Определение по дело №37/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260039
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500037
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260039

 

…22.01.2021 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на ….22 януари 2021 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

       Членове: Петя Петрова     

                        Мария Маринова                               

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д.№37 по описа на Апелативен съд Варна за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 вр. чл. 279 ГПК и е образувано по частна жалба на Т.А.Ф., подадена чрез адв. П.Г., против определение № 3700/10.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3203/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба вх.№ 270497/05.10.2020 г. против протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.09.2020 г. по гр.д. № 10483 по описа на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането й за увеличение размера на трите иска от 47 000 лв. на 63 183,25 лв. с мотиви за недопустимост на жалбата - необжалваемост на определението.

Жалбоподателката е настоявала, че определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за допустимостта на жалбата срещу определението, с което районният съд не е допуснал изменение на исковете й, като насочена срещу акт, с който се препятства развитието на производството в тази част. Молила е за отмяната му и разглеждане на въззивната й жалба срещу определението на районния съд.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, представлявана от адв. В., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и по съображения за неоснователността й и с доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, е молила за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на сторените разноски по приложен списък.

Частната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за нея, редовна е и допустима, а разгледана по същество и след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Производството по в.ч.гр.д. № 3203/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по частна жалба на Т.А.Ф. против определение на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на исковете чрез увеличението им по размер от 47 000 на 63 183,25 лв. С обжалваното понастоящем определение, окръжният съд е приел, че обжалваният пред него акт не подлежи на обжалване, защото не попада в предметния обхват на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е  определение на съда, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е  изрично посочено в закона. Затова е оставил без разглеждане частната жалба, прекратил е производството и присъдил разноски на насрещната страна.

Обжалваното пред окръжния съд определение на районния съд е преграждащо и попада в хипотезата на чл. чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК като обжалваемо такова, предвид че искът чието увеличение е поискано от районния съд не е бил предявен като частичен.

В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. Така подлежи на обжалване определението по чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото, без това да е изрично посочено в закона, както и определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; определението, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице и пр., в който смисъл и т. 7 и т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС /така в мотивите на  Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Т. В. и С. Ц./. В т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е посочено, че обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част. Страната не разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл. 296 и следващите ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенция за разликата е недопустима, защото предявеният иск - предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличението на размера на иска, който не е бил предявен като частичен.

Предвид изложеното, подадената пред окръжния съд частна въззивна жалба е била допустима като подадена срещу обжалваем акт на районния съд и е подлежала на разглеждане от окръжния съд, който да прецени дали са били налице по същество предпоставките за допускане на исканото изменение на иска чрез увеличението му по размер. В този смисъл, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за разглеждане на частната въззивна жалба.

При този изход от настоящото производство разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3700/ 10.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3203/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд И ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по частната жалба на Т.А.Ф. вх.№ 270497/05.10.2020 г. против протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.09.2020 г. по гр.д. № 10483 по описа на Варненския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: