№ 16386
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20231110202572 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е. И. А., редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, явява се лично и с упълномощения си повереник адв. И. Д.,
редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Л. Ф. З., редовно уведомен чрез адв. Т., не се явява.
В залата се явява упълномощеният му защитник адв. Г. Т., редовно
уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
ДЕНИС Р. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява
се.
Т. Б. А., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява.
А. Й., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К. Р., редовно уведомен по телефона, явява се.
В залата се явява преводач от български език на турски език и от турски
език на български език Е. А..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА заключение на съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Г. Р..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА отговор от БАБХ, ведно с приложение. В отговора е
посочено, че с писмото, с което е изискан доклада е допусната техническа
1
грешка в изписване на датата на доклада. Неправилно е посочена дата - 06.07.,
посочено е, че доклада, който всъщност е изискан, е доклад с входящ № ВД-
1409/19.04.2022 г., респективно този доклад от 19.04.2022 г. е приложен към
отговора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 29.09.2023 г. от ЧТ А., чрез повереника му
адв. Д., със същото съдържание. Посочено е, че в писмото, изпратено до БАБХ
е допусната техническа грешка, като е посочено че доклада е от 06.07.2022 г.,
вместо дата 19.04.2022 г. Повереникът е направил искане грешката да бъде
коригирана.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЧТ А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелите ДЕНИС Р. К. и А. Й. са със снета самоличност в предходното
съдебно заседание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Г. К. Р., 43 г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство със страните.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на вещото лице наказателната отговорност по чл.291,
ал.1 от НК.
Вещото лице Р. обеща да даде вярно заключение по съвест и знание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:
Е. МИЛКОВА А., 51 г., неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на преводача наказателната отговорност по чл.290 ал. 2
от НК.
Преводачът А. обеща да даде верен превод.
СЪДЪТ, като съобрази, че в предходно съдебно заседание е констатирано,
че свидетелят А. Й. не владее достатъчно добре български език, а владее турски
език, счете че следва да бъде назначен преводач, който да осъществява устен
2
превод в съдебно заседание при провеждане разпита на свидетеля и
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА Е. МИЛКОВА А. за преводач, който да осъществява устен
превод от български на турски език и от турски на български език при
провеждане на разпит на свид. А. Й..
СВИД. Й. (чрез преводач А.): Добре се разбираме с преводача.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата и наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК на свидетелите Д. К. и А. Й..
СВИД. К.: Разбрах правата си. Разбрах наказателната отговорност и
обещавам да казвам истината.
СВИД. Й. (чрез преводач А.): Разбрах правата си и наказателната
отговорност. Обещавам да казвам истината.
Свидетелите К., Й. и преводач А. бяха изведени от залата до разпита на
свидетелите.
АДВ. Д.: Нямаме искане за отводи. Не възразяваме първо да бъде
разпитано вещото лице преди свидетелите.
ЧТ А.: Поддържам казаното от адвоката ми.
АДВ. Т.: Нямам искане за отводи. Аз също не възразявам да се разпита
вещото лице преди свидетелите.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Предвид общото съгласие на страните, че не възразяват да бъде изменен
реда на съдебното следствие и на основание чл.282 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Г. Р..
(Прочете се.)
Вещото лице Р.: Поддържам заключението, което съм представил.
Видео файловете, които съм изследвал, нямат звук. Не се чуват реплики.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Д.:
3
Чисто визуално съм написал, че няма физически контакт между лицата.
Няма данни записът да е манипулиран.
ЧТ А.: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
Времето се вижда от вградения таймкод на записа. Посочил съм времето
от 01:31:00 ч. до 01:36:27 ч., датата е написана 26.11.2021 г.
Няма как да се отговори дали часът е сверен, камерите записват
информацията в DVR като датата и часа няма как да знаем дали е била
коректна на посочения DVR. Това, което съм посочил в експертизата, е
времето, което е отразено на самия запис.
На страница трета и четвърта се наблюдава, че лицата разговарят нещо, но
няма някакви действия от страна на нито едно от лицата.
На страница четвърта от експертизата, на първата снимка, като не знам
колко е голямо помещението, но лицето от женски пол стои вероятно на три –
четири метра встрани от групата на останалите лица.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ НАМЕРИ изготвеното заключение за обективно, отговарящо на
поставените въпроси, защитено в съдебното заседание, поради което счете, че
следва да бъде прието.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Г. Р..
ОПРЕДЕЛЯ за изготвяне, явяване в съдебно заседание и защита на
експертизата възнаграждение на вещото лице Г. Р. в размер на 298,20 (двеста
деветдесет и осем лева и двадесет стотинки) лева, платими от бюджета на съда
съгласно представената справка-декларация. Да се издаде 1 бр. РКО.
Вещото лице Р. напусна залата преди приключване на съдебното
заседание.
АДВ. Т.: Получих информация, че свид. Т. А. е заминала в чужбина по
неустановен за мен повод. Не знам къде се намира, нямам връзка с нея. Явно е
4
станало нещо извънредно, но към настоящия момент не мога да представя
някакви доказателства за уважителна причина за неявяването й.
Предвид, че свид. А. е свидетел - очевидец, присъствала е на деянието,
моля да ми се даде възможност да я осигуря за следващото съдебно заседание,
като представи някакви документи за уважителни причини за отсъствието й.
АДВ. Д.: Аз, както заявих и в предходното съдебно заседание, считам, че
тази свидетелка трябва да бъде изключена от кръга на свидетелите.
Предоставям на съда, но държим на съвместен разпит на свидетелите.
АДВ. Т.: Г-жо Председател, донякъде разбирам колегата, но от друга
страна настояването за съвместен разпит не е мотивирано по никакъв начин.
Свидетелите са предупредени за наказателната отговорност, която носят. Ние
не знаем все още какви показания ще дадат, така че дали ще бъдат разпитани
един след друг или съвместно, няма никакво значение. Това по никакъв начин
не променя показанията, които биха дали.
Отделно от това за днешното съдебно заседание свидетелят, който е от
турски произход, пътува от гр. Пловдив с шофьор. Организиран е преводач и
считам, няма пречка да бъдат разпитани явилите се свидетели. Не виждам
какво по - различно ще се установи или какво ще навреди за достоверността на
показанията, ако са разпитани поотделно или съвместно, просто такива мотиви
не се излагат, за да бъде уважено едно такова искане.
СЪДЪТ НАМЕРИ следното: В предходно съдебно заседание съдът
действително е постановил съвместен разпит на свидетелите, но в предходното
съдебно заседание техен разпит не е проведен поради отсъствието на преводач,
който да осъществява устен разпит при разпита на свид. Й.. В днешното
съдебно заседание не се явява свид. А., но съдът като съобрази, че се явяват
двама от свидетелите, както и че за днешното съдебно заседание е осигурен
преводач, който да осъществява устен превод при разпита на свид. Й., съдът
счете че с оглед процесуална икономия, с оглед необходимостта от ритмично
извършване на действия по настоящето дело, следва да проведе в днешното
съдебно заседание разпит на явилите се двама свидетели Д. К. и А. Й..
Впоследствие при разпит на свид. Т. А., при преценката как да бъдат ценени
нейните показания, съдът ще следва да съобрази и в момента, в който същата е
разпитана като свидетел.
5
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИ.
В залата бе въведен свид. К., който РАЗПИТАН каза: Знам в каква връзка
се явявам. Беше през 2021 г., мисля, че беше ноември-декември месец.
Колегата д-р А., вследствие на командироване, завръщайки се в гр. София,
минавайки през гр. Пловдив, ми се обади и ми предложи да вечеряме.
Вследствие на тежък работен ден, уведомих, че съм изключително изморен,
ако иска да заповяда в моя дом и да поръчаме храна чрез доставка. Г-н А. ме
уведоми, че има предпочитание за блюдо за вечеря, а именно супа. В отговор го
уведомих, че близо до постоянния адрес, на който живея, се намира ресторант,
предлагащ турска кухня, който предлага различни видове супи. Предложих му
да посетим този ресторант. Беше около 19:30 ч., когато говорихме по телефона,
и към 20.30 ч. да сме посетили ресторанта. Аз пристигнах в ресторанта пръв,
като г-н А. вследствие на проведена среща с лицето хххххххххх, пристигнаха
заедно в ресторант „ххххххххххх”. Това стана около 20.30 ч., в този диапазон
от време. По лични причини г-н хххххххххх ни уведоми вследствие на около
десетминутен престой, че ще ни освободи от неговото присъствие, което се и
случи. След като г-н Шиков ни освободи от неговото присъствие, на масата, на
която се бяхме настанили, останахме само аз и г-н Е. А.. Въпреки че срещата
беше с цел да наваксаме, така да го кажа неформално, г-н А. провеждаше в
рамките на един час телефонен разговор, а аз сърфирах чрез социалните си
мрежи. Впоследствие г-н А. приключи телефонния си разговор и поради
физиологична нужда посети санитарния възел, който се намираше във
вътрешната част на ресторанта. След като се завърна от санитарния възел на
масата, на която се бяхме настанили, г-н А. пред мен изяви в ступор и
удивление от ниското ниво на хигиена, което беше подържано в санитарния
възел на ресторанта, както и от извършването на груби ремонтни дейности във
вътрешната част на ресторанта, в която се помещаваше открита пещ,
предназначена за приготвяне на най - различни ястия. Изявявайки своето
изумление, ми зададе следния въпрос, цитирам: „Ти видя ли за каква ниска
хигиена става на въпрос в санитарния възел на ресторанта и забеляза ли
грубите строителни дейности, които очевидно са се извършвали вътре?”. Смея
да вметна, че фактическата обстановка и подовата настилка бяха в състояние,
6
което беше след очевидно извършване на ремонтни дейности. В хода на
вечерята не бяхме установили лица, които да извършват ремонтните дейности.
В отговор на въпроса, който преди малко упоменах, отговорих на А.: „Да,
забелязах, че нивото на хигиена в санитарния възел е на изключително ниско
ниво, както и забелязах, че вътрешното помещение на ресторанта е в
състояние, което граничеше с обстановка, която явно беше причинена след
извършване на ремонтни дейности, а именно разкопаване на подова настилка“.
По мои спомени имаше предмети, които са предназначени за извършване на
ремонтни дейности, но не съм на 100% убеден. Вследствие на което г-н А. ме
запита: „Считаш ли, че е необходимо да направя оплакване към управителя на
обекта?”. Този въпрос ми го зададе в качеството си на клиент на съответното
заведение, а не в качеството си на длъжностно лице. Аз също като клиент на
заведението му отговорих, че има това право и ако иска, може да се възползва
от него. В отговор г-н А. ме помоли да повикам обслужващия ни сервитьор,
след което аз го повиках. Пристигайки на масата, обслужващият ни сервитьор
започна да разговаря с мен на турски език. Аз го уведомих, че знанията ми по
турски език не са на толкова високо ниво и че г-н А. иска да го попита нещо.
След тези обръщения обслужващият ни сервитьор повика управителя,
доколкото знам на „ ххххххххх”, юридическото лице, което към момента
стопанисваше ресторант „ххххххххххх”. Пристигайки на масата, на която се
бяхме настанили, лицето, което се представи за управител – ххххххххххххх З.,
ако не се лъжа, мисля, че се казваше така, зададе следния въпрос като
обръщение към мен и г-н А.: „Какъв е проблемът?”. При абсолютно
самообладание и спокойна обстановка г-н А. му зададе въпрос, за мен лично
като възмутен клиент: „Считате ли, че е нормално, докато очевидно вътре в
обекта Ви се извършват ремонтни дейности, същият обект да функционира?”.
В отговор на този въпрос управителят на обекта, на ресторанта, му отговори:
„За мен няма никакъв проблем!”. Запазвайки абсолютно самообладание, г-н А.
му отговори: „Добре, ще видим!”. В хода на нашата вечеря аз не изпитвах глад
и си бях поръчал само едно десертно ястие и твърд алкохол в размер на 150 мл,
което консумирах в продължение на повече от три часа и не в пълен обем, по
мои спомени. От друга страна, както отбелязах по-рано, г-н А. консумира по
мои спомени – 1 брой основно ястие, 1 брой супа и една бира. След като г-н
А. отговори със споменатата от мен по-рано реплика на управителя на
ресторанта, ме помоли да заплатя сметката, което и направих, като също така
7
ме помоли да взема касовия бон, което също направих. След това напуснахме
ресторанта.
Държа да отбележа, че в хода на съответната вечеря, нито аз, нито г-н А.,
сме обиждали когото и да е. Не сме се легитимирали със служебните си карти и
не сме упоменавали вербално или с жестикулиране какви длъжности заемаме в
органите на изпълнителната власт. Като магистър по право съм наясно, че
обиждайки някого, извършвам престъпление от частен характер, затова и не
съм го направил, поради причината, че това би противоречало на моята
морално - ценностна система, както и на клетвите, които съм положил. По
отношение на поведението на г-н А. Ви уведомявам, че в нито един момент не е
обиждал никой в това число и мен по време на съответната вечеря и не само.
След като приключи вечерята и напуснахме обекта, впоследствие г-н А.,
възползвайки се от това свое право, като всеки един гражданин на Република
България и не само, опасявайки се за здравето на хората, вследствие на
нехигиеничната обстановка, която г-н А. установи в ресторанта, сигнализира
директора на ОДБХ – гр. Пловдив за тези нередности. Изпълнявайки своите
служебни задължения, директорът на последната институция, към онзи момент
и понастоящем д-р хххххххххх, издаде заповед, съобразно която да се назначи
комисия, която да извърши проверка в съответния ресторант „ххххххххххх”. В
общи линии това е, което имам да кажа.
Аз и г-н А. напуснахме ресторанта около полунощ.
Разговорът между управителя и г-н А. се проведе може би около двадесет
минути, преди да напуснем обекта.
Сумата, която заплатих за вечерята, може би беше малко над 40,00 лева.
Вечерта, доколкото си спомням, ни обслужваше един сервитьор.
Нямам спомен за други сервитьори в заведението, може да е имало, но е
минал немалък период от време.
Когато поисках сметката, не е ставало въпрос каква сметка очакваме
сервитьорът да ни донесе.
Не беше уточнено от г-н А. какво има предвид, когато каза: „Добре, ще
видим!“
Категорично заявявам, че в нито един момент на съответната вечеря не е
ставало въпрос какво работя, къде работя, каква длъжност заемам, както и от
8
страна на г-н А.. Не е ставало въпрос и никой не е заявявал намерения или
заплахи, че съответният обект ще бъде затворен.
Към онзи момент работех към ОДБХ - Пловдив, ако не се лъжа, бях
юрисконсулт.
Сигналът до директора на ОБДХ – Пловдив беше подаден вербално,
непосредствено след напускане на обекта, вследствие на явно възмущение от
страна на г-н А., с разговор по телефона, като на следващия ден, нямам яснота
дали това нещо е упражнено като право на сигнализиране в съответната
институция или не. Това беше телефонен разговор между г-н А. и г-н Шиков.
В резултат на този сигнал беше издадена заповед, съобразно която беше
назначена комисия, за да извърши проверка на обекта. Вследствие на първата
проверка беше съставен АУАН на „ххххххххх” - юридическото лице,
стопанисващо обекта към онзи момент. Вследствие на вътрешното убеждение
на инспекторите, които бяха проверили обекта, беше извършена вторична
проверка в обекта. На нея инспекторите съобразно своето вътрешно убеждение,
счетоха, че е налице основание, а именно застрашаващо живота на хората, на
гражданите, и издадоха разпореждане за временно спиране на обекта до
отстраняване на ремонтните дейности. Ако не се лъжа, за няколко дни беше
принудителната мярка, която, ако не се лъжа, беше съпроводена с
предписание.
По това време г-н А. беше началник на отдел „Верификация и
административен контрол на дейността на ОДБХ“ към Централното управление
на БАБХ.
В хода на докладване на самите проверки в работна среща съм бил
повикван и аз, за да давам правно становище за извършването на такъв тип
дейност. Д-р А. не беше уведомен, а беше уведомен за проверките д-р Шиков,
като в кабинета, в който се случваше това докладване, се помещаваше и г-н А..
Поне за момента, в който аз бях повикан да давам правно становище, може да
се зачете, че г-н А. имаше яснота по отношение на проверките, които бяха
извършвани.
Не мога да дам отговор на този въпрос какво е било вътрешното убеждение
на инспекторите, за да извършат вторична проверка. Съобразно своите
правомощия са взели това решение.
АДВ. Д.: Беше много изчерпателен г-н К. и аз нямам въпроси.
9
ЧТ А.: Нямам въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
Заключението ми за вътрешното убеждение на инспекторите се основава
на факта, че в хода на моята служба не съм установявал колеги да действат по
субективни причини, а не по обективни и по убеждение, различно от тяхното
вътрешно. Винаги са работели по обективен начин, както и следвайки своето
вътрешно убеждение, както и във връзка с факта, че пред мен инспекторите,
които извършиха първата проверка, взеха самостоятелно решението да
извършат вторична. Това е втората причина, поради която считам, че
съответните инспектори може би с цел изясняване на фактическата обстановка,
взеха решение за извършване на вторична проверка. Чисто с цел упражняване
на контрол от страна на д-р А. по отношение дейността, която съответните
инспектори извършват, г-н А. в хода работна среща ги попита, а именно според
техните знания и компетентност намират ли за необходимо обекта, който е
стопанисван от „ххххххххх”, ресторант „ххххххххххх”, да бъде временно спрян
от дейност. В отговор на този въпрос, без каквато и да е намеса от страна на
други лица, съответните инспектори казаха, че са налице основанията за
временно спиране на обекта. Държа да отбележа, че този въпрос беше зададен
неколкократно, за да настъпи яснота, че съответните инспектори съобразно
своите знания, опит и правомощия, считат че са били налице тези
предпоставки. След което към онзи момент те решиха да извършат повторната
проверка и да издадат съответното разпореждане. По тези причини считам, че
са взели това решение самостоятелно, водейки се от своето вътрешно
убеждение.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Д-р А. към онзи момент заемаше длъжност, съобразно която се извършва
проверка на официалния контрол.
Въпросите бяха зададени към инспекторите и не е била налице принуда да
бъде извършена втора проверка.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
Имам сведение, че по отношение на съставения АУАН постъпи
възражение, което на мен не ми е било резолирано поради ясната причина, че
бих си направил отвод. В същото възражение беше обективирана абсолютно
10
превратно представена фактическа обстановка, която за мен целеше да се
повлияе на вътрешното убеждение на АНО по съответната преписка. По
възражението, което беше депозирано, е било дадено становище, доколкото
знам от колега - юрисконсулт, че не са установени причини за прекратяване на
АНП, вследствие на което колега - юрист на ОДБХ - Пловдив издаде
наказателно постановление, в което за пет нарушения, доколкото си спомням,
беше обективирана само една санкция. Същото беше връчено на „ххххххххх”,
което в съответния срок подаде жалба срещу същото НП в РС - Пловдив.
Доколкото съм наясно, РС- Пловдив по същото съдебно производство е
отменил наказателното постановление поради причината, че за пет различни
нарушения е наложена една единствена имуществена санкция, вследствие на
което се е стигнало до ограничаване правото на защита на „ххххххххх”. Нямам
данни същият съд да се е произнесъл по същество по нарушенията,
обективирани в съответния АУАН. Що се касае за разпореждането за временно
спиране на обекта, знам, че е отменено като принудителна административна
мярка вследствие на изпълнение на съответното предписание. Държа да
отбележа, че е отменена от съответния инспектор, всъщност извинявам се, тъй
като съм ангажиран от друг вид дейности, може и директорът да я е отменил,
но беше отменена.
Аз също посетих санитарния възел на заведението. В санитарния възел
установих абсолютно същата фактическа обстановка, която беше установил и
г-н А. – тази, която споменах в хода на моите показания.
Казах за машини, че е имало в заведението, но не съм много сигурен, мина
много време.
Доколкото си спомням, от самото начало до края ни обслужваше само
един сервитьор.
Със сигурност си спомням, че управителят беше там и още няколко лица,
едно или две лица, но нямам спомен какви бяха те.
Доколкото си спомням, не са образувани дисциплинарни производства,
дисциплинарен съвет по отношение на сигналите, депозирани от „ххххххххх”,
които няколкократно бяха депозирани. Смея да отбележа, че след всяко
следващо депозиране на сигнали срещу нас, фактическата обстановка по
неясни за мен причини се изменяше.
Имаше сигнал и срещу мен под формата на възражение срещу АУАН.
