Решение по дело №25/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 12.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд          първи наказателен състав,

на първи септември                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 25 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0281-001170 от 25.11.2019 г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- К., на Ф.А.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Твърди да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени изискванията на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и липсват изложени относимите към нарушението обстоятелства. Оспорва се извършване на нарушението.

В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Л. като актосъставител и Ж. като свидетел по акта, както и допълнително допуснатия свидетел- очевидец К., както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-001170 от 25.11.2019 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл.№ 372521 от 30.10.2019 г., справка за водач/нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-15500/29.01.2019 г., протокол за ПТП № 1712067 от 30.10.2019 г. с приложени към него фотоснимки, съдът намира за установено следното:

         С АУАН серия АА, бл.№ 372521 от 30.10.2019 г. било прието,че жалбоподателят Б. е осъществил нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 30.10.2019 г., около 06,10 часа, на път І-6, км.258+900м. между гр. К. и с. В.Л.като водач на стадо животни /крави/ ги оставя без надзор в обхвата на пътя, като по този начин животното излиза на пътя и става причина в него да се блъсне товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № ******с водач Я.К., ЕГН **********.

         Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който възразил срещу констатациите в него, като вписал собственоръчно, че кравата не била негова.

         Във връзка със случая бил съставен и протокол за ПТП № 1712067 от 30.10.2019 г., подписан от Б. и К., в който било описано, че настъпили материални щети в следствие на настъпилото ПТП, като за Б. били 1 бр. крава, а за К.- преден капак, десен калник, предна броня, решетка и др.

Въз основа на съставения АУАН, на 25.11.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя Б. било наложено административно наказание на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 16.12.2019 г., а жалбата била депозирана на 20.12.2019 г.

         От показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Л. се установява, че към момента на произшествието при стадото крави, находящи се около пътя не е имало водач/пастир. При пристигане на място на жалбоподателя, същият първоначално не отрекъл процесната крава да е негова, като обяснил, че същата нямала ушна марка, тъй като скоро била закупена и не успял да прехвърли ушната марка. Впоследствие обаче след телефонен разговор отрекъл кравата да е негова, каквото възражение написал и в съставения акт. За посочените обстоятелства съдът ползва показанията на свидетеля, които съответстват на останалите, събрани доказателства и пряко касаят предмета на делото. Съдът кредитира и показанията на св. Ж. относно обстоятелството, че е имало убита крава, вследствие на ПТП, като от неговите наблюдения и от снетите от него обяснения на място от водача К., на място не е бил установен пастир на стадото животни. Тези показания на свидетеля са съответни на другите доказателства по делото и касаят пряко обстоятелствата от предмета на делото. Показанията на св. Л. относно останалите съобщени от него обстоятелства, извън посочените по- горе както и показанията на св. Ж. относно обстоятелството, че процесната крава е имала ушна марка, съдът не кредитира, отчитайки, че всички обстоятелства, извън горепосочените, съобщени от двамата свидетели не съответстват на обективната обстановка, установена по делото, предвид че са имали многократно подобни случаи при изпълнение на служебните си задължения и нямат добър спомен за случилото се, или бъркат обстоятелствата по отделните случаи.

         Показанията на св. К. съдът кредитира относно обстоятелствата, че при настъпване на произшествието при процесните животни не е имало пастир, като жалбоподателя се появил впоследствие с бус, а блъснатата крава не е имала ушна марка. Така депозираните показания на свидетеля К. се явяват подкрепени от останалите, кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

         При така установената и приета фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

         Процесният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от НПК, при липса на достатъчно обстоятелства, касаещи процесното нарушение. Твърди се, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран на основание чл.184 ал.5 вр. чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.184 ал.5 от ЗДвП визира налагането на наказание глоба в размер на 100 лв., когато в резултат на нарушения по ал.1, т.1 и 2 и ал.2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че в случая са настъпили имуществени вреди върху лекия автомобил, които са подробно описани в съставения за целта протокол за ПТП. Да са настъпили такива вреди обаче, липсва посочено в съдържанието и на АУАН и на наказателното постановление. Наличието на вреди е част от фактическия състав на твърдяното нарушение, поради което следва това обстоятелства да е изрично посочено в съдържанието на АУАН и наказателното постановление, като липсата му представлява съществено нарушение на императивните правила на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН досежно задължителното им съдържание. Посоченото представлява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно само на формално основание.

         Независимо от така визираното основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение. Посочена е в конкретния случай като нарушена разпоредбата на чл.106 ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Съгласно § 6, т.25 от ДРЗДвП, „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай не е установено, на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място, жалбоподателят да е водил или карал описаното в наказателното постановление животно, поради което и не може да се приеме като извършител на вмененото му административно нарушение.

По изложените по- горе мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Не се претендират направени разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ето защо е на основание и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0281-001170 от 25.11.2019 г. на ВПД Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- К., с което на Ф.А.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.184 ал.5 вр. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.106 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