МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 36 от 20.12.2017 година
по НОХД № 945/2017 година на Районен съд
- Свиленград
С
Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 571/2017 година по описа РУ –
Свиленград, преписка с вх.№ 1331/2017 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Стефка Стоянова - Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на Д.А.Д.,
роден на *** ***, ром, български
гражданин, живущ ***, неженен, без абразование, но
може да полага подпис, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, за това че на 06.12.2017 година в град Свиленград, област Хасково,
управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса” с държавен регистрационен № Х 97 09 ВН, без съответно Свидетелство за
управление (СУ) на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за такова деяние с Наказателно постановление (НП) №
17-0351-000078/09.03.2017 година, издадено от Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 05.04.2017 година - престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.А.Д. и служебния му защитник – адвокат И.И., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Производството в съдебната си
фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия
и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително
изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото,
по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно
следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от
обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т.
2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Д.А.Д. се подкрепят
от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че
ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Участващият по делото Прокурор
Стефка Стоянова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го
доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка
изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за
формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК,
както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира
същия да бъде признат за виновен по обвинението, като за извършеното
престъпление му се наложи съответното наказание, алтернативно - административно
наказание „Глоба” в минимален размер на основание чл. 78а от НК.
Подсъдимият Д.А.Д. и служебен му защитник – адвокат И.И., пледират за
налагане на административно наказание при условията на чл. 78а от НК в
минималния размер.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал.
4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено
от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 1116 от 06.12.2017
година, издадена от Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан два пъти –
1. с влязла в сила на 03.04.2007 година Присъда № 119/16.03.2007 година по НОХД
№ 783/2006 година на Районен съд – Димитровград за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5,
вр.чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 05.09.2006 година, му наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години и 2. с влязла в сила на
18.10.2012 година Присъда № 383/02.10.2012 година по НОХД № 391/2012 година на
Районен съд – Димитровград за престъпление по 343в, ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
извършено на 04.11.2007 година, му е наложено наказание „Пробация”, което е
изтърпяно на 26.08.2013 година.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият няма доходи, вкл.от трудова дейност, не притежава недвижими
имоти, движимо имущество в т.ч. МПС-та с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, няма
семейство, нито деца, на които да дължи издръжка.
Видно от Характеристичната справка на
подсъдимия, изготвена от мл.полицейски
инспектор Антон Влайков, същият не се
издирва от органите на полицията, има криминалистическа регистрация по 4
проверки, има съдебна регистрация, касаеща две дела, злоупотребява често с
алкохол, предизвиква конфликт и скандали с живущите в района, но е в добри
отношения с тях, движи се в компания с криминалнопроявени лица.
Подсъдимият Д.А.Д. не е правоспособен водач на МПС и няма издадено СУ
на МПС. Въпреки това, същият често управлява МПС без да има необходимата правоспособност за това. С НП №
17-0351-000078/09.03.2017 година, издадено от Началник Група в РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, подсъдимият е наказан за това, че на
11.02.2017 година
управлява МПС без да притежава съответното СУ, с което нарушава
чл. 150
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
е санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо от същия закон. Постановлението му е връчено лично на 28.03.2017 година и е
влязло в сила на 05.04.2017 година, тъй като не е
обжалвано в законно установения 7-дневен срок.
Подсъдимият Д. *** във фактическо съжителство
със свидетеля Н.З.М..
В близост до дома му живеят
баща му - свидидетелят А.Д.М. и майка му – свидетелят
К.Г.М..
На 06.12.2017 година,
се чества празника „Никулден” и затова подсъдимият Д.А.Д. и роднините му - свидетелите М., М. и М.,*** да си купят риба за празника. Роднините на подсъдимия Д. знаят, че той няма издадено СУ
на МПС и никога не е притежавал такова. Въпреки, че не притежава необходимата
правоспособност като водач на МПС и знае, че не е изтекъл едногодишен период от санкционирането му по
административен ред, около 10.00 часа на същия ден, подсъдимият Д. привежда в движение лекия
автомобил марка „Опел”,
модел „Корса” с
държавен регистрационен № Х 97 09 ВН, закупен на
01.12.2017 година
от брат му Георги А.Д. ***. В автомобила, управляван от подсъдимия, се качват и пътуват
свидетелите М., М. и М.. Свидетелят А.М. стой на предната дясна седалка - до водача (подсъдимия Д.), а на задната седалка седят свидетелите М. и М..
