№ 213
гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. С.
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500423 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от П. Й. Б., чрез процесуалния му представител адв.С.С.,
против решение №324/20.07.2023г., постановено по т.д.№55/23г. по описа на
ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен фонд, гр.София да
заплати на З. Т. Т. сумата от 32 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания
от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2021г. в
гр.Варна по вина на П. Й. Б. като водач на МПС - л.а. „Форд Мондео“ с рег.№
*, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в
долния отдел/към китката/ с разместване, довело до трайно затруднение на
движението на горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при
правилно протичане на възстановителния период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.12.2022г. до окончателното плащане на
задължението; 2/ е осъден Гаранционен фонд, гр.София да заплати на адвокат
С. Б. С. - Адвокатска колегия-Варна адвокатско възнаграждение в размер,
представляващ разликата над 224, 12лв. до 3 276лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв и на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; 3/ е осъден Гаранционен фонд, гр.София да
заплати по сметка на Окръжен съд-Варна, в полза на бюджета на съдебната
власт, авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер,
представляваща разликата над 118, 97лв. до 1 739лв., от които за държавна
такса за образуване и водене на делото и за възнаграждение на вещото лице,
1
като решението е постановено при участието на П. Й. Б. в качеството му на
трето лице-помагач на ответника.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата З. Т. Т., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. не се явява, не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е подадена от третото лице
помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, гр.София, последният е
конституиран в производството пред въззивната инстанция в качеството му
на въззивна страна.В депозираното становище по въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв.Л.В. Гаранционен фонд поддържа
становище за нейната основателност и моли решението на ВОС да бъде
отменено в обжалваните му части и предявеният иск отхвърлен.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата молба към нея от 14.02.2023г. и
допълнителната си искова молба ищцата З. Т. Т. излага, че на 12.08.2021г., по
пътя от гр.Белослав към гр.Варна, в района на м.“О.“, П. Й. Б., при
управлението на л.а. „Форд Мондео“, рег.№*, нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел/към
китката/ с разместване, довело до трайно затруднение на горния десен
крайник, за виновното извършване на което деяние водачът е признат с
влязло в сила решение по НАХД №1944/22г. по описа на ВРС.След удара
ищцата била транспортирана в Клиника по травматология и ортопедия към
МБАЛ „Св. А.-В.“АД, гр.Варна, където постъпила по спешност на
12.08.2021г., и била изписана на 19.08.2021г.На 16.08.2021г. й е извършена
оперативна интервенция под обща анестезия с открито наместване на
фрактурите с вътрешна фиксация/открита репозиция и фиксация с 1 бр.
заключваща плака и фиксация с 1/3 тубуларна плака/, послоен шев и гипсова
имобилизация.Фрактурите довели до трайно затруднение на движението на
горния й десен крайник за периода от около шест месеца, ищцата провела
продължително лечение, но и понастоящем не се е възстановила напълно и
обемът на движение е ограничен.Търпяла силни физически болки и
страдания, както и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни
психични изживявания, често сънувала кошмари, липсвал й апетит, чувствала
се непълноценна, имала страх от превозни средства и страх от пресичане.За
управлявания от водача л.а. не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на
2
ПТП/сключена такава на 12.08.2021г., с начален час на покритие 15, 12ч.,
ПТП, настъпило в 08, 20ч. на 12.08.2021г./, предвид което легитимиран да
отговаря по претенцията й за заплащане на обезщетение за така причинените
вреди е Гаранционен фонд.Предявила писмено претенцията си пред него на
16.09.2022г., но същият не определил и не изплатил обезщетение.Предвид
гореизложеното, претендира ответникът Гаранционен фонд да бъде осъден да
й заплати сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания, и
негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на писмената претенция пред
ответника-16.09.2022г. до окончателното изплащане, както и да й заплати
сумата от 2 350лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на медицински
изделия - 1 бр. заключваща плака и 1/3 тубуларна плака.
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София в депозираните писмен отговор
и допълнителен писмен отговор в срока, съответно по чл.367 и чл.373 от ГПК,
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва
твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от ищцата във
връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №22210136/16.09.2022г.,
като сочи и, че по същата е отказал да изплати обезщетение.Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП.Твърди, че вина за настъпване на
ПТП има единствено ищцата, която не е предприела мерки за осигуряване на
собствената си безопасност, евент. настъпилото ПТП се явява случайно
събитие, т.к. тя е пресичала внезапно, без да изпълни изискванията на ЗДвП и
се е явила непредвидимо за водача препятствие, евент. същата е допринесла
за резултата с 80%, защото се е движила неправилно на пътното платно и/или
е предприела пресичане на неопределено за целта място в нарушение на
чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.Поддържа, че претендираният размер на
обезщетението е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в
страната икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна
практика към датата на ПТП.Оспорва началната дата на претенцията за
законна лихва.Твърди, че т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява
чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона, би дължал
законна лихва едва от изтичане на законоустановения тримесечен срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе,
а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в срок по претенцията,
поради което лихва би се дължала от датата на подаване на исковата молба.
По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е
конституиран като трето лице помагач на негова страна П. Й. Б..Привличане е
поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че
Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и
изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП
водач.
3
Третото лице помагач П. Й. Б. подържа становище за неоснователност на
предявените искове по съображенията, изложени от ответника.Възразява за
съпричиняване от ищцата, т.к. е пресичала на необозначено за целта място и
поведението й е било в нарушение изискванията на чл.113 от
ЗДвП.Поддържа, че твърдените неимуществени вреди са недоказани в
производството, евент. претендираната сума е прекомерно завишена,
неотговаряща на съществуващите в страната икономически условия,
стандарта на живот и трайната съдебна практика.Счита, че при основателност
на главната претенция законна лихва би била дължима от датата на исковата
молба.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният иск
за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен за
предявения размер, а искът за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 32 000лв. до 40 000лв.,
както и е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница за периода от 16.09.2022г. до 14.12.2022г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
С влязло в сила на 08.07.2022г. решение от 22.06.2022г., постановено по
НАХД №1944/22г. по описа на ВРС, П. Й. Б. е признат за виновен в това, че
на 12.08.2021г. по пътя от гр.Белослав към гр.Варна, в района на м.“О.“, при
управлението на МПС - л.а. „Форд Мондео“, рег.№*, нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. Т. Т., изразяваща се
във фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел/към
китката/ с разместване, довело до трайно затруднение на горния десен
крайник за период от 3, 5-4 месеца при правилно протичане на
възстановителния период, като след деянието деецът направил всичко
зависещо от него за окозване помощ на пострадала-престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“а“, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, поради което и на осн.
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца.
Влязлото в сила решение по чл.78а от НК, с което наказателният съд е
освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда, предвид което и на осн. чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
4
дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от
съда така, както са посочени в цитираното решение по НАХД №1944/22г. по
описа на ВРС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че към часа на настъпване на ПТП на 12.08.2022г. за
л.а. „Форд Мондео“, рег.№*, не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцата като трето увредено лице, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно
се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост
на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред
Гаранционен фонд с вх.№24-01-353/16.09.2022г., по която е образувана щета
№21210136/16.09.2022г., по която с решение от 15.12.2022г. ответникът е
отказал изплащане на обезщетение.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2021г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 420 000лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
5
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 650лв./, инфлационни процеси/7,
75% за 2021г./, нарастване на цените и др.
Съгласно заключението на СМЕ от 19.06.2023г. на в.л.Р.М., кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и
представената по делото медицинска документация, в резултат от ПТП
ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясна лъчева и лакетна
кости в долна трета, определили трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за повече от 60 дни, контузия на главата с контузно-разкъсна
рана, определила разстройство на здравето, неопасно за живота.Счупването е
лекувано оперативно, костите са наместени и фиксирани с метал/две плаки и
винтове/, последвала е гипсова имобилизация и рехабилитация след
свалянето на гипса.Планките не са отстранени, но това и не е
задължително.Понастоящем костите са сраснали, движенията се
възстановени в добра форма, функционалната годност на ръката е
възстановена за леки натоварвания.При рязка промяна на метеорологичните
условия и при физическо натоварване може да изпитва болки.Хипотрофията
на мускулатурата може да се преодолее с помощна на лечебна
физкултура.Няма увреждания, които да останат за цял живот.
Съгласно заключението на СПЕ от 06.07.2023г. на в.л.С.В., кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, след
ПТП, при възстановителния период психичните преживявания на ищцата са
свързани предимно с чувството за малоценност и зависимост от околните,
обективно изводими от житейската ситуация, но без данни за настъпило
психично разстройство.Като съществуващо понастоящем психотравмено
преживяване може да се разглежда споделеният от ищцата страх при
пресичане на пътното платно като пешеходец и при приближаване на бързо
движещи се автомобили, като същата избягва да пресича самостоятелно и
споделя, че обикновено е придружавана от познати или пресича с други
пешеходци.
Съгласно показанията на св.Г.Тр., син на ищцата, поради което и
показанията ценени при условията на чл.172 от ГПК, при настъпване на ПТП
майка му живеела сама на вила до рибарското селище, била много жизнена и
освен кръвно налягане нямала други оплаквания.По телефона им съобщили за
настъпилото ПТП.Намерил майка си в Спешна помощ, на количка,
потрошена, не говорела.После я настанили в болница за около една седмица,
направили й операция на ръката, сложили шини, които обяснили, че поради
възрастта не е необходимо да се махат.След болницата я прибрал да живее
при него и семейството му и се грижили за нея, и сега живее с
тях.Кризисният период бил 3-4 месеца.Понастоящем използва ръката, която е
оперирана, но не може да отреже нещо или да завие кранче на чешма.ПТП й
6
се отразило зле и психически, страхува се от коли, от пресичане, от
прекрачване на бордюр, стъпва много внимателно и със страх, винаги има с
нея придружител навън.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в фрактури на две кости на
дясната предмишница в долния отдел/към китката/ с разместване, които са
обусловили трайно затруднение движението на крайника за срок от 3, 5-4
месеца при правилно протичане на възстановителния период/другото
увреждане, посочено от в.л.-контузно-разкъсна рана на главата, не е
въвеждано в производството/.Болките и страданията, извън вече изпитаните
силни болки и страдания в момента на получаване на уврежданията при ПТП,
при счупени две кости на ръката са били особено интензивни, но във времето
със зарастването им са намалявали.Съобразява се обстоятелството, че е била
извършена оперативна интервенция под обща анестезия за открито
наместване на костите и фиксирането им с метални плаки, наложило
едноседмичен престой в болнично заведение, както и след това гипсова
имобилизация и рехабилитация.Ищцата е търпяла в периода значителни
неудобства и затруднения при ежедневното си битово обслужване.Била е
зависима от чужда помощ за ежедневните си нужди - тоалет, къпане,
обличане.Търпяла е обичайните за това състояние значителни по обем
неудобства със сериозни ограничения в бита, но се има предвид и това, че не
е била обездвижена и лежащо болна.При раздвижването на крайника отново е
имала болки и страдания, но с по-малък интензитет.Понастоящем функциите
на дясната ръка са възстановени, но за сравнително леки натоварвания,
съгласно СМЕ и цитираните показания, с невъзможност за по-големи
физически натоварвания, което обаче е преодолимо състояние, според
заключението, при провеждане на лечебна физкултура, а не доживотно
състояние.Съобразява се възрастта на ищцата - на 80 години при настъпване
на ПТП, но въпреки това, според цитираните показания, които не са
опровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, в много
добро за възрастта си физическо състояние, жизнена, живееща самостоятелно
във вилен имот и грижеща се самостоятелно за себе си до настъпване на
ПТП.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите физически
травми, се е отразило на психичното й състояние - изпитала е в началото
силен стрес, впоследствие чувство за малоценност от зависимостта й от
близките й, понастоящем, две години след инцидента, продължава да изпитва
страх от пресичане на пътно платно като пешеходец, но без данни за
настъпило психично разстройство.Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, вкл. това как е протекло физическо възстановяване и
продължителността на изживените чисто физически страдания, липсата
понастоящем на трайни непреодолими негативни последици за
здравословното състояние, както и обществено-икономическите условия в
страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът
приема, че обезщетение в размер на 26 000лв. представлява справедлив
7
