№ 45364
гр. С., 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20221110168493 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Постъпили са молби от адв. С. Г., процесуален представител на
ответниците – М. Т. и В. Б., с искане за допълване на определение от
26.08.2024 г. в частта за разноските, като искането е да бъде присъдено на адв.
Г. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38
ЗАдв в размер 800 лева за всеки от ответниците в исковото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбите „Т. С.“ ЕАД
не изразява становище.
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото същите
са направени от легитимирани страни в преклузивния за това срок. Разгледани
по същество молбите по чл. 248 ГПК са частично основателни, като
аргументите за това са следните:
С определение от 26.08.2024 г. съдът е прекратил производството по
делото като недопустимо, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК
ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото. Такива са
претендирани с подадените отговори на исковата молба от адв. С. Г.,
процесуален представител на ответниците – М. Т. и В. Б., като към всеки от
отговорите е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие
и списък с разноски. Искането е да бъде присъдено на адв. Г. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в размер 800 лева (400 лева за иска за главница
за топлина енергия и 400 лева за иска за главница за услуга дялово
разпределение) за всеки от ответниците за оказаната безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в исковото производство.
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
(при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя
възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък от предвидения в
1
Наредбата по чл. 36, ал. 2 (разпоредбата визира Наредба № 1 от 09.07.2004 г.)
и осъжда другата страна да го заплати, като настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът
се ръководи не само от размерите, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
но прилага и изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота –
адвокатският хонорар да бъде в справедлив и обоснован размер. Последното
означава усилията по защитата да съответстват на размера на
възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой отработени
часове, време за подготовка на адвоката съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, брой съдебни заседания и пр.
За да достигане до този правен извод, съдът съобрази т. 1 на Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, първи състав,
според която разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет (Б.), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. Настоящият съдебен състав съобрази, че всеки съд следва да
прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.
При преценката дали да присъди адвокатско възнаграждение в поисканите
от адвоката размери, или в по-нисък размер, съдът съобразява
обстоятелството, че насрещната страна по делото е дружество за комунални
услуги, представлявано от юрисконсулт. На следващо място, съдът
съобразява, че законодателят оценява труда на юрисконсултите и на
адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна
помощ безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер,
определен в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг.
чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г. Съществуването на два паралелни
режима на заплащане и оценяване на безплатна правна помощ, и на труда на
юристите, трудно се оправдава с оглед правилата на свободната конкуренция
на вътрешния пазар на ЕС. Минималното адвокатско възнаграждение в
случаите по чл. 38 ЗАдв съответно, за да не доведе до ограничаване на
конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това, предвидено за
адвокатите, предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна
помощ, безплатна правна помощ. Основната легитимна цел на приетата
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е да установи минимален стандарт за справедлив
и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
2
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на
адвокатските възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ),
както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба
налага ограничения, които явно според настоящата съдебна инстанция не са
необходими за постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават
полезното действие на правилата на конкуренцията. Поради това и
националният съд следва и е длъжен да не приложи тази норма от
националното законодателство, която противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-
409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77). Ето защо
е правомощие на съда да определи и възнаграждение под минимума,
установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като съобрази именно обективни
обстоятелства като фактическа и правна сложност на делото, време за
подготовка на адвоката, реално осъществени действия по защита и
съдействие, брой съдебни заседания и пр.
Изхождайки от установените в ЗАдв предпоставки, принципи и
механизъм за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение – за
положения от адвоката труд в хипотеза на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие, в справедлив размер, който да е обоснован с
фактическата и правна сложност, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, съдът намира, че в
конкретния случай приложението на уредбата надхвърля легитимните цели и
наложените ограничения не се свеждат до необходимост за осигуряване
конкуренцията при предоставяне на адвокатските услуги.
