Р
Е Ш
Е Н И
Е
гр.Берковица 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 22.01.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При
секретаря Нина Андреева и като разгледа
докладваното от съдията Георгиева АНД №241 по описа за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София срещу наказателно постановление № 12-001434 от 13.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” - Монтана
, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание
чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 15,ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд .
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му, евентуално да се приложи чл. 415в КТ. Сочи се, че жалбоподателят
не е работодател на строителите, за да носи отговорност по чл. 413, ал. 2 КТ.
Твърди се, че установените лица на обекта не са работници на „Интерхолд” и не
са извършвали СР работа. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 415в КТ.
В съдебното заседание
жалбоподателят се представлява от
упълномощен адвокат,който доразвива доводите,изложени в жалбата и представя
доказателства.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмено становище.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Отговорността на
„ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София е ангажирана за това, че при извършена на 20.03.2019г.проверка на място и по документи на 08.04.2019год. е
установено,че дружеството в качеството
си на работодател не е провело и документирало ежедневен инструктаж на
Николай Велинов Игнатов-лице ,извършващо строително –монтажни дейности в обекта
при проверката,както и на Боян Александров ,Николай Велинов и Стоян
Димитров,установени да работят на 13.02.2019год. , с което е нарушил чл.15,ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд .
За това нарушение с
процесното наказателно постановление на дружеството на основания чл.413, ал. 2 КТ е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателства, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Л.К.,М.Т.,Е.А., възприемайки ги като
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения. При издаването на акта и
наказателното постановление са съобразени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и сроковете на чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, а постановлението в шестмесечния срок от съставянето на акта.
При така
установената фактическа обстановка, съда намира, че жалбата е неоснователна и
НП следва да се потвърди. Според
разпоредбата на чл.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г., работодателят не допуска
до работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.15, ал.1 от същата Наредба регламентира провеждането на
ежедневния инструктаж - на работещи пряко заети в дейности с висок
производствен риск, вкл. при строителни и монтажни работи. Според ал.3 на същия
член ежедневния инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или
друго лице, определено със заповед на работодателя.
Община Бeрковица и Държавата чрез ВСС възложили на „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София изпълнението на обществена поръчка –
изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за повишаване
енергийната ефективност на обществена сграда на Общинска и държавната
администрация ,находяща се в гр.Берковица,пл.”Й.Радичков” 4.
По силата на
Договор от 18.10.2018год. „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София възложил на „Техно Арт” ЕООД гр.София
изпълнението на товаро-разтоварни дейности в обект сграда на Общинска и
държавната администрация ,находяща се в гр.Берковица,пл.”Й.Радичков” 4.
Съдът счита, че
възраженията на жалбоподателя за това, че не той, а дружеството "Техно
Арт” ЕООД е следвало да осигури провеждането на ежедневен инструктаж на посочените
в АУАН и НП лица, респективно да понесе отговорност, в случай на неизпълнение
на това задължение, са неправилни.
В чл.
281, ал.1 от КТ е предвидено задължение за работодателя да инструктира и
обучи всички работници и служители досежно безопасните методи на работа. Това
задължение е доразвито и детайлизирано в подзаконов нормативен акт – цитираната
по-горе Наредба.
В чл. 11 от
Наредбата законодателят е въвел общи изисквания към всички видове инструктажи,
а в следващите няколко разпоредби е детайлизирал какви точно са те и как се
провеждат. От своя страна чл. 15, ал.1 Наредбата регламентира предпоставките за
провеждане на един от всички видове инструктажи - ежедневния.
Безспорно посочените
лица са извършвали дейност на строителен обект, покриваща признаците на СМР по
смисъла на §5,
т.40 от ДР на ЗУТ. Безспорно е доказано и че строителния обект е бил
експлоатиран и контролиран от "Интерхолд” ЕООД, като посочените лица са извършвали дейност, която
по естеството си представлява източник на повишен риск. В тази връзка,
категорично е било наложително същите да бъдат инструктирани за безопасност при
работа, защото безспорно попадат в легалното определение на "работещ"
по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЗБУТ.
Основният спорен момент е съсредоточен около
това – кой в конкретния случай е следвало да проведе въпросния ежедневен
инструктаж. Съгласно чл. 11 от Наредбата това трябва да е
"работодателят". Дефиницията на "работодател" по смисъла на
§1, т.2 от Наредбата и §1,
т.2 от ДР на ЗЗБУТ, обаче - несъмнено е с по-широко съдържание от тази по §1,
т.1 от ДР на КТ, като приравнява към работодател и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията. Безспорно е установено, че на обекта, където са работили Н.Игнатов,Б.Александров,Н.Велинов е С.Димитров
"Интерхолд” ЕООД е дружеството, което е извършвало строителната дейност и
е възложител на работата, респективно носи отговорност за този строителен обект
"Интерхолд” ЕООД, а не „Техно Арт”
ЕООД .
Съгласно чл. 11,
ал.1, т.3 от Наредбата: "Работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ ,независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на работещи от
други предприятия, които ще работят на територията на предприятието".
Видно е, че работодателят е длъжен да осигури инструктаж не само на собствените
си работници, но и на тези, които са работници от други предприятия, но ще
работят на неговата територия. В този смисъл, понятието "работодател"
следва да се схваща не като такъв на работниците от други предприятия (и това е
логично, тъй като именно нормата прави това разграничение – "работещи от
други предприятия", поради което не може да се тълкува, че предприятието,
на чиято територия те ще работят е техен работодател). В текста на посочената
правна норма законодателят е употребил думата "работодател", защото
първата хипотеза касае само наетите при него лица, спрямо които той е
работодател, но след като нормата посочва "вкл. и на ...." и изброява
в 6 точки други лица, на които той може и да не е работодател, то за него
възниква задължението да им проведе инструктаж. Очевидно водещият критерий за
възникване на задължението на работодателя да извърши инструктаж дори на лица,
с които няма сключен трудов договор, е тези лица да полагат труд, да се
обучават или просто да посещават неговите производствени звена, като в тези
производствени звена характерът, динамиката в организацията на работата,
технологията и конкретните условия на работното място да се определят именно от
същия работодател. И това е така, защото, за да се извърши инструктаж, този, който
го извършва, трябва да познава спецификата на производствената дейност и
конкретните условия, при които се полага работната сила, за да отчете адекватно
съществуващия професионален риск.
Всичко казано
по-горе се отнася както за първоначалния, така и за ежедневния инструктаж. Това
е така, освен защото разпоредбите на чл. 11 от Наредбата са общи и приложими
към всички видове инструктаж, а и доколкото нормата на чл. 15, ал.3 от
Наредбата, изрично регламентира, че ежедневният инструктаж се провежда от прекия
ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.
Очевидно в конкретния случай – няма как „Техно Арт” ЕООД да има отношение към прякото ръководене на
работата на обект на "Интерхолд” ЕООД , поради което и няма как да се очаква,
че следва да инструктира работниците, които работят там. Най-малкото такъв
инструктаж би бил формален и лишен от смисъл, доколкото не може да се очаква,
че длъжностните лица от „Техно Арт” ЕООД ще са запознати с конкретиката на
въпросния обект, изпълняван от друго дружество и респективно няма как да
инструктират работниците за потенциалните опасности и рискове.
При така
установените факти, съдът счита, че в конкретния случай правилно
актосъставителят и АНО са счели, че "Интерхолд” ЕООД е следвало да осигури
провеждането на ежедневен инструктаж на лицата,работещи на обекта,поради което
и правилно са санкционирали дружеството "Интерхолд” ЕООД , а не „Техно
Арт” ЕООД .
Предвид
изложеното жалбата на "Интерхолд” ЕООД следва да се приеме за неоснователна,
а атакуваното НП следва да се потвърди.
По отношение на
претендираните разноски от страна на юрисконсулта на административно наказващия
орган, съдът намира, че предвид измененията в чл.63, ал.3 от ЗАНН и изричното им поискване, същите следва да
бъдат присъдени, а дружеството осъдено да заплати сумата в размер на 100.00
лева.
Така мотивиран,
на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, Районен съд Берковица
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001434 от 13.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” -
Монтана , с което на „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 15,ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд .
ОСЪЖДА „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София , с ЕИК:
*********, представлявано от Десислав Генчев Герданов, да заплати
на Директор на Дирекция ,,ИТ" -
гр.Монтана сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - Монтана по реда на глава ХІІ-та на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: