О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2345
гр.Плевен, 25.11.2019г.
Административен съд – Плевен,
в закрито заседание на двадeсет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Венелин Николаев
като разгледа
докладваното от съдията АД № 1298 по описа за 2019г. на Административен съд –
гр. Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.166 ал.4, във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл.171 т.2 а б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Съдът
след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от
фактическа и правна страна следното:
Административното
дело е образувано по жалба на П.А.П.
с ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19- 0938 –
001457 /16.08.2019г., издадена от
Началник сектор към ОД на МВР
Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, с
която на П.А.П., ЕГН ********** е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***, собственост жалбоподателката, считано от 16.08.2019г. за срок от шест
месеца.
С
жалбата се иска спиране на изпълнението на Заповедта, с оглед влошеното
здравословно състояние на жалбоподателката
– продължителен болничен престой, заради проблеми със сърцето и предстоящо оперативно лечение. Към жалбата
са приложени Епикриза от СБАЛ по
кардиология УМБАЛ гр.Плевен, относно
престои на П. А.П. в болничното
заведение от 29.08.2019г. до 02.09.2019г., Епикриза от УМБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“
гр.Плевен, Отделение по съдова хирургия относно престои на същата на същата
в болничното заведение от 05.09.2019
до 10.09.2019г.и катетеризационен протокол №1629/29.08.2019г.от
СБАЛ по кардиология на П.А..
Ответникът
представя административната преписка по издаване на заповедта и в придружително
писмо сочи доводи за неоснователност на искането.
Съдът,
след преценка на изложеното в жалбата, представените доказателства и съобразно
закона приема следното по допустимостта и основателността на особеното искане
за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19- 0938 – 001457 /16.08.2019г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен на П.А.П.,
ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** собственост на П.А.П., считано от 16.08.2019г. за срок от шест месеца.Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 04.11.2019г. и обжалвана пред съда с жалба
вх. № 316000 -40746/13.11.2019т. на ОД МВР-Плевен. На 21.11.2019г. е подадена
жалбата в съда, чрез административния орган, предмет на настоящото съдебно
производство, против предварително изпълнение на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка. Към настоящия момент са изправени
нередовностите на жалбата, свързани със заплащане на държавна такса.
Съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
В
отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.166
ал.1 от АПК, разпоредбата на чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП предвижда,
че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Доколкото
специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на
визираните в чл.172 ал.1 от ЗДвП заповеди, намира приложение разпоредбата на
чл.166 ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от
съда, при условията на чл.166 ал.2 от АПК– ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде
предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението. В
случая, искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е
направено заедно с жалбата срещу заповедта, подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно,
поради което е процесуално допустимо.
С оглед разпоредбата на чл. 166, ал.2 от АПК, съдът като взе предвид доводите в молбата и прецени представените
доказателства, намира направеното
от жалбоподателката искане за спиране предварителното изпълнение на обжалвания
акт за неоснователно и като такова намира, че същото
следва да бъде оставено без уважение. Съображенията му за горния извод са
следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на
ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение
на административен акт, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на
административния акт е чл.166 ал.2 АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60 ал.
1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението,
за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Според
правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено
материално изражение, а като трудно-поправими вреди, които касаят ценности като
живот и здраве. Освен това, евентуалните
вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт, подлежат на
репарация по реда на ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. от АПК.
Наведените
от жалбоподателката твърдения не са от категорията по чл. 60, ал. 1 от АПК,
вр. с чл. 4 от АПК. Вредата от
предварителното изпълнение на оспорения акт по значимост следва да може да се
противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е
допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на
закона. Вредата може да бъде както имуществена загуба или пропусната полза,
така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и
свободи. Настъпването й обаче следва да е достатъчно вероятно. За настъпването
на вредите трябва да бъдат представени доказателства, които да са относими, а
не само да има твърдения в тази насока. АПК предвижда, че изпълнението може да
се спре само въз основа на нови обстоятелства. Имат се в предвид обстоятелства,
възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при
постановяване на акта. В процесния случай, както бе посочено по - горе не са
представени доказателства, които да обосноват извод, че предварителното
изпълнение на заповедта ще доведе до значителна или трудно поправима вреда и че
тази вреда е противопоставима на обществения интерес, поради който е предвидено предварителното изпълнение.
Неудобството,
което жалбоподателката би изпитала при използването на различните
видове обществен транспорт, осигуряващи възможност на всички лица неразполагащи
със собствен такъв да се предвижват, или организиране на превоза им чрез други
лица- правоспособни водачи на МПС, не може да се приеме като такова,
обосноваващо вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда
за нея. Не би могло да се възприеме като такава вреда и по – високата стойност,
която Същата би заплатила при използването на таксиметров или друг вид
обществен транспорт в сравнение с личния
В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци
или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои
над всички други интереси.
Съдът намира, че не са
налице законовите предпоставки по чл.166 ал.2 вр. ал.4 от АПК за постановяване
спиране изпълнението на оспорения акт. Водим от горното и на осн. чл. 166 ал.3, във вр. с ал.2 вр. ал.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без уважение искане на П.А.П. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19- 0938 – 001457 /16.08.2019г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Плевен, сектор пътна Полиция Плевен, с която на П.А.П., ЕГН ********** е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а,
буква „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ***, собственост на жалбоподателката,
считано от 16.08.2019г. за срок от шест месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/