№ 32
гр. К., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200057 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №23-0286-000638/25.01.2024
г., издадено от З. Й.- началник на РУ- К., с което на К. А. Г., ЕГН**********,
от гр. Б., е наложена глоба в размер на 30 лв. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6
ЗДвП за извършено нарушение 6, т. 1 ЗДвП, глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител в проведеното открито съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16
НПК, приема за установена следното:
От приложения по преписката акт за установяване на
административно нарушение № GA №923344 от 06.12.23 г. се установява, че
жалбоподателят около 16.26 часа е бил спрян за проверка от полицейските
служители, в района село Б., община К., по път ВП81, с посока на движение
1
от гр. С. към гр. М., докато е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Б200ЦДИ“, с рег.№***, собственост на З. Г.а от гр. Б., като водача
извършва неправилно изпреварване при наличието на пътен знак В24. Не
поставя обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
Актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй
като не е съобразил поведението си с пътен знак, както и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
тъй като не е бил поставил обезопасителен колан.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя – свид. И. П.,
както и от свид. В. С. според, когото нарушението е установено
непосредствено след неговото извършване, както и това, че поведението на
водача не е било съобразено, с пътната маркировка и намиращите се пътни
знаци в участъка.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, е пренесена фактическата обстановка изложена в АУАН, като
е посочено, че жалбоподателят, е нарушил чл. 137А, ал. 1 и чл.6, т.1 ЗДвП,
поради което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 30 лв., а на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите И. П. и В. С. както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение серия,
справка- за собственост, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи на Р. България, длъжностни характеристики, организация
на пътното движение в района на местопроизшествието и др.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, доколкото
същите са логични, последователни и изчерпателни. Детайлно
възстановените от посочените свидетели обстоятелства по случая, въпреки
рутината на извършваната от тях дейност и изминалия период от време,
изключват формалност на показанията, а отразяват непосредствено възприети
от тях събития.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
2
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – процесуален представител на наказания жалбоподател в
срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и е
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и
материално компетентни органи. При съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните права, които да доведат до
опорочаване на процедурата по установяване на административното
нарушение и съответно- налагане на административното наказание и оттук -
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Видно
от представената схема за организацията на пътното движение в село Б.,
община К., е че във въпросния участък има поставен пътен знак
В24/забранено изпреварването/, както и следва да има непрекъсната линия на
пътна маркировка, която забранява преминаването в насрещната лента.
След като съдът, кредитирайки показанията на актосъставителя –
свид. И. П. и свид. В. С., прие, че жалбоподателят е предприел несъобразено с
пътна маркировка и пътните знаци поведение при управление на МПС, с
което от обективна страна е осъществил състава на нарушението, за което му
е наложено и съответното административно наказание.
Неизпълнението на това задължение е санкционирано от нормата на
чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, която е станала основание на
административнонаказващия орган да наложи глоба в размер на 30 лева, тъй
като нарушението на забраната за изпреварване не е създала опасност за
движението.
Ето защо съдът намира, че в тази си част атакуваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
3
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за всички
водачи и пътници в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и
N1, N2 и N3, когато са движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушение на
посоченото предписание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Съдът не намира основание да не се довери на показанията на
полицейските служители, които са в подкрепа на съставения АУАН, и който
непосредствено са възприели обстоятелството, че водачът на лекия
автомобил при спирането му е бил без поставен предпазен колан, поради
което и съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС без
да е поставил обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било
оборудвано.
След като е несъмнено установено извършването на
административното нарушение, за което нарушителят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност и наложената санкция е в
съответствие с предвидената в закона, която е в абсолютен размер, съдът
приема, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът намира, че и в тази си част издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на
упълномощения представител на ОДМВР- С. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, предвид изготвеното писмено становище с
аргументи по същество. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ -Възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Взъззивамета страна не е взела лично участие,
поради което следва жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР- С.
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0286-
000638/25.01.2024 г., издадено от З. Й.- началник на РУ- К., с което на К. А.
Г., ЕГН**********, от гр. Б., е наложена „глоба“ в размер на 30 лв. на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН**********, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, да заплати в полза на ОДМВР-С. сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред АС–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5