11
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля и не
възразяваме да бъде освободен.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното становище от страните и като намери
разпита на свидетеля за приключен, го освободи от залата.
Свид. К. напусна залата преди приключване на съдебното заседание.
В залата бе въведен свид. Й. с преводач А., който РАЗПИТАН (чрез
преводач А.) каза:
Минал е период от вече две години. Това, което си спомням, е че
господинът дойде, седнаха на масата, поръчаха си, храниха се, поискаха си
сметката. След като се нахраниха и си платиха сметката, поискаха среща с
управителя. Управителят е Любо З.. Аз го извиках и управителят дойде на
масата. Понеже има и други маси наоколо, не чух всичко от разговора, от това,
което е говорил управителят с господина. Това, което си говореха между тях,
не успях да чуя, а другите наоколо не съм сигурен дали са чули нещо. На
следващия ден дойде проверка и затвориха ресторанта.
Под „господина“ имам предвид господина в залата (свидетелят сочи
частния тъжител А.). Той не беше сам, имаше няколко приятели с него. Имаше
няколко човека с него, но точно бройката не мога да си спомня, но не беше сам.
Трима сервитьора бяхме, но двама се грижехме за тяхната маса.
Общо бяхме трима сервитьори, аз и още две жени, но тъй като вече са
минали две години, не мога да си спомня кой беше другият сервитьор, който
обслужваше масата.
Не мога да си спомня какво са консумирали господинът и другите хора с
него, две години са минали.
Не мога да си спомня, но аз не съм чул някакъв проблем да има. Не съм чул
за какво са говорили, нямам представа.
Към мен не е имало никакъв проблем.
Не си спомням дали са употребявали алкохол, минаха вече две години.
Не мога да си спомня кой поиска сметката, имаше много хора на масата, не
знам кой я поиска.
Не съм чул някой да казва да внимавам каква сметка ще донеса.
Не си спомням по кое време са дошли лицата.
12
Т. А. работеше по това време в ресторанта и тогава беше на работа.
Това се случи в гр. Пловдив, ресторант „ххххххххххх”, на „Шести
септември”.
В една част на ресторанта имаше ремонт и разбрах, че затова са искали да
разговарят с управителя.
Не съм разбрал къде работят клиентите по време на обслужването.
Не си спомням дали тези хора са посещавали ресторанта друг път, но
според мен за първи път ги видях.
Клиентите бяха в градината, а ремонтът се извършваше във вътрешността
на ресторанта, в затворената част.
Не мога да си спомня датата.
В градината има маси, нормална градина, там бяха клиентите.
Доколкото си спомням, имаше и други хора, няколко човека, които
отидоха до масата с управителя.
Тези хора бяха приятели, не си спомням, но те бяха с управителя.
Приятелите бяха с управителя, но той отиде сам до масата.
Много на висок тон да се говори не съм чул, помежду си говореха, но не
чух какво точно.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
На български език се говореше. Грижех се за масата, чух, че се говореше
на български, но какво точно не успях да разбера.
Това, че се извършва ремонт в заведението, това е обезпокоило клиента и
затова е поискал среща с управителя.
На следващия ден дойде проверка и затвориха ресторанта. Оттам разбрах,
че причината да се затвори ресторанта е вследствие на ремонта.
В зоната, където са тоалетните, не се извършваше ремонт, в кухнята също
не се извършваше ремонт. Само във вътрешната част на ресторанта се
извършваше ремонт, затова масите с клиентите бяха преместени в градината.
Не си спомням разговорът между управителя и господина да е протекъл на
много висок глас.
Управителят беше ядосан до известна степен. Управителят беше ядосан
13
след разговора.
НА ВЪПРОС НА СЪДА:
Аз не попитах управителя, но той сам каза, че клиентите са го попитали
при това положение как и защо работим.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Д.:
Повтарям, че трима човека работехме тази вечер. Аз и още две жени бяхме
сервитьори и тримата се грижехме за тази маса. Работим заедно и си помагаме.
НА ВЪПРОС НА ЧТ А.:
Вечерта имаше един управител, но имаше още един - Мустафа. Той е нещо
като помощник на управителя.
При масата с клиентите отиде първо управителят и после още един човек,
но не си спомням дали беше г-н Мустафа или друг.
