Решение по дело №71/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260057
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20213400500071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№260057

гр. Силистра, 17.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                 Председател:     Теодора Василева

Членове: 1. Добринка Стоева

      2. Огнян Маладжиков

 

при съдебния секретар Галина Йовчева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 71 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.Д.Й. с ЕГН ********** и И.Д.Й. с ЕГН ********** срещу Решение № 260571 от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 332/2020 г. на Районен съд Силистра, с което е развален сключеният на  30.12.2016 г. с НА № 40, т. 22 по описа на СВ – Силистра за 2016 г. договор за прехвърляне на два поземлени имота с идентификатори 57251.15.69 и 57251.3.22 срещу задължение за издръжка и гледане, който договор е сключен между наследодателя на ищците С.Д.Д. с ЕГН ********** и М.Д.Д. с ЕГН ********** – Д С Д. с ЕГН **********, починал на 12.05.2017 г., в качеството му на прехвърлител, и жалбоподателя Й. в качеството му на приобретател, поради неизпълнение на задълженията, които последният е поел по договора.

В жалбата се изтъква, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като в нарушение на процесуалните правила не е била конституирана в производството пред районния съд съпругата на жалбоподателя Й.. Молят това да бъде сторено от въззивния съд, решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първата инстанция, започвайки от връчване на препис на исковата молба на жалбоподателката Й. и даване на срок за отговор. Евентуално, ако окръжният съд прецени, че решението е допустимо, молят то да бъде отменено, а искът да се отхвърли. Излагат оплаквания за неправилен доказателствен анализ от страна на решаващия съд, довел до неправилни фактически и правни изводи. Претендират разноски.

Въззиваемите оспорват жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното решение. Намират процесуалното поведение на въззивниците за недобросъвестно. Претендират разноски. 

         Силистренският окръжен съд, като съобрази събраните доказателства пред двете инстанции, намира от фактическа и правна страна следното:

         Обжалваното решение е валидно, но недопустимо, а въззивната жалба, с която се иска неговото обезсилване и връщане на делото на районния съд с предприемане на действия по връчване на исковата молба на И.Й. и даване на срок за отговор, е основателна.

         От справката на л. 41 от първоинстанционното дело и от приетото от въззивния съд (л. 9) удостоверение за сключен граждански брак е видно, че жалбоподателите са съпрузи от 24.04.1993 г.; а от удостоверение № 20210427093247/27.04.2021 г. на Агенцията по вписванията (л. 37) се установява, че за Й.Й. не е регистриран режим на лични отношения на съпрузите. Оттук и на основание чл. 19, ал. 1 вр. ал. 3 от Семейния кодекс от 1985 – отменен през 2009 г, следва, че имуществото, предмет на договора за издръжка и гледане, за който е издаден процесният нотариален акт № 40, т. 22 по описа на СВ – Силистра за 2016 г., се явява съпружеска имуществена общност, независимо че в него като приобретател е посочен само съпругът.

         Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е предявен от наследниците на прехвърлителя, но само срещу вписания в нотариалния акт приобретател, въпреки че в хода на първоинстанционното производство е станало ясно, че двете ниви се явяват СИО между ответника Й. и неговата съпруга – конституирана като страна по делото едва във въззивното производство.

         Няма съмнение, че по предявения иск жалбоподателите се явяват необходими другари на пасивната страна в процеса, защото естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Същественият правен въпрос, чийто отговор обуславя решението на окръжния съд, е дали необходимото другарство е факултативно, или задължително.

         В цитираното с въззивната жалба Решение № 6 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 3362/2015 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че по иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане приобретателите ответници по иска са необходими задължителни другари с оглед на поетото общо и неделимо задължение.

         Това решение е прието преди Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГК, в което, освен конкретни мотиви по тълкувателния въпрос за вида на другарството между съпрузите по иск за собственост, са изложени съображения за вида на необходимото другарството изобщо – кога е факултативно, кога е задължително.

