Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр.Плевен, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №863 по описа за 2021 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба
от л.св.С.Х.С., изтърпяващ наказание в затвора Белене, против ГДИН-София, с
която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 100000лева за
причинени неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2021г. и на
29.10.2021г. служител от деловодството на затвора Белене без знанието и
съгласието му е върнал писма, изпратени от майка му по пощата от гр.Белене, с
отбелязване в графата, че е отказал писмата. Твърди се, че последното е лъжа и
вероятно служителя на затвора Белене е фалшифицирал подписа му. Твърди се още,
че в резултат на тези действия са му нарушени правата по чл.86 т.3 и чл.87 от ЗИНЗС, както и по чл.75 т.1 от ППЗИНЗС. Счита се, че са нарушени и разпоредбите
на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се също, че са му причинени физически и
психически дискомфорт, унижение и дискриминация спрямо другите лишени от
свобода, тъй като те получават писмата си, а той не.
С уточнението към исковата молба се сочи, че
незаконосъобразните действия са извършени от началника на затвора Белене и
деловодителя на затвора. Твърди се, че същите се изразяват в това, че на
15.10.2021г. и на 29.10.2021г. деловодителката на затвора е върнала две писма
от пощата в гр.Белене на подателя, който е неговата майка, с отбелязване че е
отказал да ги получи. Твърди се, че последното е лъжа. Счита се, че с тези
действия са му нарушени правата по чл.75 т.1 от ППЗИНЗС и чл.86 т.3 и чл.87 от ЗИНЗС. Твърди се още, че са налице и незаконосъобразни действия, респ.
бездействия на началника на затвора Белене, който е позволил на негов подчинен
да наруши закона. Твърди се също, че с тези действия, респ. бездействия са му
причинени физически и психически дискомфорт, което е в нарушение на чл.3 ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС. Като период на исковата претенция се сочи от 15.10.2021г. до
подаване на исковата молба, тъй като няма връзка с майка си, която е
единствения му близък.
Предвид горното, съдът е приел, че е сезиран с искова молба по чл.284 и сл. от ЗИНЗС подадена от
л.св.С.Х.С., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в размер на 100000лева
за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
затворническата администрация –деловодителя на затвора и началника на затвора,
изразяващи се във връщане от пощата в гр.Белене на две писма на техния
подател-майката на л.св., на дати 15.10.2021г. и на 29.10.2021г. с отбелязване
на отказ за получаване, което не отговаря на истината, вследствие на които
действия са му причинени физически и психически дискомфорт, за периода от
15.10.2021г. до 05.11.2021г.-датата на подаване на исковата молба.
От процесуален представител на ответника е представен
писмен отговор, в който е изразено подробно становище, че искът е неоснователен
и недоказан. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно
чл.25 от Наредбата за правната помощ.
В открито съдебно заседание проведено чрез
видеоконферентна връзка със затвора Белене ищецът заявява, че не е съгласен с
изразеното от А. Л., че чрез напипване е установено, че пратките съдържат
предмети, за които може да се предположи, че са дрехи или друг вид текстилна
материя и книга. Твърди, че са му нарушени правата по ЗИНЗС.Твърди още, че в
затвора се работи по правилата на закона и правилника към него, като когато има
съмнения се процедира по друг начин, а не чрез напипване да се връщат писмата.
Сочи, че от БХК е получил списание, което тежи над 400гр., и което списание не
е върнато, а пратките от майка му ги връщат. В заключение моли исковата молба да
бъде уважена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Б., която счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Твърди, че длъжностното лице при получаване на пратките е спазило задълженията,
които би следвало да извършват ИСДВР и началника на затвора за получаване на
кореспонденцията. Твърди още, че чрез напипване е установено, че е пратка, а не
кореспонденция. Сочи, че за получаване на пратки има регламентиран ред. Счита,
че по никакъв начин не е прекъсван контакта на ищеца с близките му.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Счита, че не е
извършено закононарушение от длъжностни лица при ГДИН. Алтернативно счита, че ако
се уважи исковата претенция следва цената на иска да бъде определена по
справедливост към един нормален минимум.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, че през
процесния период ищецът С.Х.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора Белене. От данните по делото се установява, че л.св.С. *** на
30.06.2021г., като е приведен от затвора Бобов Дол, и след задължителен престой
в Приемното отделение, на 14.07.2021г. е разпределен в 9-та група на затвора.
От доказателствата по делото е
видно, че от Е.И.С. до ищеца С.Х.С. са изпратени два броя пратки, които на дата
15.10.2021г. и на дата 29.10.2021г. са върнати от затвора Белене от
длъжностното лице А. Л. с отбелязване „отказана“. Пратките са били с грамаж
съответно 360гр. и 678гр.
От Докладна записка на ИСДВР и
Докладна записка на Началник сектор „СДВР“ се установява, че през месец
октомври 2021г. за л.св.С. са получавани на два пъти пратки с вещ /предмет/,
които не са му предоставяни, предвид изпълнение на разпоредбите на чл.86 ал.4
от ЗИНЗС и чл.82 ал.1 от ППЗИНЗС, според които лишените от свобода могат да
получават предмети, но по време на свиждане, а не чрез кореспонденция.
Установява се още, че за отказа на пратките ищецът е подал оплакване до
ОП-Плевен, препратено по компетентност на ГДИН за извършване на проверка. От ГДИН С. е уведомен, че съобразно чл.82
ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода получават храни и предмети, които имат
право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Разяснено му
е, че в пликове до лишените от свобода близките не могат да изпращат вещи и
предмети, което се явява не кореспонденция, а пратка и противоречи на реда за
получаване на храна и предмети. Установява се, че самият л.св.С. е споделил, че
в изпратените до него пликове е имало вещ – книга, като му е разяснено, че
книгата представлява предмет и следва да бъде получена по съответния ред за
получаване на предмети. От същите докладни записки е видно, че на ищеца е предлагано
провеждането на видеовръзка с майка му, от каквато възможност се възползват
напълно безплатно част от лишените от свобода, но той е отказал, както и че не
са му ограничени посещенията от майка му всяка седмица, а при желание да
проведе телефонен разговор с нея, е необходимо единствено подаване на молба до
администрацията на затвора.
От данните по делото се установява,
че ищецът е в добро общо състояние, с поставена диагноза „Алергичен ринит“,
като след преглед не се съдържат данни за физически и психически дискомфорт.
От доказателствата по делото е
видно, че на 30.08.2021г. ищецът С. е получил от БХК с пощенски плик Списание
„Правата на човека в България през 2020г.“, като грамажът на кореспонденцията е
422гр.
От фактическа страна се установява още, че с
пълномощно от 04.01.2021г началникът на затвора Белене е упълномощил А.Н.Л. да
изпълнява задълженията на куриер и да го представлява пред РПС Белене във
връзка с получаването на кореспондентски и колетни пратки на затвора Белене, лишени от свобода и ТП на
ДП „Фонд Затворно дело“ гр.Белене, като пълномощното е със срок на действие до
31.12.2021г.
Видно от Докладна записка на А. Л. е, че при
получаване на кореспонденцията от пощенска станция Белене всички писма се
разпределят на служебна кореспонденция и кореспонденция на лишени от свобода,
като последната се предава на НС СДВР К. за оглед и съгласуване дали следва да
бъде допусната за получаване от лишените от свобода. От същата докладна записка
се установява, че двете пратки за л.св.С. са огледани от ЗН РНОД Стоев и НС
СДВР К. и е констатирано, че представляват пратки, а не писма; че пратките са
видимо обемисти и чрез напипване е установено, че в тях се съдържат предмети,
за които може да се предположи, че са дрехи или друг вид текстилна материя и
книга. На база последното е взето решение двете пратки да бъдат върнати обратно
на изпращача, тъй като за получаване на предмети, различни от кореспонденция
има установен друг ред за получаване от лишените от свобода, а именно в чл.86
ал.4 от ЗИНЗС.
По делото е приложен и утвърден със Заповед
№ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието Списък на разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените
за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията
на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да
отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца С.Х.С..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от незаконосъобразни действия на администрацията на затвора Белене за периода 15.10.2021г. до 05.11.2021г., изразяващи се в причинени физически и психически дискомфорт, унижение
и дискриминация спрямо другите лишени от свобода, вследствие на незаконно връщане от пощата в гр.Белене на две писма на техния
подател-майката на л.св., на дати 15.10.2021г. и на 29.10.2021г. с отбелязване
на отказ за получаване, което не отговаря на истината. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това действие, респ. бездействие да е осъществено от
административен орган, респ.длъжностно лице в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно действие като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено нарушение на
задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно действие на
затворническата администрация към затвора Белене изразяващо се в незаконосъобразно
връщане от пощата в гр.Белене на две
писма на техния подател-майката на л.св.С., на дати 15.10.2021г. и на
29.10.2021г. с отбелязване на отказ за получаване, което не отговаря на
истината, вследствие на което са му причинени
физически и психически дискомфорт и унижение, за периода 15.10.2021г. до 05.11.2021г.
Съгласно чл.2 т.1 и т.3 от ЗИНЗС, изпълнението на
наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за
ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват
вреди на обществото и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото
и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Според чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, лишените
от свобода имат право на кореспонденция, като според ал.3 кореспонденцията не
подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за
разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, а съгласно ал.4 по време на
свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат
право да ползват и държат при себе си.
В чл.87 от ЗИНЗС е регламентирано правото
на лишените от свобода да получават и
четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици.
Съгласно чл.82 ал.1 от ППЗИНЗС, лишените
от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при
себе си, само по време на свиждане, а според ал.7 разрешените лични вещи и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед на
министъра на правосъдието.
В чл.75 ал.1 от ППЗИНЗС е предвидено, че осъдените
на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на
писмата, които изпращат или получават. Според ал.2, получаваната и изпращаната
кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността,
като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени
вещи, предмети и вещества, а писменото съдържание на кореспонденцията не
подлежи на проверка. Съгласно ал.3, писмата на и до лишените от свобода се
изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа,
като пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че
не съдържа неразрешени вещи. Според ал.4, при наличие на данни, от които може
да се направи основателно предположение, че писмото е със съдържание, което
може да осуети разкриване или да доведе до извършване на тежко престъпление,
същото се спира с разпореждане на началника на затвора и се уведомява
прокурорът, упражняващ надзор за законност по местоизпълнение на наказанието.
При така установеното от към факти и след
анализ на горните разпоредби, съдът намира, че не се установява и доказва по
делото извършването на незаконосъобразно действие от страна на служители на
ответника, изразяващо се в незаконно връщане на техния подател на две пратки,
предназначени за л.св.С., на дати 15.10.2021г. и 29.10.2021г. Установява се, че
в изпълнение на регламентираните в закона задължения, длъжностни лица при
затвора Белене са извършили проверка на кореспонденция с получател ищецът С.,
при която проверка е констатирано, че същите са видимо обемисти и представляват
пратки, а не писма, като чрез напипване е прието, че в тях се съдържат предмети, за които може да се предположи, че са
дрехи или друг вид текстилна материя и книга. Фактът, че пратките са съдържали и
книги се установява и от твърденията на ищеца. Предвид разпоредбите в закона,
единственият начин да се провери кореспонденцията за наличие на предмети и
вещи, различни от писма, без да се отвори, е като се направи външен оглед и се
опипва плика, при което може да се установи наличието на твърд предмет /вещ/.
Именно в конкретния случай, при такъв външен оглед и напипване е прието, че
кореспонденцията, предназначена за ищеца, не е писмо, а пратки съдържащи
предмети/ вещи, за които редът на получаване е друг, а именно по време на
свиждане, съобразно чл.86 ал.4 от ЗИНЗС и чл.82 ал.1 от ППЗИНЗС. Неоснователно
е възражението на ищеца С., че е следвало да бъде сезиран прокурора, упражняващ
надзор за законност по местоизпълнение на наказанието, тъй като видно от
данните по делото, при извършената проверка на двете пратки не е прието наличие
на данни, от които може да се направи основателно предположение, че пратката е
със съдържание, което може да осуети или да доведе до извършване на тежко
престъпление. Прието е, че пратките съдържат вещи, за които редът на
получаване от лишените от свобода е друг, а не чрез писма. Установеното
задължение на администрацията на ответника в конкретния случай е именно да
откаже кореспондентската пратка, съдържаща нещо различно от разрешеното да се
получава чрез писма. От приложеният по делото списък с разрешени вещи и
предмети е видно, че между разрешените други лични вещи/предмети са и дрехи и
книги, но от разпоредбите на закона /чл.86 ал.4 от ЗИНЗС и чл.82 ал.1 от
ППЗИНЗС/ е видно, че редът за тяхното получаване е при свиждане. Т.е. писмата
се предават на лишените от свобода чрез инспектор социални дейности, който
отговаря за съответния лишен от свобода, но пощенските пратки, за които дори чрез
напипване възникне съмнение, респ. се установява, че съдържат други предмети
или вещи се връщат на подателя. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 17524 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2595/2019 г.; Решение № 1814 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2015г. и
др. В тази връзка е неоснователно и възражението, че ищецът е получил
изпратената от БХК кореспонденцията, а тази изпратена от майка му - не,
доколкото явно изпратената кореспондентска пратка съдържаща списание, изпратено
от БХК, не е породила съмнения при проверката и е допусната да бъде получена от
лишения от свобода С..
Ето защо, при тези факти и законова регламентация, не
се установяват твърдяните незаконосъобразни
действия от страна на администрацията на затвора Белене, които да водят до
уронване човешкото достойнство на ищеца. Напротив установява се, че в
съответствие с посочените по-горе законови задължения съответното длъжностно
лице при затвора Белене е действало правомерно и е отказало получаването на
пратките за ищеца С., изпратени от неговата майка на дати 15.10.2021г.и на
29.10.2021г.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е
налице незаконосъобразно действие на затворническата администрация при затвора Белене,
които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Т.е. не е налице първата предпоставка
на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност. Не се установява
и настъпила, в резултат на твърдяното нарушение по чл.3 от ЗИНЗС неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата претенция на л.св.С.Х.С. е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски за осъществено
процесуално представителство. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение №
12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните
текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба по чл.284 и сл. от ЗИНЗС подадена от л.св.С.Х.С., изтърпяващ наказание в
затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с
която се иска изплащане на обезщетение в размер на 100000лева за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на затворническата
администрация –деловодителя на затвора и началника на затвора, изразяващи се
във връщане от пощата в гр.Белене на две писма на техния подател-майката на
л.св., на дати 15.10.2021г. и на 29.10.2021г. с отбелязване на отказ за
получаване, което не отговаря на истината, вследствие на които действия са му
причинени физически и психически дискомфорт, за периода от 15.10.2021г. до
05.11.2021г.-датата на подаване на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/