№ 778
гр. Сливен, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230101200 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба на ищеца Д. П. П. се твърди, че с решение по гражданско дело №
2375/2017 година по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, изменено с решение по
гражданско дело (В) № 5982/2018 година по описа на Софийски апелативен съд, 7-ми
състав, ищецът е осъден да плати на ЗК “Лев Инс” АД сумата 381,24 лева - съдебни
разноски, като посоченото решение е влязло в сила на 05.07.2019 година.
На 18.09.2019 година с вносна бележка с уникален регистрационен номер
BORD07197277 на каса в “Юробанк България” АД във Финансов център - гр. **** е внесена
дължимата сума в размер на 381,24 лева по банкова сметка № BG54BPBI79451060201207 с
титуляр ЗК “Лев Инс” АД в “Юробанк България” АД. Като основание на плащането е
посочено: “разноски по гр. д. 2375/2017 година на СГС".
Ищецът твърди, че на 06.01.2021 година, почти година и половина по-късно с
изненада установил, че личните му банкови сметки в три банки - “Първа инвестиционна
банка" АД, “Централна кооперативна банка” АД и “Ти Ай Банк” АД са запорирани, както и
че е запориран собствения му лек автомобил “Ауди А4" с рег. № ****
Установил, че по молба вх. № 39881/30.10.2020 година на ЗК “Лев Инс” АД срещу
ищецът е образувано изпълнително дело № 20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г. с рег. №
915 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Сливен, за заплащане на същата сума
381,24 лева - съдебни разноски. Изпълнителното дело е образувано от ответното дружество
повече от една година след като е платил изцяло дължимата сума по неговата банкова
1
сметка.
На 31.12.2020 година е запорирана банковата му сметка № BG 84 ТВІВ 9310 10А0
1NPO 01 в “Ти Би Ай Банк” АД. Запорирана е наличността по сметката в размер на 1 200
лева. На същата дата, в изпълнение на запорното съобщение, банката е превела от сметката
му по сметка на ЧСИ Г. Г. сумата 824,42 лева по образуваното срещу него изпълнително
дело № 20209150402306.
На 04.01.2021 година е запорирана банковата му сметка № BG 29 СЕСВ 9790 40С7
5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД. Запорирана е наличността по сметката в
размер на 1 059,67 лв., като сметката е задължена и с такса от 20 лв. за налагане на запор.
На 04.01.2021 година е запорирана банковата му сметка № BG 65 FINV 9150 10BG
N0IJ 7К в “Първа инвестиционна банка” АД.
На 06.01.2021 година е наложен запор върху лек автомобил “Ауди А4” с peг. № ****
На 06.01.2021 година му е връчена Покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г., с която е поканен да плати следните суми: 381,24
лева - по издадения изпълнителен лист; 3 лева - допълнителни разноски; 226,08 лева -
разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 64,10 лева; 150 лева - адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя ЗК "Лев Инс”.
Твърди се, че на 06.01.2021 година ищецът отишъл до кантората на ЧСИ Г. Г. и след
като разбрал за какво задължение е образувано срещу него изпълнително дело, депозирал
молба, към която приложил платежното нареждане от 18.09.2019 година, с което е платил по
банкова сметка на ЗК “Лев Инс” АД търсената сума. От кантората на ЧСИ му обяснили, че
са отправили запитване до ЗК “Лев Инс” АД за потвърждение, че търсената сума е платена
преди завеждане на изпълнителното дело и очакват отговор. Тъй като в следващите дни
отговор нямало и ищецът бил силно притеснен, наложило се да ангажира адвокат, който да
го представлява по изпълнителното дело, за което заплатил сумата 200 лв. - адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 877996/12.01.2021 година.
Ищецът твърди, че ходил няколко пъти до посочените три банки във връзка с
наложените му запори, за да разбере от къде и какви суми са изтеглени, както и до
“Юробанк България” АД - банката, в която е платил сумата на 18.09.2019 година, за да
проверят още веднъж дали плащането е по сметка на ЗК “Лев Инс” АД при тях и да му
потвърдят и заверят отново платежното нареждане за внесената от него сума.
Впоследствие ищецът установил, че по изпълнителното дело ЧСИ Г. Г. многократно е
писала писма, съобщения, в т. ч. по електронната поща на ЗК “Лев Инс” АД с искане да
вземат становище по изпратените няколко пъти молби, подадени от ищеца и от адвоката му,
с приложено платежно нареждане за изплатената сума, но отговор не е получен.
ЧСИ Г. Г. със свое постановление, влязло в сила на 19.02.2021 година е прекратила
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, т. е. поради извършено
плащане на сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното
2
производство.
Изтеглената от сметката му на 31.12.2020 година сума в размер на 824,42 лв. му била
върната на 19.02.2021 година, т. е. след 50 дни, видно от платежно нареждане от
19.02.2021 година до “Банка ДСК” ЕАД.
Ищецът твърди, че недобросъвестното упражняване на права от ответника,
изразяващо се в образуване и водене на изпълнително дело срещу ищецът за сума, която е
платена повече от година по - рано, му причинила сериозни притеснения, които му
предизвикали силен стрес, тревога и безпокойство.
Сметките му навсякъде били запорирани, бил лишен от възможността да разполага
със средствата си. При посещенията му в банките бил уведомен, че за в бъдеще няма да
може да разчита на кредит, тъй като се превръщал в нелоялен и некоректен клиент.
Наложеният запор на собствения му автомобил също му създал значителни
неудобства, тъй като възнамерявал да пътува с автомобила до Турция и се притеснил, че
може да бъде спрян на границата със семейството си и да бъде провалено пътуването.
Самите изпълнителни действия по изпълнителното дело били очевидно несъразмерни с
размера на претендираната сума по изпълнителния лист - 381,24 лв.
Изпитал силен стрес, тревожност, безпокойство, безсъние. Твърди, че пострадала
репутацията и доброто му име. Започнал да вдига високо кръвно налягане. Наложило се да
посети неколкократно лекари - личен лекар и психиатър, които предписал антидепресанти и
успокоителни лекарства, вкл. на зелена рецепта - Лексотан, Конкор, Либрето, Дулодет,
Тритико, като лечението продължавало.
Ищецът оценява неимущестевните вреди, претърпени във връзка с неправомерните
действия на застрахователното дружество в размер на 2 800 лв.
Освен неимущестевните вреди, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
следните направени разходи и пропуснати ползи в общ размер на 271,68 лв., както следва:
11,68 лева - законна лихва за забава върху сумата 824,42 лв. - от датата на изтегляне на
сумата от сметката му - 31.12.2020 година до датата на връщане на сумата - 19.02.2021
година; 20 лева - еднократна такса за налагане на запор - изтеглена от сметката му № BG 29
СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД на 05.01.2021 година -
видно от извлечение от сметка от “ЦКБ” АД за периода от 02.01.2021 година до 04.02.2021
година; 20 лева - еднократна такса за вдигане на запор - изтеглена от сметката му № BG 29
СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД на 31.01.2021 година -
видно от извлечение от сметка от "ЦКБ” АД за периода от 02.01.2021 година до 04.02.2021
година; 20 лева - такса за обработване на запорно съобщение, с която е задължена сметка №
BG 65 FINV 9150 10BG N0IJ 7К в "Първа инвестиционна банка” АД на 01.03.2021 година -
видно от отчет по сметка № BG 65 FINV 9150 10BG N0IJ 7К от 01.03.2021 година и вносна
бележка от 01.03.2021 година; 200 лева - адвокатско възнаграждение, платено от ищеца по
договор за правна защита и съдействие № 877996/12.01.2021 година за осъществено
процесуално представителство и защита по изпълнително дело № 20209150402306 по описа
3
на ЧСИ Г. Г..
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество
ЗК „Лев Инс” АД да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2
800 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 271,68 лева, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответното дружество е представен отговор на исковата
молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковете.
Оспорва се наличието на елементите на правопораждащия фактическият състав, а именно
твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
периода, през който са търпени, настъпването на вредите, обосноваващи размера на
исковата претенция. Оспорват се твърденията в исковата молба, че неимуществените вреди
са в пряка причинно - следствена връзка с образуваното изпълнително дело срещу ищеца,
както и че към настоящия момент ищеца все още не се е възстановил напълно. Претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди не отговаряла на реално претърпените от ищеца
такива, липсвала причинно - следствена връзка между вредите и образуваното изпълнително
дело. Исковите претенции се оспорват както по основание, така и по размер.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа исковите претенции по основание и размер след надлежното
му изменение в частта за претендираните неимуществени вреди и като счита същите за
основателни и доказани моли да бъдат уважени изцяло.
Ответното дружество в съдебно заседание не се представлява от представител или
пълномощник. Представя писмено становище с което, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковите претенции като неоснователни по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С решение по гражданско дело № 2375/2017 година по описа на Софийски градски
съд, І-13 състав, изменено с решение по гражданско дело (В) № 5982/2018 година по описа
на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, ищецът Д. П. П. е осъден да плати на ЗК “Лев
Инс” АД сумата 381,24 лева - съдебни разноски, като посоченото решение е влязло в сила на
05.07.2019 година.