Не си спомням дали през цялото време е имало музика, предполагам, че
трябва да е имало.
Към мен не е имало обиди, не си спомням тъжителят да се е отнасял с
неуважение към мен.
Тъжителят не се е легитимирал с лична или служебна карта.
НА ВЪПРОС НА СЪДА:
Не мога да си спомня дали клиентите бяха повлияни от алкохол, когато си
тръгваха, мина време.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля и не
възразяваме да бъде освободен.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното становище от страните и като намери
разпита на свидетеля за приключен го освободи от залата заедно с преводач А..
На преводач Амрозова за участие в съдебното заседание и с оглед
продължителността на съдебното заседание, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводач Е. А. възнаграждение от бюджета на съда в
размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева. Да се издаде 1 бр. РКО.
Свид. Й. и преводач А. напуснаха залата преди приключване на съдебното
заседание.
14
АДВ. Д.: Аз имам доказателствено искане. Представям и моля да
приобщите към доказателствените материали по делото докладна записка от
бившата Главна директорка на БАБХ с вх. № ВД 2527/08.06.2023 г., която
представям с копие за насрещната страна.
Уточнявам, че в доклада, който изискахме, там е била правена проверка на
ЧТ А. във връзка с този случай. Има констатации и заключение, че е превишил
правата си, но с тази докладна записка се установява, че комисията, която е
извършила тази проверка, е била некомпетентна, поради което нейния доклад
не се възприема и на д-р А. не е наложена санкция във връзка с процесния
случай. Проверка е имало с оглед евентуално превишаване на служебните му
правомощия, но в крайна сметка санкция не му е наложена, не е имало никакво
образувано производство.
АДВ. Т.: Не намирам какво общо има тази докладна записка, но ако съдът
прецени, предоставям да се присъедини. Впоследствие ще се прецени до каква
степен отговаря на обективната истина, но аз не виждам да има общо.
На този етап няма да соча нови доказателства, но държа на разпита на
свид. А., тъй като предвид показанията на днес разпитания свидетел и липсата
на спомени при този свидетел, нейният разпит ще допринесе за разкриване на
обективната истина.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че следва да приеме като писмени доказателства по
делото представения доклад с вх. № ВД 1409/19.04.2022 г. Съдът намери, че
следва да приеме като писмено доказателство по делото и днес представената
от повереника докладна записка, доколкото в докладната записка се обсъждат
професионалните качества на Аниела Божилова, както и на хххххххххххх,
които фигурират в състава на комисията, изготвила горепосочения доклад. С
оглед заявеното от защитата, че държи на разпита на свид. А., съдът намери, че
следва да отложи делото за друга дата. Същевременно съдът констатира
следното - свид. Т. А. за днешното съдебно заседание е редовно призована, тъй
като е редовно уведомена от предходно съдебно заседание. В днешното
съдебно заседание защитата наведе твърдение, че същата се намира извън
границите на страната, но не посочи конкретни причини за неявяването й.
Респективно съдът не може да направи извод дали са налице уважителни
причини за неявяването на свидетелката днес или не. Ето защо съдът намери,
че свидетелката Т. А. следва да бъде задължена да представи доказателства за
15
причините за неявяването си в днешното съдебно заседание, в противен случай
съдът ще приеме, че липсват уважителни причини за неявяването й и ще
санкционира неявяването й на основание чл.120, ал.3 от НПК.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА на основание чл.283 от НПК като писмени
доказателства по делото доклад № ВД 1409/19.04.2022 г., както и докладна
записка с вх. № ВД 2527/08.06.2023 г.
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно
заседание на 08.11.2023 г. от 13.30 ч., за която дата и час явилите се страни –
уведомени от днес.
Датата и часа на съдебното заседание е съгласувана със служебните
ангажименти на адв. Д. и адв. Т..
Да се призове подс. Л. З., както и да се изпълнят указанията, дадени от
съда.
За подс. Л. З. да се изиска актуална справка за съдимост.
Адв. Т.: Аз ще уведомя подзащитния ми за датата и часа на съдебното
заседание, както и свид. А. за указанията на съда и за датата и часа на
следващото съдебно заседание.
Протоколът, изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
15.25 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
16