РЕШЕНИЕ
№ 12498
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110144856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 405 от КЗ от „Г.И.“ ЕООД – ищец
(ответник по насрещен иск) срещу „Д.З.И.-О.З.“ ЕАД – ответник (ищец по
насрещен иск) за заплащане на сумата 2401,00 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско+“, застрахователна полица № ******** със срок на покритие
06.03.2020-05.03.2021 г., за застрахователно събитие, за което е образувана
застрахователна преписка, назована щета №**********/2020 г., ведно със
законната лихва от 26.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди,
че между страните е сключен договор за имуществена застраховка за собствения
му лек автомобил „Б.М.В. X5”, с рег. №********, със застрахователна сума 145
хил. лв., по който ищецът е заплатил уговорената премия от 6170,24 лв., с данък.
На 10.08.2020 г. при движение от гр. София за гр. Велико Търново зад товарен
автомобил, последният е хвърлял камъни от пътната настилка и нанесъл
материални щети по челното стъкло на автомобила. По образуваната щета
застрахованият е представил оферта за отремонтиране на стойност 2401,00 лв., а
застрахователят го уведомява, че прекратява на осн. т.8.5.1 от ОУ предсрочно
застрахователната полица в тридневен срок, считано от 20.10.2020 г., на която
дата е изплатил на ищеца сумата 3127,31 лева, представляваща част от платената
премия по договора. Поддържа, че до настоящия момент ответникът не е
определил и изплатил застрахователното обезщетение за настъпилото ПТП.
Ответникът не спори за наличието на сключена имуществена застраховка
„Каско+“ между страните към датата на настъпване на ПТП. Поддържа, че на
осн. т. 8.5.2 от ОУ застрахователят е упражнил правото си едностранно да
прекрати договора. Оспорва иска по основание. Отказва да плати като се
позовава на т. 9.1.9 от ОУ - съществува несъответствие между декларираните
обстоятелства и фактическата обстановка, установена от ответника, доколкото в
претенцията е посочено, че ПТП е настъпило при паркирано състояние на МПС.
1
Посочва, че застрахованият е предявил общо четири претенции за различни
увреждания в кратки интервали от време, които оглед естеството им създават
основателно подозрение у застрахователя за действителните обстоятелства по
възникване на уврежданията.
По реда на чл. 211 от ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен
иск по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 3127,31 лева,
представляваща платена без основание премия за неизтеклия застрахователен
период по процесния договор за застраховка. Ищецът сочи, че след прекратяване
на застрахователния договор е върната на застрахования на 20.10.2020 г.
премията за неизтеклия застрахователен период от 3127,31 лв. Позовава се на
т.8.7 от ОУ за това, че при предсрочно прекратяване на застрахователния
договор, по който са изплатени или предстои да се изплатят обезщетения, частта
от премията за неизтеклия застрахователен период не се възстановява. Пояснява,
че застрахованото дружество е предявило четири съдебни претенции, като по
две от тях съдът е приел, че не са налице обстоятелства обосноваващи отказ за
плащане и застрахователят е изплатил обезщетенията. Счита, че премията от
3127,31 лв. е изплатена без основание и подлежи на връщане.
Ответникът по насрещния иск оспорва претенцията като недоказана и
неоснователна. Предвид едностранното прекратяване на застрахователния
договор, ответникът е сключил друг със ЗАД А. АД, със срок на покритие
09.10.2020-08.10.2021г., а за срока 20.10.2020-05.03.2021 г. не е ползвал
покритието по прекратената полица.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните към датата на твърдяното
застрахователно събитие е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско+“, застрахователна полица № ******** със срок на покритие 06.03.2020-
05.03.2021 г. за МПС „Б.М.В. X5”, с рег. №********, по който при сключването
е изплатена в цялост уговорена премия; договорът е прекратен предсрочно и
едностранно от застрахователя; както и образувана застрахователна преписка,
назована „щета №**********/2020 г.“, като на 20.10.2020 г. застрахователят е
изплатил на застрахования сумата 3127,31 лв. - премията за неизтеклия
застрахователен период; размер на главния иск-2401,00 лв.; размер на
насрещния иск-3127,31 лв. Застрахователното правотоношение между страните
към датата на твърдяното застрахователно събитие се установява и от
представената комбинирана застрахователна полица № ******** по
автомобилна застраховка „Каско+“, със срок на покритие от 06.03.2020 г. до
05.03.2021 г. Предмет на застаховката е лек автомобил марка „Б.М.В.“, модел
„Х5“, с рег. № ********, чийто собственик е ищеца. Определената
застрахователна сума е 145 000 лв., а покритите рискове са при условията на
клауза „Пълно каско“. Дължимата застрахователна премия, ведно с данъка върху
нея, е 6170,24 лв., платима еднократно и в брой, която е платена от ищеца
изцяло на 06.03.2020 г.
