№ 250 / 17.4.2019 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 17.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 504 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от СК.
Депозирана е молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.
Молителите М.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и Н.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, твърдят, че са сключили граждански брак на 29.03.1981г. в гр.П.. Взели са сериозно и непоколебимо решение и са постигнали съгласие да прекратят брака си, без да се търси вината. По време на брака си не са придобили имущество, поради което няма да го делят по съдебен ред. От съвместния си живот имат родени две деца, които вече са навършили пълнолетие.
Към молбата ищците са приложили споразумение по чл.51 от СК, с което уреждат помежду си всички последици на развода. Представени са и писмени доказателства за установяване на процесните факти в заверени копия, които са прието от съда в проведеното публично съдебно заседание.
Молят РС-Монтана да допусне развод между тях и да прекрати техния граждански брак, като утвърди постигнатото между тях споразумение.
Съдът намира молбата за допустима и основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на закона и като взе предвид волеизявленията на страните, на осн.чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание по делото, молителите се явиха лично, като потвърдиха пред съда, че доброволно са подписали молбата за развод и споразумението към нея, и имат сериозното и непоколебимо намерение да се разведат по взаимно съгласие.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала.
Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Н.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx , сключен на 29.03.1981 г. в гр.П. с акт за граждански брак № 02-110 от същата дата поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
1.Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си.
2.Издръжка между съпрузите не се дължи.
3.Съпругата ще запази брачното си фамилно име И..
4.Страните ще живеят на адресите, на които живеят и в момента-М.И.И. с адрес:сxxx,а Н.Г.М.-xxx;
5.Относно имуществените отношения-страните не са придобили имущество по време на брака, поради което нямат такова за подялба.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана: сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: