Решение по дело №6080/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12432
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110106080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12432
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110106080
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от „ФИРМА“ АД
против С.О. за заплащане на сумата 2 535,07 лв., представляваща изплатено по застраховка
„каско” обезщетение и ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на
08.04.2019 г. в гр. С. на кръстовището на ул. К.в. и бул. П.Л., от виновно противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
от страна на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска, както и при условията на евентуалност обратен
иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, с правно основание чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД, от ответника
С.О. против „П....” ЕАД за заплащане на сумата в размер на 2 535,07 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във вр. с ПТП, настъпило на 08.04.2019 г. в
гр. С., вследствие неизпълнение на абонаментен договор за поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на С.О. – . зона, О.К. – Б., К..п. и К.с.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът по главния иск твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществено застраховане по застраховка „каско” е настъпило събитие – застрахованият
автомобил попаднал в необезопасена дупка на пътното платно в гр. С., на кръстовището на
ул. К.в. и бул. П.Л., в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил; твърди, че щетите ведно с ликвидационните разноски са на стойност 2 535,07
лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер чрез плащане.
Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, както и
разноските за определянето им, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното
платно, което е част от републиканската п. мрежа, съответно да вземе мерки за
1
обезопасяването на опасности по него.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва наличието на покрит риск, механизма на ПТП, причинната връзка и
настъпилите вреди, както и представените от ищеца писмени доказателства. Твърди
съпричиняване.
По обратния иск С.О. твърди, че е налице сключен с „П....” ЕАД договор №
../11.05.2015 г., като дружеството не е изпълнило задълженията си по него за поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач и ответник по
обратния иск „П....” ЕАД, с който оспорва обратния иск по основание и размер. Твърди, че
задълженията по договора за поддръжка и ремонт на пътя са изпълнени. Наред с това
твърди, че инцидентът е настъпил в участък, който не е поддържан от него, а от С.О. във
връзка със строителство на метрото, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е налице валиден застрахователен договор, в периода на застрахователно покритие на
който и вследствие противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска и за което в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
По делото е обявено за безспорно, че ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка Каско на л.а. П.Е, рег. № .. към датата на процесното ПТП, което се
потвърждава от приетата по делото застрахователна полица № .. от 29.06.2018 г. със срок
на застрахователно покритие от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., при застрахователна сума
24 568,39 евро и застрахователна премия 2 401,61 лв. Приложени са и приети от
застраховащия Общи условия, неразделна част от договора за застраховка.
Установява се още от съставения протокол за ПТП № .. от 08.04.2019 г. от орган на П.
п. след посещение на място, че в периода на действие на договора за имуществена
застраховка, поради наличието на дупка на пътното платно, е настъпило събитие – ПТП,
представляващо покрит риск. В протокола е посочено, че водачът на автомобила е попаднал
в неравност на пътното платно, която не е била обозначена, като има наличие на материални
щети по предна дясна част на автомобила – предна броня, десен праг и пр. Извършена е
проверка с дрегер, вследствие на която е отбелязано, че водачът на автомобила не е
употребил алкохол. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ
относно лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно наличието на
дупка на пътното платно, самоличността на участниците, индивидуализацията на МПС,
видимите щети по тях, употребата на алкохол от участниците, отказът да бъдат тествани на
място и пр., т.е. притежава материална доказателствена сила в тази му част, която съдът е
2
задължен да съобрази.
Въз основа на така констатираното ПТП е заведена щета при ищеца. В анкетна карта
относно обстоятелствата, при което е настъпило произшествието, е посочено, че
преминаването на застрахования автомобил през неравността на пътното платно, е
настъпила при движение на заден ход /маневра при паркиране/.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза описаните от ищеца вреди
отговарят и са в причинна връзка с описания механизъм съгласно протокол за ПТП № .. и
посоченото от водача на застрахования автомобил в анкетната кърта към процесната щета. В
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при маневра на заден ход /паркиране/,
когато водачът гледа назад, а не напред, при преминаване през констатираната в протокола
неравност на пътното платно, е възможно да настъпи удар в предната дясна част на
автомобила, както и процесните увреждания.
При тази верига от доказателства и доказателствени средства съдът приема за доказана
по делото причинно –следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за
безопасната му експлоатация.
Изплатеното от ищеца обезщетение 2 520,07 лв. не надвишава действителния им
размер. Размерът на същото е определен в съответствие с чл. 20, ал. 2 от Наредба №
49/16.10.2014 г., който препраща към методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от
Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането. Процесният автомобил към датата на ПТП е бил в експлоатация под три
години, предвид което стойността на щетите съгласно експертизата е в размер на 2 520,07
лв., което се равнява на извършения ремонт в сервиз и по фактура на официалния
представител на марката на автомобила. Обичайния размер на ликвидационните разноски,
които застрахователите реализират при щета, е 15 лв.
По делото е установен сложния фактически състав на регресното вземане в хипотезата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; и 2/
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие по поддържане на пътя.