Силистренският окръжен съд намира, че тълкувателното решение не само не дава различно правно разрешение на приетото с Решение № 6 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 3362/2015 г. на IV г.о., но дори го потвърждава.

Първо, въпросът, по който е образувано тълкувателното дело, и по който се е произнесъл ВКС, касае вида на необходимото другарство на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Прието е, че другарството е необходимо, но не е задължително – т.е. факултативно е. По настоящото дело, както и в цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК, искът е облигационен – за разваляне на прехвърлителния договор, от което следва, че диспозитивът на тълкувателното решение не задължава съда да приеме същото правно разрешение за процесния спор.

Второ, за да даде отговор на тълкувателния въпрос, ВКС приема в мотивите си, че задължителното необходимо другарство е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи: например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК /например чл. 134, ал. 2 ЗЗД/ и др., както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари: например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, при съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата, и др. Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.

При необходимото другарство на съпрузите по искове за разваляне на договор, с който са придобили недвижима вещ (чл. 87, ал. 3 ЗЗД), законът не  предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация – липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове.

Естеството на спора обаче налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по този вид дела (за разлика от делата за собственост). За да стигне до този извод, въззивният съд съобразява, че разпоредбата на чл. 24, ал. 3 СК и аналогичните ѝ чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г. /отм./ повеляват разпореждането с общо имущество на съпрузите да се извършва съвместно от двамата. Разпореждане се осъществява чрез правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, или обременяване на имота с вещни тежести. „Има обаче и разпореждания, които се извършват чрез процесуални действия, като например исковете, с които се упражняват потестативни права– казват върховните съдии в тълкувателното решение, за да обосноват защо по искове за собственост необходимото другарство на съпрузите е факултативно: а именно, защото такива искове не представляват действие на разпореждане, а само на управление. По този начин потвърждават, макар и само на ниво тълкувателни мотиви, че по конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, другарството на съпрузите е необходимо задължително – защото се касае за действие на разпореждане. Прието е в същото тълкувателно решение, че отговорът за вида на другарството не може да бъде различен според това дали съпрузите са активна или пасивна страна в процеса.

Въпреки гореизложеното, практиката на ВКС не е последователна за вида на другарството между съпрузите, когато се защитават срещу конститутивни искове, насочени срещу сделки, с които е придобито имущество в режим на СИО. В Решение №146/11.03.2020 по дело №2924/2018 на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК след ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГК, е прието, че: „По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим, но не и задължителен другар“. Искът по чл. 135 ЗЗД също е конститутивен, защото с него се упражнява потестативно право. Не е в правомощията на настоящия съдебен състав да предлага на Върховния касационен съд да образува тълкувателно решение на въпроса, какъв е видът на необходимото другарство между съпрузите по предявени от или срещу тях искове, с които се упражняват потестативни права, засягащи придобитото от тях имущество в режим на СИО, затова Силистренският окръжен съд по настоящия спор се придържа към изложеното в мотивите на цитираното тълкувателно решение.

Съгласно Решение № 360 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о., ГК, когато в първата инстанция не е бил конституиран задължителен необходим другар, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане на същия съд.

Силистренският окръжен съд, приемайки че обжалваното решение е постановено без участието на необходим задължителен другар на страната на ответника, намира същото за недопустимо, поради което следва да го обезсили и да върне делото на районния съд за разглеждане от друг състав, с указание за връчване на исковата молба на И.Д.Й. за отговор.

Понеже с настоящия съдебен акт делото не приключва (чл. 81 ГПК), разноските за въззивното производство следва да се присъдят от районния съд с оглед на решението, което ще постанови по делото.

 

         Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,

 

РЕШИ:

        

         ОБЕЗСИЛВА Решение № 260571 от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 332/2020 г. на Районен съд Силистра и

         ВРЪЩА делото на Районен съд Силистра за разглеждане от друг състав с указание за връчване на исковата молба на конституираната ответница И.Д.Й. за отговор.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.