От писмено доказателство, наименувано „информационен документ за
застрахователен продукт“, изходящ от застрахователя, неоспорен от страните, се
установява, че представя в обобщен вид най-важните условия по договора, като
клаузата „Пълно каско“ по автомобилна застраховка „Каско+“, сключена с
ответното дружество, покрива пълно и частично увреждане на моторно превозно
средство вследствие на множество рискове, сред които и пътнотранспортно
произшествие, включително увреждане в паркирано състояние от други
2
превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 30 от ДР
на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
От уведомление за щета № ********** по полица № ******** се
установява, че водачът Асен Стефанов Стойчев, който към датата на твърдяното
застрахователно събитие е бил управител на ищцовото дружество е заявил за
настъпило на 10.08.2020 г. произшествие със застрахования лек автомобил марка
„Б.М.В.“, модел „Х5“, с рег. № ********, като е декларирал, че същото е
настъпило при движение по извънградски път София-Велико Търново зад
товарен автомобил, при което са изхвърчали камъчета, които увредили предното
стъкло. Видно от опис-заключение по щета № **********/10.08.2020 г.,
неоспорено от страните, след извършен оглед от експерт на ответното дружество
на застрахования автомобил са констатирани увреждания: челно стъкло-тон, със
сензор head up display – за подмяна. От страна на застрахования са предоставени
уведомление за застрахователно събитие, ГТП, СУМПС, ТКТ и регистрационен
талона (всичките на 10.08.2020 г.), като застрахователят изискал да бъдат
представени допълнително: банкова сметка, оглед на възстановен автомобил,
оферта за ремонт, фактура за извършен ремонт.
За изясняване на спора е допусната съдебна техническа експертиза,
преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, вещото лице по която установява,
че уврежанията по лек автомобил марка „Б.М.В.“, модел „Х5“, с рег. №
*********, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При увреждане на челното стъкло по време на движение, вследствие на удар от
отхвръкнали камъни от движещото се отпред превозно средство, обичайно се
наблюдава нарушаване на повърхността на стъклото, с овална форма и
концентрация в точката на удара, като големината на увреждането зависи както
от големината на камъка (или друг твърд предмет), така и от скоростта на
движение на превозното средство. Вещото лице сочи, че също така се
наблюдават и лъчеобразни спуквания с начало мястото на удара, които от
вибрациите обичайно достигат до крайните ръбове на стъклото. При удар от по-
малко по размер камъче може да се образува „люспа“ на стъклото, която да не се
разпростре по повърхността на стъклото. В процесния случай, уврежданията се
изразяват в множество повърхностни увреждания на челното стъкло, без люспи
или напуквания, като същите могат да бъдат получени при съприкосновение на
стъклото с множество малки камъчета или други твърди предмети с диаметър
около 10 мм. При това обективните находки сочат, че щетите по лекия
автомобил марка „Б.М.В.“, модел „Х5“, с рег. № *********, могат да настъпят
при така описаното застрахователно събитие.
По реда на чл. 190 ГПК съдът е задължил ответното дружество в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в цялост препис
от застрахователната преписка по претенция № **********/10.08.2020, ведно с
направените от негов служител снимки. Страната е предупредена за правните
последици при процесуално бездействие. В указания от съда срок не е
представил по делото изисканите документи. При това положение и с оглед
останалите доказателства по делото съдът приема за доказани фактическите
твърдения на ищеца, на осн. чл. 161 от ГПК.
Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се
задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване
на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение или сума. С оглед целта на договора, от
момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи
3
риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при
евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за
претърпените вреди, определено по правилото на чл. 405 КЗ. В конкретния
случай, между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
10.08.2020 г., между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях зсатрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско“, обективира в застрахователна
полица № ******** от 06.03.2020 г. Влезлият в сила застрахователен договор
поражда за застрахователя задължение по чл. 386 КЗ, във вр. чл. 394 КЗ, във вр.
чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Настъпването
на застрахователно събитие – ПТП и обстоятелството, че същото представлява
покрит застрахователен риск съдът приема, че се установява от съвкупната
преценка събраните писмени доказателства и заключението по САТЕ. Ищецът
своевременно и добросъвестно е изпълнил задължението си за уведомяване на
ответното дружество за настъпилото събитие. По делото не се твърди и не се
доказва вредите да са налични преди сключване на процесния застрахователен
договор или преди настъпване на застрахователното събитие, и предвид
заключението на САТЕ, съдът счита за доказан факта, че в срока на
застрахователно покритие на процесния договор, е настъпилото описаното от
ищеца събитие по приетия в заключението на САТЕ механизъм. Следва да се
отбележи, че твърдението на ответника, че в претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение представителят на ищцовото дружество е
декларирал, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в
резултат на ПТП, докато същия се е намирал в пакирано състояние, се
опровергава от съдържанието на уведомлението за щета от 10.08.2020 г.
Страните са уговорили отстраняването на щетите по застрахования
автомобил да бъде извършено в официален сервиз. Не се спори по размера на
щетата. В допълнение следва да се посочи, че процесното МПС е с година на
производство 2019 г. и датата на първа регистрация 01.04.2019 г., т.е. на 1 г. и 4
м. или към датата на ПТП е в гаранционен срок. При нови автомобили е налице
гаранция, която става невалидна при ремонт на автомобила в неоторизиран
сервиз на марката. Това е прието и в практика на ВКС, която изрично сочи, че
при ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран сервиз -
вж. Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО. Ако не бъде взето предвид това
обстоятелство, няма да може да се стигне до реално „възстановяване“ на
автомобила към състоянието преди увреждането - същият вече няма да може да
бъде ремонтиран в гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и
пострадалото лице би загубило правата си по гаранцията.
Ответникът се позовава на т. 9.1.9. от ОУ и твърди, че съгласно
посочената клауза застрахователят не предоставя застрахователно покритие за
щети, настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват
опит за измама или измама на застрахователя, в т.ч. деклариране на
обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от
действително случилото се и/или представи документ с невярно съдътжание.
Поддържа, че посочването на действителните причини и обстоятелствата, които
са довели до вредоносния резултат е от съществено значение за застрахователя.
При условията на чл. 154 от ГПК и чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че
ответното дружество не опроверга доказателствата на ищеца и не проведе пълно,
и главно доказване на елементите от фактическия състав за възникване правото
му на отказ, поради което възражението за това е недоказано и неоснователно.
4
По реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК с проекта за доклад по делото, връчен на
страните и обявен за окончателен без възражения, съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ответника да докаже, че е заплатил
претендираното застрахователно обезщетение и/или основанието за отказ за
плащане, вкл. цитираните общи условия, а на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК изрично
указва, че за тези обстоятелства не сочи доказателства. До края на съдебно
дирене ответникът не представи общите условия, с които обосновава своя отказ
за изплащане на обезщетение, както и насрещния иск. Ето защо съдът приема, че
главния иск по чл. 405 от КЗ е доказан по основание и размер, и следва да се
уважи. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
26.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съдът счита предявения насрещен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД за неоснователен. Съгласно чл. 370 от КЗ, в случай на прекратяване на
застрахователния договор преди изтичане на застрахователния период,
застрахователят има право на съответната премия само за частта от
застрахователния период, през който е носил покритие. От нормативната уредба
следва, че право на връщане на съответната част от застрахователната премия
при прекратен застрахователен договор има и застрахованият, като е без правно
значение по чия инициатива е прекратена застраховката (Решение № 143 от 19.01.2021
г. по т. д. № 1505/2020 г. на ВКС, I т. о.) . При предсрочно прекратяване на
застрахователното правоотношение на възстановяване подлежи разликата между
застрахователната премия за целия период на покритие и частта от същата,
съответна на времевия интервал, през който договорът между страните е
действал. Тази норма се явява частно проявление на установения принцип за
забрана на неоснователното обогатяване. Точно до такава хипотеза би се
достигнало в случай че застрахователят откаже да възстанови или възстанови
част от застрахователната премия, по-малка от установената в закона такава, тъй
като поради прекратяването на договора той не е предоставил съответна на нея
насрещна престация. Следователно, по аргумент на противното на предвидената
норма в чл. 370 от КЗ, при предсрочно прекратяване на застрахователния
договор застрахователят няма право на застрахователна премия за периода от
прекратяването на договора до изтичане на първоначално уговорения му срок,
тъй като с предсрочното прекратяване на договора за последния отпада
задължението да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни
събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования
обезщетение за претърпените вреди. Ето защо в случай, че застрахователната
премия е била заплатена изцяло с прекрятването на действието на договора за
застрахователя възниква задължение да възстанови на застрахователя частта от
платената от последния премия, съответстваща на периода от прекратяване на
договора до уговорения краен срок на покритие. В противен случай, както бе
посочено би се стигнало до неоснователно обогатяване от страна на
застрахователя, а това дава основание да се приеме, че застрахованият има
правно основание да задържи полученото.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, в полза
на ищцовото дружество, в т.ч. като ответник по насрещен иск, следва да се
пресъдят сторените съдебни разноски за сумата 1548,87 лв. за платени държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат. Възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК на ответника по главния иск за прекомерност на платеното на адвокат за
правна защита е неоснователно. Съдът приема, че разноската от 540,10 лв. е
необходима и разумна, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, и
и очакваните процесуални действия, които е било необходимо да извърши
адвоката.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.И.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: ********, да заплати на „Г.И.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 405 от КЗ, сумата
2401,00 лева – главница, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+“ със срок на
покритие 06.03.2020-05.03.2021 г., застрахователна полица №********, за
застрахователно събитие, за което е образувана застрахователна преписка при
„Д.З.И.-О.З.“ ЕАД, назована „щета № **********/2020 г.“, ведно със законната
лихва от 26.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.И.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление: ********, срещу „Г.И.“ ЕООД, с
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: **********, осъдителен
иск по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 3127,31 лева,
представляваща платена без основание застрахователна премия за неизтеклия
застрахователен период по договор за имуществена застраховка „Каско+“ със
срок на покритие 06.03.2020-05.03.2021 г., застрахователна полица №********.
ОСЪЖДА „Д.З.И.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: ********, да заплати на „Г.И.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК, сумата 1548,87 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Д.З.И. –О.З.“ ЕАД по
банкова сметка на „Г.И.“ ЕООД с №IBAN:*********, при ОББ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6