Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.07.2017 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 183 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Г.Т.Е. срещу решение № 177/13.01.2017 г. на Пирдопски районен съд, с което са отхвърлени предявените срещу И.Т.Е. и Т.И.Е. искове са осъждането им да премахнат поставената камера на покрива на къщата, с която заснемат двора и жилището на ищеца, и за ограничаване поставянето на камера срещуположно на имота му, на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор, както и са осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 5500 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са му причинили: И.Т.Е. – чрез поставяне на камерата, а Т.И.Е. –като собственик на ¼ ид. част от къщата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

            В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и нищожно. Сочи се, че техническите устройства, които са насочени към дома на жалбоподателя, са с цел да ги записват, и във всеки един момент тези устройства могат да бъдат подменени както с истински, така и с бутафорни, според нуждата. Сочи, че е налице постоянна заплаха за него и семейството да бъдат записвани и следени от 14.02.2014 г. до настоящия момент. Жалбоподателят излага довод, че Конституцията му дава право да не бъде записван априори, без да има данни за злоупотреба със събраните данни; че всяко граждански право е абсолютно гражданско право, което е защитено от националното и международното законодателство не като превенция при съмнение за нарушаването му, както се твърди в решението, а непрекъснато. Сочи се, че решението е недопустимо, тъй като с действията на съда по назначаване на вещо лице без необходимата квалификация и заплащане на възнаграждение за вещото лице от бюджета на съда, се поставя под съмнение безпристрастността на съда, както и превръща съда в страна в процеса със заплащането на хонорар на вещото лице от бюджета на съда по гражданско дело. Излага се и оплакване, че съдът не е обсъдил отговорите на ответника И.Т., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, в които той заявил, че поставената камера записва. Сочи се също, че дори и вещото лице да е открило макети на камери, те в удобен момент могат да бъдат сменени с истински и че ищецът не желае към него и семейството му да се насочват частни технически устройства, тъй като това му създава напрежение и стрес, което е видно от представеното медицинско. Излага се довод, че  противоправно е каквото и да е технически устройство да бъде насочено към него и семейството му, защото това им създава впечатление и технически е осъществимо да бъдат записвани и следени.

            Ответниците по жалба не представят писмен отговор. В съдебно заседание същите, чрез процесалния им представител адв. Г. Д., оспорват жалбата. Сочат, че монтираните макети на камери не са годно средство за осъществяване на изпълнителното деяние на претендирания деликт във всичките му форми – видеонаблюдение или заснемане. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Пирдопският районен съд е бил сезиран с искова молба, в която ищецът Г.Т.Е. твърди, че живее със семейството си в семейна къща на ул. „Д.В.В.№ 43. На 14.02.2014 г. забелязал, че първият ответник И.Т.Е. е дошъл в Копривщица в къщата, в която вторият ответник Т.И.Е. е съсобственик, и се суети. След известно време забелязал, че на покрива на къщата, която гледа към двора му, е закачена камера, насочена към жилището му. Твърди, че поставянето на наблюдаващата камера е извършено без негово съгласие и с това грубо са нарушени правата му, засяга се неприкосновеността на дома, а с поставянето на камерата е принуден да търпи да бъде сниман той и членовете на семейството му против волята им. Твърди, че с поставянето на камерата се нарушават конституционните права на ищеца, защитени в чл. 32 от Конституцията, което е вредоносно и противоправно действие. Отправени са следните искания: Ответниците да бъдат осъдени да премахната поставената на покрива на къщата им камера и от която заснемат двора и жилището на ищеца, както и да се ограничи поставянето на камера срещуположно на имота им и на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от него семейно жилище и двор; ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2500 лв. /впоследствие увеличен на 5500 лв./, както следва: И.Е. с поставянето на камерата, а Т.И. като собственик на ¼ ид.ч. от къщата, на която е позволил поставянето на камера.

            С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете. Излагат становище за тяхната недопустимост поради липса на правен интерес, във връзка с което твърдят, че в хипотезата на иск, основан на непосредственото действие на конституционната норма на чл. 32, ал. 2 от Конституцията, защитата по общия исков ред може да бъде осъществена само чрез иск за заплащане на обезщетение и негаторен иск, който може да бъде предявен само от собственик на съседен имот, но не и чрез иск за премахване на техническото средство за наблюдение, като се позововат на определение на ВКС № 129 от 01.02.2012 г. по гр.д. № 750/2011 г. на ІІІ г.о. Излагат се доводи за неоснователност на така предявените искове поради липсата на „заснемане” и „записване”, което да е осъществено чрез поставените „камери”, с оглед на обстоятелството, че определените от ищеца като „записващи и заснемащи камери” устройства в действителност представлвяват устройства тип „фалшива камера”, които нито заснемат, нито записват., а имат за цел да създадат заблуда за осъществявано видеонаблюдение.

            По така предявените искове пред Пирдопски районен съд е образувано гр.д. № 80/2014 г., по което съдът е приел, че е сезиран с искове по чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, като с решение № 52/24.04.2015 г. е отхвърлил същите. С решение № 433/08.12.2015 г. на СОС е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд.

            С решение № 153/24.06.2016 г. по гр.д № 719/2016 г. на ВКС е обезсилено изцяло горепосоченото въззивно решение на СОС и потвърденото с него решение на РС-Пирдоп по гр.д. № 80/2014 г. и делото върнато за разглеждане от друг състав а РС-Пирдоп. Според задължителните указания, съдържащи се в мотивите на мотивите на решението на ВКС, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба за нарушаване на конституционните му права, защитени в чл. 32 от Конституцията, за нарушено субективно право на неприкосновеност на личния му и семеен живот и правото му да не бъде следен, фотографиран и записван, съдът неправилно е приел, че е сезиран с иск за защита на собствеността по чл. 109 от ЗС и произнасяйки се по този иск, е постановил недопустимо решение. Посочено е в мотивите на решението на ВКС, че съдът е следвало да разгледа така определения от ищеца правен спор с оглед посочените от него като релевантни за спора обстоятелства – ищецът е посочил конкретни обстоятелства, от които извежда претендираното право, посочил е конкретна причинна връзка между вредите, които твърди, че е претърпял и продължава да търпи по причина извършеното от ответниците действие, уточнил е какви вреди са му причинени и па какъв начин счита, е същите следва да бъдат поправени от ответниците, подчертавайки, че предявеният иск не е в защита на имота, в който живее, нито в защита на собствеността му, а в защита само на неговата личност. Дадени са указания предявените искове, включително и искът за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, да бъдат разгледани на действителното правно основание, с оглед на което да бъде разпределена и доказателствената тежест за релевантните, подлежащи на доказване факти.

            При новото разглеждане на делото по образуваното гр.д. № 310/2016 г. на Пирдопски районен съд, съдът е квалифицирал така предявените искове като такива с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 32, ал. 2 от КРБ и по чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, като е дал указания ищецът да ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си като установи противоправни действия на ответниците, нарушаващи личния му живот и да докаже виновно противоправно поведение, неговия автор, настъпила вреда и  причинна връзка между тях.

            Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно установено, че ищецът Г.Е. живее със семейството си в имот, находящ се в гр. Копривщица на ул. „Д.В.В.” № 43, а съседният имот, находящ се на ул. „Д.В.В.” № 41 ,се ползва от ответниците И.Е. и Т.Е., като последният е негов собственик. Установено е също, че на покрива на къщата, находяща се в имота на ул. „Д.В.В.” № 41, са поставени 2 бр. устройства тип камера.

            Според приетото в първоинстанционното производство по гр.д. № 80/2014 г. на РС-Пирдоп съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. Й., изследваните два броя устройства, поставени под стряхата на североизточния и югоизточния ъгъл на покрива на двуетажна къща, на ул. „Д.В.В.” № 41, представляват макет на куполни охранителни камери, призведени в Китай. След демонтажа на прозрачния капак/купол на тези устройства, вещото лице е установило, че устройствата имат червен светодиод, захранван от батерии, примигващ на всеки 5 секунди и създаващ впечатление, че устройството работи, като липсват каквито и да било елементи от фото или видеотехника. Тези устройства нямат и не са имали техническа възможност да записват фото или видеоизображения или звук. Същите не представляват видео или фототехнически устройства.

            Въз основа на така установените факти и като съобрази мотивите на решението на ВКС, с което са обезсилени решенията на инстанциите по същество, въззивният съд намира следното от правна страна:

            Предявени са обективно съединени следните искове: 1. Искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от Конституцията – за  възстановяване на нарушено право на личен живот, като ответниците бъдат осъдени да премахнат поставената камера на покрива на къщата, с която заснемат двора и жилището на ищеца, и за ограничаване поставянето на камера срещуположно на имота му, на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор. 2. Искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, причинени в резултат на осъщественото видеозаснемане без тяхно съгласие.

            Исковете са неоснователни.

Първият иск е основан на непосредственото действие на конституционната норма в чл. 32 ал. 2 от Конституцията. Съгласно тази разпоредба,  никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи. Конституционната норма провъзгласява правото на всяко лице на неприкосновеност на личния живот, изразена в забраната за незаконно вмешателство посредством изброените форми на това. В настоящия случай осъщественото от ответниците незаконно вмешателство в личния живот на ищеца според твърденията му, се изразява в поставяне и поддържане на камера за наблюдение без съгласието му, с която се заснема личния му живот. Такова действие би било противоправно, ако реално е осъществено заснемане или наблюдение с техническо средство без съгласието на заснеманите лица и само в този случай  би съставлявало незаконно вмешателство в личния живот на обитателите на сградата. В случая от заключението а съдебно-техническата експертиза е установено, че поставените на покрива на къщата на ответниците устройства съставляват макети на камери за видеонаблюдение, които не са годни да осъществяват видеобналюдение, филмиране или записване по какъвто и да е технически начин, следователно ищецът и неговото семейство не са били фотографирани, филмирани или записвани. В тази връзка в отговор на възражението, направено във въззивната жалба, относно  действията на съда по назначаване и приемане на съдебно-техническата експертиза, обуславящи според жалбоподателя недопустимост на обжалваното решение, следва да се посочи, че ищецът е оспорил заключението, но не е поискал назначаването на повторна такава нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба. Възражението му за наличие на съмнение за безпристрастността на съда, основано на твърдение за назначаване на вещо лице без необходимата квалификация и заплащане на възнаграждение за вещото лице от бюджета на съда, няма отношение към годността на това доказателствено средство и няма правно значение след като ищецът не е поискал допускане на нова експертиза за установяване на спорното по делото обстоятелство относно годността на поставеното устройство за видеонаблюдение или заснемане. Твърденията на жалбоподателя са и неверни, тъй като видно от протокола за проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание на 25.11.2014 г., съдебно-техническата експертиза е допусната по искане на ответниците и същите е възложено внасянето на депозит за възнаграждение на вещото лице, което е било внесено от тях и сумата е изплатена на вещото лице от така внесения депозит, а не от бюджета на съда.

            С оглед на горното, при установения по делото факт, че устройствата, поставени на покрива на къщата на ответниците, не съставляват годни за извършване на каквото и да било заснемане технически средства, и с тях не се осъществява никое от забранените от чл. 32, ал. 2 от Конституцията действия, то конституционното право на неприкосновеност на личния живот на ищеца, установено в посочената конституционна норма, не е нарушено, което налага извод да неоснователност на така предявените искове.

Исковете по чл. 45 от ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на обезщетение за неимуществените вреди от твърдяното незаконно заснемане са неоснователни поради неустановяването на противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на деликта.  За този извод важат съображенията по-горе досежно иска по чл. 32, ал. 2 от Конституцията, основан на факта за обективната невъзможност чрез поставените от ответниците технически устройства да се заснема ищеца и семейството му под каквото и да било форма.  Поставянето и използването на  устройства, негодни да осъществят видео или фотозаснемане и наблюдение, не може да са приеме за противоправно, тъй като не засяга реално конституционно признатото в чл. 32, ал. 2 от Конституцията право на неприкосновеност на личния живот. В отговор на възражението, направено във въззивната жалба, че изследваните от вещото лице макети на камери във всеки удобен момент могат да бъдат заменени с истински, следва да се посочи, че исковият процес дава защита на реално накърнени субективни права чрез осъждане на ответника да преустанови нарушението, възстанови фактическото положение преди нарушението и/или за отстраняване на вредните последици от същото, но не и срещу бъдещи хипотетични действия или  несигурни събития.

            Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като въззивният съд препраща и към правните изводи на районния на основание чл. 272 от ГПК.

            С оглед изхода на делото и направеното от ответника по жалба Т.Е. искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

 

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 13.01.2017 г., постановено по гр. д. № 310/2016 г. по описа на Пирдопски районен съд.

ОСЪЖДА Г.Т.Е. да заплати на Т.И.Е. сумата 400 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

          

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.