№ 3410
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110114730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: С......., обл. София (столица) срещу С. Г. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София,
п.к.1756, обл.С..... и В. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С..... с която моли да бъде
призна то за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите от 44,98 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С..... с аб. №****** за периода м.05.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до изплащане на вземането, 11,49 лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 1,78
лева - главница за периода 01.06.2021г. до 30.06.2021г., ведно със законна лихва от
22.01.2024г. до изплащане на вземането и 0,47 лева - лихва за периода от 15.08.2021г. до
15.12.2023г. в условията на разделна отговорност както следва:
За С. Г. Д. с ЕГН:********** – ½ част, а именно 29,36 лева, от които 22,49 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до изплащане на
вземането, 5,75 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 0,89 лева - главница за периода 01.06.2021г. до 30.06.2021г., ведно
със законна лихва от 22.01.2024г. до изплащане на вземането и 0,23 лева - лихва за периода
от 15.08.2021г. до 15.12.2023г.
За В. И. Д. с ЕГН: ********** – ½ част, а именно 29,36 лева, от които 22,49 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до изплащане на
вземането, 5,75 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и суми
за дялово разпределение: 0,89 лева - главница за периода 01.06.2021г. до 30.06.2021г., ведно
със законна лихва от 22.01.2024г. до изплащане на вземането и 0,23 лева - лихва за периода
от 15.08.2021г. до 15.12.2023г. За които суми е депозирано заявление, което е отхвърлено по
ч.гр.д. № 3780/2024г. по описа на СРС 168 състав.
1
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответниците. Особеният представител е взел становище за недопустимост в
условията на евнтуалност за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на
облигационна връзка, сумите за лихви и дялово разпределение и прави възражение за
изтекла погасителна давност.Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
В отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на
производството предвид обстоятелствата, че ответниците са се отказали от наследството и
нямат отношения с ищеца. Същото възражение се поддържа от процесуалният представител
на ответницата адв. А. в проведеното открито съдебно заседание.
Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, следва да
бъде разяснено следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
2
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на
ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.
Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно
отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата
молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в
исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази
хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.
129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а
ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че до процесният имот е доставяна топлинна енергия в
количествата и на стойностите посочени от ищеца.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
3
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото е представено заявление-декларация, подадено от В. И. Д., до ищеца с
която се иска откриване на партида на нейно име.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на
представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Ето защо съдът намира, че между ищеца и В. И. Д. са налице облигационни
отношения и същата е потребител на топлинна енергия.
По отношение на С. Г. Д. с ЕГН:********** обаче не са налице договорни отношения
тъй като такъв е налице с В. И. Д..
Действително той е собственик на ½ идеална част от процесния имот но доколкото е
налице договор с ответницата то съдът намира, че едниствено тя е отговорна за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата за доставена топлинна енергия се
явява установен по основание, а доколкото не се оспорва неговият размер то съдът намира,
че същият се явява и установен по размер а именно 22,49 лева по отношение на В. И. Д..
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
4
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер, а именно 0,89 лева.
По отношение на мораторната лихва върху двете главници.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
5
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 5,75 лева мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 0,23 лева върху
главницата за услугата дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 22.01.2021г. са
погасени по давност. Следователно погасени по давност са претендираните вземания за
периода м.05.2020г. – м.11.2020г. Съгласно представеното по делото съобщение към фактура
Непогасените задължения за този период възлизат на 26,86 лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответницата М. М., сумите за доставена топлинна енергия,
които не са погасени по давност.
6
Дължимите от ответницата суми възлизат на 18,12 лева непогасена главница, 5,75
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 0,89 лева такса
дялово разпределение и 0,23 лева мораторна лихва върху таксата за услугата дялово
разпределение.
По отношение на С. Д. обаче не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, тъй като същият не е потребител на топлинна енергия за процесният
топлоснабден имот през исковия период и исковете срещу него следва да бъдат отгхвърлени.
Следва да се държи сметка и че съдът не може да ангажира отговорността му и по реда на
чл. 32, ал.2 СК доколкото не е направено такова искане и не са представени доказателства в
тази връзка.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, съразмерно на
уважената част от исковете който е представил доказателства за сторени разноски в размер
на 211,63 лева разноски за държавни такси, и депозит за особен представител.
Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лева., Същото е определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определи възнаграждението като
прецени, че делото е с ниска правна и фактическа сложност.
Пропорционално на уважената част на него му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 63,11 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че В. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С..... ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 18,12 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С..... с аб. №****** за периода м.12.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до изплащане на вземането, 5,75 лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и суми за дялово разпределение: 0,89
лева - главница за периода 01.06.2021г. до 30.06.2021г., ведно със законна лихва от
22.01.2024г. до изплащане на вземането и 0,23 лева - лихва за периода от 15.08.2021г. до
15.12.2023г. За които суми е депозирано заявление, което е отхвърлено по ч.гр.д. №
3780/2024г. по описа на СРС 168 състав., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу В. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С..... за
разликата над уважения размер от 18,12 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия до пълния претендиран размер от 22,49 лева /тоест за
сумата от 4,37 лева/ КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ за периода м.05.2020г. – м.11.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу С. Г. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к.1756, обл.С..... за сумите 22,49 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С..... с аб.
№****** за периода м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до
изплащане на вземането, 5,75 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г.,
както и суми за дялово разпределение: 0,89 лева - главница за периода 01.06.2021г. до
7
30.06.2021г., ведно със законна лихва от 22.01.2024г. до изплащане на вземането и 0,23 лева -
лихва за периода от 15.08.2021г. до 15.12.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3780/2024г. по описа на СРС 168 състав КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 78, ал.
1, ГПК сумата от 211,63 лева, представляваща разноски в производството, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 63,11 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Т.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8