На същия ден - 06.12.2017 година, служителите от РУ - Свиленград
- свидетелите
С.Г.С., Д.А.Д. и В.М.А. изпълняват служебните си задължения в град Свиленград, област Хасково като автопатрул с
лек автомобил с държавен регистрационен № Х 44 37 ВМ. За времето от 10.00
часа до 11.30 часа на същата дата, полицейските служители спират служебния автомобил в района на кръстовището между улиците „Генерал
Скобелев” и
„Сан Стефано” и
извършват
проверка на преминаващите автомобили и на документите на водачите им. Около
10.20 часа покрай полицейските служители преминава движещия се по улица
„Генерал Скобелев” в посока към улица
„Младост”
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен № Х 97 09 ВН, управляван от подсъдимия Д.Д..
Полицейският служител А. разпознава водача на лекия автомобил – подсъдимия
Д., като заявява пред колегите си - свидетелите Д. и С., че знае за същия, че не е
правоспособен водач на МПС и има съставени Актове
за установяване на административни нарушения (АУАН) за нарушения на ЗДвП. Веднага след
това полицейските служители последват със служебния си автомобил управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил „Опел”. Доближавайки го, те започват да му подават светлинни и
звукови сигнали за спиране, като след като изминава неголямо разстояние по улица „Младост”, движейки се към кръстовището с улица „Тракия” подсъдимият Д. спира колата.
Полицейските служители поканват пътниците в автомобила да си представят л
Личните карти, от които установяват самоличността на
свидетелите М., М. и М.. Поканват и водача да представи документите на автомобила и личните си документи
(Лична карта и СУ на МПС). От представените документи установяват, че автомобилът се
управлява от подсъдимия Д.А.Д.. Подсъдимият,
обаче, не представя СУ на МПС. Извършена е справка чрез оперативния дежурен в РУ - Свиленград, който потвърждава, че подсъдимият Д. е неправоспособен водач
и има издадено НП
за управляване на МПС без да притежава съответно СУ. Подсъдимият Д. ***,
където при направена проверка, се установява, че същият не притежава СУ на МПС и по повод управление на МПС без СУ, по отношение на него има влязло в сила в сила НП с № 17-0351-000078 от
09.03.2017 година
на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
връчено на подсъдимия
лично и влязло в законна сила. За констатираното нарушение - затова, че подсъдимият Д.Д.
управлява МПС без да притежава СУ, контролният орган - Д.Д. му съставя АУАН с № 077068 от 06.12.2017 година за нарушаване на чл. 150 от ЗДвП, като подсъдимият го подписва без възражение. С Акта са изети Свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ-ра
с № ********* и 2 броя регистрационнни табели с № Х 97 09 ВН.
От приложените по делото Справка от 06.12.2017
година, изготвена от Инспектор Д. Славов и Справка за нарушител/водач е видно, че
подсъдимият Д.Д. не притежава СУ на МПС, не му е издавано такова и не се води
на отчет в ОДМВР – Хасково и има наложени множество наказания с НП по ЗДвП и Кодекса
за застраховането (КЗ), едно от които е за управляване на МПС без да притежава
СУ на МПС - НП с №
17-0351-000078 от 09.03.2017 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, влязло в
сила на 05.04.2017 година.
Събирането и
проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на
чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направеното в съдебно
заседание самопризнание
от подсъдимия, подкрепено от приложените към БП и приобщени по надлежния
ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват: АУАН, НП, Справки,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Договор за покупко-продажба на МПС, Свидетелство за регистрация на
МПС и Справка за съдимост. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Н.З.М., А.Д.М., К.Г.М., С.Г.С., Д.А.Д. и В.М.А., всички те материализирани в съответни Протоколи за
разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и тяхното
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост, както и от АУАН и НП.
Обясненията на подсъдимия
също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят
от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата, приобщени по
делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия,
които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от
страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени
в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Д.А.Д.
е осъществил състава на престъплението чл. 343в, ал. 2 от НК.
За управляване на МПС всеки водач
трябва да притежава СУ на МПС, което се издава от органите на МВР при наличието
на предвидените в ЗДвП условия и ред.
ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови
нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. Докато СУ
на МПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност,
придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност
се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на
основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за
управление на съответните пътно превозно средство, което намира своето
отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУ на
МПС, което, според европейските Регламенти и Директиви, инкорпорирани в
законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол ... за
съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи
за Европейския съюз (ЕС), поради което те „следва да съвпадат с подновяването
..... и да се определят от срока на валидност на СУ на МПС”. По този начин,
всяка Държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за
административна валидност на СУ на МПС, може да ги и намали, за по-ефективен
контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена
категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това
следва да се приеме, че изискването за „съответно СУ на МПС” значи да е валидно
както с оглед на срока на неговата „административна валидност”, така и за
„категорията МПС”, което се управлява от водача. В този смисъл е Решение № 44 от 19.02.2013 година по дело № 2161/2012 година на ВКС, НК, I н.о., докладчик Съдията Николай Дърмонски.
Както вече бе посочено съвкупната
преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на
събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е
доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Д.А.Д. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпният състав по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От обективна страна – на 06.12.2017
година в град Свиленград, област Хасково, Д.А.Д. е управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”,
модел „Корса” с държавен регистрационен № Х 97 09 ВН, без съответно СУ на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
НП № 17-0351-000078/09.03.2017 година, издадено от Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 05.04.2017 година. По
делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по управление
на МПС без съответно СУ, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и
несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки доказателства в
тази насока са показанията на всички свидетели, който Съдът кредитира изцяло с
доверие, за което се изложиха правни съображения в настоящите мотиви,
обосноваващи преценката за тяхната обективност и достоверност. Поради което и Съдът
прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните
признаци на изпълнителното деяние и авторство. Процесното НП с № 17-0351-000078 от
09.03.2017 година, явяващо се фактическо основание за инкриминиране на
настоящото деяние, е издадено от Началник
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково. Официално заверен препис от
същото, ведно с надлежната Разписка за връчването му, както и предпоставилия го
АУАН са приложени в ДП и са приети - приобщени в съдебната фаза на
производството по реда на чл. 283 от НПК. Видно от съдържанието на НП и АУАН,
материализиращи едно нарушение по ЗДвП, извършено от Д., а именно
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкциониран с наложена
„Глоба” на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП.
Цитираното НП е надлежно връчено – лично на нарушителя, на дата - 28.03.2017
година, видно от Разписката за връчване, съдържаща се в самия документ. Поради това и тъй като не е обжалвано в предвидения 7-дневен
срок според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в
сила на 05.04.2017 година. Идентично на така направения правен извод на Съда
относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и
материализираното от Административнонаказващия орган в процесното НП удостоверяване за влизането му сила на
същата дата (05.04.2017 година). Предвид липсата на оспорване в хода на процеса на
истинността и съдържанието на този документ (НП), Съдът го цени, във връзка с
установяването на релевантните факти от предмета на доказване – наказването по
административен ред, правната квалификация на нарушението и съответно Разписката
– удостоверяваща датата на връчването и личното му получаване. При тези фактически
данни, към момента на съставяне на АУАН с бланков № 077068 от 06.12.2017 година,
Димитрв вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, с
цитираното, влязло в сила НП № 17-0351-000078/09.03.2017
година, издадено от Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
като едногодишният срок от това наказание не е изтекъл.
Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни
признаци. За доказването на тези факти, вече се посочи по делото са
приети - приложените в БП, заверен препис от същия санкционен акт (НП), така и Справки
от АИС на МВР.
От субективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното деяние
виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява
автомобил от неправоспособни водачи, т.е. такива, които не притежават СУ, както
и установителният режим за тази дейност, предвиждал е неизбежността от
настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е
съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е имал формирана
ясна представа в съзнание си, че управлява МПС без СУ
и е следвало да направи необходимото за придобиването му, но не го е направил, а
е продължил да управлява автомобила. В съзнанието му е била формирана и
представа, че вече за същото такова деяние му е наложена административно
наказание, обективирано във връчването на
НП - законна последица от издаването на АУАН, въпреки това е решил да управлява
превозно средство.