В тази връзка следва да се съобрази и Решение № 1734 от 10.02.2021 г. на
ВАС по адм. дело № 2472/2020 г., III отделение, в което е прието, че Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда
определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес
по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с
предоставяне на адвокатска услуга, не държи сметка за всички изисквания на
чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът следва да съобрази
приложимия от по висока степен нормативен акт при определяне на
дължимите възнаграждения по справедливост, съобразно установените в
закона критерии. Тезата е обоснована с установените от закона два обективни
критерия – обем и сложност на извършената дейност, от една страна и от
друга – величината на защитавания интерес, като взе предвид, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – извън хипотезите на
защита по дела без оценяем интерес, отчита само величината на защитавания
материален интерес.
Така в настоящия случай при определяне размера на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде съобразено, че трудът на адвоката във връзка
с предявените кумулативно съединени искове от „Т. С.“ ЕАД срещу всеки от
ответниците е в същия обем и със сложност, съответстващи само на един от
исковете, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
3
процесуалното представителство пред районния съд след подаване на
отговорите на исковата молба, не е осъществявано предвид прекратяван на
делото, както и обстоятелството, че защитата по същество на всеки от
ответниците е идентична. В процеса на развитие на делото, в нито един
момент не са били наложителни и реално не са извършвани процесуални
действия, чийто обем и сложност да е бил определен от величината на
материалния интерес във връзка с кумулативното съединяване на исковете
или във връзка със субективното съединяване на исковете.
Предвид изложеното, по отношение на първия от обективните критерии –
определяне на справедлив размер на възнаграждението, съобразно обема и
сложността на делото, изводим от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв
наложените ограничения при приложението на националната уредба – чл. 38,
ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, в настоящия случай не се свеждат до осигуряване
на легитимните цели – конкуренцията при предоставяне на адвокатските
услуги, в смисъла, посочен в практиката на СЕС – Решение от 23-ти ноември
2017 г. по съединените дела С- 427/16 и С-428/16.
Адвокатите са свободни да предоставят по своя собствена преценка в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатно своя адвокатския труд, който е от
изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и не следва
да бъде омаловажаван. Спрямо лицето обаче, срещу което се реализира
правото им да претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да
отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не
само при съобразяване величината на материалния интерес, възведен в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, за да се гарантира принципът на
правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на
правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на
материалната справедливост.
Изхождайки от гореизложеното относно критериите за определяне на
адвокатското възнаграждение като справедливо и обосновано при
съобразяване на ограниченията на националната уредба, доколкото е
необходимо за осигуряване на легитимния интерес – конкуренцията при
предоставяне на адвокатските услуги, в настоящия случай, съдът като
съобрази естеството на провелото се производство и обема на извършените от
адвоката-молител процесуални действия, които се свеждат до подаване на два
идентични отговора на исковата молба, съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение на адвоката за безплатното представителство на всеки от
ответниците в размер 100 лева или в общ размер 200 лева, а не в
претендираните размери, който размер според настоящия съдебен състав
съответства на извършената адвокатската дейност. Нейният обем и сложност
не просто са еднакви, а са едни и същи и не се променят във връзка с
обстоятелството, че са предявени няколко кумулативно съединени иска срещу
всеки от ответниците (в подобен смисъл са и Определение № 37 от 1.02.2021 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев,
и Определение № 199 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 659/2022 г., II т. о.,
4
ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова). Така определеният размер е
съответен и на размера на адвокатското възнаграждение при предоставена
безплатна правна помощ по ред на ГПК, като съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
С оглед на гореизложеното, определението за прекратяване на делото
следва да бъде допълнено, като се присъди адвокатско възнаграждение на адв.
С. Д. Г. в размер от 100 лева за всеки от ответниците или в общ размер от 200
лева за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв на ответниците в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 34395 от 26.08.2024 г., постановено по гр. дело
№ 68493/2022 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************* да плати на адв. С. Д. Г., ЕГН
********** сума в размер 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв на
ответниците – М. Г. Т., ЕГН ********** и В. Б. Б., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5