еквивалент на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно заключението на САвтЕ от 26.06.2022г. на в.л.Й.М. и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 06.07.2023г. ПТП е настъпило на двулентово
пътно платно с ширина 5, 9м., непосредствено след
кръстовището/неурегулирано/ за вилна зона „О.“.Ширината на дясната лента,
по която се е движил л.а., управляван от П.Б., е 2, 9м.Участъкът е бил прав/с
многобройни пресечки в ляво и в дясно/, с отлична дневна видимост,
платното сухо, времето слънчево.При цялостно пресичане от пешеходката/със
среден за възрастта й ход/ на пътното платно от ляво на дясно за
автомобила/както е пресичала ищцата, без данни да е пресичала по диагонала
на платното/, от началото на платното до мястото на ПТП разстоянието е 4, 7
м., а при пресичане от осевата линия до точката на ПТП 1, 7м.Към момента на
удара л.а. се е движил със скорост от приблизително 23 км.ч./при разрешена
понастоящем скорост, според поставен знак 30 км.ч./.Няма данни за оставени
от л.а. спирачни следи или за аварийна маневра преди удара.Опасната зона на
спиране е била 10, 9м. за време от 1, 7 сек.Ако пешеходката е била видима за
водача от началото на пресичането си, не е попадала в опасната зона, защото
би имал 3, 9 сек., което време е по-голямо от нужните му 1, 7 сек., не е
попадала в тази зона и ако е била възприета, когато се е намирала по средата
на лявата насрещна на л.а. лента, когато би имал 2, 66 сек.Ако е била видима
едва след като е започнала пресичането си от осевата линия, попада в
опасната зона, защото водачът би имал 1, 41 сек.На пътния участък няма
положена вертикална или хоризонтална маркировка на пешеходна пътека,
няма обособени тротоари, няма наличен банкет в дясно от л.а., а в ляво от
изходната точка на пешеходката е налично чакълирано уширение за
включване на второстепенен път към главното пътно платно.Няма данни за
естествени или изкуствени прегради, намаляващи видимостта
двустранно.Според техническите данни пешеходката е била видима за водача
от голямо разстояние, но няма данни от кой момент той я е възприел като
опасност на пътя.Преди точката на удара пешеходката е била преминала
почти цялата ширина на платното.Макар и с ниска скорост, тя е била ударена
от л.а. в дясната част на тялото.
Съгласно показанията на св.И.Й./син на третото лице помагач, поради
което и ценени при условията на чл.172 от ГПК/, същият пътувал с баща си в
л.а., когато станал инцидентът, стоял на предната дясна седалка.В насрещната
лента минавал автомобил и след като минал, с баща му случайно видели една
жена в насрещната лента да пресича зад автомобила, видели я на около 10-15
м. от тях и баща му решил да спре.След като спрял, след няколко секунди
жената пресякла платното, без да се огледа, и се блъснала сама в л.а.Паднала
на земята, ударила си главата.Дошъл шофьорът, който преди това се движил
в насрещната лента, подложил й възглавница под главата, извикал Спешна
помощ.Баща му я питал как се чувства и тя отговорила „добре съм“, искала да
става.На мястото на инцидента няма пешеходна пътека, няма знаци за
8
кръстовище, но има много отбивки, където живеят хора.
Съгласно показанията на св.Р.К., в деня на ПТП шофирал посока от
гр.Варна към гр.Белослав.По пътя след с.Звездица/където не е виждал да има
пешеходна пътека/ пред него, на около 30м., пресякла една възрастна дама с
походка, достатъчно бърза за стара жена, която преди да пресече пред него се
огледала.Отсреща идвал друг автомобил посока гр.Варна с поне двама души в
него.Дамата минала в лявата спрямо свидетеля лента, от където идвал другият
автомобил и той с дясна част на преден десен калник ударил жената и тя
хвръкнала във въздуха.Свидетелят спрял и когато отишъл при нея тя била
легнала, призовал я да остане неподвижна до идването на Спешна помощ,
подложил й нещо под главата.Ръката й била ударена, както и главата
пукната/имало кръв/, повтаряла, че я боли ръката.
Съгласно нормата на чл.113 от ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: 1/ преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2/ да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3/ да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика; 4/ да не преминават през ограждения от
парапети или вериги.Извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за
това места, като при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4.Съгласно чл.114
от ЗДвП, на пешеходците е забранено: 1/ да навлизат внезапно на платното за
движение; 2/ да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3/
да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Мястото, където е пресичала ищцата, е двулентов двупосочен
междуградски път.Пресичала е в светлата част на денонощието, при ясна
видимост, на сравнително прав участък.В близост до мястото на ПТП не е
имало пешеходна пътека.Имала е право да пресича при спазване
изискванията на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДвП.Видно от показанията на
св.Р.К., пред чийто автомобил ищцата първо е пресякла и който е бил в
насрещното платно, спрямо това на автомобила на третото лице помагач,
преди да започне да пресича, тя се е огледала и възприела приближаващия
автомобил, съответно не е навлязла внезапно на платното.Според дадените от
ищцата показания в досъдебното производство на 24.08.2021г., когато е
пресичала, тя е възприела лек автомобил, идващ от гр.Белослав към гр.Варна,
от дясно на нейното положение, и се затичала да премине пътното платно
преди автомобила, когато била ударена и паднала върху предния му
капак.Няма събрани данни в производството тя да е удължавала ненужно
пътя и времето си на пресичане.Движила е с нормална за пешеходец скорост,
не се е движила по диагонал, нито е спирала на платното.Не е преминавала
през ограждения от парапети или вериги.Преди да бъде ударена е преминала
почти цялото пътно платно и е била видима от позицията на управлявания от
9
третото лице помагач автомобил поне от средата на лявото спрямо него
платно, т.е. още преди да попадне в опасната за спиране зона на
автомобила.При липсата на установени нарушения от страна на ищцата на
посочените в закона изисквания, както и предвид неустановяване, че с
поведението си, макар и то да не е непротивоправно, тя обективно е
способствала за резултата, съдът приема възражението по чл.51 от ЗЗД за
неоснователно.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение за
така установените, че са претърпени неимуществени вреди, решението на
ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение
за разликата над 26 000лв. до 32 000лв. и в тази му част предявеният иск
отхвърлен.Решението следва да се отмени и относно съответните на тази част
държавна такса и заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица
/240лв. д.т. и 68лв. за вещи лица или общо 308лв./, както и за съответното
присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния
представител на ищцата за разликата над 2 703, 12лв. до 3 276лв.В останалата
му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №324/20.07.2023г., постановено по т.д.№55/23г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен фонд,
гр.София да заплати на З. Т. Т. сумата, представляваща разликата над
26 000лв. от 32 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2021г. в гр.Варна по вина на П. Й. Б.
като водач на МПС - л.а. „Форд Мондео“ с рег.№ *, изразяващи се във
фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел/към
китката/ с разместване, довело до трайно затруднение на движението на
горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при правилно
протичане на възстановителния период, ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 26 000лв. от 32 000лв/, считано от 15.12.2022г. до
окончателното плащане на задължението; 2/ е осъден Гаранционен фонд,
гр.София да заплати на адвокат С. Б. С. - Адвокатска колегия-Варна
адвокатско възнаграждение в размер, представляващ разликата над 2 703,
12лв. до 3 276лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и на осн. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3/ е
осъден Гаранционен фонд, гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд-
Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер, представляваща разликата над 1 431лв. до
1 739лв., от които за държавна такса за образуване и водене на делото и за
10
възнаграждение на вещото лице, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Т. Т., ЕГН **********, против
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *, иск за осъждане на ответника да й заплати
сумата, представляваща разлика над 26 000лв. от 32 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - причинени
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от
12.08.2021г. по вина на П. Й. Б. като водач на МПС - л.а. „Форд Мондео“ с
рег.№ *, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната предмишница
в долния отдел /към китката/ с разместване, довело до трайно затруднение на
движението на горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при
правилно протичане на възстановителния период, ведно със законната лихва
върху главницата/разликата над 26 000лв. до 32 000лв./, считано от
15.12.2022г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №324/20.07.2023г., постановено по т.д.
№55/23г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъден
Гаранционен фонд, гр.София да заплати на З. Т. Т. сумата от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди
- причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат
на ПТП от 12.08.2021г. в гр.Варна по вина на П. Й. Б. като водач на МПС -
л.а. „Форд Мондео“ с рег.№ *, изразяващи се във фрактури на двете кости на
дясната предмишница в долния отдел/към китката/ с разместване, довело до
трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от
около 3,5-4 месеца при правилно протичане на възстановителния период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г. до
окончателното плащане на задължението; 2/ е осъден Гаранционен фонд,
гр.София да заплати на адвокат С. Б. С. - Адвокатска колегия-Варна
адвокатско възнаграждение в размер, представляващ разликата над 224, 12лв.
до 2 703, 12лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и на осн. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3/ е
осъден Гаранционен фонд, гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд-
Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер, представляваща разликата над 118, 97лв. до
1 431лв., от които за държавна такса за образуване и водене на делото и за
възнаграждение на вещото лице.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на Гаранционен фонд, гр.София П. Й. Б..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12