№ 8447
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110172367 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „-------- искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника е да заплати
сумата от 700,34 лева, представляваща начислена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
за обект, находящ се в с. Побит камък, област Пазарджик с ИТН 3229420,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 59,14 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.02.2021 г. до
16.12.2021 г.
Ищецът „-------- твърди, че по силата на Договор за наем от 10.07.2019 г.
ответното дружество е наемател на обект, находящ се в с. Побит камък,
област Пазарджик с ИТН 3229420, който бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Поддържа, че на 28.08.2019 г. ответното дружество приело общите условия на
ищеца, като страните са подписали индивидуален договор към същите, а на
03.10.2019 г. бил сключен Договор за достъп и пренос на електроенергия през
електроразпределителна мрежа № А 8396422-1. Твърди, че на 28.08.2019 г.
ответното дружество подало искане до оператора на
електроразпределителната мрежа за прехвърляне на потреблението на
процесния обект по неговия клиентски номер **********. Поддържа, че
ответникът има качеството на небитов клиент съгласно пар. 1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, като процесният обект бил присъединен
на ниво ниско напрежение. Посочва, че цените за мрежови услуги се
определят съгласно решение на КЕВР. Навежда твърдения, че ищцовото
1
дружество изпълнило задължението си да достави до обекта на ответника
електрическа енергия, а операторът на разпределителната мрежа предоставил
мрежови услуги през исковия период, за което били издадени процесните
фактури. Поради неизплащане на стойността на цената за достъп за
процесния период ответникът изпаднал в забава. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът е подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
чрез който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че по
делото не са представени доказателства в процесния обект да са монтирани
годни средства за търговско измерване. Твърди, че за исковия период обектът
е бил с отрязана изходяща линия и не е възможно да се установи наличието на
захранване. Оспорва да е ползвана електрическа енергия, респективно твърди,
че не е било фактически възможно да му бъде предоставена мощност в
мястото за търговско измерване. Твърди, че исковата претенция е недоказана
и поради липсата на доказателства относно количеството на заявената
мощност от страна на клиента. Заявява, че не е ясен начинът, по който е
изчислена стойността на доставената електрическа енергия. Оспорва да
дължи и вземането за лихва, тъй като същото има акцесорен характер. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи по делото, съществуването през процесния период на валидно
облигационно отношение между страните по сключен договор за покупко-
продажба на електрическа енергия за процесния обект, количеството на
доставената електрическа енергия до процесния имот през исковия период,
нейната цена и размера на претендираното вземане; настъпването на
изискуемостта на предявеното вземане за ел. енергия.
Безспорно е между страните и се установява от представените
доказателства, че ищецът е краен снабдител на електроенергия съгласно чл.
98а от Закона за енергетиката, че осъществява дейността си въз основа на
Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Настоящият съдебен състав приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
Индивидуален договор към ОУ на ЕВН ЕС за продажба на електрическа
енергия от 28.08.2019 г. и сключен на 03.10.2019 г. с „Електроразпределение
Юг“ ЕАД Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа до процесния обект, находящ се в с. Побит камък,
област Пазарджик с ИТН 3229420. Облигационните отношения между
страните по делото са регламентирани от разпоредбите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с електрическа
2
енергия /2013 г./ и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /2013 г./
Не се спори, че ответникът е небитов клиент-търговец по смисъла на § 1
от ДР на ЗЕ, както и че за периода от 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г. ищецът е
начислил на ответника цена за достъп в общ размер на 700,34 лв., за което е
издал 4 бр. фактури, представени по делото. Безспорно е също, че ответникът
не е заплатил в срок сумите.
Видно от представените по делото фактури, както и от заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено, процесният обект е бил присъединен към мрежа през уредба НН
/ниско напрежение/, измерването е отчитано със СТИ /средство за търговско
измерване/ фабр. № 3368900, но за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 няма
консумация. Начислен е достъп до разпределителната мрежа за преодставена
мощност 246 kW.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в
приложимата редакция към процесния период на потребление – изм. и доп.
ДВ. бр. 40 от 5 Май 2020г./ е въведено изричното задължение за клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги, като тези цени се определят от КЕВР.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от
клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената
мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. При определянето на цените за битови и
небитови клиенти е възприет различен подход, като при използване на обекта
за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количеството
действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за
небитови нужди, какъвто е настоящият случай, цената за достъп се определя
на ден съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през
който присъединяването продължава, независимо от количеството потребена
електрическа енергия.
Съгласно дефиницията на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото на
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се дължи за
поддържането на мрежата и принципната готовност за предоставяне на
електрическа енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може
да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за
присъединяване отново по негово искане. Следователно, цената за достъп до
3
разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа
енергия, а от договорената за обекта на клиента мощност, като без значение е
дали до него е доставяна електрическа енергия или не.
Въз основа на изложеното съдът приема, че възражението на ответната
страна, че консумацията на електрическа енергия в процесния обект е
преустановена поради отрязана изходяща линия е неотносимо за дължимостта
на цената на предоставените до него мрежови услуги. Ето защо, при липсата
на данни за преустановяване действието на процесния договора и при
доказано по делото начисляване от ищеца на мощност от 246 kW, то
ответникът се явява задължен за заплащане стойността на предоставените от
ищеца мрежови услуги. Действително, в договора не е посочена заявената от
ответника мощност, но реално предоставената такава безспорно се установява
от заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Предявеният иск се явява
доказан по основание.
Що се отнася до неговия размер, съдът счита, че същият не е доказан по
делото, но е определяем съобразно приложимата към съответния период цена
за достъп до електроразпределителната мрежа, определена с Решение на
КЕВР на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. На основание чл. 162 ГПК съдът
определя общия размер на дължимата цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
за обект, находящ се в с. Побит камък, област Пазарджик с ИТН 3229420, по
процесните 4 броя фактури на сумата от 710,00 лева. Поради изложеното и
предвид диспозитивното начало, предявеният главен иск се явява изцяло
основателен в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2021 г. до
окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения
за стойност на достъп до електроразпределителната мрежа по Договор от
28.08.2019 г. за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. в тежест на
ответника е възникнало и акцесорното такова за заплащане на обезщетение за
вредите поради неизпълнение на задължението в срок. В чл. 17, ал. 3 от ОУ е
уговорен падеж на задължението – в 10 дневен срок от издаването на
фактурата. Предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна
лихва за забава е основателна в пълния предявен размер, изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. Предвид
изрично направеното искане в тази насока в тежест на ответника следва да се
присъдят сумите съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 50
лева – държавна такса по осъдителния иск, 400,00 лева – депозит за
експертиза и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
4
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуални
действия.
Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА е, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Слатина”, ж.к. Гео Милев, бл. 119, вх. А, ет. 4, ап. 10 ДА
ЗАПЛАТИ на „--------, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД сумата от 700,34 лева, представляваща начислена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г. за обект, находящ се в с. Побит камък, област Пазарджик с ИТН
3229420, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 59,14 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.02.2021 г. до
16.12.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00 лева –
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5