Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 / 10.5.2018г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На единадесети април две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....984....по описа за............2017…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Състейнъбъл бизнес
солюшънс АД гр. София с която
същото дружество чрез неговия процесуален представител е предявило срещу установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Г.Д.М. *** .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник , че същият дължи на
ищеца следните суми : 1. Главница в размер на
сумата от 68,70 лв. представляваща непогасено задължение за неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от
04.12.2014 година , която сума е заплатена от заявителя Състейнъбъл бизнес солюшънс АД в качеството му на
поръчител на Мобилтел ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 година както и 2. Сумата от 2, 21 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.03.2017
година до датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение в
Районен съд Карнобат – 16.06.2017 година , както и законната лихва върху
главницата от 68, 70 лв. начиная от
датата на подаването на заявлението за
издаването на съответната заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането
, както и съответната сума
представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 623 / 2017 г.
по описа на КРС . Освен това
ищцовото дружество моли съда да
постанови решение с което да осъди
ответника посочен по- горе да му заплати
и сумата представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д.
№ 984 / 2017 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично негов законен или процесуален представител , но така предявените искове се
поддържат чрез изпратената писмена молба
, ведно с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е
подал отговор по исковата молба с която е
предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин не е взел становище по същия иск в същия отговор .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като за него се явява процесуалният му представител като заявява
по повод на предявения срещу него иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с него тъй като е заплатил
същата и по този начин така предявените
искове се явяват напълно неоснователни и се моли те да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Състейнъбъл бизнес
солюшън АД гр.София иск се
явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника Г.Д.М. съществуването в
полза на ищеца посочен по- горе на
твърдяното от него вземане за посочената
от него сума. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице
валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните договор за продажба на изплащане ,
ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от
него задължения като поръчител – да е заплатил
дължимата се от ответника твърдяна сума , ответникът също като страна в това
правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по договора продажба и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяните вземания в претендирания за установяване размер и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
По силата на
представения договор за продажба на
изплащане № ********* сключен на 04.12.2014 година между Мобилтел
ЕАД гр. София и ответника Г.Д.М. , е че същите
страни за сключили този договор по силата на който горепосоченото дружество е
продало на изплащане на
ответника в качеството му на
абонат на неговите електронни
съобщителни услуги чрез съответната електронна
съобщителна мрежи на оператора на
посочения в този договор телефонен апарат LG Optimus G 2 – 16 GB Трансфер L 23м със сериен номер 354198063512085, който апарат ответника е получил при
подписването на този договор съгласно приложение № 1 – именуващо се приемо-
предавателен протокол към този договор. Към договора се явява негова съставна
част и приложение № 2 в който са
посочени и съответните 23 броя месечни
вноски дължими се от ответника, които той е длъжен да заплаща помесечно. В чл.9.1.1
и чл.9.1.2. и чл. 10.2.1. от този
договор за продажба на изплащане страните са се съгласили респ. уговорили , че продавачът има право да получава в срок горепосочените месечни вноски
,посочени в съответното приложение № 1 и
същият има право да обезпечи вземанията
си по настоящия договор спрямо купувача който се явява физическо лице чрез поръчителство от трета страна .Освен
това в чл. 12.3 от същия договор страните са се уговорили че при неплащане в
срок на най- малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача то
всички суми дължими се до края на срока по договора стават
автоматично изискуеми от датата издаване
на съответна фактура за тези суми и
следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок , като същата фактура се издава на датата определена за издаване на съответните месечни таксуващи фактури но
след изтичането на 125 дни от спирането на
достъпа на купувача до
електронната съобщителна мрежа за услуги на продавача съгласно договора за
услуги подписан между тях, като договора се счита за прекратен от тази дата
, като прекратяването му не
освобождава купувача от
задълженията му за плащане на дължимите
суми.
Междувпрочем
преди сключването на процесния договор , на 07.11.2014 г. между Мобилтел ЕАД и
ищеца Състейнъбъл бизнес солюшънс АД е
сключен договор за поръчителство , като на основание чл. 3 от този договор ищцовото дружество Състейнъбъл бизнес солюшън се е задължило в качеството си на
поръчител да обезпечи задълженията на
абонати сключили с Мобилтел АД договори
за продажба на изплащане.
Ищцовото
дружество твърди , че предвид допуснатото
неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна
на на уговорените по договора месечни вноски то ищцовото дружество е изпратило
уведомление от негова страна на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.4. от
договора за поръчителство от 07.11.2014
година което е получено лично от длъжника- ответник видно от направеното отразяване в обратната
зарписка на дата 17.01.2017 г. който
факт се потвърждава от писмените доказателства по делото – процесното
уведомление и приложената обратна разписка .Същото дружество твърди, че е
изпълнило задължението на ответника като е платило от своя страна и за своя
сметка дължимите се от него месечни вноски и затова поради това плащане на
сумата от 68, 70 лв. на Мобилтел АД , то ищцовото дружество твърди, че по този начин е
получило правата на кредитор по
процесния договор и с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за горепосочената сума ищецът
е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 623 / 2017 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 432 от 20.6.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
ответника Г.М. явяващ се длъжник да
заплати на кредиторът – ищецът по делото Състейнъбъл бизнес солюшънс АД гр. София дължимата се от
същия горепосочена сума посочена в диспозитива
на исковата молба , а именно: парична
сума в размер на 68,70 лв. – главница и отделно мораторна лихва в размер на сумата от 2 21 лв. , както и законната лихва върху главницата ,
считано от датата 19.06.2017 година –
датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане , както и сумата от 385 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото
дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на
настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за
процесната сума дължаща се от ответника.
Възползвайки се обаче от правата си ответника е възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане № 1271 от 4.07.2017 г. по същото ч.гр.д. № 623 / 2017
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова
молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените
факти така установени от настоящия съд се признават от страните по делото.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на сключения между тях договор за
продажба на изплащане , което се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства. По настоящото
дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства
опровергаващи твърденията на ищеца в тази им част , като същите доказателства като неоспорени от страните по
делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния
му извод , че страните по делото през процесния
период са били в правоотношения уредени
по силата на получения от ответника договор за изплащане . Налице в случая е и другата предпоставка за
уважаването на иска.
Тука е спорен
факта , дали ответника не е заплатил на
съответното дружество – продавач съответните
месечни вноски , както твърди
ищцовото дружество , което твърди , че е платила от своя страни същите
неплатени месечни вноски в горепосочения размер . Тука съдът намира , че ищеца
трябва да докаже неплащането на една или
повече вноски по процесния договор , които се явяват наистина дължими преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е
обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Настоящата
заповед за изпълнение не е издадена въз
основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение които се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , които документи са посочени в чл. 417 т. 1 до т. 9 от ГПК .
Затова съдът намира, че ищцовото дружество е следвало да посочи писмени
доказателства в тази насока тъй като върху него пада тази доказателствена
тежест. В тази връзка следва да бъде посочено
това че ищцовото дружество по делото не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на претенциите си за посочените от
него вземания и дали същите се дължат от
ответника и поради това съдът намира , че претенциите на ищцовата страна се
явяват абсолютно недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
изцяло, ведно с претендираните за установяване разноски по заповедното
производство. Това е така тъй като няма съответния писмен документ –
съответната фактура по чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане от която
да се установи съответните дължими се за плащане от страна на ответника суми.
Няма приложени и документи установяващи заплащане на такива суми от страна на ищцовото дружество –
кредитор . Нещо повече в представеното уведомление по чл. 143 от ЗЗД за намерение за изпълнение на ликвидно задължение подадено от същото дружество до ответника ,
последният е бил поканен да заплати в срок до 17.02.2017 г. задълженията му
произтичащи от неплатени месечни
вноски по процесния договор за продажба
в размер на сумата от 91, 60 лв. на Мобилтел АД , като ответника видно от
представения платежен документ – фискален бон е заплатил същата сума от 92 лв.
на Мобилтел ЕАД в указания му срок на дата 07.02.2017 година като по този начин
след същата дата той няма никакви задължения към Мобилтел ЕАД и също към
дружеството ищец. Затова и на това основание така предявените искове се явяват
напълно неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени
ведно със законните последици от това. По този начин следва да бъде отхвърлено
и искането на ищцовото дружество да му бъдат заплатени и направените от него
съдебни разноски по настоящото дело.
Ответната страна
не е поискала също присъждане на разноски по настоящото дело , като понеже и не
е представила доказателства за тях, то
съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъждани респ.съдът не следва да
се произнася по същите .
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Състейнъбъл
бизнес солюшънс АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София
, район Триадица бул. България № 81 вх. Б
ет.1 , същото дружество със съдебен адрес *** чрез адвокат
К.К. ВАК срещу Г.Д.М.
с ЕГН ********** *** и с който ищецът Състейнъбъл бизнес солюшънс
АД моли съда да постанови решение с
което да приеме за установено по отношение на Г.Д.М. ,
че същият в
качеството му на длъжник по договор за продажба
на изплащане № ********* сключен
на 04.12.2014 година между Мобилтел
ЕАД гр. София и Г.Д.М. му дължи следните суми : 1. Главница в
размер на сумата от 68,70 лв.
представляваща непогасено задължение за
неплатени месечни вноски по договор за
продажба на изплащане № ********* от 04.12.2014 година , която сума е заплатена
от заявителя Състейнъбъл бизнес солюшънс
АД в качеството му на поръчител на
Мобилтел ЕАД по договор за
поръчителство от 07.11.2014 година както и 2. Сумата от 2, 21 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.03.2017
година до датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 432 от 20.6.2017 година по ч.гр.д. № 623 / 2017 г. по описа на Районен
съд Карнобат в Районен съд Карнобат – 16.06.2017 година , както и законната
лихва върху главницата от 68, 70 лв.
начиная от датата на подаването на заявлението
за издаването на същата
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 19.06.2017 година до окончателното изплащане на
вземането , , както и за сумата от 385 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски, като неоснователен и
недоказан изцяло , като отхвърля и
искането за присъждането на съдебни разноски направени от ищцовото дружество по
настоящото дело в твърдяния размер от 435 лв. за които е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: