 тона.  Деянието  е установено на 08.02.2022г.,  в 09.56ч  на  ГКПП – Никопол-ферибот, когато  е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя С.  Б.Б., за излизане от Република България, въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал.

 При  горните обстоятелства,  вкл. от  извършената   проверка   от митнически служители,  е прието управление   на  процесното   ППС  на 01.02.2022г.  в 09,20 часа   без    заплатена  пътна  такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  за  което  е  съставен АУАН № BG08022022/4000/P8-75    от  08.02.2022г., който жалбоподателят е подписал  без възражения, но  в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подал жалба пред АНО, в която сочи, че ППС е разполагало с необходимите документи за движение по републиканската пътна мрежа и прилага копия  от  2 броя маршрутни карти. От маршрутната карта с № 22013100851283 е видно, че е валидна от 15,33ч.  на 31.01.2022г. до 15,29ч. на 01.02.2022г., т.е. във времето, когато е установено нарушението, за движение на процесното  ППС  по маршрут с начална точка М. (І-1, запад) и крайна точка Д. (І-1, ІІ-62,юг), за който е заплатена тол такса.

            По делото, АНО представя  копие от решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, в който списък е включен процесния пътен участък, а именно път І-1, км. 325+277, попадащ в обхвата на сегмент с наименование път 1:Б. – Д.-участък 1и № ********** с дължина от 0,850 км,  а от собственика на ППС и от директора на РД “АА“- София са приложени пътен лист и данни от тахограф, с които се установява, че автомобилът е управляван от нарушителя на датата, часа и мястото на релевираното нарушение.

 Районният съд е разпитал длъжностните лица от Агенция „Митници“, които са констатирали деянието при извършената митническа проверка и въз основа на  генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и които с показанията си потвърждават изложеното в АУАН.

При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и за доказано административно нарушение  по чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което обаче е прието, че притежава  признаците на малозначително деяние по см. на чл.9, ал.2  от НК, приложим по препращането с  чл.11 от ЗАНН,  и за извършването му, нарушителят не  следва да  носи отговорност.  По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, следва да се остави в сила. Формираните от районния съд изводи  за  наличието на законовите предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,  са  обосновани  от събраните доказателствени средства  и  са правилни с оглед приложимия закон.  Нормата на чл.179, ал.3а  от ЗДвП въвежда  като субект  на  отговорността  водача,  който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване  на  изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението  срещу   дееца   е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 01.02.2022г. в с. Б., на  път І-1 в посочената отсечка от пътя и в посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.  Доказателствата по делото установяват обективните елементи от състава на чл.179, ал.3а  от  ЗДвП,  но  и  основания за квалифициране на деянието като малозначително по см. на чл.9, ал.2 от НК, приложим по препращане с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.9, ал.2 от НК,  не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая, с оспореното решение съдът е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, които мотиви изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Следва да се посочи, че нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима за всяко деяние, предвидено като административно нарушение, а преценката следва да се извърши на основата на анализ на конкретните обстоятелства, свързани с време, място и начин на извършване на деянието, както и на личността на дееца, които характеризират степента на засягане на защитените от съответния състав на административното нарушение, обществени отношения. Районният съд е мотивирал  изводите  си за това, че обществената опасност на процесното административно нарушение е явно незначителна, със събраните по делото  доказателства, от които е видно, че водачът притежава  маршрутна карта,  валидна за времето, когато е установено нарушението, за движение на процесното  ППС  по маршрут с начална точка М. (І-1, запад) и крайна точка Д. (І-1, ІІ-62,юг).  Приел е също, че   с движението  си по същото направление, но по маршрут с начална точка М. (І-1, запад) и крайна точка Д. (І-1, ІІ-62,север)  в  обхвата на сегмент, за който не е заплатена тол такса, водачът  се е отклонил   несъществено от маршрута,  който предварително е избрал чрез закупуването на маршрутната карта. В допълнение на горното може  да се посочи, че се касае за пътен участък с дължина от 0,850км.  /вж. данните в списъка на л. 56-57 от делото на районния съд/, а липсата на данни  за дължината на  маршрута съгласно закупената маршрутна карта и  за дължината на  маршрута, по който е осъществено движението от водача,  не следва да се тълкува във вреда на последния  като се приеме, че съзнателно  го е избрал с цел избягване на плащане  на  тол такса в по-висок размер. Доказателствата по делото  не обосновават изводи в горния смисъл, а от друга страна сочат на извършено по непредпазливост отклонение от заплатения маршрут от нарушителя. От съдържанието на депозираното от  същия възражение срещу съставения АУАН е видно, че е  действал със съзнанието, че е изпълнил законовото си задължение за заплащане на дължимата тол такса. В съвкупност изложените констатации за несъществено отклонение от предварително заплатения маршрут и във връзка с формата на вината, обосновават квалифицирането на релевираното деяние като малозначително административно нарушение, т.е. приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Не са налице  предпоставки  за ангажиране отговорността на нарушителя и идаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид резултата от оспорването, касаторът няма право на разноски,  а в полза на ответника съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 480,00лв., който е  минималният размер съгласно разпоредбите на  чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на редукция  по възражението на жалбоподателя.  

           Водим от гореизложеното и на осн. чл.221, ал.2, пр.1  от АПК вр.  с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 107  от  29.03.2023г.  на  Районен  съд – Д., постановено   по  АНД № 861/2022год.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Никола Петков“ № 86  да  заплати  на  С.   Б.  Б. с ЕГН ********** ***,  деловодни разноски в размер на 480,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.