О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
Гр.В.,26.05.2021 година
ВОС, гражданско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено
на двадесет и шести май ,две хиляди двадесет и първа година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.П.
ЧЛЕНОВЕ:В.М.
Г.Й.
като разгледа докладваното от съдията В.М.
в.ч.гр. дело № 192 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 от ГПК във връзка с чл.419
ал.1 от ГПК.
Образувано по
частна жалба от С.И.Ж. ***, ЕГН ********** Против: Разпореждане за незабавно
изпълнение от 07.12.2020 г., разпоредено по ч. гр. д. № 2312/2020 г. на РС – В.,
с което е разпоредено да заплати на кредитора „Т.Б.А.Б.“ЕАД-гр.С., ЕИК * сумата
8 331.94 лв, от която 6947.44 лв. главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № * от 29.07.2019, 1055.30 лв. договорна
лихва за периода 05.04.2020 до 27.10.2020, 329.20 лв. обезщетение за забава
период 05.04.2020 до16.11.2020, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.12.2020 до окончателното издължаване, 166.64 лв държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение .
Подържа се в частната жалба, че вземането
си Договор за потребителски кредит № * от 29.07.2019 г. се основава на
неравноправна клауза, което е основание за отмяна на разпореждането в: чл. 418,
ал. 3, предл. 3 от ГПК.
В чл. 7 от Договора е уреден общия размер на кредита и условията за усвояването
му. В общия размер на кредита е включена еднократна такса за оценка на риска в
размер на 974,39 лева.
Според договора - чл. 7.1 (стр. 2): „Еднократната такса за оценка на риска,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и
се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план и предвид заявеното му желание в Искането - декларация.”
Подържат, че уговорката за дължимост на еднократна такса за оценка на риска
от длъжника е неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и
|не отговаря на изискването за добросъвестност, поради следното:
Според чл. 10а, ал. 4 от ЗПК: „Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит”, а според чл. 147, ал. 1 от ЗЗП: „Клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин". Уговорката е неясно и противоречиво/двусмислено
формулирана. От една страна се сочи, че се „финансира” от кредитора, от
друга страна е предвидено възстановяването й от длъжника, без такава сума да е
отпускана или усвоявана от
дльжника. От текста не става ясно това такса ли е или е усвоена част
от кредита. Простото посочване, че представлява такса за оценка на риска не е
посочване на действието, за което се дължи.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК: „Всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна.” Според чл. 10а, ал. 2 от ЗПК: „Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.”Систематичното й място е в чл. 7 от договора, регламентиращ
Общия размер на кредита и условията за усвояването му. Законът забранява
уговарянето на такси за усвояване/управление на кредита.
В обобщение, клаузата като неясно формулирана и сключена в противоречие на
закона за забрана за уговарянето на такси за усвояване/управление на кредита
води до -неравновесие в правата и задълженията между търговеца и потребителя,
което я определя като неравноправна.
Клаузата е неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП и тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност. Прилагането й води до недобросъвестно
увеличаване на дълга с около 15 %, без тази сума да е усвоена или
ползвана от длъжника.
С оглед на горното, молят Съда да
отмени Разпореждане за незабавно изпълнение по и гр. дело № 2312/2020 г. на РС –
В., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 07.12.2020 г.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*“
52-54, с ЕИК:*,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на
Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. М.Н. по
ч.гр.д. № 2312/20 г. на РС В., V с., с който считат подадената частна жалба за
допустима, но неоснователна.
Подържа се, че Главницата по
процесния договор за потребителски кредит е сбор от отпуснатата на ответника
сума за лично ползване, финансираните от негово име, на същия принцип,
застрахователна премия и еднократна такса за оценка на риска.
В процесното съглашение, длъжникът е
изразил изричното си желание и съгласие, освен получената лично от него сума,
Кредитодателят да финансира и останалите му задължения, което неизменно е
увеличило отпуснатия кредитен ресурс.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК действително забранява плащането на
такси и разноски свързани с усвояването и управлението на кредита. Таксата за
оценка на риска по процесния договор не е със същото естество
В т. 7.1 от приложения по делото договор за потребителски кредит, ясно е
указано, че таксата е еднократна и се дължи в деня на подписване на договора. В
т. 6 от Заявление - декларация за установяване на договорни отношения,
потребителят е дал своето съгласие процесната такса да бъде финансирана от
Банката, а потребителят да я възстанови като въпросната такса бъде включена в
месечните погасителни вноски по кредита. Разсроченото плащане на таксата не
означава, че потребителят плаща такса за администриране на кредита всеки месец,
а просто означава, че едно задължение възникнало в началото на договора се
разсрочва във времето.
Процесната такса не е свързана с „усвояването на кредита“. Плащането на
същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита или не. Същата покрива
разходи извършени от Банката към момента на сключване на договора и
непосредствено след него.
Процесната такса не е свързана с „управлението на кредита“. Банката предоставя
на потребителя само кредит, а макар и наречена „такса“, същата има за цел да
компенсира разход извършен от Банката за конкретния потребителски кредит, който
разход е включен в общите разходи на потребителския кредит, формиращ ГПР
(годишен процент на разходи, който в процесния случай не надвишава 5 пъти
законната лихва - законоустановеният таван съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да
предпази потребителите от свръхзадлъжнялост
и неплатежоспособност, приема се като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
ниво на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
Жалбоподателят би могъл да направи в исковото производство по реда на
чл.422 ГПК възраженията си.
Подобни спорни аспекти по същество на паричното вземане подлежат на
разглеждане в исковото производство по чл.422 ГПК с разгръщане на
доказателствения процес в неговата цялост.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна
жалба, становището на ответната страна и съобразявайки данните по делото, прие
за установено следното :
Пред РС В. по заявление на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу частният жалбоподател е
издадена по реда на чл.417 заповед за незабавно изпълнение.
В заявлението са изложени обстоятелствата
,обосноваващи претенцията на банката – Т.Б.А.Б.“ЕАД-гр.С., ЕИК * наличие
на договор за кредит № * от 29.07.2019,
неизпълнение на задължение за погасяване на вноските по кредита 6947.44 лв.
главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № * от 29.07.2019, 1055.30 лв. договорна лихва за периода 05.04.2020 до
27.10.2020, 329.20 лв. обезщетение за забава период 05.04.2020 до16.11.2020г.
Представено е уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задържение по
договар за кредит, съдържащо изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.Така е прието в цитираното ТР
4/2013 година на ОСГТК и това условие в конкретния случай е изпълнено.
За да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
счетоводни книги , съдът следва да извърши проверка за редовността на документа
от външна страна.
Представено е извлечение от счетоводни книги.В него е посочен общия размер
на главницата,като задължение,просрочена възнаградителна лихва , лихва за
забава върху просрочената главница,комисионни и такси.
Посочена е още дата на първа просрочена вноска и брой просрочени вноски.
В рамките на това производството преценката на съда се състои в преценка
редовността на документа ,на който се основава вземането от външна страна и
съответно при условията на чл.418 от ГПК – направа на извод за изискуемост на
вземането.
Прието е в съдебната практика ,че удостоверителният обхват
на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в
кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по
смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Преди да постанови издаване на заповед
за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът
трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги
представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417, ал. 1,
т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство.
Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните
книги, които установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки.
Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, но принципите и
изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като
например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗСч. за всеобхватност и достоверност
на счетоводните системи; изискване на чл. 2 ЗСч. към счетоводните записвания за
регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.). Следователно
представените от заявителя извлечения от счетоводните записвания трябва да
удостоверяват задължението длъжника. Освен това представените документи трябва
да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, а именно- подлежащото на изпълнение вземане включително и за това
от кога длъжникът е изпаднал в забава. Изискването на закона за редовност от
външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не
изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съдебната практика
приема също ,че изводите на съда следва да се формират въз основа и на другите
писмени доказателства , представени по делото – извън извлеченията от
счетоводни книги.
В конкретния случай проверката на съда води до извода ,че представения
документ – „извлечение от счетоводни книги“ е редовен от външна страна.
Нито в Закона за счетоводството, нито в Закона за потребителския кредит или в ЗКИ обаче,
се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на
извлечението от счетоводните книги, като документ по чл. 417, т.2 от ГПК.
Трайната и последователна практика на ВКС на РБ е в насока, че извлечението
по чл. 417, т.2 от ГПК трябва да съдържа
данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и
размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на
вземането - главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост, а когато
заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от
него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в
извлечението.
Представеното извлечение от счетоводни книги представлява редовен от външна
страна документ , а преценката на останалите представени доказателства
позволява положителен отговор и на проверката по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК.
В жалбата са направени
доводи за наличие на неравноправни клаузи ,касаещи общия размер на кредита с включена еднократна
такса за оценка на риска в размер на 974,39 лева.
Ответникът по жалбата е
направил възражение ,че Процесната такса не е свързана с „усвояването на
кредита“. Плащането на същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита
или не. Същата покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на
договора и непосредствено след него.
Процесната такса не е свързана с „управлението на кредита“. Банката
предоставя на потребителя само кредит, а макар и наречена „такса“, същата има
за цел да компенсира разход извършен от Банката за конкретния потребителски
кредит, който разход е включен в общите разходи на потребителския кредит,
формиращ ГПР (годишен процент на разходи, който в процесния случай не надвишава
5 пъти законната лихва - законоустановеният таван съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, е необходимо, доколкото
цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост
и неплатежоспособност.
Посочва, че се касае за индивидуално
уговорени клаузи.
Действително безпротиворечиво и последователно е прието в съдебната
практика , че в производството по спиране на изпълнението
по чл.420, ал.2 ГПК и по обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл.419 ГПК съдът е длъжен служебно да
се произнесе по неравноправния характер на договорна клауза, ако е установил
наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и
основанието за нищожност ясно следва от представените по делото доказателства.
Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е
изключена за индивидуално уговорените
клаузи - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, но се прилага
към останалата част на договора - чл. 146, ал. 3 З.. При
потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е
уговорено индивидуално, е на
търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за
евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно
решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, I т. о., търговецът
или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне
на оспорената клауза.
Понятието "индивидуално уговорена
клауза", се извежда от тълкуването на закона в съответствие с практиката
на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по Директива 93/13/Е./ на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП са посочени
критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Даденото
легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени,
се ползва с оглед на осъществяваната върху такива клауза преценка от гледна
точка на техния евентуално неравноправен характер. От дефиницията на
законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е
могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно
информиран избор, ги е приел. Клаузите на общите условия, към които препраща
договорът, независимо че са приети от потребителя при сключването му, поначало
се считат, че не са индивидуално уговорени.
Безспорно в конкретния случай не се касае за сключване на договор при общи
условия,нито пък според доказателствата по делото за типов договор.
Поради характера на производството изследването на обстоятелството могъл ли
е потребителя да влияе върху съдържанието на конкретните клаузи е
невъзможно.
Следователно в рамките на това производство не е установено наличието на
всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и основанието за
нищожност не следва ясно от представените по делото
доказателства.Това е така защото съдът според данните по делото не може да
направи извод ,че не се касае за индивидуално уговорени клаузи.Приела е
съдебната практика ,че въпросът кои клаузи са индивидуално уговорени е
фактически въпрос и се решава с оглед събраните по делото доказателства.
По делото са налице данни за производство по чл.422 ГПк, в рамките на което
страните могат да подържат всичките си искания и доказателства за установяване
на твърденията за неравноправни клаузи в сключения между тях договор.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното ВОС
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение ,инкорпорирано в Заповед
за незабавно изпълнение от 07.12.2020 година , постановена по ч. гр. д. №
2312/2020 г. на РС – Видин.
Определението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 2 (ред. след изм., обн. - ДВ,
бр. 100/2010г.) ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.