Ответникът С.О. не спори, че пътят, на който е реализирано произшествието е
общинска собственост, управлява се и се подържа от общината, поради което и последната
отговаря за неговата изправност съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата. Общината не е
осъществила законовите си задължения по отстраняване на локални повреди по настилката
и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя по смисъла на
чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, вследствие на което са
настъпили вреди по процесния автомобил, което от своя страна е предпоставка за
3
ангажирането на отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Ответникът не доказа да е заплатил посочената сума, не доказа и възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач, с
оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер 2 535,07
лв.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
Поради сбъдване на процесуалното условие – уважаване на главния иск, следва да бъде
разгледан заявеният при условията на евентуалност обратен иск, по който съдът намира
следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е бил сключен договор № .. от 11.05.2015 г., съгласно който възложителят
С.О. е възложил, а изпълнителят „П....” ЕАД се е задължил да извършва на територията на
С.О. – . зона Райони „О.К.“, „Б.“, „К..п.” и „К.с.“ дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и
поддържане на средства за организация на движението на база посочени режими за
съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
Съгласно т.1.1.1 от договора за посочените в списък – Приложение 11, улици и
булеварди поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от
определеното в Приложение 11 ниво на поддържане.
Съгласно т.1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на
зоната и извън списъка по Приложение 11, изпълнителят приема да извършва дейностите по
поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост.
Съгласно т.4.1 за извършването на дейностите по т.1.1.1 възложителят заплаща на
изпълнителя ежемесечно възнаграждение в размер на 94 979,16 лв.
Съгласно т.4.2.2 заплащането на дейностите по т.1.1.2 се извършва за количество на
действително извършените и приети работи по договорени единични цени, посочени в
приложение, неразделна част от договора, въз основа на акт за установяване на извършени
СМР, съставен между представител на възложителя, упражняващ контрол и изпълнителя,
сметка 22 и оригинал на фактура. Количествата на действително извършените работи се
доказват със схеми или по друг указан от възложителя начин /т.4.2.3 от договора/.
Следователно по отношение на главните булеварди и улици в списъка по приложение
11 договорът има характер на такъв за абонаментно обслужване и поддържане за срока на
действие срещу ежемесечно възнаграждение, а за останалата част от уличната
мрежа/второстепенните улици включени в обхвата на зоната и извън списъка по
Приложение 11, ремонтите се осъществяват по изрично възлагане от страна на възложителя
и се заплащат след изрично приемане на работата.
Видно от представените от С.О. писмени доказателства, възлагателни писма от
4
21.06.2018 г. и 08.03.2019 г. общината е възложила на „П....” ЕАД извършването на
ремонтни работи чрез полагане на плътен асфалт и обкантване на кръпката с битумна паста
на второстепенни улици, включени в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение 11,
включително на ул. „К. в.”, където е настъпило процесното ПТП. Представени са
двустранно подписани количествени сметки със схеми на ул. „К. в.”, протоколи за
установяване извършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи, двустранни сметки и фактури за стойността на извършени СМР съгласно
двустранните сметки. На ответното дружество по обратния иск е било възложено
извършване на ремонт на платното на ул. „К. в.” по конкретни схеми от възложителя – 100
кв.м. ремонт на п.та настилка с асфалт през 2018 г. и 200 кв.м. през 2019 г. „П....” ЕАД е
извършило възложените ремонтни дейности на ул. „К. в.”, работата по които е била
одобрена и приета от възложителя С.О. след направена проверка на място, за което са
съставени два протокола от 01.11.2018 г. и 29.05.2019 г., в които е прието, че всички СМР са
изпълнени в срок и с необходимото качество и подлежат на заплащане.
При това положение се налага извод, че по делото не е установено твърдяното от С.О.
неизпълнение на задълженията на ответника „П....” ЕАД по сключения между тях Договор
за изработка № .. от 11.05.2015 г. Възложените от общината ремонтни дейности по по ул.
„К. в.” са такива по т.1.1.2 от договора между страните. Към датата на процесното ПТП –
08.04.2019 г. ремонтните дейности по ул. „К. в.”, възложени от общината с възлагателно
писмо от 21.06.2018 г. вече са били завършени и одобрени от възложителя без забележки на
01.11.2018 г., а възложените кърпежни дейности с възлагателното писмо от 08.03.2019 г. е
следвало да бъдат извършени в срок до 05.05.2019 г. и до 10.05.2019 г., след което също са
одобрени и приети от възложителя без забележки, т.е. към датата на ПТП не са били
изискуеми още. По делото не са налице доказателства и за ангажиране гаранционната
отговорност на изпълнителя съобразно предвиденото в чл. 14 от договора. Ответникът по
обратния иск е изпълнил и предал изработеното и по двата възложени ремонта на ул. „К. в.”
точно в качествено, количествено и темпорално отношение съгласно изискванията на чл.
261, ал. 1 ЗЗД и договора между страните, предвид което работата е приета. Ето защо
обратният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски по главния иск възниква за ищеца, комуто
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 101,40 лв. за
държавна такса, 300 лв. за депозит за експертиза и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по обратния иск не е сторил разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес на управление: гр.С., ул. „М.. да заплати на „ФИРМА“ АД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. К.“ .. на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
5
КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 2 535,07 лв., представляваща изплатеното по застраховка
„каско” обезщетение и ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на
08.04.2019 г. в гр. С. на ул. К.в. при кръстовището с бул. П.Л., от виновно противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
от страна на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 501,40 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес на управление: гр. С., ул. „М.., срещу "П...." ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.. обратен иск с правно основание
чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата 2 535,07 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договор № .. от 11.05.2015 г. за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на ул. „К. в.” в гр. С.,
район О.К., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2022
г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6