№ 1025
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501241 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх.№
13517/08.06.2022г на Д. Д. К., чрез адв.К.А., срещу решението на ВРС-XIIс-в №
567/06.03.2022г по гр.д.№ 14504/2021г, с коeто е изменена определената с решение №
3046/13.07.2020г по гр.д.№ 18966/2019г на ВРС-19с-в, влязло в законна сила на 4.08.2020г,
месечна издръжка, дължима от Д. Д. К. ЕГН ********** от ***, на детето М. Д. К. ЕГН
**********, род.*** действащ чрез своята майка и законен представител В. ИВ. СТ. ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, като е увеличена от 170лв на 300лв, считано от предявяване
на иска – 8.10.2021г, до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата
на падежа - първото число на месеца, за който се дължи издръжката, до окончателното
изплащане, на осн.чл.150 СК.
Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и явно
несправедливо, като твърди, че съдът не е посочил какво точно се е променило за година и
три месеца в нуждите на детето, което да налага завишаване размера на издръжката почти
два пъти. Представените и приети от съда доказателства не доказват изменение на
обстоятелствата, при които е бил определен предишният размер на издръжката.
Счита, че не са налице и изключителни нужди на детето М.К..
Незаконосъобразно е позоваването на съда на бъдещо ненастъпило обстоятелство –
увеличение на минималната работна заплата.
Сочи, че с отпадане на извънредната епидемична обстановка и на ограниченията за
присъствено обучение в училище отпада и нуждата от закупуване на мобилни устройства за
обучение от разстояние в електронна среда.
На сл.място. Решението на РС е немотивирано, т.к. съдът е приел декларативно, че с
порастване на детето са се повишили и нуждите му.
В заключение счита обжалваното решение за явно несправедливо.
1
Поради изложеното моли за отмяната му и постановяване на друго за отхвърлянето
на иска.
В условията на евентуалност моли за определяне на издръжката за детето М. в
минимален размер.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. ИВ. СТ. ЕГН
**********, в качеството й на законен представител на малолетното дете М. Д. К. ЕГН
**********, род.*** чрез адв.Р.М., със становище за законосъобразност и правилност на
обжалваното решение.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира сторените за въззивната инстанция разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-
ВАРНА, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на В. ИВ. СТ.,
действаща като майка и законен представител на детето М. Д. К., срещу Д. Д. К. иск за
изменение на определената с решение по гр.д. 18966/2019г на ВРС-XIXс-в издръжка в полза
на детето от 170лв на 300лв месечно, считано от датата на предявяване на иска – 7.10.2020г.
Твърди, че поради порастването на детето са нужни повече парични средства за
задоволяване на потребностите му за образование, закупуване на дрехи и обувки и други
битови разходи. Това било заради настъпилата тогава епидемична обстановка от
разпространението на КОВИД 19, синът М., който бил 6-ти клас преминал към он-лайн
обучение, за което били нужни повече средства за набавянето на таблет, телефон и
компютър.
Д. Д. К. е в трудоспособна възраст, има материални възможности да заплаща исканата
издръжка, както и че няма задължения за издръжка към други лица.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде допуснато
изменение на определената издръжка и същата бъде увеличена от 170лв на 300лв, считано
от датата на подаване на ИМ в съда.
В срока по чл.131 ГПК отв.Д. Д.К. е депозирал писмен отговор са становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не са налице основания за увеличаване
на размера на издръжката към сина си, предвид факта, че е изминала година и три месеца от
постановяване на решението на РС. Освен това, се намирал в тежко материално състояние,
тъй като полагал грижи за своята болна майка и че последният му трудов договор бил
прекратен на 24.04.2021г.
Моли за отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност - за частичното му
уважаване, тъй като бил завишен по размер.
Контролиращата страна Дирекция„Социално подпомагане“-Варна, редовно призована
по реда на чл.15 ал.6 ЗЗДт, след запознаване с материалите по делото по отношение на
издръжката на детето М., е изразила писмено становище, че сумата от 170лв покрива само
част от потребностите му и ако в производството се докаже увеличение на разходите, то
респективно и издръжката следва да бъде увеличена.
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Между страните не са спорни фактите, че Д. Д. К. е баща на М. Д. К., което се
установява и от представеното удостоверение за раждане.
С решение 3046/13.07.2020г по гр.д.№ 18966/2019г на ВРС е утвърдено споразумение
2
по чл.127 ал.1 СК по отношение издръжката на детето, която е увеличена от 110лв на 170лв.
От издадена от СУ„Неофит Бозвели“ служ.бележка е видно, че М. Д.К. е записан в 6-
ти клас за учебната 2021/2022г.
Представено е съобщение за задължително закупуване на униформи за учениците в
СУ“Неофит Бозвели“, както е и издаден касов бон от „Джени-89“ ЕООД Варна за
закупуване на училищна униформа на стойност 56лв, както и фискални бонове за
закупуване на учебни пособия, дрехи и обувки втора употреба.
Издадена е фактура № ********** от 13.09.2021 за закупени учебници и учебни
материали на стойност 68.16лв.
Представена фактура № **********/20.11.2020г. за закупуване на смартфон на
стойност 66.98лв /л.20-I/.
Издадена фактура № **********/3.09.2021г. за закупуване на смартфон на стойност
129,00лв /л.21-I/
В първото с.з. са представени и медицински документи за здравословното състояние
на детето от които се установява, че М. страда от астма от 5-год.възраст. Представени са и
изследвания за алергии към храни, последното от които от 2018г.
От представения трудов договор от 24.03.2021г е видно, че майката В.С. заема
длъжността „продавач-консултант“ в „Ай Пи Ен България“ООД с основно месечно
възнаграждение от 650лв.
От изготвена от НАП справка за трудовата заетост на ответника е видно, че
трудовият му договор е бил сключен на 26.01.2021г и прекратен на 24.04.2021г и към
момента на подаването на ПО няма действащо трудово правоотношение.
Съдът служебно, по реда на чл.186 ГПК, е изискал справка от ТД на НАП-Варна за
декларираните доходи на родителите за периода от 01.01.2021г до датата на изпращане на
справката. От същата се установява, че В.С. полага труд по трудов договор с „Ай Пи Ен-
България“ ООД от 24.03.2021г с ОМТВ от 650лв, а към датата на издадената справка -
6.01.2022г Д.К. работи по трудов договор с „МД Груп Инженеринг“ООД от 18.11.2021 с
ОМТВ от 650лв.
От приетата като доказателство във въззивната инстанция справка, изд. от ТД на
НАП, е видно, че последният ТД от 18.11.2021г е бил прекратен на 9.03.2022г.
От справка, изд. от ТД на НАП – Варна е видно, че няма данни лицето да се
самоосигурявало за 2020г и 2021г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно.
С нормата на чл.142 ал. 1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата имащи право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта,образованието, здравословното им
състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се
присъжда издръжка в размер, позволяващ луксозен начин на живот, както и да се използват
средствата извън целите на издръжката./ така т.4 от ППВС №5/1970г/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи, имотно
състояние и квалификация, съобразно т.5 от ППВС №5/1970г. Според т.6 на същото ППВС,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед
възможностите на всеки от тях поотделни, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при който се отглежда детето. Под понятието възможност се разбира материалното му
3
положение, движимо и недвижимо имущество, различни видове доход, който той реализира,
възрастта му, трудоспособността, както и неговата квалификация. В тази насока е и
решението на ВКС №146/27.04.2015г. по гр.д.№ 5404/2014г.
Тъй като исковата молба е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2021г
от 650лв, определен с ПМС № 331/26.11.2020г. Съответно минималният размер на
издръжката е 162,5лв за 2021г.
С ПМС № 37/24.03.2022г от 1.04.2022 е определена МРЗ от 710лв , върху която
минималният размер на издръжката е 172,50лв.
За да бъде основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необхоД. да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства: трайно
и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай присъдената издръжка, дължима от Д.К. в полза на сина му М. е
била в размер 170лв.
Към датата на подаване на настоящата ИМ - 7.10.2021г детето М. е навършил 13год.
Следователно, изминалият период от повече от година е достатъчно дълъг, за да е налице
трайна промяна в неговото физическо и интелектуално развитите, което се е отразило върху
неговите потребности от дрехи, обувки и други под., образователни нужди, свързано с
разходи за униформи, ежедневно ползване на градски транспорт, необхоД.ст от учебни
пособия, както и допълнителни такива, обусловени от новите изисквания, свързани с
дистанционно електронно обучение от 2020г насам с оглед предприетите установените в
страната противоепидемични мерки, което включва осигуряване на подходящ лаптоп и
периферни устройства. Затова съдът намира за относими към спора представените
доказателства за закупена такава техника. Съобразява и неговото здравословното му
състояние, което при положение, че датира от 5г му възраст, очевидно има хроничен
характер.
При това положение и, отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.
По размера на претенцията.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен
между двамата родители, съобразно критериите на чл.143 ал.1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
По делото се изясни, че майката е получавала РЗ в установения минимален размер.
Същото се установява и за бащата за времето, през което е бил на работа, тъй като от м.март
2022 трудовото му правоотношение е бил прекратено по взаимно съгласие.Липсват данни за
последващ трудов договор при друг работодател.
Съобразявайки, че бащата е в работоспособна възраст и не са събирани доказателства
да страда от заболявания, съдът намира, че не са налице пречки, препятстващи го полага
обществено полезен труд и да получава доходи от това. Не се твърди да има влошено
здравословно състояние. Същият няма алиментни задължения към други непълнолетни
низходящи. Що се отнася до твърдението за полагани грижи към неговата майка, то не се
представят доказателства в тази насока, а и задължението за издръжка към възходящите не
се конкурира с това към низходящите по права линия, тъй като са ранжирани в различни
редове, съгласно нормата на чл.141 СК – в т.1 попадат децата и съпругът/та, а в т.2 –
родителите.
Съдът съобразява и това, че законоустановеният минимален размер на издръжката от
1.04.2022г е 172,50лв, който е предвиден от Законодателя за неотглеждащия родител с нисък
социален статус, с доказана невъзможност да реализира по-добри доходи поради
здравословни или лични причини от обективен характер, каквито обаче в настоящият
случай не се твърдят и не се установяват по делото.
4
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите на М. е 450лв, които да бъдат разпределени между
двамата родители както следва: бащата да поеме 300лв, а майката - остатъка от 150лв, извън
получаваната сума като семейна добавка за дете. Останалото по-малко парично участие на
майката е съобразено с обстоятелството, че същата полага преки и пепосредствени грижи за
сина си.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска –
7.10.2021г до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима
на основание чл.143 СК.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло неоснователността на
жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски в размер на 300лв /л.22/.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XII с-в № 567/6.03.2021г по гр.д.№
14504/2021г, с което е изменен размерът на присъдената издръжка по гр.д.№ 18966/2019г,
дължима от бащата Д.Д. Д.в ЕГН ********** от ***, в полза на детето М. Д. К. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. ИВ. СТ. ЕГН
**********, като е увеличен от 170лв на 300лв, считано от датата на предявяване на иска -
7.10.2021г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на
съответния месец, за който се дължи, на осн.чл.150 СК.
ОСЪЖДА Д. Д. К. ЕГН ********** от с.Я., ***, да заплати на В. ИВ. СТ. ЕГН
********** в качеството й на законен представител на малолетния М. Д. К. ЕГН
********** от гр.Варна, сумата от 300лв /триста лева/ - сторени за настоящата инстанция
разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг.чл.280 ал.2 т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5