Подсъдимият Д.А.Д. е роден на *** ***, с ЕГН
**********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в село Мустрак, област Хасково. Не е женен,
живее на семейни начала със свидетеля Н.З.М.. Без образование е, но може да
полага подпис. Подсъдимият Д. е реабилитиран за всички предходни
осъждания. От представената Справка за съдимост, при
определяне на наказателната санкция следва да бъдат съобразени следните Присъди:
1. С Присъда № 119/16.03.2007 година по НОХД № 783/2006 година
на Районен съд - Перник, подсъдимият на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ и т. 5, вр.чл. 194, ал. 1 от НК, вр.чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено за
изпълнение за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2007 година.
Видно от разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитация по право
спрямо подсъдимия Д. ще бъде на лице, ако в изпитателния тригодишен срок, изтичащ
на 03.04.2010 година, последният е имал пасивно поведение.
От посочената Справка за съдимост, обаче е видно, че подсъдимият, в санитарния
срок по предходната Присъда е извършил деяние на 04.11.2007 година, с което е
осъществил състав на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което
с 2. Присъда № 383/02.10.2012 година по НОХД № 391/2012 година
на Районен съд - Димитровград, му е наложено наказание „Пробация” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 месеца;
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 9 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в
размер на 200 часа в рамките на 1 година. Присъдата е влязла в сила на 18.10.2012
година. Според настоящия състав, въпреки, че в
изпитателния срок на предходната Присъда е извършено друго престъпление, спрямо
подсъдимия Д. следва да се приеме, че е налице реабилитация по право за Присъда
№ 119/16.03.2007 година по НОХД № 783/2006 година на Районен съд –
Димитровград, предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Това е така, защото с последвалата Присъда е наложено наказание при условията
на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК, което не води до изтърпяване на
отложеното, тъй като санкцията по второто престъпление е различна от „Лишаване
от свобода”, т.е. не е извършил друго престъпление, налагащо изтърпяване на
отложеното наказание. С оглед факта, че веднъж е бил вече
реабилитиран по право, то за последващото осъждане по силата на чл. 86, ал. 2
от НК не може да се приложи реабилитацията по чл. 86 от НК. За второто си
осъждане той би могъл да бъде реабилитиран само по силата на чл. 88а от НК или
по съдебен ред по чл. 87 от НК, като в конкретния случай липсват данни за
съдебна реабилитация. Спрямо второто деяние, санкционирано с посочената по-горе
Присъда по НОХД № 391/2012 година на Районен съд - Димитровград е на лице пълна
(абсолютна) реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, настъпваща също по право.
Разсъжденията спрямо подсъдимия Д. следва да се основават на разпоредбата на
чл. 88а, ал. 1 от НК, препращаща към хипотезата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В
този алгоритъм на изчисление, предвидения 2-годишен срок в последната цитирана
разпоредба следва да се изчислява от изтърпяването на пробационните мерки,
наложени от Районен съд - Димитровград - 26.08.2013 година. Така
следва да се приеме, че спрямо подсъдимия Д. са налице основанията за
приложение на института на пълната реабилитация към 27.08.2015 година, датата,
към която е изтърпяно наказанието „Пробация” и е изтекъл 2-годишния
реабилитационен срок, през който не е на лице предвидената отрицателна
предпоставка, а именно извършено деяние от общ характер. Престъпната активност
на подсъдимия, разглеждана в настоящия процес се активира на 06.12.2017 година, датата на която е осъществено настоящото
престъпление.
В настоящия случай са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия Д.А.Д. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от
Д. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 200 лв.; подсъдимият Д. не е осъждан за
престъпление от общ характер – реабилитиран е; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинените
на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в
ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки Д.А.Д. следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК,
за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При
индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Д.А.Д., Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото,
младата му възраст, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, искрено
разкаяние, и чисто човешкия мотив, поради който е управлявал МПС без да
притежава СУ, а именно за да си закупят риба за предстоящия празник. Като отегчаващи вината обстоятелства се констатираха наличието на множество нарушения
на ЗДвП и КЗ и недобрите му характеристични данни.
Обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни”
случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът
отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия
– не работи и не притежава парични средства в банки, с имотното му положение -
не притежава недвижими имоти, МПС-та,
движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове
в дружества и със
семейното му такова – неженен.
С
оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на
дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия Д. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в
минималния размер, а
именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така индивидуализираното наказание - Глоба,
ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в
бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би допринесло
със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Д. ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От
друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По
делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването
на Д. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв., в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд –Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)