Решение по дело №8650/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 24.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8650 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „В.И.К. - В.” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. Х.М.К., ЕГН***********, дължи на дружеството сумите:

- 520.44лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 25.01.2016г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 22.02.2016г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 165.52лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 25.01.2016г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 22.02.2016г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 100.63лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 23.02.2011г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 27.11.2017г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 75.30лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 520.44лв., за периода 22.03.2016г. – 28.02.2019г.;

- 32.99лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 165.52лв., за периода 22.03.2016г. – 28.02.2019г.;

- 9.12лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 100.63лв. за периода 27.12.2017г. – 28.02.2019г.,

за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3684/2019г. на ВРС

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След връчването на заповедта по правилата на ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове.

Ищецът твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договор за снабдяване с вода и ВиК услуги (в случая произтичащ от право на собственост на ответника върху процесния обект) доставил до обекта на ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена в процесните фактури, срещу което последният следвало да му заплати цената за доставката (в случая цените не са по редовен отчет, а съставляват корекция по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ). Досега потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и лихва за забава, за исковите периоди (исковите суми са формирани след извършено на 09.04.2019г. частично плащане).

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца и оспорва да е абонат на ВиК услуги за процесния обект (защото не е подписвал договор за това и тъй като не е собственик на обекта, поради отказа си от наследството на предходния собственик, вписан по ч.гр.д. №6432/2014г. на ВРС). Оспорва още до обекта да е доставено фактурираното количество услуги за исковия период и законността на изготвените от ищеца извлечения и фактури. Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, която включва процесните суми.

Представени са ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите условия са публикувани.

Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански нужди, през процесния период.

Видно от приетата справка за недобора на частен абонат, за процесния период ищцовото дружество е начислило на ответника задължения за ползвани ВиК услуги за водоснабден обект на адрес *, с абонатни №*-*. В справката е вписан за потребител и задължено лице именно ответника – Х.М.К..

Видно от приложена на л.103 от делото справка по вписванията по лична партида на ответника в АВп, на 01.03.2013г. Х.М.К. е придобил възмездно правото на собственост върху исковия недвижим имот.

От приетото на л.111 от делото удостоверение от ВРС се установява, че на 21.11.2014г. в особената книга при ВРС е  вписан отказът на Х.К. от наследството на М. И. К., починала на 19.11.2013г.

            На л.90-93 от делото са ситуирани два броя констативни протоколи, които са подписани от служител на ищцовото дружество и свидетел, видно от които през 2018г. и през 2019г. е констатирано системно непредоставяне на достъп до водомера на процесния обект, от ползвателите, за проверка на показанията.

На л.94-100 от делото са представени карнетните листи за исковия обект, в които от 2015г. до 2019г., в т.ч. в исковия период, са отразявани от доставчика служебни количества потребена вода за исковия обект.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и неоспорено се изяснява, че отразените в счетоводството на ищеца главни задължения за обект на адрес *, по партида с абонатни №*-*, за ползваните ВиК услуги за периода от 22.02.2016г. до 31.01.2019г. по съответно 31 бр. фактури за абонатен №*, 22 бр. фактури за абонатен №* и 13 бр. фактури за абонатен №*, са съответно: за първия абонатен номер – 520.44лв.; за втория – 165.52лв.; за третия – 100.63лв. А размерът на лихвите за забава върху главниците са съответно:за първия абонатен номер – 75.30лв.; за втория – 32.99лв.; за третия – 9.12лв. за завените периоди. Тези стойности са изчислени по месеци в съответните таблици, неразделна част от заключението, като са отчетени всички извършени плащания в рамките на процесния период. В ползваните от експерта справки от ищцовото дружество за спорния период за титуляр по партидата на имота е вписан ответника. В о.с.з. се потвърждава, че ССчЕ касае обекта в *.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на наличието на облигационна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника.   

В частност и с оглед изричното възражение следва да докаже качеството на ответника на потребител, по смисъла на ОУ на ВиК, на вода и съпътстващи услуги за процесния обект. В частност и с оглед изричното възражение следва да докаже надлежната нормативна процедура за преизчисляване на сметката на ответника, на която процедура ищецът се позовава, с всичките й предвидени предпоставки, общо до търсената стойност.

В тежест на ответника по делото е да докаже погасяване на задължението за плащане, както и положителните факти, на които основава възраженията си за недължимост – отказа си от наследството на предходния за обекта титуляр и собственик, който отказ да е релевантен за спора.

По потребителското качество: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като  „потребители” собствениците и лицата с учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Те са и страната по облигационното правоотношение по ползване на ВиК услуги за собствения им имот по силата на цитираните нормативни правила.

В настоящия случай, видно от приетата справка от АВп, точно ответникът е с отбелязано придобиване на правото на собственост върху спорния жилищен обект, като последващи отвписвания на собствеността по партидата няма. Тези данни от АВп, макар вторични и регистърни, са базирани на първичните актове за собственост, които са и вписани в тях, поради което са достатъчни чрез тях да се изясни притежанието на вещните права върху снабдения обект. И след като те не противоречат, а напълно съответстват и на данните от счетоводните справки и вписвания при ищеца, както и на представените карнетни листи, то за съда няма съмнение, че точно между страните по делото е налице соченото облигационно правоотношение по ползване на ВиК услуги в исковия имот, което е възникнало по силата на закона, вследствие от собствеността на ответника върху имота.

