№ 10527
гр. ........., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110173999 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от .............................. АД
ЕИК .....................5, с адрес: ГР.........., БУЛ..........., №81 Г, против М. Г. Д. ЕГН
**********, с адрес: ГР.........., ЖК ................, БЛ. .......... ВХ.Д, ЕТ. 4, АП. ..............,
обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2020 г. по гр. д. № 27846/2020 г. по описа на СРС,
66 състав, а именно: сумата от 492,64 лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 20.10.2017 г., ведно със законна лихва от 30.06.2020 г. до изплащане
на вземането и наказателна лихва в размер на 71,77 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
30.06.2020 г.
Ищецът твърди, че на 20.10.2017 г. е сключен между ответника и ищеца договор
за кредитна карта и в изпълнение на договорните си задължения ищецът предоставил
на ответника кредитен лимит. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор. В хода на заповедното пр-
во не е подадено възражение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение, а именно: ответникът, на
когото е надлежно връчена исковата молба за отговор лично /при отказ/ на 19.01.2022
г., по делото не е представил в срок отговор на исковата молба, не изпраща
представител за първото по делото заседание, не е направил искане за разглеждане на
1
делото в негово отсъствие; на същия с разпореждане от 14.01.2022 г. и определение от
14.04.2022 г. са указани последиците за неспазване на сроковете за размяна на книжа и
искът се явява вероятно основателен с оглед на представените с исковата молба
писмени доказателства.
Предвид горното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 2 ГПК, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .............................. АД ЕИК
.....................5, с адрес: ГР.........., БУЛ..........., №81 Г , против М. Г. Д. ЕГН **********,
с адрес: ГР.........., ЖК ................, БЛ. .......... ВХ.Д, ЕТ. 4, АП. .............., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 492,64 лв.
- главница по договор за издаване на кредитна карта от 20.10.2017 г., ведно със законна
лихва от 30.06.2020 г. до изплащане на вземането и наказателна лихва в размер на 71,77
лв. за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г.
ОСЪЖДА М. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: ГР.........., ЖК ................, БЛ. .......... ВХ.Д,
ЕТ. 4, АП. .............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .............................. АД
ЕИК .....................5, с адрес: ГР.........., БУЛ..........., №81 Г , сумата от 175 лв. –
разноски в настоящото производство и сумата от 175 лв. - разноски по гр.д. №
27846/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал. 1 от ГПК препис от решението да се изпрати на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2