На 18.09.2019 година с вносна бележка с уникален регистрационен номер
BORD07197277 на каса в “Юробанк България” АД във Финансов център - гр. **** от ищеца
е внесена по банкова сметка № BG54BPBI79451060201207 с титуляр ЗК “Лев Инс” АД в
“Юробанк България” АД сума в размер на 381,24 лева ,при посочено основание на плащане:
“разноски по гр. д. 2375/2017 година на СГС".
Повече от година и половина по-късно, на 06.01.2021 година, ищецът установил, че е
наложен запор на неговия собствен лек автомобил “Ауди А4" с рег. № **** както и, че
4
негови банкови сметки в три различни банки - “Първа инвестиционна банка" АД,
“Централна кооперативна банка” АД и “Ти Ай Банк” АД са запорирани.
По молба вх. № 39881/30.10.2020 година на ЗК “Лев Инс” АД, повече от една година
след като ищецът е платил по банкова сметка на ответника дължимата сума срещу ищецът
Д. П. П. е образувано изпълнително дело № 20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г. с рег. №
915 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Сливен, за заплащане на същата сума
381,24 лева - съдебни разноски.
На 31.12.2020 година е запорирана ищцовата банкова сметка № BG 84 ТВІВ 9310
10А0 1NPO 01 в “Ти Би Ай Банк” АД с наличност в размер на 1 200 лева. На същата дата, в
изпълнение на запорното съобщение, банката е превела от сметката му по сметка на ЧСИ Г.
Г. сумата 824,42 лева по образуваното срещу него изпълнително дело № 20209150402306.
На 04.01.2021 година е запорирана банковата сметка на ищеца № BG 29 СЕСВ 9790
40С7 5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД с наличност по сметката в размер на 1
059,67 лева, като сметката е задължена и с такса от 20 лева за налагане на запор.
На 04.01.2021 година е запорирана ищцова банкова сметка № BG 65 FINV 9150 10BG
N0IJ 7К в “Първа инвестиционна банка” АД.
На 06.01.2021 година е наложен запор върху лек автомобил “Ауди А4” с peг. № ****
На 06.01.2021 година на ищеца Д. П. П. е връчена Покана за доброволно изпълнение
по изп. дело № 20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г., с която е поканен да плати следните
суми: 381,24 лева - по издадения изпълнителен лист; 3 лева - допълнителни разноски; 226,08
лева - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 64,10 лева; 150 лева - адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя ЗК "Лев Инс”.
На 06.01.2021 година ищецът посетил кантората на ЧСИ Г. Г. и след като установил за
какво задължение е образувано срещу него изпълнително дело, депозирал молба, към която
приложил платежното нареждане от 18.09.2019 година, с което е платил по банкова сметка
на ЗК “Лев Инс” АД търсената сума.
От кантората на ЧСИ му обяснили, че са отправили запитване до ЗК “Лев Инс” АД за
потвърждение, че търсената сума е платена преди завеждане на изпълнителното дело и
очакват отговор. Тъй като в следващите дни отговор нямало и ищецът бил силно притеснен,
наложило се да ангажира адвокат, който да го представлява по изпълнителното дело, за
което заплатил сумата 200 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 877996/12.01.2021 година.
Няколкократно посетил посочените три банки във връзка с наложените му запори, за
да установи от къде и какви суми са изтеглени, както и до “Юробанк България” АД -
банката, в която е платил сумата на 18.09.2019 година, за да проверят още веднъж дали
плащането е по сметка на ЗК “Лев Инс” АД при тях и да му потвърдят и заверят отново
платежното нареждане за внесената от него сума.
Впоследствие ищецът установил, че по изпълнителното дело ЧСИ Г. Г. многократно е
5
писала писма, съобщения, в т. ч. по електронната поща на ЗК “Лев Инс” АД с искане да
вземат становище по изпратените няколко пъти молби, подадени от ищеца и от адвоката му,
с приложено платежно нареждане за изплатената сума, но отговор не е получен.
ЧСИ Г. Г. със свое постановление, влязло в сила на 19.02.2021 година е прекратила
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради извършено плащане на
сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство.
Изтеглената от сметката му на 31.12.2020 година сума в размер на 824,42 лв. му била
върната на 19.02.2021 година, т. е. след 50 дни, видно от платежно нареждане от
19.02.2021 година до “Банка ДСК” ЕАД.
Имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби /направени разходи/ и
пропуснати ползи се установяват, като възлизащи в общ размер на 271,68 лева от които:
11,68 лева - законна лихва за забава върху сумата 824,42 лева - от датата на изтегляне на
сумата от сметката му - 31.12.2020 година до датата на връщане на сумата - 19.02.2021
година;20 лева - еднократна такса за налагане на запор - изтеглена от ищцовата банкова
сметка с № BG 29 СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД на
05.01.2021 година.; 20 лева - еднократна такса за вдигане на запор - изтеглена от ищцовата
банкова сметка № BG 29 СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в “Централна кооперативна банка” АД на
31.01.2021 година; 20 лева - такса за обработване на запорно съобщение, с която е задължена
сметка № BG 65 FINV 9150 10BG N0IJ 7К в "Първа инвестиционна банка” АД на 01.03.2021
година, 200 лева - адвокатско възнаграждение, платено от ищеца по договор за правна
защита и съдействие № 877996/12.01.2021 година за осъществено процесуално
представителство и защита по изпълнително дело № 20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г..
Следствие действия на представител на ответника, изразяващо се в образуване и
водене на изпълнително дело срещу ищецът за сума, която е платена повече от година по -
рано, на последния са причинени значителни по степен и интензитет притеснения,
предизвикали му силен стрес, тревожност, безпокойство, безсъние. Започнал да вдига високо
кръвно налягане. Наложило се да посети неколкократно лекари - личен лекар и психиатър,
от които са му предписани антидепресанти и успокоителни лекарства. Пострадала
репутацията и доброто му име. - Следствие на запорирането на банковите му сметки бил
лишен от възможността да разполага със средствата си. При посещенията му в банките бил
уведомен, че за в бъдеще няма да може да разчита на кредит, тъй като се превръщал в
нелоялен и некоректен клиент.
Наложеният запор на собствения му автомобил също му създал значителни
неудобства, тъй като възнамерявал да пътува с автомобила до Турция и се притеснил, че
може да бъде спрян на границата със семейството си и да бъде провалено пътуването.
Допълнително притеснение му предизвиквал факта, че посочените от ответника – взискател
по изпълнителното дело и реализирани изпълнителни действия били несъразмерни с
размера на претендираната сума по изпълнителния лист от 381,24 лева.
Според вещото лице, изготвило представеното по делото експертно заключение по
6
допуснатата съдебно психиатрична експертиза вследствие на преживяното през месец
януари 2021 година при ищеца е възникнал силен психичен стрес последван от разстройство
в адаптацията. На ищеца е назначено лечение с антидепресанти (Дулодет, Тритико) и
транквилант (Лексотан) в комбинация с антихипертензивен медикамент (Конкор). Според
вещото лице обичайният период на възстановяване от Разстройството в адаптацията е 2-3 м,
но не повече от 6м. На ищеца са причинени емоционални и психически негативни
изживявания и страдания за период от два месеца. Преживения от ищеца Д.П. тежък стрес е
пряко следствие от образуваното срещу него изпълнително дело и наложените запори на
банковите му сметки. Реакцията на тежък стрес и разстройство в адаптацията се проявяват в
отчетлива промяна в обичайното функциониране и промени в поведението поради изразени
предимно емоционални нарушения - тревожност, безпокойство, раздразнителност и/или
гняв, а също натрапливи мисли, характерни невро-вегетативни симптоми, нарушения в съня.
Назначената на ищеца терапия е подходяща и съответства на клиничната картина и
здравословното му състояние. При ищеца е настъпило пълно оздравяване.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и експертното
заключение. Съдът кредитира неоспорените от страните и относими писмени доказателства,
а също така взе предвид, като достоверни свидетелските показания, които са в отношение на
покритие както помежду си и кореспондират с писмените доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество е частично основателен до размер на сумата 2000 лева за неимуществените вреди
и изцяло основателен за имуществените вреди.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така -
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.)
Безспорно са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.
7
49 от ЗЗД. Ответното дружество е възложило на конкретно ФЛ, извършването на
определена работа - образуване и водене на изпълнително дело срещу ищецът за сума, която
е платена повече от година по – рано. Изпълнителят на работата виновно и противоправно е
причинил на ищеца неимуществени вреди, който са пряка и непосредствена последица от
виновното поведение. Изразяват в душевни страдания, а именно тежък стрес и разстройство
в адаптацията, проявили се като отчетлива промяна в обичайното функциониране и
промени в поведението, поради изразени предимно емоционални нарушения - тревожност,
безпокойство, раздразнителност и/или гняв, а също натрапливи мисли, характерни невро-
вегетативни симптоми, нарушения в съня. На ищеца е назначено подходяща и съответства
на клиничната картина и здравословното му състояние лечение с антидепресанти (Дулодет,
Тритико) и транквилант (Лексотан) в комбинация с антихипертензивен медикамент
(Конкор). Според вещото лице обичайният период на възстановяване от Разстройството в
адаптацията е 2-3 м, но не повече от 6м. Дава заключение, че на ищеца са причинени
емоционални и психически негативни изживявания и страдания за период от два месеца и е
настъпило пълно оздравяване.
Предвид изложеното са налице условията за ангажиране на безвиновната отговорност
по чл. 49 от ЗЗД на ответното дружество за виновно извършените противоправно действия
от лицето, на което е било възложено извършването на работата, при която като пряка и
непосредствена последица от виновно поведение са причинени неимуществените вреди на
ищеца. Поради това ответното дружество, като възложител на работата отговаря спрямо
увреденото лице за причинените му от изпълнителя вреди. По тези съображения исковата
претенция е доказана по основание.
По отношение на размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца,
съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и като взе предвид характера и степента
на неимуществените вреди и продължителността им във времето прецени, че справедливо
обезщетение представлява сумата 2000 лева. До този размер исковата претенция следва да
се уважи, тъй като макар и душевните страдания и болестното състояние на ищеца в
резултат на увреждането да са продължили интензивно два месеца, същите са отшумели,
поради правилно приложеното лечение , не са довели да тежко психично разстройство и е
настъпило пълно оздравяване. В останалата част за разликата над уваженият до пълния
претендиран размер от 4 000 лева претенцията за неимуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователен.
Безспорно по делото се установи, че ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби /направени разходи/ и пропуснати ползи , възлизащи в
общ размер на 271,68 лева от които: 11,68 лева - законна лихва за забава върху сумата 824,42
лева - от датата на изтегляне на сумата от сметката му - 31.12.2020 година до датата на
връщане на сумата - 19.02.2021 година; 20 лева - еднократна такса за налагане на запор -
изтеглена от ищцовата банкова сметка с № BG 29 СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в “Централна
кооперативна банка” АД на 05.01.2021 година.; 20 лева - еднократна такса за вдигане на
запор - изтеглена от ищцовата банкова сметка № BG 29 СЕСВ 9790 40С7 5236 01 в
8
“Централна кооперативна банка” АД на 31.01.2021 година; 20 лева - такса за обработване на
запорно съобщение, с която е задължена сметка № BG 65 FINV 9150 10BG N0IJ 7К в "Първа
инвестиционна банка” АД на 01.03.2021 година, 200 лева - адвокатско възнаграждение,
платено от ищеца по договор за правна защита и съдействие № 877996/12.01.2021 година за
осъществено процесуално представителство и защита по изпълнително дело №
20209150402306 по описа на ЧСИ Г. Г.. Тази сума ,която е съответна на търсената следва да
му се присъди като обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Подлежи на присъждане и търсената законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба на 01.04.2021 година до окончателното изплащане.
И двете страни са претендирали присъждане на разноски. По правилата на процеса
такива им се следват съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции.
С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е неоснователно. За
осъдителния иск е заплатена сумата 700 лева, която не е прекомерна съобразно фактическата
и правна сложност на делото и в конкретния случай се преценява , че не следва да се
намалява до минималния размер. Така и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовата страна сумата 572,75 лева, представляваща направени
разноски по делото, изчислени по съразмерност . При съблюдаване на коментираното
провило за определяне на размера на присъжданите разноски се изчислява, че на ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 140,46 лева.
Ръководен от гореизложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” ЕАД със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София, район Студентски, бул. Симеоновско шосе, № 67 А, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Д. П. П. с ЕГН ********** от гр. **** сумата 2000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба на
01.04.2021 година до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени вреди в
останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер се ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” ЕАД със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София, район Студентски, бул. Симеоновско шосе, № 67 А, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Д. П. П. с ЕГН ********** от гр. **** сумата 271,68 лева /двеста седемдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от завеждане на исковата молба на 01.04.2021 година до окончателното изплащане, както и
разноски по делото в размер на сумата 572.75 лева /петстотин седемдесет и два лева и
9
седемдесет и пет стотинки/ съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “ЛЕВ ИНС”
ЕАД със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, район Студентски, бул.
Симеоновско шосе, № 67 А, ЕИК ********* разноски по делото в размер на сумата 140,46
лева /сто и четиридесет лева и четиридесет и шест стотинки/ съобразно отхвърления
размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10