По отказа от наследство: От приетото на л.111 от делото удостоверение от ВРС действително се установи, че на 21.11.2014г. в особената книга при ВРС е  вписан отказът на Х.К. от наследството на М. И. К., починала на 19.11.2013г. С това Х.К. се е отказал от възможността да придобие активите и пасивите на покойната К.. Тези обстоятелства обаче са абсолютно иррелевантни за делото, защото видно от от приложена на л.103 от делото справка от АВп – Варна, още на 01.03.2013г. Х.М.К. е придобил възмездно правото на собственост върху исковия недвижим имот, от продавачите С., М., К.и М. К.. От което следва първо, че М.К. се е разпоредила с правата си върху процесния апартамент още на 01.03.2013г. и така не ги е притежавала към смъртта си на 19.11.2013г. Второ и че собствеността е била придобита на различно основание от наследяването и то в момент много преди смъртта. Затова и последвалия едва през 2014г. отказ от наследство е абсолютно иррелевантен за качеството ползвател на ВиК услуги за исковия водоснабден обект в *.

По процедурата за преизчисление: Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.  

За да се установи въпросното количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите. На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за целите на проверките. Когато е невъзможно отчитането на водомерите поради отсъствието на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане – чл.35, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки задължението си да осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът на вода се изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на (чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.). В такива случаи задълженията за обекта се определят по горепосочения нормативен механизъм, който по нормативен ред презюмира количеството потребена вода и с това рамкира задълженията на неизправния потребител (арг. и от Решение №510/29.06.2016г. по в.т.д. № 603/2016г. ВОС; Решение №124/9.04.2015г. по гр.д. №4703/2014г., 4-то ГО и други).  

В настоящия случай са приети два броя констативни протоколи, които са подписани от служител на ищцовото дружество и свидетел (последният, според чл.35, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г., може да е друг служител на оператора), видно от които през 2018г. и 2019г. е констатирано системно непредоставяне на достъп до водомера на процесния обект, от ползвателите му, за проверка на показанията. Още са приложени по делото карнетните листи за исковия обект, в които от 2015г. до 2019г, в т.ч. в процесния период, са начислявани служебни количества потребена вода. Тези две групи документи са годни да обосноват неизправност на ответника относно задължението му за редовно осигуряване на достъп до обекта за измерване на водомера. Впрочем точно ответникът дължи да докаже в процеса своята изправност по установената от съда договорна връзка на общо основание, каквото доказване не бе предприето надлежно. Тези данни, тълкувани съвкупно, мотивират извода за трайно неуказвано съдействие от ответника (лично или чрез допуснатите да ползват имота лица) по отношение осигуряването на достъп за извършване на контролни проверки. Следователно е приложим нормативният ред за определяне на разхода на вода (чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК).

В допълнение съдът намира за нужно да отбележи, че е ноторно известна практиката на ВиК оператора на територията на гр. Варна, да приема и следните форми на отчет, макар правно несъвършени, а именно: поставяне от ползвателя на бележки с проверените от него показания на водомерите; деклариране на тези данни от потребителя на дежурния телефон на „*“ или на телефона на инкасатора за района; индивидуална уговорка с инкасатора на района за да се осъществи допълнително посещение за отчет; и други. Макар не напълно правно изрядни, всяка от тези форми на съдействие опосредява основното задължение – да се изчислява потреблението и да се плаща то. И след като никоя от тях не е била използвана, за да се стигне до протоколи за отказан достъп повече от една година, е очевидно недобросъвестното поведение на потребителя. Впрочем тези неформални способи не колидират със закона, а намират общото си основание в чл.35, ал.4 от Наредба №4/ 14.09.2004г. и в този смисъл имат правно значение.

По основателността на исковете: Въз основа на изложените съображения съдът намира за установена по основание паричната отговорност на ответника за заплащане на задълженията за ползване на питейна вода и отвеждането й,  изчислени по механизма на по чл.35, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ето защо задължението следва да се определи според изчисления от ССчЕ размер на цената за изчисленото по описаната методология количество вода. Аналогично следва да се определи и акцесорния дълг, считано от изтичането на 30 дни от датата на начисляването на месечните задължения, съобразно ОУ на ВиК. И тъй като размерите на задълженията по ССчЕ съвпадат изцяло с претендирани суми, предявените искове следва да се уважат изцяло в заявените им размери.

По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода по спора на ищеца се следват сторените разноски, а именно 272.78лв. – държавна такса по исковото производство, 160.00лв. депозит за ССчЕ и 150.00лв. – хонорар за юрисконсулт.

На осн. ТР №4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 77.22лв.

Воден от горното

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.М.К., ЕГН**********, дължи в полза на „В.И.К. - В.” ООД, ЕИК*, сумите:

- 520.44лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 25.01.2016г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 22.02.2016г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 165.52лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 25.01.2016г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 22.02.2016г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 100.63лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период на потребление 23.02.2011г. – 23.01.2019г. и период на фактуриране от 27.11.2017г. – 31.01.2019г., за обект в *, с абонатен №*, които сумо не са по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методиката по чл.24 от ОУ и по чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;

- 75.30лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 520.44лв., за периода 22.03.2016г. – 28.02.2019г.;

- 32.99лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 165.52лв., за периода 22.03.2016г. – 28.02.2019г.;

- 9.12лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените задължения по главницата от 100.63лв. за периода 27.12.2017г. – 28.02.2019г.,

за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3684/2019г. на ВРС,

на правно основание чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН**********, да заплати на „В.И.К. - В.” ООД, ЕИК*, сумата 582.78лв. – разноски в исковото производството пред ВРС, на осн чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН**********, да заплати на „В.И.К. - В.” ООД, ЕИК*, сумата 77.22лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/16.06.2014г. на ВКС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………